№ 2232
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110216565 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. В. К., ЕГН **********, чрез адв. А. А.,
срещу електронен фиш Серия К № 8748990/2023, издаден от СДВР за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. На
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на ЕФ, поради което се претендира отмяната му. По-
конкретно се сочи, че жалбоподателят никога не е управлявал процесното
МПС, а отговорността му е ангажирана след подаване на декларации по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП с невярно съдържание, а именно, че доверителят му е
управлявал МПС, като в тази връзка били подадени и сигнали до СРП.
Посочени са и процесуални пропуски при издаването на електронния фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. М., който поддържа жалбата по изложените
съображения. Претендира разноски.
АНО, редовно призован , представлява се от юрк. М., която оспорва
жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден, доколкото е издаден по
законоустановения ред. Претендира разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен
фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна се установи:
1
Към 12.01.2023 г. лек автомобил „********* *********“, ДК № ********
бил собственост на С. М. В..
На 12.01.2023 г. в 20.23 ч. лек автомобил марка „********* *********“,
ДК № ******** бил управляван в гр. София, движейки се по бул.
„Цариградско шосе“, с посока от бул. „Ал. Малинов“ към ул. „Павел Красов“.
Преминавайки до № 86 на бул. „Цариградско шосе“, скоростта, с която се
движел автомобилът, била 103 км/ч. /след приспаднат толеранс от – 3 %/, при
разрешена скорост за движение в рамките на процесния участък до 80 км/ч,
въведен със знак В-26. Скоростта била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол № MD1196. Мобилната система за
видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018 г., със срок
на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Към процесната дата била
преминала последваща проверка на 15.03.2022 г., със срок на валидност на
проверката една година.
В същото време жалбоподателят К., който се намирал в трудово
правоотношение с „А1 България“ ЕАД, бил на работа и не управлявал лек
автомобил марка „********* *********“, ДК № ********, като не познавал и
собственика на същия, респективно не му бил предоставял свидетелството си
за управление на МПС.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден
електронен фиш Серия К № 6881591 срещу собственика на автомобила С. М.
В. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП - превишаване на
разрешената скорост с 23 км/ч.
На 07.03.2024 г. била депозирана декларация вх. № 433200-
25896/07.03.2024 г. за предоставяне на информация във връзка с чл. 189, ал. 5
ЗДвП, придружена с ксерокопие от СУМПС на М. В. К., въз основа на които
издаденият електронен фиш бил анулиран, и за извършеното нарушение бил
издаден електронен фиш Серия К № 8748990 срещу жалбоподателя К.. В
декларацията било посочено, че МПС е предоставен на К. на 01.01.2023 г. в
08.00 часа и на 10.10.2023 г. било в негово владение.
Научавайки за издадения срещу него електронен фиш, К. подал сигнал до
СРП за неправомерно използване на личните му данни, въз основа на който
било образувано ДП № 15094/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. №
13750/2024 г. по описа на СРП за това, че на 07.03.2024 г., в гр. София, в
сградата на СДВР, отдел „Пътна полиция“, в условията на продължавано
престъпление, с десет деяния, които осъществяват поотделно един и същи
състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, с декларация по смисъла на 189, ал. 5 ЗДвП,
е потвърдена неистина, че С. М. В. е предоставил лек автомобил „*********“,
с рег. № ******** за управление на лицето М. В. К. - престъпление по чл. 313,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Жалбоподателят уведомил ОПП СДВР за образуваното досъдебно
производство, но въпреки това издадените електронни фишове, в това число
2
процесният електронен фиш Серия К № 8748990, не били анулирани.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства
и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите
С. М. С.ов и М. П.; веществени - приложен снимков материал към електронен
фиш; и писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил
„********* *********“, ДК № ********; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.;
протокол от метрологична проверка № 08- СГ-ИСИС/15.03.2022 г.; копие от
преглед на вписан тип средство за измерване; заверено копие от Решение за
одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-
2773/12.01.2023 г.; ежедневна форма на отчет; декларация по чл. 189, ал. 5
ЗДвП; копие от СУМПС на М. В. К.; справка-картон на водач; удостоверение
№ 13750/19.06.2024 г.; сигнал до СРП; писмо УРИ № 433200-
102304/04.10.2024 г.; справка от СРП изх. № 13750/05.12.2024 г.
Съдебният състав кредитира цитираните доказателствени източници,
преценявайки ги като обективни, достоверни и изясняващи фактическата
обстановка в пълнота. Въз основа на тях се доказват на първо място
техническата изправност на мобилното средство за контрол на скоростта,
осъществило заснемането, мястото на неговото позициониране, времето и
мястото на заснемането, измерената скорост на движение и заснетото МПС -
лек автомобил марка „********* *********“, ДК № ********. Посредством
протокола за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта се установява, че в процесния участък е имало поставен пътен знак
за контрол на движението В-26, въвеждащ максимално допустима скорост,
различна от общоважимата в градски условия до 50 км/ч, а именно такава от
80 км/ч. Посредством заверените копия от протокол от метрологична
проверка, преглед на вписан тип средство за измерване и Решение за
одобрение на типа на уреда за измерване се изяснява, че техническото
средство - мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е
одобрено съобразно нормативните изисквания и е било технически изправно
към момента на заснемането.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на
обжалвания, съдът прецени, че последният отговаря на всички законови
изисквания. Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия
материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при
измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 % /над 100
км/ч/, което е отчетено от административнонаказващия орган в полза на
водача, поради което възраженията в жалбата в съответната насока са
неоснователни. Видно от снимковия материал засечената скорост е 107 км/ч,
преди редуцирането/.
От писмените доказателства се установява също, че първоначално
издаденият срещу собственика на автомобила електронен фиш е бил анулиран
след подаването на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която като лице, на
3
което е било предоставено управлението на автомобила, е посочен
жалбоподателят К., респективно срещу последния е бил издаден атакуваният
електронен фиш.
Фактът на образуваното ДП за престъпление по чл. 313, ал. 1 вр.чл.26, ал.
1 НК е изводим от представената от Софийска районна прокуратура справка,
като към момента на издаването й разследването по делото продължава.
Съдът кредитира показанията на св. С. В., за който се твърди, че е
посочил жалбоподателя като управляващ МПС на процесната дата, час и
място в декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Свидетелят добросъвестно
посочва, че не познава лице с имена М. Велков К., както и че не е попълвал
въпросната декларация.
Показанията на свидетелката М. П., съдът прецени като обективни,
поради което ги кредитира, са информативни относно обстоятелството, че К.
никога не е управлявал процесния лек автомобил и не познава неговия
собственик.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и против акт,
подлежащ на съдебен контрол. Доколкото наказващият орган не е представил
доказателства относно момента на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя, настоящият съдебен състав прие, че е депозирана в срок, при
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
От доказателствата по делото се установи, че на 12.01.2023 г. в 20:23 ч. в
гр. София, бул. „Цариградско шосе“, до № 86, с посока на движение от бул.
„Ал. Малинов“ към ул. „Павел Красов“, водачът на лек автомобил
„*********“, с рег. № ******** се е движил със скорост от 103 км/ч. /след
приспаднатия толеранс/, при ограничение на скоростта до 80 км/ч, въведено
със знак В-26. При това е осъществен съставът на административното
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране скоростта на движение на управляваното пътно
превозно средство, водачът да не превишава максимално допустимата скорост
за движение на МПС, в случая 80 км/ч в населено място, въведена със знак В-
26. При констатираното движение на посоченото в електронния фиш място и
време със скорост от 103 км/ч., превишението на разрешената скорост е с 23
км/ч.
Същевременно, от приобщените гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства не се установи, че независимо от подадената от
собственика на МПС декларация, в която жалбоподателят К. е посочен като
лице, управлявало автомобила, последният някога да му е бил предоставян
във фактическо владение, респективно да го е управлявал на12.01.2023 г. в
20.23 ч. на посоченото в ЕФ място.
Отделно от това, декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, въз основа на която
първоначално издаденият ЕФ е анулиран и е издаден процесният, с който е
ангажирана административнонаказателната отговорност на К., не отговаря на
4
формалните изисквания, доколкото в нея като дата на извършване на
нарушението е посочена дата, различна от отразената в електронния фиш, а
именно 10.10.2023 г. в 19.03 часа Поради това и същата не се явява годна да
ангажира отговорността на жалбоподателя.
При така установеното съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който
претендира такива в размер на 400 лева и представя доказателства, че
действително ги е сторил, поради което искането следва да бъде уважено.
Разноските са в минимален размер и отговарят на фактическата и правна
сложност на делото, поради което е неоснователно възражението за
прекомерност на АНО.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 8748990/2023 г., издаден от СДВР
срещу М. В. К., ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на М. В. К., ЕГН **********, сумата в размер на 400
/четиристотин/ лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
София в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5