Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №6450 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 24.02.2020 год., постановено по гр.дело №7113/2019 год. по описа на
СРС, ГО, 31 с-в, е отхвърлен предявения от И.А.И. срещу частен съдебен
изпълнител С.Х.П., с рег.№921 на КЧСИ, иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени на 19.06.2018 год. неимуществени вреди, вследствие на
непредоставянето на достъп на ищеца до изпълнително дело №20179210402294 в
качеството му на адвокат на Е.Й.Л.от страна на Е.П., заемащ длъжността помощник
ЧСИ при С.Х.П., като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач З. „Л.И.”
АД.
Срещу решението
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца И.А.И.. Жалбоподателят поддържа, че действието на служителя на частния
съдебен изпълнител по неосигуряването на достъп до процесното изпълнително дело
на ищеца за запознаването с него били незаконосъобразни, тъй като противоречали
на чл. 31 ЗА. В качеството си адвокат имал свободен достъп до всички дела. От
показанията на свидетеля П./помощник съдебен изпълнител/ се установявало, че
ищецът поискал делото, показал адвокатската си карта, но въпреки това му бил
отказан достъп. Видно било от депозираното искане до частния съдебен
изпълнител, че не се касаело за обработка на лични данни от ищеца. Искал
единствено да защити клиента си, тъй като той не бил длъжник по делото, а бил
насрочен опис на негов недвижим имот. Първоинстанционният съд се бил позовал на
неотносима към спора съдебна практика и неправилно интерпретирал депозираното
искане до частния съдебен изпълнител, като по този начин се ограничавала
свободната професия на адвоката и неограничения ме достъп до всякакви дела по
негова преценка. Правомощията на частния съдебен изпълнител били ограничени от
ЗЧСИ и ГПК, а едно от задълженията му било да дава достъп до делата по Закона
за достъп до обществена информация на всеки поискал го и на правно основание,
тъй като изпълнителните дела били обществено достъпни, а не секретни и нямали специален характер по смисъла на
специални норми, които били посочени от СРС. Ето защо моли обжалваното решение
да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът
по жалбата частен съдебен изпълнител С.Х.П. счита, че решението на СРС следва
да бъде потвърдено. Поддържа, че по делото било безспорно, че достъп до делото
не е бил отказван на ищеца. Той бил помолен единствено да подаде молба до
съдебния изпълнител, при когото делото било на доклад, като обоснове в какво
качество доверителката му иска достъп, при положение че всички съобщения и
книжа били връчвани на други лица и тя не била длъжник по делото. На 19.06.2018
год. ищецът и неговата доверителка, представяща се като Е.Л., отишли в
кантората на ответника, където ищецът поискал с груб тон процесното
изпълнително дело. Помощник частен изпълнител П.го попитал дали г-жа Л.е страна
по делото, тъй като по него не фигурирали нейни данни. На 22.06.2018 год. по
делото било депозирано искане от Е.Л., към което били приложени съответни
доказателства. Същото било изпратено с пощенска пратка. След разглеждане на
доказателствата на ищеца бил предоставен достъп делото, но той и неговата
доверителка не се явили, за да го прегледат. Недоказани били твърдения на
ищеца, че неосигуреният достъп до делото бил попречил за защитата на клиентката
му. Не било доказано и настъпването на твърдените неимуществени вреди, а
доказателствената тежест била на ищеца. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Третото
лице-помагач З. „Л.И.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че действията на служители на частния съдебен изпълнител не били
противоправни и не били довели до възникването на вреди за ищеца. Не било
налице възпрепятстване от страна на ответника на възможността на ищеца да
упражни правата си на адвокат в пълнота и да защити интересите на своя
доверител. По делото не бил поставен отказ от служител на ответника нито
писмен, нито устен. Авторитетът на ищеца не бил накърнен по никакъв начин.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо
да се добави и следното:
По отношение на фактическата
обстановка:
Безспорно
е във въззивното производство, че към 19.06.2018 год. Е.П. е изпълнявал
длъжността помощник частен съдебен изпълнител при ответника.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Е.Й.Л.и Е.В.П., които следва да бъдат кредитирани като
ясни, последователни, убедителни, безпротиворечиви помежду си и неопровергани
от останалия доказателствен материал по делото, въззивният съд приема за
установено, че изпълнително дело №20179210402294 по описа на частен съдебен
изпълнител С.П., с рег.№921 на КЧСИ, е било образувано по молба на взискателя
„Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД срещу Х.Р.Р.въз основа на
изпълнителен лист от 09.08.2018 год., издаден по гр.дело №27619/2017 год. по
описа на СРС, ГО, 85 с-в. На 28.05.2018 год. частният съдебен изпълнител
насрочил опис и оценка на движими вещи, находящи се на адрес: гр.София, ж.к.“******,
на 28.06.2018 год., в 12 ч. На 15.06.2018 год. длъжникът подал молба, с която
заявил, че се задължава да плаща всеки месец сума в размер на 100 – 120 лв. от
25-то до 5-то число. Насроченият по делото опис на движими вещи не се състоял.
На 22.06.2018
год. по делото постъпила молба от Е.Й.Л./бивша съпруга на длъжника/, чрез адв. И.А.
/надлежно упълномощен на 18.06.2018 год./, съдържаща искане за отмяна на насрочения
опис в собствения й апартамент, тъй като длъжникът не живеел в него и там
нямало негови вещи. Формулирани са и искане за отмяна на всички принудителни
действия, насочени срещу личното й имущество и искане за достъп до изпълнителното
дело, тъй като до момента била възпрепятствана да го прочете и да се запознае с
основанията за образуването му от служителя Е.П. – помощник частен съдебен
изпълнител. Към молбата са приложени пълномощно, договор за правна защита и
съдействие, призовка за принудително изпълнение по процесното изпълнително дело,
удостоверение за наследници и договор за продажба на недвижим имот по реда на
НДИ.
На
21.06.2018 год. Е.Й.Л., чрез ищеца, подала и жалба до СГС срещу действия на
ответника по процесното изпълнително дело изразяващи се в насрочването на опис.
Установено
е също така, че през м.юни 2018 год. Е.Й.Л.и ищецът посетили кантората на
ответника, като ищецът, който се представил на служителите като адвокат и се
легитимирал, поискал да бъде предоставена възможност за запознаване с процесното
изпълнително дело. Обяснено му било, че трябва да подаде молба за това, след
което ще му бъде предоставен достъп. Молба обаче не била депозирана. Тъй като
разговорът продължил на висок тон и ескалирал, свидетелят П.помолил ищеца да
напусне кантората, след като не желае да подаде молба. След посещението в кантората
ищецът не се обадил повече на свидетелката Е.Л., а няколко дни по-късно
постъпила писмена молба от Е.Л., чрез адв. И.А., в която имало искане за
осигуряване на възможност за достъп до изпълнителното дело, но впоследствие никой
не се явил, за да се запознае с него. Видно е също така от показанията на
свидетеля Поповски, че редът за предоставяне на достъп до изпълнителни дела бил
един и същ за всички – страните имали достъп, както и техните пълномощници,
след представяне на пълномощно, а в случая достъп се искал от трето за
изпълнението лице, поради което трябвало да бъде подадена писмена молба.
По отношение на правните изводи:
Отговорността на държавния съдебен изпълнител за обезщетяване на
вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна – чл. 441 ГПК. Тя може да
бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките, установени в нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на
действията /или
бездействията/ на съдебния изпълнител, трябва да бъде установено, че в причинна
връзка от тях са настъпили претендираните от ищеца вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Държавният съдебен изпълнител отговаря за служебните си действия и чрез работодателя си – чл. 441, изр. 2 ГПК вр. с чл. 49 ЗЗД.
Съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител /респ.
помощник- частен съдебен изпълнител – виж чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ/ без да е обвързан
с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С
решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила
на присъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се
постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност,
което е преюдициален въпрос за този процес /виж например Решение №184 от 21.09.2011 год. на ВКС по гр.дело №1124/2010
год., ІІІ ГО, ГК и Решение № 139 от 31.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав приема, че действията на служители на ответника /частен
съдебен изпълнител/, нямат характера на противоправни, поради следните
съображения:
Упражняването на адвокатската
професия е дейност, предвидена в Конституцията на Република България, за правно
съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и
юридическите лица. Тя не се изчерпва с
процесуално представителство, а включва и даване на устни и писмени консултации
и становища по конкретни казуси, за които не се налага упълномощаване – виж чл.
24 и чл. 25, ал. 1 ЗА.
При упражняването на адвокатската
професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен
да защитава по най-добрия начин със законни средства /чл. 2 ЗА/. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗА, адвокатът има свободен достъп и може да прави
справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда,
органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в
страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на
адвокат, което удостоверява чрез представяне на карта, издадена от Висшия
адвокатски съвет.
В Наредба № 4 от 06.02.2006 год. за служебния архив на частните съдебни изпълнители /издадена на основание чл. 22, ал. 1 ЗЧСИ/ са регламентирани условията и редът за водене на служебния архив на частния съдебен изпълнител. Разпоредбата на чл. 3 от Наредбата предвижда, че справки по изпълнителни дела се дават на страните и техните представители, както и на лицата, които имат правен интерес, а чл. 19 – че страните и техните представители се запознават с делата в канцеларията на частния съдебен изпълнител или в стая за четене на делата. По писмена молба служителят издава удостоверения, преписи, копия и извлечения от приложените към делата книжа в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден след разпореждане на частния съдебен изпълнител.
В разглеждания случай при конкретните
обстоятелства, при които е направено искането за достъп до изпълнителното дело
от страна на ищеца и свидетелката Е.Й.Л.– трето лице за изпълнението,
настоящият съдебен състав приема, че не е налице колизия между правото на
адвоката по чл. 31, ал. 1 ЗА и установения от ответника ред за осъществяването
на достъпа до информация, според който такъв се предоставя след удостоверяване
на качеството на адвокат и попълване на заявка за разглеждане на изпълнителното
дело или подаване на писмено искане за предоставяне на делото или по друг
аналогичен начин, при който безспорно да може да се установи кой и на коя дата
е разглеждал изпълнителното дело /се е запознавал с него/.
И това е така, доколкото ответникът
в качеството си на частен съдебен изпълнител се явява администратор на лични
данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/,
като същият събира и обработва лични данни единствено за целите на
изпълнителното производство – § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД и чл. 16, ал. 1 ЗЧСИ. ЗЗЛД
урежда обществените отношения, свързани със защитата на правата на физическите
лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в
Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016
год. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични
данни и относно свободното движение на такива данни за отмяна на Директива
95/46/ЕО /Общ регламент относно защита на данните/. Целта на закона е да
осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в
съответствие с Регламент /ЕС/ 2016/679. Дефиниция на понятието „лични данни“ се
съдържа в чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, към който препраща § 1, т. 1
от ДР на ЗЗЛД, а дефиниция на понятието „обработване“ – в чл. 4, т. 2 от Регламент
/ЕС/ 2016/679, към който препраща § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД и това е всяка операция или съвкупност от
операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични
или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране,
съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или
унищожаване.
Нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД установява
задължение на администратора на лични данни, като отчита естеството, обхвата,
контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите
на физическите лица, да прилага подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да
докаже, че обработването се извършва в съответствие със закона. Т.е., с оглед
установения в закона принцип на отчетност – чл. 5, параграф 1 от Регламент /ЕС/
2016/679, администраторът на лични данни следва да може във всеки един момент
да удостовери и да докаже, че обработва личните данни законосъобразно,
добросъвестно, прозрачно, за конкретни и пропорционални цели, с подходящо ниво
на сигурност и защита. Отчетността предполага надлежно документиране на всички
процеси по обработване на лични данни. Съответно според чл. 18 от Етичния
кодекс на частните съдебни изпълнители, частният съдебен изпълнител, лично или
чрез служителите си, е длъжен да осигури в кантората си условия и правила за
опазване на непозволен достъп до информацията, съдържаща се в документи по
висящи и прекратени изпълнителни дела.
В контекста на изложеното законосъобразен
се явява изводът на първоинстанционния съд, че в частност не е налице отказ за
предоставяне на достъп на ищеца до процесното изпълнително дело, а поставеното
условие за осъществяването на такъв достъп – подаването на писмено искане, е
правомерно. А след като не е налице противоправно поведение от страна на ответника,
релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да
заплати на ответника действително направените разноски във въззивното
производство за възнаградение за един адвокат в размер на 480 лв. /с ДДС/.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 24.02.2020 год., постановено по
гр.дело №7113/2019 год. по описа на СРС, ГО, 31 с-в.
ОСЪЖДА И.А.И. с ЕГН **********, с адрес:г***, Търговски
дом, кантора 160, да заплати на частен съдебен изпълнител С.Х.П., с рег.№921 на
КЧСИ, със съдебен адрес: адв. Б.Е.,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 480 лв.
Решението
е постановено при участието на привлеченото от ответника трето лице-помагач З.
„Л.И.“ АД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/