Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2110
гр. Пловдив,
20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание на 24.10.2023 г. в състав:
Председател:
Здравка Диева
Членове: Величка
Георгиева
Адриан Янев
при участието на
секретаря Г.Г. и прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа КНАХД № 1763 по описа
за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на ОДМВР – Пловдив против Решение № 75/17.05.2023 г. по НАХД №
20235310200098 по описа за 2023 г. на Районен съд - Асеновград, с което е
отменен електронен фиш Серия К № 3647235 от 21.03.2020 г., издаден от ОДМВР –
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
на Х.Л.Ф.Е.В. (законен представител на „Даун Криейтърс“ АД) е наложена глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност на решението, тъй като съдът неправилно е
приел, че протоколът за последваща проверка, удостоверяващ годността на
техническото средство, се отнася за техническо средство, различаващо се от
използваното № 566. Акцентира се, че в
протокола за изпитване е посочен типът и номерът на техническото средство TFR-1M
№ 4853, а идентификационният номер на конкретното техническо
средство, чиято годност удостоверява протоколът, е № 566.
Ответникът - „Даун
Криейтърс“ АД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Представителят на Пловдивска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна (участваща
в производството пред районния съд) и срещу подлежащо на оспорване съдебно
решение.
Касационният
контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е
ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му
с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със
съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за
които съдът следи служебно.
Районният съд е приел
за установена фактическата обстановка, изложена в електронния фиш, че на
21.03.2020 г. в 09:58 часа, мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-M” заснела лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег. № ****, собственост на „Даун Криейтърс“ АД, движещ
се в на път II-86,
км 23+550, в посока от юг към север, с превишена скорост –113 км/ч., при
максимално разрешена за движение в населено място – 90 км/ч.
Въз основа на тези
данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден
от ОДМВ - Пловдив обжалваният електронен фиш серия К № 3647235 от 21.03.2020
г., издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на Х.Л.Ф.Е.В. (законен представител на „Даун
Криейтърс“ АД) е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че установяването на скоростта е
извършено с мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, която е с № 566. Приел е, че приложеното Удостоверение
№ 10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване се отнася за техническо
средство TFR1-M № 4835, а не за № 566, който е използван за отчитане на скоростта. По тези
съображения е прието, че АТСС не преминало метрологичен контрол, поради което
не може да се използва за отчитане на скоростта. В тази връзка е отменен
издаденият електронен фиш.
Решението е недопустимо
по следните съображения:
Съгласно чл. 188,
ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Именно в тази
връзка с електронния фиш е ангажирана административнонаказателната отговорност
на Х.Л.Ф.Е.В. (законен представител на „Даун Криейтърс“ АД), за което му е
наложена глоба.
Единствено лицето, на което е ангажирана
административнонаказателната отговорност, притежава правото да оспори
електронния фиш, респ. притежава правото участва в производството по неговото
оспорване. В настоящия случай производството пред районния съд е образувано по
жалба от „Даун Криейтърс“ АД, а не от Х.Л.Ф.Е.В.. В тази връзка районния съд не
е извършил преценка за редовността, респ. допустимостта на жалбата, което
впоследствие се отразило на това, че в производството не е участвала надлежна
страна. В тази връзка от призовките и съдебния протокол се установява, че в
производството по делото е участвала ненадлежна страна, а именно „Даун
Криейтърс“ АД.
Съгласно
чл. 218, ал. 2 АПК
касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Следователно
винаги, когато е налице основание за определяне на решението като недопустимо, разпоредбата на чл.
221, ал. 3 АПК
е приложима и оправомощава касационната инстанция да го обезсили със
съответните правни последици от това. Това
важи и за порочното процесуално действие на районния съд, изразяващо се в
постановяване на недопустимо съдебно решение поради участие на ненадлежна
страна ( „Даун Криейтърс“ АД вместо Х.Л.Ф.Е.В.),
което се явява абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното
производство.
Упражняването на това правомощие,
но и задължение на съда по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, е гаранция за
спазването на правата на засегнатите от административнонаказателен акт лица,
съответно осигуряването възможността за упражняване на правото им на защита,
включително в контекста на чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права на
Европейския съюз. Това е така, защото провеждането на производство срещу ненадлежна
страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната
страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно
решение (в случай, че е благоприятно), от една страна, а от друга, е била
лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт (в
случай на неблагоприятно решение), а ненадлежната страна формално е обвързана
от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация
за участие в процеса, т. е.
в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни
правото да защити правата си. В тези случаи касационният (административният)
съд на основание чл. 63в ЗАНН
във връзка с чл. 221, ал. 3 АПК
следва да обезсили порочния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд, който е допуснал развитието на недопустимото
съдебно производство и последиците от него – постановяване на недопустимо
съдебно решение. В този смисъл е
Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2022 г.
на ВКС и ВАС.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че решението на районния съд е недопустимо и като
такова следва да се обезсили. Делото следва да се върне на друг състав на
въззивния съд, който да извърши проверка за редовността, респ. допустимостта на
жалбата срещу електронния фиш и след това при извършено надлежно сезиране на
съда да осигури на Х.Л.Ф.Е.В. възможността да участва в производството.
Съгласно правилото
на чл. 226, ал. 3 АПК районният съд следва да се произнесе и
по разноските за водене на делото в настоящото
касационно производство.
Воден от горното и
на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
75/17.05.2023 г. по НАХД № 20235310200098 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Асеновград.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане на друг състав на Районен съд – Асеновград, който да извърши
проверка за редовността, респ. допустимостта на жалбата и след това при
извършено надлежно сезиране на съда да осигури на Х.Л.Ф.Е.В. възможността да
участва в производството.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.