РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 02.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Л.Д.
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8408 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от
И.Х.К., ЕГН **********,*** срещу ***
клон ***“, със седалище и адрес на управление *** ЕИК ***, представлявано от И.Р.
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с
чл.225 КТ и чл.8 КТ да бъде признато
за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед
№ІІ-14/14.09.2016 г., да бъде
възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „пазач невъоражена охрана“ в *** клон ***“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на от 2 526.00 лв. За
периода от 15.09.2016 г. до 15.03.2017 г., обезщетение по смисъла на чл.225, ал.1, вр.
ал.2 КТ, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на настоящата искова молба в
съда, до окончателното издължаване. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор
от 16.07.2012 г, до 02.09.2015 г., когато трудовото му правоотношение е било
прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ. Сочи, че обжалвал заповедта като незаконосъобразна,
като с влязло в сила решение, по г.д. № 5344/2015 г., по описа на ПлРС е отменена процесната
заповед и е възстановен на работа „пазач невъоръжена охрана в ремонтна
работилница“. Излага, че считано от 22.08.2016 г. отново бил възстановен на
заеманата от него преди уволнението длъжност, а на 14.09.2016 г. отново е бил
уволнен. Твърди, че с издадената заповед № ІІ-14/14.09.2016 г. трудовият му
договор бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.10 б КТ – поради възникнало
трудово правоотношение, след като работникът или служителят е придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Навежда доводи,
че повторно издадената заповед е незаконосъобразна. Сочи, че действително е
пенсионер от 01.02.2003г., на основание чл.69, вр. с пар. 3 от КСО – като военнослужещ е придобил право на
пенсия само поради придобит стаж, независимо от възрастта му. Твърди, че
работодателят му грубо е погазил нормата на чл.8 от КТ като е налице
злоупотреба с право, тъй като уволнението му е тенденциозно, безспорно
последица от възстановяването му от съда на заеманата преди уволнението
длъжност. Сочи, че спрямо него е проявен дискриминационен подход, проявен с по-
неблагоприятно третиране в сравнение с лица в сходно положение. Излага, че
работодателят е оставил на работа лица, които също са били пенсионери, при
което е извършил нарушение на един от основните принципи на трудовото право,
визирани в чл.8 от КТ. Твърди, че правната възможност на работодателя по
чл.328, ал.1, т.10 б от КТ не може да се използва целенасочено за уволнение на
един служител, тъй като е злоупотреба с право, което правният ред не допуска.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника мори
съда да уважи предявените искове. Излага, че наведените твърдения в исковата молба
са доказани. Навежда доводи, че ищецът е уволнен единствено, заради
обстоятелството, че е възстановен на работа с влязло в сила решение. Излага, че
при ответника също работят пенсионери, спрямо които работодателят не е проявил
същото отношение каквото към доверителя й. Твърди, че именно това отношение на
работодателя е в разрез с изискванията на чл8 от КТ за упражняване, безспорно
но субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение
едностранно, но без злоупотреба с право, което в случая се изразява в тенденциозно
и дискриминиращо отношение спрямо ищеца. В допълнителна писмена защита твърди,
че работодателят не е доказал, че е упражнил трудовите права и задължения
добросъвестно. Отново се сочи, че трудовият договор на ищеца е прекратен като
пенсионер, докато на работа са останали други пенсионери, което от своя страна
опровергавало твърдението на ответника, че се е възползвал от нововъведеното правно основание с цел да осигури място за
непенсионери. Твърди се, че в случая е без значение длъжността, на която
останалите са назначени, както и обстоятелството, че точно на длъжността на
ищеца няма други пенсионери. Поради изложеното моли съда да уважи предявения
иск. Претендира и присъждане на разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
от ответника *** клон ***“, със седалище и адрес на управление *** ЕИК ***,
представлявано от И.Р.. В обстоятелствената част на същия ответника оспорва
предявения иск. Счита същия за неоснователен и недоказан. Неоспорва фактът, че
с ищецът е сключил трудов договор, по силата на който същият е заемал
длъжността „охранител“ в управлението на клона. Сочи, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 10 б КТ. Излага,
че с изменението на разпоредбата на чл.328,ал.1, т.10 а КТ е премахната
предпоставката „при наличието на условията на чл.68 КСО“, с което е изразена
волята на законодателя да включи в обхвата на разпоредбата, всички работници и
служители, придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Твърди и, че е несъставомерно изложеното от
ищеца, че работодателят е погазил
нормата на чл.8 от КТ и в никакъв случай не е налице злоупотреба с право.
Навежда доводи, че работодателят не е проявил и дискриминационен подход спрямо
ищеца при освобождаването му от заеманата длъжност, поради факта, че не е
извършван подбор и не е налице съкращаване на щатни бройки. Сочи, че цитираните
от ищеца служители в исковата молба заемат други длъжности, различни от тази на
ищеца. Твърди, че не е налице нормативен акт, в който да е посочено изрично
изискване за освобождаване на всички пенсионери при освобождаването на един.
Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
процесуалния представител на ответника поддържа подадения отговор. Моли съда да
отхвърли предявения иск и да му се присъдят разноски. В писмена защита поддържа
депозирания отговор. Сочи, че работодателят нее погазил нормата на чл.8 от КТ.,
тъй като не е проявен дискриминационен подход спрямо ищеца. Оспорва отново
разпределената доказателствена тежест. Навежда доводи, че ищецът не е уточнил
кой принцип на чл.4 от Закона за защита от дискриминацията е нарушен – лично
отношение или притежаване на определено качество което води до извод, че
тежестта на доказване, че правото на равно третиране не е на нарушено и не е на
ответника. Навежда доводи, че от представените по делото писмени доказателства
се е установило, че *** е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, но причината му за напускане е „придобито“, а не упражнено право на
избор. Не оспорва, че другия сочен
служител – *** е пенсионер, но твърди че същия е на срочен трудово договор.
Сочи, че двамата посочени служители заемат друга длъжност. Твърди, че нито един от служителите, които
заемат длъжността „невъоръжена охрана“ не са пенсионери. Сочи и, че ищецът не е единствения пенсионер,
който е освободен по реда на чл.328, ал.1 т.10 б КТ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото решение от 11.02.2016 г.
по гр.д. №5344/2015 г. по описа на ПлРС се
установява, че ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност „пазач
невъоръжена охрана в ремонтна работилница“ в ответното дружество.
Видно от приложената по делото Заповед №
РД-07-43/2.08.2016 г., издадена от ***, *** е, че въз основа на постановеното
решение ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност „пазач невъоръжена
охрана в ремонтна работилница“.
Установява се, на 14.09.2016 г. е отправено предизвестие от
ответника до ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение на последния,
както и, че със Заповед № ІІ-14/14.09.2016 г., издадена от ***, *** трудовото
правоотношение между И.Х.К. и ***, *** е прекратено на основание чл.328, ал.1,
т.10б КТ.
От представеното по делото разпореждане № **********
на РУ „Социално осигуряване“ гр. Плевен се установява, че ищецът е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.12.2003 г. Същият факт се
установява и с изпратеното писмо от ТД – Плевен на НОИ до ответника, в което се сочи, че И.Х.К. е
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Видно е от приложената в трудовото досие на ищеца
длъжностна характеристика е, че отговорността на длъжността му изисква да
осъществява обход на дворното място в ремонтната работилница, а също така и на
складовите помещения.
Установява се от приложената по делото Заповед №
ІІ-19/14.11.2016 г., че ответникът е прекратил
съществуващото между него и *** И. трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1,т.10 б КТ.
От приложения по делото трудово договор, сключен
между *** ЕГН ********** и ответникът се установява, че първият заема длъжност
в ответното дружество „машинен инженер“. От приложената по делото длъжностна
характеристика се установява, че в задълженията на същия се вкл. задължението
да организира, контролира и отговаря за техническата изправност и експлоатация
на машинната част на помпените станции и язовирите.
От приложеното трудово досие на *** се установява,
че същият заема в ответното дружество длъжност– „Електромеханик“,
по сключен трудово договор от 19.10.2016 г., със следните задължения: извършва
всички видове ремонтни работи по ел. инсталация, както и на апаратури, уредби,
табла и прибори; дава указания за правилното ползване на ел. прибори, отчита
вложените по поддържането и ремонта резервни части и материали; контролира
работата и изправността на противопожарните съоръжения и табла и др. установява
се и, от приложената по трудовото досие молба, че *** е отправил искане до
работодателя да прекрати трудовото му правоотношение, поради навършване на
пенсионна възраст, считано от 17.10.2016 г. Въз основа на молбата трудовото му
правоотношение е било прекратено, считано от 17.10.2016 г
Установява се от приложеното по делото писмо от ТД
на НОИ Плевен до ответника, че за посочените в молба №1023-14-6/361.01.2016 г.
лица ***, *** и *** липсва информация за упражнено право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Видно е от приложения по делото Трудов договор,
сключен между ищеца и военно формирование 52090- ***, е че К., считано от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е назначен на длъжност „пазач- въоръжена
охрана“.
Установява
се, от приложения трудов договор, сключен между ищецът и „*** *** и ищецът, че
считано от 14.05.2012 г. първият е работил в дружеството по петнадесет часа
седмично.
От приложената по делото декларация, подписана от
ищецът по делото се установява, че същият декларира, че в периода от 15.09.2016
г. до 31.12.2016 г. не е работил по трудово правоотношение, с изкл. на
договорът му с „*** *** с основно месечно възнаграждение в размер на 180 лева.
В
хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и
неоспорено от страните. В заключението си вещото лице установява, че: обезщетението по
чл.225, ал.2 КТ за 6 месечен период, изчислено по реда на чл.228 КТ за времето
от 15.09.2016 г. до 15.03.2017 г. е в размер на 1531,56 лева; обезщетението по
чл.225, ал.2 КТ, изчислено по реда на чл.228 КТ за времето от 15.09.2016 г. до 17.02.2017
г. е в размер на 1301,83 лева; обезщетението по чл.225, ал.2 КТ, изчислено по
реда на чл.228 КТ за времето от 15.09.2016 г. до 01.01.2017
г. е в размер на 899,49 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3, чл.8 КТ вр. с чл.225 КТ.
В тежест на ищеца е да установи
съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е
заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание, размера на последното брутно трудово
възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа вследствие на това
уволнение за исковия период, респективно че не е получавал трудово
възнаграждение в този период, както и, че е налице сочената злоупотреба с право
от страна на работодателя.
В тежест на работодателя е да докаже, че
при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото на уволнение по
чл.328, ал.1 ,т. 10 б КТ– че при спазване на трудовото законодателство е
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца; в тежест на
работодателя е да докаже и, че правото на равно третиране не е било нарушено.
Същото задължение за ответника възниква след като ищецът докаже факти, от които
може да се направи извод, че е била налице дискриминация.
Безспорно е по делото и се установява от
събраните писмени доказателства, че между страните е съществувало соченото в
исковата молба трудово правоотношение, възникнало след като ищецът е
възстановен на работа, вследствие на признаване на предходно негово уволнение
за незаконно. Не е спорно, че ищецът е заемал длъжността „пазач - невъоръжена
охрана“.
Не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че със Заповед № ІІ-14/14.09.2016 г., трудовото
правоотношение на ищецът е прекратено.
Спорен между страните по делото е
фактът дали работодателят, упражнявайки правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца по реда на чл.328, ал.1, т.10 б от КТ не е нарушил
разпоредбата на чл.8 от КТ и е го е
третирал неравноправно, в сравнение с други лица в сходно положение – работещи
пенсионери в ответното дружество.
Доколкото по делото се установи,
че в ответното дружество са назначени и работят по трудов договор, лица които
са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът е
указал на ответника, че следва да докаже, че не е налице неравноправно
третиране по отношение на ищеца, именно на това основание.
Работодателят разполага със
субективното право да прецени кои служители, упражнили правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст следва да останат да работят в предприятието и с
кои трудовото правоотношение да бъде прекратено. Преценката на съда за
законосъобразното упражняване на това субективно право следва да бъде
ограничена до съблюдаване с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото,
за спазването от работодателя на въведената с чл.8 КТ забрана за злоупотреба с
право или дискриминация, като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че
добросъвестността при упражняването на трудовите права и задължения, се
предполага до установяване на противното.
По делото се установи, че
работодателят е прекратил трудовото правоотношение както на ищеца, така и на друго лице,
упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установи се и,
че по отношение на други лица това право не е упражнено.
От
събраните по делото доказателства обаче не се установи, че прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца да е извършено с противоправна
цел, за да се приеме, че е налице злоупотреба с право. Само по себе си прекратяване
на трудово правоотношение с лице, заемащо длъжност „пазач - невъоръжена охрана“
и оставянето на работа на други лица заемащи различна длъжност от тази на ищеца
/ електромеханик и машинен инженер/ не обуславя
автоматично недобросъвестност на работодателя, който разполага, както беше
застъпено по-горе, с възможност да избере да остави на работа лица, които
притежават определена квалификация и, които с оглед естеството на работата са
му необходими за осъществяване на работния процес. Недобросъвестност от страна
на ответника, съответно и неравноправно третиране би могло да е налице, ако на
длъжността, която е заемал К. са останали да работят лица упражнили
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквито по делото се установи,
че няма.
Горните мотиви налагат извода, че
от страна на ответника не е било налице неравноправно третиране на ищеца при
прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което и издадената заповед
за прекратяване на същата се явява законосъобразна.
С оглед на изложеното съдът приема, че
предявеният конститутивен иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен.
Предвид неоснователността на иска
с правно осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъдат
отхвърлени и обусловените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ за
възстановяване на предишната работа и изплащане на обезщетение за времето, през
което служителят е останал без работа.
Направено
е искане за присъждане на разноски. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство от страна на ответника, съдът
намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът като взе предвид фактическата и
правната сложност на делото, както и броят на заседанията по същото, счита, че
в конкретния случай следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
представителя на ответника в размер на 200.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.Х.К., ЕГН **********,*** срещу
*** клон ***“, със седалище и адрес на управление ***
ЕИК ***, представлявано от И.Р., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3, вр. с чл.225 КТ и чл.8 КТ да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед №ІІ-14/14.09.2016 г., да бъде възстановен ищецът на заеманата
преди уволнението длъжност „пазач невъоръжена охрана“ в *** клон ***“,
както и да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на от 2 526.00
лв. За периода от 15.09.2016 г. до 15.03.2017 г., обезщетение по смисъла на
чл.225, ал.1, вр.
ал.2 КТ, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на настоящата искова молба в
съда, до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА И.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на *** клон ***“, със
седалище и адрес на управление *** ЕИК ***, представлявано от И.Р., сумата от 200.00 лв. /двеста
лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването
му - 02.03.2017 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: