РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Пазарджик, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20245200900085 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск на П. Т. Я. от гр.П.,чрез адв.К.Н. от САК против ЗК
„Лев инс“АД гр.София по реда на чл432 КЗ и чл.86 от ЗЗД. по предявени осъдителни искове в
размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени , ведно с обезщетение за забава в р-р на на 11
410,28лв. за периода 15.08.2022г. до 18.06.2024г. и законна лихва върху така посочената
главница,считано от завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението на
ответника.Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адв. възнаграждениена
осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
Ищецът,чрез процесуалния си пълномощник адв.К.Н. от САК твърди, че на 27.03.2022 г.
доверителят му П. Т. Я. управлявал личното си МПС - мотоциклет марка Хонда, с per. № като се
движил в гр. К. по бул. „Б.“ в посока от автогарата към гр. Х. В това време Д. С. О. управлявала в
същия град л.а. Тойота Ярис с per. № К като се е движила по ул. „Д.“ в посока към бул. „Б.“. На ул.
„Д.“ при кръстовището образувано с бул. „Б.“ имало поставен знак „стоп“, с който Д. С. О. следвало
да се съобрази, тъй като булевардът бил път с предимство. Същата спряла на знака, но - без да се
съобрази, че в това време по път с предимство се движи П. Я. с мотоциклета си и тя ще го застраши
- навлязла в кръстовището. Я. задействал спирачките и опитал да предотврати удара, който обаче
бил неизбежен. Мотоциклетът се ударил от лявата страна на автомобила и П. Я. паднал на
платното. В резултат на това произшествие на ищеца е било причинено счупване на дясната
бедрена кост и изкълчване на дясната акромиклавикуларна става. П. Я. бил откаран по спешност в
болницата в гр. К. а оттам в гр. П. На 28.03.2022 г. П. Я. постъпва в УМБАЛ „Св. Анна“ в гр.
София, където са му извършени операции на двете травми - открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация на фемуралната кост и открито наместване на дислокация на рамо. На
счупената бедрена кост е поставен хирургически пирон 44см и 4 застопоряващи винта, а раменната
става е фиксирана с плака и винтове. На 17.06.2022 г. г-н Я. постъпва за отстраняване на
проксималния статичен винт. Десет месеца след настъпването на травмите, а именно на 19.01.2023
г. доверителят му отново претърпява операция за отстраняване на поставената на ключицата плака.
Предстои на ищеца да бъдат премахнати и останалите фиксиращи бедрената кост метални средства
които все още са в бедрото му.
1
За извършване на операциите и за следоперативен възстановителен период П. Я. е бил в
болничен отпуск на стационарно и домашно лечение общо сто петдесет и пет дни. През този
период същият е изпитвал изключително силни болки, бил е обездвижен и е имал нужда от помощ
за обслужването си. След първоначалното раздвижване ищецът е ползвал инвалиден стол за
придвижването си, а на по-късен етап и след премахването на фиксиращите бедрената кост
елементи - бастун. Всичко това се е отразило неимоверно депресиращо за един млад и в разцвета на
силите си човек, който е бил дълго време в инвалиден стол, не е можел да се обслужва пълноценно
сам, а сетне е ползвал и бастун. Душевните страдания от това унижение са дори по- големи от
претърпените болки. Не по-малко тревога поражда в ищеца и тревогата от предстоящото
отстраняване на неизвадените метални средства от наранения му крак и стресът, че това би могло
да доведе до усложнения и поредно обездвижване.
В крайна сметка, а това е логично и закономерно, уви, и до настоящия момент П. Я. изпитва
силни болки в травмираните места, той не е възвърнал свободното движение на крака си, а и няма
как да го възвърне при положение, че не е възстановен напълно. Преживеният стрес и
продължаващите все още болки резултират върху психиката му до степен, в която той завинаги се е
отказал да управлява мотоциклет.
По повод осъществяването на и последствията от процесното ПТП е проведено наказателно
производство по ИОХД № 1207, по описа за 2022 г. на Районен съд - Хасково, X наказателен състав,
приключило с Решение № 233 от 12.09.2023 г., влязло в законна сила, след въззивен контрол, на
15.03.2024 г. и установяващо виновността на Д. С. О.
Същевременно управляваният от Д. С. О. л.а. марка Тойота, модел Ярис с per. № е имал към
датата на събитието, валидно сключена и действаща застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите при ЗК „Лев инс“ АД с полица № .
С оглед на горното ищецът П. Я., на 12.08.2022 г. е сезирал със застрахователна претенция
(получена на 15.08.22) относно претърпените неимуществени вреди ответното застрахователно
дружество. С отговор от 08.1 1.2022 г. ответното дружество е заявило, че е образувана щета №
0000- 1000-03-22-7538/15.08.2022 г., като е определено застрахователно обезщетение в размер на 35
000 лева. С молба-становище от 15.11.2022 г.(получена на 16.11.22) доверителят ми е изразил
несъгласието си с така определеното обезщетение и е поискал преразглеждане на случая. Към
настоящия момент отговор от ЗК „Лев инс“ АД не е постъпил. В отговор № 100054 от 19.12.2022 г.
от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е отговорено, че към претенцията не са представени необходимите
документи, за произнасяне по същата, съответно не е налице задължение на дружеството да уважи
претенцията. С допълнително заявление от 18.04.2024 г. на застрахователното дружество са
представени влязлото в сила съдебно Решение, мотивите към същото и акта на въззивния съд. В
отговор на доверителя ми е определено обезщетение в общ размер на 40 000 лева. Считаме, че
определеният размер на обезщетенето не отразява и не компенсира в достатъчна степен реално
настъпилите травми, възстановителния период и производящите болки, страдания и лишения
търпени от ищеца.
Към настоящия момент ответното дружество не е изплатило суми на доверителя му.
Горното дава основание, както се надяваме да споделите, да бъде потърсена и дадена
съдебна защита на правата му.
Формулира искане да се осъди ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ №67а да заплати на П. Т. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. П. ул.
„С.“ № -сумата в размер на 50 000,00 лв (петдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания,
следствие на настъпилото на 27.03.2022 г. ПТП, ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху така посочената сума, за периода от 15.08.2022 г.(датата на получаване на
застрахователната претенция от ответника) до 18.06.2024 г. (датата на депозиране на исковата
молба) в размер на 11410,28 (единадесет хиляди четиристотин и десет лева и 28 ст.) лева. -законна
лихва върху така посочената главница, считано от завеждането на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението на ответника,както и сторените от ищеца разноски.
Прави доказателствени искания: за приемане на представени писмени доказателства- за
разпит на 1 свидетел при режим на довеждане , ,за задължаване на ответника на осн.л.190 от ГПК
да представи цялата застрахователна преписка по щето №0000-1000-03-22-7538/15.08.2022г. и
служебно изискване на НОХД №1207 по описа за 2022г. на РС Хасково.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК.“Лев инс“АД ,чрез юрк.И.Г. е подала отговор
2
на исковата молба в който изразява становище по допустимостта и основателността на исковата
молба,като възразява срещу иска и обстоятелствата на които се основава по изложени в отговора
съображения. Оспорвам твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило
поради действията на водача Д. С. О. при управление на лек автомобил марка „Тойота”, модел
„Ярис“, с per. № . Оспорвам твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както е
описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за
движение от страна на водача Д. С. О. Оспорвам твърдението, че действията на водача Д. С. О. са
допринесли за настъпване на произшествието, доколкото същият нито не е имал възможност, нито
е бил длъжен да предвиди поведението на ищеца, както и да съобрази собствените си действия, за
да избегне настъпването на удар помежду им.
Поддържа, че вина за настъпване на транспортния инцидент има единствено ищецът като
водач на мотоциклет марка „Хонда", с per. № който е управлявал превозното средство с превишена
скорост, несъобразена с пътната обстановка, характера и интензивността на движението, в
нарушение на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП. Независимо от възприетата от достатъчно разС.ие маневра,
изпълнявана от водача на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис“, с per. № , ищецът е
продължил да се движи с несъобразена скорост, не е реагирал своевременно и се е поставил в
невъзможност да предотврати транспортния инцидент, което поведение е единствена причина за
настъпване на процесното произшествие, с което поведение е допуснал нарушение и на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, както и правилата на чл. 36 и 37 от ЗДвП. Ищецът е създал предпоставките за настъпване
на произшествието и е станал причина за осъществяването му. Счита, че произшествието е било
предотвратимо за ищеца, включително чрез намаляване и спиране преди достигане на мястото на
удара, в случай на управление на превозното средство със съобразена с пътните условия скорост и
навременна реакция, респективно неговото поведение е в причинно-следствена връзка с
настъпване на транспортния инцидент. Ищецът не се е съобразил с конкретната пътна обстановка и
извършваната от водача на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис“, с per. № маневра, което
поведение е в причинно- следствена връзка с настъпване на транспортния инцидент, тъй като
ищецът е могъл да спре движението на управляваното от него превозно средство преди достигане
на мястото на удара или да предприеме спасителна маневра при своевременна реакция, поради
което заявените от него телесни увреждания са настъпили единствено поради неговото
противоправно поведение.
Налице е причиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и поради извършено
нарушение на чл. 15 от ЗДвП, тъй като същият не се е движел възможно най- вдясно по платното за
движение, като твърдя, че в случай на движение на ищеца най-вдясно на пътното платно, двете
превозни средства биха се разминали. От приложените към исковата молба писмени доказателства
се установява, че ищецът се е движил по средата на пътната лента. Водачът на лек автомобил марка
„Тойота”, модел „Ярис“, с per. № е спрял на пътен знак „Б-2” и е потеглил, след което при
възприемане на опасността от приближаващия мотоциклетист е спрял в средата на кръстовището,
където е настъпил самият удар.
При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване за настъпване на
вредоносния резултат от страна на ищеца поради неспазване на цитираните правила за движение по
пътищата.
Оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието за
ищеца са настъпили посочените в исковата молба травматични увреждания, като оспорвам и
твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за
неговата продължителност.
Оспорва твърдението, че вследствие на пътнотранспортното произшествие и към момента е
затруден нормалният начин на живот на ищеца поради травмата, настъпила при инцидента.
Оспорвам твърдението, че ищецът е бил зависим от своите близки и не е могъл да се обслужва
самостоятелно, като се е нуждаел от чужда помощ. Оспорвам твърдението, че ищецът е изпитвал и
останалите описани в исковата молба оплаквания и затруднения. Оспорва твърдението, че ищецът
трябва да се подложи на допълнителни оперативни интервенции. Оспорва твърденията, че
възстановителният период от травмите, настъпили за ищеца от процесния инцидент не е завършил,
тъй като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило
лечение, включително към настоящия момент. С оглед представената медицинска документация
следва да е настъпило пълно възстановяване. По делото липсват данни за настъпили усложнения,
както и относно провеждане на рехабилитация. Няма данни за проведено лечение. Съобразно
3
представените медицински документи, установяващи статус на ищеца след пътнотранспортното
произшествие, след проведеното лечение изход е с подобрение и не са налични данни
оздравителният срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен
характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение.
Оспорва твърдението за настъпили психологически и емоционални последици от
инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени такива от
ищеца, както и за проведено лечение. Не са ангажирани медицински документи от прегледи и
изследвания, констатиращи настъпването на психологически изменения. Не са представени
медицински документи, съдържащи данни за психологически травми, съответно кога са се
проявили и за какъв период, както и за провеждане на лечение на такива съС.ия. Липсват
медицински данни за психичното съС.ие на ищеца преди пътнотранспортното произшествие.
Липсват данни ищецът да е предприел каквито и да е действия за лечение на твърдените
психологически увреди след транспортния инцидент.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на
транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за
периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на такива вреди, които
да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и не
кореспондира пито с естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и
срока на възстановяване, нито е липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се
налага извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата
при осъществяването на произшествието, включително и относимата към момента на възникването
на пътнотранспортното произшествие съдебна практика.
Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за неимуществени вреди, като
счита същия за изключително завишен, Н.ължим и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. Поддържам, че претендираната сума не съответства
на обективните критерии, съдържащи се в понятието „справедливост” и указани от Върховен съд
като елементи за обезвреда. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди
съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени от практиката на
Върховен съд за приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието
на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържам, че претендираната от
името на ищцата парична сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на
вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
Претендираната за обезвреда на неимуществени вреди сума е Н.ължима и поради
съпричиняване на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, поради което следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за вреди като неоснователен
по съображенията за неоснователност на главния иск.
При условията на евентуалност, застрахователят дължи обезщетение за забава с изтичането
на три месеца, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение и представянето на всички доказателства - арг. от чл. 497, ал. 2 вр. чл. 496 от КЗ.
При условията на евентуалност, застрахователят дължи обезщетение за забава с изтичането
на 15 работни дни, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства - арг. от чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Във връзка с изложеното, моля да се отхвърлят предявените от П. Т. Я. искове като
неоснователни и Н.оказани.
Не възразява да се приемат представените писмени доказателства.Изразява становище по
направените доказателствени искания от ищеца ,прави искане за допускане до разпит на 1
свидетел за установяване механизма на ПТП и относно възражението за съприминяване а именно
лицето Д. С. О. от гр.К.ул.“Г.Д.“№,вх.““,ет.,ап. ,за допускане на САвТЕ и СМЕ с поставени в
исковата молба въпроси.
В срока по чл.372,ал.2 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца,чрез
адв.К.Н. от САК с която оспорва отговора на ответното дружество.Подържа първоначално
подадената искова молба и направените доказателствени искания. С депозирания отговор
4
ответното дружество е изразило становище за пълна неоснователност и Н.оказаност на исковата
претенция; въведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а накрая е направено
и твърдение за прекомерност на претендираните суми. Не споделяме доводите на ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД като аргументите ни в тази насока са следните:Сторените от ответника оспорвания не се
подкрепят, а напротив - противоречат, на вече представените по делото, а и пред самия
застраховател, писмени доказателства.
С оглед приключилия с влязло в сила Решение наказателен процес и съгласно чл.300 от
ГПК, доказани се явяват обстоятелставата на настъпване на П1TI /механизмът/, противоправността
на извършено от г-жа Д. О., както и вината на последната.
Със сила на пресъдено нещо следва да се приеме за установено и причиняването на
конкретните травматичните увреждания на пострадалия - те са обективен елемент от състава на
транспортното престъпление, извършено от наказаната за него Д. О.
От представената медицинска документация се потвърждава наличието на всяко едно от
настъпилите увреждания, причинени на ищеца, а също така и извършените в тази връзка
медицински интервенции. В този смисъл, считаме че твърденията на дружеството за липса на
причинна връзка между произшествието и настъпилите травми, вина или какъвто и да е било
принос у пострадалия за настъпването на вредоносния резултат са необяснима интерпретация на
установената от доказателствата фактическа обстановка и няма как да бъдат споделяни.
Що се касае до размера на претенцията, счита че същата е обоснована с оглед мащаба на
вредите, интензитета на търпяната болка, възстановителния период, възрастта на пострадалия и
другите присъщи характеристики даващи основа за определянето й. Освен това същата е
съобразена със стандарта на устойчивата съдебна практика и в рамките на присъжданите от
съдилищата обезщетения за сходни травми и периоди.
От името на ответника е въведено и възражение за съпричиняване, поради неспазване на
правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия, с което свое поведение се твърди
той да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва такова съждение като
напълно неоснователно. Както се аргументирахме и в т. 1 въпросът за извършването и вината по
повод преоцесното ПТП са установени с влязлата в сила присъда. Видно от доказателствата по
наказателното дело и най-вече от съдържанието на съдебния акт и мотивите към същия, не е
налице виновно поведение у ищеца.
Поддържа направените в исковата молба доказателствени искания.
Противопоставя се на направеното искане от ответната страна за назначаване на
автотехническа експертиза, доколкото формулираните в отговора към ИМ въпроси по същество
касаят механизма на произшествието, противоправността на деянието и вината на деликвента,
които въпроси са решени с влезлия в сила съдебен акт по наказателното дело срещу г-жа Д. С. О.и
са доказани съгласно чл.300 от ГПК.
С аргумент от горното възразява и на направеното от страна на ответника искане за
допускане до разпит на г-жа Д. С. О. - с нейния разпит се цели изясняване на факти, също априорно
доказани съгласно чл.300 от ГПК.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на ДИМ от ответника,чрез адв.И.Г. от САК , с
който поддържа заявените с първоначалния отговор на исковата молба оспорвания па предявените
искове.Изразява становище по направените доказатествени искания ,които смята за допустими
относими и основателни.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от
деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за
забава, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата,
представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск за обезщетение, не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на
търсената лихва.
5
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е провел
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 15.08.2022 г. –
обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е предявен на 18.06.2024 г., т. е. след
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне от застрахователя.
По настоящото дело са приложени : НОХД№1207/2023г. по описа на РС Хасково, и
ВНОХД№726/2023г. по описа на ОС Хасково ,застрахователна претенция от 12.08.22г. ., получена
от ЗК „Лев Инс“ на 15.08.2022 г., ведно с обратна разписка.,Отговор изх. № 8692 от 08.11.2022
г.Молба - становище от 15.11.2022 г.Отговор изх. № 10054 от 19.12.2022 г.,Епикриза от 06.04.2022
г.,Епикриза от 20.06.2022 г.,Епикриза от 26.01.2023 г.,Болничен лист№ Е20221466987, издаден на
06.04.2022 г.,Болничен лист № Е20221614848, издаден на 10.05.2022 г.,Болничен лист №
Е20221614943, издаден на 06.06.2022 г.,Медицински протокол на ЛКК № 388, издаден на
06.07.2022 г.,Болничен лист № Е20230400514, издаден на 26.01.2023
г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства от които се установи следното:
Свид.Д. Я.а в показанията си заяви,,че е била в къщи, когато нейния съпруг се обадил, че
П.е катастрофирал в К. и ще трябва да отидат да го вземат. Тръгнали с по-големия им син да го
приберат. Там на место научили, че не може да се транспортира с обикновена кола и трябва да е с
линейка. От болница „Пълмед“ в Пловдив изпратили линейка да го транспортира. Това станало в
късните следобедни часове.Тя ги чакала в болницата. На 27 март 2022г., деня не може да си
спомни, може би е бил почивен ден Н.еля. В „Пълмед“ го приели, решили, че същата вечер няма
да могат да го оперират, трябвало да го стабилизират за операция на другия ден.Същият ден го
приели. Било доста тежко положението, много зле бил, тя го видяла като майка и преценила, че не
са добре нещата, с много болки, трудно го съблекли, трудно го снимали. Съобщила на по-големия
син, че П.е катастрофирал, той вече знаел, и решили, че ще търсят възможност да го оперират в
София. На другия ден го закарали в „Света Анна“ в София и го оперирал доктор А. Има алергични
проблеми към упойки и лекарства и се наложи да му правят изследвания, един ден остана на
екстензия крака с много силни болки. На другия ден са направили операцията, останал няколко дни
там. Установило се, че не само десния крак е счупен, но и дясната ключица на ръката. Наложило се
втора операция на дясната ключица. Прибрали го след няколко дена в къщи. В болницата престоял
някъде 5 - 6 дни, не помня точно, някъде една седмица, може и 7 дни, в епикризата е записано.
После го прибрали в къщи, той живее в съседния блок и се наложи да го приберем в нашия
апартамент и да спим в една стая, защото той не можеше да става от кревата. Около 4 месеца
продължило лечението в кревата, всичко било под него, не можел да става, хранене, тоалетни
нужди, нямало как да става с патерици, защото не можел да сложи патерици под ръката, било му
забранено да ползва дясното рамо. Не можел с едната патерица, защото десния крак не можел да
стъпи на него, десният крак и дясната ключица били оперирани. Тези 4 месеца ги пролежал.
Наложило се да закупят специален креват, защото имал много оток на крака и трябваше да се
сменя положението на тялото, наехме рехабилитатор през това време да възстанови малко
енергията си. Не могъл да спи вечерно време, психически не бил стабилен. Нямаше възможност
дори да става от кревата.Ако се наложеше да го водим на лекар, защото се наложи да го водим
няколко пъти до С., налагаше се да викаме 4 човека да го сложим в инвалиден стол, ние сме на
втория етаж, да се качи в колата, после обратно. Единият стабилизиращ болт на крака се махна юли
месец същата година, а планката се вади януари месец. Самото продължително лечение в къщи
6
било около половин година. Пиронът си останал, той е още в крака му, подлежал на премахване, с
една дума продължително лечение. Психичното съС.ие не му било добре защото тежки операции и
упойки това е нормално, при това е един млад човек да лежи поС.но в леглото не е добре за
здравето. Денонощно бях до него, спряхме в една стая, през нощта трябваше да го обслужвам. Като
почна да става полека, поне в къщи могъл да се движи, но 4 месеца бил на легло. В началото не
могъл още да се движи, ползвал инвалиден стол за къпане, за физиологични нужди, след четвъртия
месец когато могъл да се изправя. До банята се придвижвал с количка специална. Останал в тях да
живее половин година, за да може да го обслужват баща му и тя. Бил на специална рехабилитация
в П. След 4 месеца, не помни точно два пъти мисля, че ходи на рехабилитация. След което малко се
подобрил крака. Непрекъснати прегледи при доктор А., винаги е пътувал с тях с количка, не могъл
сам да се придвижи. След като започна работа се наложило да помоли своя пряк ръководител,
работата му била по-тежка, бил работник във , понеже бил в машинното отделение се наложило да
го преместят на длъжност енергетик, където било по-леко, да не натоварва толкова крака. Неговият
шеф го преместил като ел.работник в залата, където се ръководи централата и досега бил там.
Докато бил на легло имал рехабилитационни процедури. Имал приятелка която е рехабилитатор в
болницата, тя идвала да помага да възстанови малко мускулатурата, защото и болките намаляли
след нейната намеса. След като свалили планката на рамото, януари месец 2023 година, имало
едно известно време в което му дали още малко, още един месец – месец и половина и след това
вече можел да ползва патерици. Не помни колко 20 дена ли или един месец му казали да не
използва патерици. Като извадили планката това пак било операция. Трябвало раната да зарасне,
да възстанови, да може да се натоварва, тогава ходил на специална рехабилитация за самата ръка.
Болките не можели да изчезнат веднага, някъде 4 - 5 месеца имало остатъчни болки, особено с тази
рана горе на ключицата, започна едни процеси на гноене, което допълнително усложнило
възстановяването на самата рана. Двете операции били тежки. Самото счупване долу на крака, той
не е направо, ами е малко косо. Трудно спряли болките, получавал един месец обезболяващи и му
се слагала инжекция в корема за разреждане на кръвта. Не излизал да кара мотор. Неговите
контакти били прекъснати, той не могъл да контактува, защото всички знаели, че не е добре и по
телефона били неговите контакти. Това много го притеснявало, един млад човек без никакви
контакти, без да се вижда, не е типично за младите хора. Преди произшествието синът и живеел сам
в апартаментът в съседство е блокът до тях.След произшествието дълго време не могъл да
управлява автомобил, защото десният крак трудно се възстановил, като тръгнал на работа започнал
да управлява автомобилът по малко, на 15 километра е работата му , трябвало да се превозва сам.
След като тръгнал на работа започнал да управлява автомобил, след половин година.
По делото е допусната и изслушана съдебно- медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице: ортопед -травматолог неоспорена от страните, приета от съда като компетентно
изготвена от която се установяват травматичните увреждания получени от пострадалия,
приложеното лечение и неговата продължителност ,претърпените болки и страдания и тези които
ще търпи вследствие на полученото при процесното ПТП травматично увреждане , периодът на
възстановване от травматичните увреждания и наличието на остъатъчни последици-загрозяващи
белези при ищеца от претърпените травми и обичайния период на възстановяване от процесните
травми и има ли отклонения от този период и причините за това.
От изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж.Ст.Г. неоспорена от страните, приета от съда като компетентно изготвена, се установява
конкретната пътно обстановка - пътни знаци и маркировка, широчина и брой на пътните ленти за
7
движение, наклони, завой и за съС.ието на пътното платно, вкл. Разрушения на пътната настилка в
района, констатирани следи на местопроизшествието и други от значение. определи мястото на
настъпване на произшествието, къде по дължина на пътното платно е настъпил ударът, като се
посочи в каква посока са се движили двете превозно средства и каква маневра е изпълнявал всеки
един от водачите? Съобразно данните относно участъка от пътя каква е била видимостта на всеки
един от водачите спрямо останалите участници в движението? скоростта, с която са се движили
двете МПС преди настъпването на транспортния инцидент?Тяхната опасна зона. Да се определят
механизма на ПТП и причините за настъпването му. След изясняване на механизма на ПТП да се
даде заключение за предотвратимостта на ПТП за всеки от водачите. Предотвратимо ли е
произшествието за водача на мотоциклет марка „Хонда“ с рег. № чрез намаляване на
скоростта/спиране/спасителна маневра или друго, като се съобрази разС.ието, на което се е
намирал от мястото на удара към момента на навлизане на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Ярис“ с рег. № К в кръстовището? В случай, че движението на мотоциклет марка „Хонда“ с рег.№
се осъществяваше най-вдясно на пътната лента за движение, щяха ли да се пресекат траекториите
на двете превозни средства и в коя точка? С оглед на предходното, технически предотвратим ли е
удара за водача на мотоциклет марка „Хонда“ с рег. № Предотвратимо ли е произшествието за
водача на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № при условие, че е навлязъл в
кръстовището в момента на удара?
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
В производството по така предявения иск в тежест на ищеца е да установи: 1/
противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и
вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение
между посочения делинквент и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на
застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.
Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства.В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в
8
цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищецата и
налице ли е виновно противоправно деяние, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца и в какъв размер да е обезщетението за неимуществени вреди, съответно дължи
ли се законна лихва за забава/мораторна лихва/ върху обезщетението и следващата се законна
лихва върху претендираната главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установеното
в наказателното производство обвързва и гражданския съд със задължителна сила само ако е
елемент от фактическия състав на престъплението. Констатациите за други факти, които не са
елемент от престъпния състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат обвързваща сила
– в този смисъл е Решение № 178 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3690/2016 г., IV г. о.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че обвързващото действие на влязлото в сила
Решение №39 от 15.03.2024г. по в.а.н..д№391/2021г. на ОС Хасково с което е оставено в сила
решение №233/12.09.2023г. по а.н.д.№1207/2022г. по описа на РС Хасково се проявява по
отношение на извършеното от страна на делинквента Д. С. О.род. на 30.10.1998г. гр.К. виновно
противоправно деяние (представляващо в случая и престъпление), довело до нараняванията на П.
Т. Я. от гр.П.. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от
деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
подлежат на доказване от страната, която ги твърди (в т.см. е Решение № 163 от 26.10.2011 г. на
ВКС по т. д. № 1025/2010 г., II т. о.).Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение
за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази
гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
По делото безспорно се установи, че между ответното застрахователно дружество и делинквента Д.
С. О. е сключена застрахователна полица № за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към
момента на процесното ПТП от 27.03.2022 г. Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че по
делото безспорно са установени противоправното поведения от страна на делинквента (Д. С. О.),
нейната вина, наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите”, респ. настъпването на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ неговата отговорност. Вредата (имуществена или
неимуществена) е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Вредите са не само
основание за отговорността при непозволено увреждане, но и определят размера на обезщетението.
Предвид на това, следва да се приеме, че ищеца по делото е активно легитимиран да
предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от настъпилото увреждане.
Основателността на претенцията с оглед другите релевантни обстоятелства – , естеството и
продължителността на търпените болки и страдания, и справедливият размер на обезщетяването
им е въпрос по същество.
От изслушаната по делото автотехническата експертиза, неоспорена от страните,
категорично се установи че мястото на удара се намира на пътното платно в зоната на
9
кръстовището, образувано от пресичането на бул. „Б.“ и ул. „Д.“. Спрямо избрания ориентир ударът
е настъпил на около 9 метра северозападно от мерната линия (МЛ) и на около 3 метра югозападно
от северозападния край на пътното платно. Водачът на л.а. „Тойота Ярис“ - Д. С. О. е изпълнявала
маневра ляв завой в посока на движение от ул. „Д.“ към бул. „Б.“. Водачът на мотоциклет „Хонда“ -
П. Я. се е движел по бул. „Б.“ към изхода на града.В.л. установява,че скоростта на движение на лек
автомобил „Тойота“ към момента на удара е била 0 км/ч - т.е. автомобила се е намирал в спряно
положение. Непосредствено преди настъпване на произшествието автомобила е ускорявал от
място, като е достигнал скорост около 12 км/ч и след това е преминал в режим на
спиране.Скоростта на движение на мотоциклет „Хонда“ към момента на удара е била около 34 км/ч.
Непосредствено преди настъпване на произшествието скоростта на движение е била около 48
км/ч.че в момента на навлизане на л.а. „Тойота“ в границите на пътното платно на бул. „Б.“ ударът
за водача на мотоциклета е бил технически непредотвратим. В заключението си в.л. установява,че
при условие, че мотоциклета „Хонда“ се движи най-вдясно на пътната лента за движение
траекториите на движение се пресичат отново. Точката на пресичане ще е на около 9 метра
северозападно от мерната линия на ориентира и на около 1 метър югозападно от североизточния
край на платното ,т.е ударът отново е непредотвратим за водача на мотоциклет „Хонда“.С това
поведение водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП,
предвиждаща задължението на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие, евентуално да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, при възникване опасност за движението.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо съС.ие на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение,
накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както
имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и страдания,
изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи увредения), стига да са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от събраните по делото доказателства, съдът приема, че всички предпоставки за
възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт при
съответно авторство (Д. С. О.), противоправност, вина, неимуществени вреди (следва да се има
предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, тъй като
доказани ли са увреждащите действия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да
определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 от ГПК – вж. Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о.) и
причинна връзка между деяниято и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт,пораждащ
отговорността на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване се основава на това, че пострадалият-ищец е нарушил
ЗДвП движейки се с превишена и несъобразена скорост при приближаване на кръсовището в
10
нарушение на разпоредбата да се шофира в дясно в най-дясната лента за движение с което е
направено искане за намаляване размера на претенциите по делото на осн.чл.51,ал.2 от ЗДвП.
В трайната практика на ВКС се приема, че само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен – да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем (в този смисъл Решение
№ 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.).
От заключението на допуснатата САвТЕ и отговори на в.л. се установи,че скоростта на
движение на мотоциклета ,управляван от П. Я. е -48км.ч. ,която е в рамките на допустимата
граница за съответното населено място. Н.оказано остана в хода на съдебното производство
възражението на ответника по делото за нарушение на П. Я. съобразно движение в неподходящата
част от пътното платно.В отговора на въпроса от приетата по делото САвТЕ в.л. установи,че
независимо дали мотоциклетът се е движил в най-дясната част на пътната лента сблъсъкът отново
ще настъпи,а удърът е непредотвратим за ищеца. Т.е бстоятелството,че ищецът непосредствено
преди ПТП не се е движил в най-дясната част от пътната лента за движение не може да обоснове
съпричиняване на пострадалия, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако поведението му не е в
причинна връзка с вредоносния резултат (така и Решение № 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1982/2013 г., I т. о
В тази връзка въведените възражения за съпричиняване не бяха доказани от ответната
страна ,като в.л. е установява в заключението си,че основна причина за настъпване на
произшествието е поведението на Д. С. О. , а удърът на водача на мотоциклета П. Я. е
непредотвратим. В случая ударът е бил предотвратим от страна на водача на лекия автомобил,при
условие,че водъчът е възприел положението и посоката на движение на мотоциклета в един
предходен момент,преди навлизане на пътното платно на бул.“Б.“.Т.е основна причина за
възникване на ПТП е несвоевременното възприемане на пътната обстановка от водача на л. а.
„Тойота“ и неправилното навлизане от същата в пътното платно на бул.“Б.“ доколкото в зоната на
кръстовищего по ул.“Д.“ в посока на движение от североизток на югозапад има поставен знак
„Б2“-Спри!Пропусни движещите се по път с предимство и „Д17“-„Пешеходна пътека“. Ищецът,
като движещ се отстрани на автомобила,който е отнел предимството му изобщо не е имал
възможност да избегне ПТП, зависещо единствено от срещудвижещия се водач на лекия
автомобил. Т.е от събраните по делото доказателства за механизма на ПТП не се установява
ищецът при инцидента реално да е допринесъл за настъпване на увреждането.Ето защо,
възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
В своята трайна съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени
критериите за "справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
11
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Размерът на дължимото обезщетение
се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са
фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалият П. Я. (на 34 г. към
датата на инцидента) е получил телесно увреждане –счупване на дясно бедро ,изкълчена раменна
става със счупена дясна ключица.Бил е опериран ,като са му поставили метални импланти в
дясната бедрена кост и дясната ключица.На 4-тия месец от операцията на бедрото са изваден
фиксиращия болт от бедрената метална остеосинтеза ,за да се „Съберат“ счупените косттни
фрагменти..До тогава е бил в инвалидна количка и тогава са му разрешили да става на крака.През
месец януари 2023г. са му извадили металната плака от дясната ключица.Извършвал е
рехабилитация в дома си на 10-15ден след операцията .Извършвал е рехабилитация и
физиотерапия в гр.П. в лечебно заведение в кв.“Т.“ на два пъти след изваждането на винта на
десния крак..Към момента в десния крак се намира металния пирон и му предстои нова операция за
изваждането и.Има чувствителност в счупените места,когато се разваля времето.,през другото
време нямал болки в счупените места.
От заключението на СМЕ се установяви,че към момента на прегледа П. Т.Я. е в добро
общо съС.ие,неговото обективно съС.ие е възстановено напълно.Срокът на възстановяването на
понесените травми на пострадалия от ПТП ищец –за счупването на дясната бедрена кост е около 9-
12мес. От датата на травмата ,за луксацията на дясната раменна става със смчупването на дясната
ключица е около 3-4месеца от ддатата на травмата.В тези посочени периоди влиза зарастването на
костите , фрагментит, раздвижвания,рехабилитацията и физиотерапията.Не е налице забавено
възстановяване от травмите.В.л. установява,че при постраздалия ищец П. Т.Я. предстои нова
оператимвна интервенция за премажхване на металните импланти от дясната бедрена кост/метални
я пирон и винтовете/ които към момента на прегеледа не са отстранени. В.л. допълва,че в
приложените медицински документи в кориците на делото не се откриват такива,които да говорят
за невъзстановени телесни увреждания на ищеца.В момента на прегледа не се провежда лечение
спрямо понесените травми и техни усложнения.
Както се изложи вече, когато ищецът претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от деликт, при доказани увреждащи действия (както е в случая), искът е
установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват
винаги в резултат от увреждащото действие. В този случай размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Когато обаче ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над
или под обичайния размер (в т.см. Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г.,
IV г. о.).
С оглед изложеното разбиране, съдът следва да приеме, че са налице единствено
обичайните за претърпяното телесно увреждане неимуществени вреди. Тоест в доказания период
12
на лечение и възстановяване / от 9 мес.до 12 месеца за дясна бедрена става и от 3мес. до 4месеца за
луксация на дясна раменна става и дясна ключица / ищецът е изпитвал болки и страдания с
обичайните за травмата характеристики и интензитет, но търпимите неудобства не са били по-
големи от обичайните.От изслушаната по делото СМЕ се установи ,че не е налице забавено
възстановяване от травмите. Освен това от приложените мед.документи не се откриват такива
които да говорят за невъзстановени телесни увреждания на ищеца , а също така към момента на
прегледа не се провежда лечение спрямо понесените травми и техни усложнения. Т.е в случая не се
установяват настъпили усложнения и др.фактори,които удължават нормалното протичане на
оздравителния процес . Това е така, доколкото твърденията на ищеца за претърпяна „изключително
силна болки“ „депресиращо съС.ие“ и „душевни страдания от това унижение“,“тревога от
предстоящо отстраняване на металните средства от наранения крак и стресът от възможно
усложнение „ останаха Н.оказани – ищецът е поискал свидетелски показания за доказване на тези
обстоятелства, но от анализа на събраните доказателства не се установяват такива над обичайните.
Не се доказа наличието на „невъзстановени телесни увреждания на ищеца“ ,доколкото от
заключението на в.л. съдебен лекар се установи,че към момента не се провежда лечение спрямо
понесените травми и техните увреждания,а предстои интервенция за премахване на металните
инпланти от дясната бедрена кост/метален пирон и винтове/ ,които не са отстранени ,което
предполага единствено наличието на такива от временен характер. Моралните вреди са
индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото
за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта,
определяне на парично обезщетение по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди,съобразявайки обстоятелствата,че не са установени настъпили усложнения и
др.фактори,които да удължат нормалното протичане на оздравителния процес а при прегледа не са
установени остатъчни последици и загрозяващи белези при ищеца от претърпените травми в
следствие на процесното ПТП.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен
по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване
на здравословното съС.ие, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни
указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.
При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено икономически
условия на живот към момента на увреждането – март 2022 г. и създаденият от съдебната практика
ориентир. (вж. решение вж. Решение № 50049 от 02.06.2023 г. на ВКС т. д. № 656/2022 г., Іт. о. -
ПТП 2019 г., счупване на дясна ключица, възстановяване около 2 месеца; счупване на два гръдни
прешлена на гръбначния стълб, причинило трайно затрудняване движението на снагата за около 8
месеца; счупване на лява бедрена кост в горната й трета, затруднило движението на левия крайник
със среден срок за възстановяване около 10 месеца – 80 000 лева; Решение № 355 от 16.10.2024 г. на
ПАС по в. т. д. № 329/2024 г. съществено засягане на левия горен крайник поради счупване на
ключицата, счупване на две кости на лявата предмишница и увреда на мускул-лакетния разгъвач на
китката, както и с разкъсно-контузна рана на дясното бедро и множество кръвонасядания,
съпътствани с физически болки, каквито при определени движения и при натоварване изпитва и
понастоящем, като счупванията са наложили оперативно лечение с открито наместване с вътрешна
13
фиксация посредством плаки, гипсова имобилизация и втора операция за премахване на
остеосинтезните средства, при протекъл без усложнения -60 000лв./
Настоящият съдебен състав намира, че размера на обезщетението следва да е съобразен
от една страна с вида на нанесената телесна повреда, с интензитета и продължителността на
физическите болките и страдания, с невъзможността пострадалия да се обслужва сам за не много
дълъг период от време, с наложилата се промяна в начина му на живот и социални контакти, с
продължителността на търпяните болки и страдания, начина по който ги е понесла ищеца, как са
повлияли те на начина му на живот и какви са изгледите за подобряване на съС.ието му,съдът
отчита също така освен физическите болки и неудобства които продължават и претърпените
психически страдания .
От така определената сума, съдът счита,че обезщетението не следва да бъде намалено с
определен % поради това,че не се установиха и доказаха обстоятелства за наличие на
съпричиняване /непоставяне респ. неправилно поставяне на обезопасителен колан/, поради което
искът за неимуществени вреди е основателен по размер.Ето защо справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от посочените травматични увреждания, които ищеца е търпял при
неприето възражение за съпричиняване, следва да бъде в размер на 50 000 лева.
С оглед уважаването на главните искове следва да бъдат уважени и акцесорните искове за
изплащане на дължимата законна лихва за забава върху главницата от 50 000лв.,считано от
предявяване на исковата молба 18.06.2024г. до окончателното и изплащане.
Предвид акцесорния си характер частично основателен и доказан е и искът за присъждане
на законна лихва по чл.86 от ЗЗД.Принципно лихва може да се търси от датата на изтичане на
тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество, която лихва се дължи от
застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.В случая ищеца е оформил претенция за
законна лихва , считано от 15.02.2022г. С оглед възприетото в съдебната практика на ВКС, на
основани е чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава. Предвид изложеното претенцията на ищеца за законна
лихва върху присъдената главница в общ размер от 50 000 лева е основателна от 18.02.2022 г до
18.06.2024 г. и следва да се уважи за р-ра на претендиранат сума от 11410,28лв.
По разноските:
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищецът разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК ,ведно
с доказателства за уговорен и заплатен от ищеца хонорар в по висок от предвидения в чл.36 от ЗА
във вр. с чл.7,ал.2 от Наредба№1/2004г. за мин.размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
уважаването на исковете на ищеца при обсъдено възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на адв.Н. З. от САК съобразно процесуалните усилия за защита интересите на
ищеца по делото с оглед неговата фактическа и правна сложност следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 4 600 лева,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответника „Лев Инс“АД гр.София претендира направени съдебно-разноски дължими на
14
осн.чл.78,ал.3 от ГПК .но поради уважаване на иска в пълен размер такива не се дължат.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено
от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси в полза на съда.
Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Плазарджик сумата 2 000 лв. държавна такса,
дължима върху уважената част от исковете.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК ,Пазарджишкият Окръжен съд ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на П. Т. Я., ЕГН с поС.ен
адрес: гр.П., ул. „С.“ №, сумата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания
вследствие на настъпилото на 27.03.2022г. ПТП ., ведно с обезщетение за забава върху така
посочената главница за периода от 18.02.2022 г. до 18.06.2024г. в р-р на 11 410,28 лв. , и
законната лихва върху така посочената главница,считано от предявяване на исковата молба
18.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата
сметка на ищеца в „Пощенска банка“АД,IBAN
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на ищеца П. Т. Я. от гр.П.
направевните по делото сдъдебно деловодни разноски , съразмерно на уважаването на иска на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК в р-р на 4 600лева представляващи адв.възнаграждение на адв.Н. З. от АК –
София, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по сметка на Окръжен
съд – Пазарджик сумата от 2 000 лева – разноски за производството, съразмернно на уважаването
на иска на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лв – за служебно издаване на изпълнителен
лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните
решение.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15