Решение по дело №399/2019 на Районен съд - Кюстендил

                                 Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                       №.............................

                                                  гр. Кюстендил,20.12.2019 г.

                                            В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, III-ти състав, в открито заседание на  пети ноември   две хиляди и деветнадесета година,  в състав :

                                                                             Председател : Мая Миленкова

При участието на секретаря Цветанка Александрова,

като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 399 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

„К.К.“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., ж.к.“О.“, бл…, ет.3, ап.7, представлявано от  управителите Л. Е. И. и Н. Д. В. обжалва наказателно постановление № 183-Ю-ИР/25.02.2019г., издадено от ….. на РЗИ – К., с което на основание чл. 19, ал.2, т.10 от Закона за здравето за нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗЗ е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лева по чл. 218, ал.3 от Закона за здравето . Иска се отменяне на постановлението. Навеждат се доводи за съществено нарушение на процесуални правила в административно-наказателното производство и липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            Като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 06.12.2018 г.  в обект  Бар и пица „ Н.“ , намиращ се в гр. К., ж.к.“Р. в.“ бл.., стопанисван от „К.К.“ООД е извършена проверка от служители на РЗИ К. – свидетелите И.Р. и Р. В..  Проверяваният обект има две независими една от друга зали.  На същата дата – 06.12.2018 г. , непосредствено преди пристигането на проверяващите, в първата зала, за която през летния сезон не съществува ограничение за тютюнопушене, тъй като е отворена от три страни,  имало малко клиенти. На една от масите седяла жена, която запалила цигара. Според показанията на св. В., който работи в заведението,  жената била помолена от негови колеги да излезе пред заведението и да си изпуши там цигарата.  Жената излязла. Малко след връщането й в закритата част на заведението, в същото влезли посочените по-горе служители на РЗИ Кюстендил.  В този момент  дамата запалила нова цигара и това било възприето от  проверяващите.  На масите в заведението нямало поставени пепелници .  Свидетелите Р. и В. съставили на място Констативен протокол , в който описали подробно  какво представлява помещението , обосновавайки твърдението си, че става въпрос за „закрито обществено място“ и посочили, че в момента на проверката в това помещение има един клиент, който извършва тютюнопушене, както и че в заведението е много задимено. На проверката присъствал единият от управителите на дружеството, което стопанисва обекта –  Н. В., който според отразеното в самия КП.

На 18.12.2018, в канцеларията си в РЗИ К., свидетелката Р., в присъствието на свидетелите  Р. В. и Е.А.,  съставила АУАН№00183. В АУАН  не е посочено кой от управителите на дружеството се е явил в РЗИ за съставяне на акта. Не е отбелязано и че е налице отказ. Последното може да се предполага от факта, че в графата „ свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта“ е поставен подпис на свидетеля С.,***. В този смисъл са и показанията на свидетелите участвали в производството по съставяне и връчване на АУАН.

 В съставения  на 18.12.2018 г.  АУАН  актосъставителя описал установеното при проверката на 06.12.2018 г. и приел, че с допуснатото тютюнопушене в  закритото обществено място жалбоподателят не спазва забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Правната квалификация дадена на нарушението от актосъставителя е чл. 56, ал.1 от Закона за здравето .     

С този акт е  поставено началото на административно наказателно производство срещу  „К.К.“ООД, гр.Кюстендил.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 183-Ю-ИР/25.02.2019 г.  на Д…. на РЗИ – К., с което на  „К.К.“ООД, гр.К. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 19,ал.2, т.10 от Закона за здравето за нарушение  на разпоредбата на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето. В НП е посочено, че глобата е наложена по чл. 218, ал.3 от Закона за здравето. Наказващият орган е възпроизвел фактическата обстановка изложена в АУАН.

 В хода на  съдебното следствие са разпитани две групи свидетели. Тези на АНО описват вида на обекта, така както е описано и в АУАН. Според тях  в обекта е било задимено. Според показанията на св. В., който работи в проверявания обект – в заведението не се пуши, не се предоставят пепелници и случаят е единичен  и клиентката е била предупредена още преди извършване на проверката, че в обекта тютюнопушенето е забранено.

            Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка и от събраните  гласни доказателствени средства .

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.

            При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за  основателна по следните съображения:

           

В случая, наказаният субект е  търговец - ООД, а административно наказателната му отговорност е ангажирана на основание чл. 83 от ЗАНН, вр.  чл. 218, ал.3 от ЗЗ. Цитираните текстове предвиждат самостоятелна, корпоративна, обективна отговорност на ЮЛ и ЕТ при неизпълнение на задълженията си към държавата. Особената санкция по чл. 83 от ЗАНН изключва възможността отговорността на нарушителя да отпадне поради липса на виновно негово поведение /умишлена или непредпазлива вина/ - част от състава на деянието, която при останалите административно наказателно отговорни субекти /физическите лица/ винаги стои. В случая се касае за така наречената безвиновна отговорност при която вината не е необходим елемент на деянието, за да бъде то съставомерно.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е нарушил задължението си по чл. 56, ал.1 от ЗЗ, поради което правилно и законосъобразно административно наказателната му отговорност е ангажирана на основание на  чл. 218, ал.3 от ЗЗ. Съгласно цитираната разпоредба за нарушения по ал. 1, извършени от юридически лица, се налагат имуществени санкции в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв. Наложената имуществена санкция е определена в размер при минимума, предвиден в закона за конкретните нарушения и е изцяло съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е отчетено обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението няма доказателства за налагани други наказания на търговеца и е съобразена с тежестта на нарушението.

Независимо от изложеното по-горе според съда независимо, че нарушението е било извършено административнонаказващият орган е следвало да изпълни задълженията си, произтичащи от чл. 53, ал.1 ЗАНН - в тази хипотеза наказващият орган при първо нарушение е следвало да предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Нормата е проявление на заложените в ЗАНН цели – чл. 12, тъй като налагане на административно наказание не е самоцел на закона. Административно-наказващия орган е могъл да предупреди писмено нарушителя и при последваща проверка да наложи санкция с необходим ефект.

Преценката на административно наказващия орган за "маловажност" по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол - ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. За "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно чл. 93, т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Нормата на чл. 28 ЗАНН не е разграничила административните нарушения на формални и резултатни, поради което всеки случай подлежи на конкретна преценка и в случая не е отчетен изолирания характер на нарушението във вр. с размера на санкцията в минимум. Деянието сочи на необходимост от предупреждение за постигане целите на ЗАНН. Още повече самият клиент, който е бил вече предупреден от персонала на заведението демонстративно пред проверяващите е запалил  отново цигара, което още веднъж потвърждава тезата на съда, че е индивидуално проявление констатираното нарушение.

По изложените съображения съдът ще отмени атакуваното НП.

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

 

                                                                  Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 183-Ю-ИР /25.02.2019 г., издадено от Д…. на РЗИ – К., с което на основание чл. 218, ал.3 от Закона за здлавето е наложена на „К.К.“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., ж.к.“Осогово“, бл…, ет.3, ап.7, представлявано от  управителите Л. Е. И. и Н. Д. В. имуществена санкция  в размер 3000 лева за нарушение по чл. 56, ал.1 от Закона за здравето .

            Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен съд по реда на ЗВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: