Р Е Ш Е Н И Е`
№ 1519
Гр. Пловдив, 28.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две
хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р. ,
като разгледа докладваното
от председателя адм. дело № 1063 по
описа за 2018 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.266 от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ във връзка с чл. 145 от АПК.
С Решение № 4179 от 30.03.2018г. на ВАС ,V отделение е
отменено Решение № 1412/12.07.2016г. г. постановено по адм.дело
№ 1491/2015г. г.,ХVІІІ състав на Административен съд-Пловдив и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав и нова проверка по чл. 168 АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при спазване на чл. 171 от АПК, с оглед изпълнение в пълнота на задължението за извършване на
преценка на всички факти и доводи от
значение на случая .
При новото разглеждане на делото, следва да бъдат
съобразени указанията на висшия по степен съд.
Производството е образувано по жалба на ЕТ “***” чрез Г.А.З., ЕГН **********, със седалище и адрес
на управление ***, в качеството му на собственик на ветеринарна амбулатория с
рег. № 1692121, ЕТ “***”, намираща се в гр. ***, против Заповед №
ЗЖ-217/02.06.2015г. на И.Д. Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните – гр. Пловдив, с която на основание чл. 35, ал. 2, т. 5 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ и получено уведомително писмо вх. №
1855/22.05.2015г. от Председателя на НС на БВС, е наредено д-р В.Г.З. да се
заличи от Регистъра на частнопрактикуващите ветеринарни
лекари като управител и практикуващ във ветеринарна амбулатория с рег. №
1692121, както и да се сведе заповедта до знанието на собственика на същата
ветеринарна амбулатория и служителя, отговарящ за регистъра за
ветеринарномедицинска практика, за сведение и изпълнение. Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, счита оспорената заповед за
незаконосъобразна на всички претендирани основания и
при първоначалното разглеждане на делото.На първо място се поддържа,че е налице
нарушаване на процедурата по уведомяване и връчване на обжалваната заповед .
Твърди, че в заповедта не са посочени фактически обстоятелства за издаването й,
както и пред кой съд и в какъв срок може да обжалва. Жалбоподателят, счита че е
нарушен чл.36 от ЗВМД, тъй като не е посочен срок ,за който управителят се
заличава от регистъра. Подробни съображения са изложени и в представени по
делото писмени бележки. Претендира се отмяна на обжалвания акт и присъждане на
разноски за всички инстанции.
Ответникът – Директор на Областна дирекция
по безопасност на храните - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна, подробни
съображения излага в писмени становища, претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна- В.Г.З.,чрез
процесуалния си представител, счита жалбата за основателна и моли съда да
отмени процесната заповед.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
І.По допустимостта .
Жалбата е подадена от надлежна
страна, с право и интерес от оспорване, чиито интереси са засегнати
неблагоприятно от оспорения индивидуален административен акт, в рамките на предвидения за това преклузивен срок,пред надлежния съд по смисъла на чл. 133, ал.1
от АПК, поради което същата е ДОПУСТИМА.
Относно наличието на правен интерес у
жалбоподателя е налице Определение № 1084 от 03.02.2016г. на ВАС- V отделение ,съгласно което с обжалваната заповед пряко и
непосредствено се засягат права и интереси на жалбоподателя, в качеството му на
търговец и собственик на ветеринарната амбулатория с рег. № 1692121, доколкото
с нея е разпоредено извършване на действия, свързани с осъществяване дейността
на посоченото ветеринарномедицинско заведение, както и че за него не съществува
друга възможност да защити правата си, тъй като същият не е страна в административнонаказателното производство ,проведено по
отношение на служителката.
ІІ.Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административноправния спор:
Настоящото производство
е образувано по получено
уведомително писмо вх. № 1855/22.05.2015г. от председателя на НС на БВС,с което
е наредено д-р В.Г.З. да се заличи от
Регистъра на частнопрактикуващите ветеринарни лекари
като управител и практикуващ във ветеринарна амбулатория с рег. № 1692121,
както и да се сведе заповедта до знанието на собственика на ветеринарна
амбулатория с рег. № 1692121 – ЕТ “***” и на служителя, отговарящ
за регистъра за ветеринарномедицинска практика, за сведение и изпълнение. /л.24
от адм.д.№ 1491/15, АдмС
Пловдив/.
Видно от цитираното като
основание за издаване на процесната заповед уведомително
писмо, със същото е уведомен Директорът на ОБДХ Пловдив, че д-р В.Г.З. е
заличена от регистъра на БВС с оглед изискванията на чл. 35, ал. 2 от ЗВД,
считано от 18.05.2015г.
Приложен по делото е Протокол № 30 от извънредно
заседание на Комисията по контрол и
професионална етика към БВС /ККПЕ/,
проведено на 16.03.2015г. в гр. Велико Търново /л.26/ ,от който е видно, че на
същото събрание е взето решение № 15, с което във връзка с чл. 17 от Устава на
БВС, ал. 1, т.4 за системни нарушения на ЗСОВЛБ и Устава на БВС, ККПЕ
прекратява членството на д-р В.Г.З., като е посочено, че мотивите на решението следва да
се посочат в годишния отчетен доклад на ККПЕ.
По делото като писмено
доказателство е приета справка за квитанциите за членство в БВС на В.Г.З..
От представено по делото
заверено копие на писмо-отговор от д-р И.В.Председател на ОК на Българския
ветеринарен съюз обл.Пловдив до д-р В.Г. /лист 80 от адм.д№ 1491/2015г,АдмС Пловдив/ /
с изх. № 006/28.03.2016г., е видно,че
д-р Г. е уведомена за това ,че направените от нея вноски в касата на ОК на БВС
до 01.2016г. ще й бъдат върнати, за да може да ги внесе ,когато бъде
възстановена в регистъра на БВС.
По делото е приложено
заверено копие на писмо изх. № 058/13.04.2016г. от д-р Т.Ц.– Председател на НС
на БВС до д-р К.Я.– Директор на ОДБХ Пловдив, с което последният е уведомен, че
поради липса на квалифицирано мнозинство при проведено гласуване на 26.03.2016.
на Общото събрание на БВС не е прието предложението на ОС на БВС – Пловдив за
отмяна на решение № 15 от 16.03.2015г. на ККПЕ , с което е прекратено
членството на д-р В.Г..
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията са следните:
Предмет на оспорване е Заповед №
ЗЖ-217/02.06.2015г. на и.д. Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните – гр. Пловдив, с която на основание чл. 35, ал. 2, т. 5 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ и получено уведомително писмо вх. №
1855/22.05.2015г. от Председателя на НС на БВС, е наредено Д-р В.Г.З. да се
заличи от Регистъра на частнопрактикуващите ветеринарни
лекари като управител и практикуващ във ветеринарна амбулатория с рег. №
1692121, както и да се сведе заповедта до знанието на собственика на същата
ветеринарна амбулатория и служителя, отговарящ за регистъра за
ветеринарномедицинска практика, за сведение и изпълнение.
Съдът намира,че не следва да разглежда
доводите на жалбоподателя във връзка с представеното Предписание
№4/10.06.2015г./л.7 от адм.д.№1491/15 по описа на АдмС
Пловдив/,тъй като същото не влиза в предмета на настоящото производство.
Оспорената заповед е издадена от директора
на ОДБХ-гр.Пловдив като орган по регистрацията по чл.32,ал.1 от ЗВМД, който е
орган с материална и териториална компетентност .
Неоснователен се явявява релевирания довод за наличие на
съществено нарушение,изразяващо се в непосочването на срока за обжалване на
акта, както и на органа, пред който това може да се извърши. Липсата на този
реквизит от съдържанието на акта не само, че не ограничава правото на защита,
но е и предпоставка за удължени срокове за обжалване съгласно чл.140 от АПК. В
настоящия случай с оспорването до съда жалбоподателят е реализирал правото си
на защита.
Не се констатира нарушение на
чл.59,ал.2,т.4 от АПК-липса на фактически и правни основания за издаване на
акта.
В Решение
№ 4179 от 30.03.2018г. на ВАС ,V отделение
е посочено,че:” Директорът на ОДБХ като орган
по регистрацията по чл.32,ал.1 от ЗВМД е длъжен по силата на закона,при
условията на обвързана компетентност ,да заличи регистрацията при настъпили
обстоятелства по чл.35 от ЗВМД.Такова обстоятелство е заличаване от регистъра
на областната колегия на БВС в хипотезата на чл.35,ал.2,т.5 от ЗВМД.В този
случай посочването в оспорената заповед на уведомителното писмо от председателя
на НС на БВС,съдържащо информация за настъпило обстоятелство по чл.35,ал.2 от
ЗВМД,е достатъчен мотив за издаване на оспорения акт”.
Не се констатира и нарушаване правото на
защита на Г.А.З. ,в качеството му на ЕТ “***”във връзка с твърдението му,че не
е бил уведомен за настъпилото обстоятелство по заличаване на д-р В.З. от
регистъра на областна колегия на БВС.
За Председателя на НС на БВС липсва такова
задължение-да уведомява трети лица извън органа по регистрация по чл.32,ал.1 от
ЗВМД,но независимо от горното жалбоподателят е имал възможността да защити
правата си в проведеното съдебно производство по настоящото дело.
Ето защо, настоящият състав на съда не
споделя релевирания от жалбоподателя довод за лишаването
на страната от правото на запознаване с доказателствата по административната
преписка и от правото на защита ,сочещо на нарушение на чл. 34 АПК, а от тук и
неизясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая по смисъла на чл. 35 АПК.
Независимо от гореизложеното,оспорената
заповед е незаконосъобразна на друго основание.
За да се прецени материалната
законосъобразност на оспорената заповед и да се отговори на въпроса дали са
налице предпоставките на чл.35,ал.2,т.5 от ЗВМД за заличаване на д-р В.Г.З. от
регистъра на частнопрактикуващите ветеринарни лекари
като управител и практикуващ във ветеринарна амбулатория с рег. №
1692121,следва да се разгледа нормативната уредба,приложима за настоящия
случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от ЗВД, ветеринарните лекари могат да упражняват
ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение, ако са
вписани в регистъра по чл. 32 и членуват в Българския ветеринарен съюз (БВС).
Регистърът по чл. 32 съдържа: името и постоянния адрес на ветеринарните лекари,
които осъществяват професията си във ветеринарномедицинското заведение, и
уникалния регистрационен номер на всеки от тях; адреса и вида на
ветеринарномедицинското заведение; номера и датата на издаване на
удостоверението за регистрация на ветеринарномедицинското заведение; уникалния
регистрационен номер на ветеринарномедицинското заведение; промените във вписаните
обстоятелства и датата на заличаване на регистрацията. Видно от разпоредбата на
чл. 33 пък, в Централното управление на БАБХ се води национален регистър, който
съдържа данните от регистрите на ОДБХ по чл. 32, съответно, съгласно чл. 35,
ал. 2, т.5 от с.з. ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика
във ветеринарномедицинско заведение, се заличава от регистъра /този по чл. 32,
бел.моя/ при заличаване от регистъра на областната колегия на БВС.
Според
нормата на чл. 46 на ЗВМД, ветеринарните лекари членуват в БВС при условия и по
ред, определени със Закона за
съсловната организация на ветеринарните лекари в България/ ЗСОВЛБ/, който в своя чл. 25, ал. 1 предвижда, че
членството в БВС на ветеринарен лекар се прекратява и заличава от регистъра: 1.
по негово писмено искане; 2. при неплащане на членски внос повече от три
месеца; 3. при смърт; 4. при поставяне под пълно запрещение; 5. при налагане на
наказание по чл. 28, ал. 1, т. 3 - за срока на наказанието, а съответно в ал.
2, че за прекратяване на членството в БВС председателят на областния съвет
уведомява националния съвет за отразяване в националния регистър, както и
директора на съответната областната дирекция по безопасност на храните.
В чл.
27 от Закона за
съсловната организация на ветеринарните лекари в България са
посочени нарушенията,които ветеринарните лекари
могат да допуснат при изпълнение на професионалните си задължения :
„Ветеринарните лекари носят отговорност за следните нарушения на този закон,
допуснати при изпълнение на професионалните им задължения:
1. неспазване на устава и решенията на органите на
управление на БВС, както и на финансовата дисциплина в БВС;
2. неспазване на правилата на Кодекса за добра
ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар;
3. уронване на доброто име на БВС;
4. използване не по предназначение на отличителните
символи и знаци на БВС.”
Наказанията
за тези нарушения са предвидени в чл.28 от същия закон,който гласи:”Чл. 28. (1) За нарушения по чл. 27 може да се налагат следните
наказания:
1. порицание;
2. глоба в размер от една до 6 минимални работни
заплати;
3. заличаване от регистъра на колегията за срок от три
месеца до две години.
(2) Влезлите в сила наказания се вписват в регистъра
на областната колегия и се обявяват в печатното издание на БВС.
(3) За влезлите в сила наказания на лица по чл. 21, ал. 12 председателят на
националния съвет на БВС уведомява ветеринарната служба на държавата, чийто
гражданин е лицето.
Или “заличаването от регистъра на
колегия” е предвидено като наказание и то като срочно такова-“за срок от три
месеца до две години”.
Законодателят
в чл. 15, ал. 2
от ЗСОВЛБ е изброил правомощията на Комисията по контрол и
професионална етика към БВС, а именно: 1. контролира законосъобразността на взетите
решения от националния съвет и тяхното изпълнение; 2. контролира спазването на
Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на
ветеринарния лекар; 3. контролира целесъобразността и законосъобразността на
разходите на БВС; 4. произнася се по отчета по чл. 20, ал. 2, т. 5; 5.
произнася се по жалби за финансови нарушения, нарушения на устава и на
решенията на общото събрание и за нарушения при осъществяването на
ветеринарномедицинската практика; 6. предлага на председателя на националния
съвет налагане на наказания и води регистър на наложените наказания; 7.
представя пред общото събрание отчет за дейността си; 8. публикува решенията си
на страницата в интернет и в печатното издание на БВС; 9. извършва и други
дейности, определени с устава, който устав, пък, съгласно § 5 от ПЗР на с.з. се
приема на учредителното общо събрание на БВС и в чл. 17, ал. 1, т.4 от него се
предвижда, че членството в БВС на ветеринарен лекар се прекратява и заличава от
регистъра по решение на същата тази комисия за системни нарушения на Закона,
Устава, Кодекса за добра ветеринарна практика и професионална етика и решение
на органите на БВС, като за прекратяването на членството в БВС, видно от ал. 2
на същата разпоредба, председателят на областния съвет уведомява НС за
отразяване в националния регистър, както и директора на съответната Областна
дирекция по безопасност на храните.
Видно по настоящото дело е,че като
основание за издаване на оспорената Заповед № ЗЖ-217 от 02.06.2015г. на и.д.
Директор ОДБХ-Пловдив е посочено
уведомително писмо вх.№ 1855/22.05.2015г. от Председателя на НС на БВС.В
него е посочено,че д-р В. Замфирова е
заличена от регистъра на БВС с оглед изискванията на чл.35,ал.2,т.5 от
ЗВМД,считано от 18.05.2015г. Наличен по делото е и Протокол №30 от извънредно
заседание на ККПЕ,проведено на 16.03.2015г. в гр.Велико Търново,като в Решение
№15 е записано:”Във връзка с чл.17 от
Устава на БВС,ал.1,т.4 за системни нарушения на ЗСОВЛБ и Устава на БВС,ККПЕ
прекратява членството на д-р В.Г. ***.Мотивите
на решението да се посочат в годишния отчетен доклад на ККПЕ.”
Т.е. видно е,че прекратяването на
членството на д-р В.З. е заради системни нарушения на ЗСОВЛБ и Устава
на БВС,като тези нарушения могат да бъдат квалифицирани по чл.27,т.1 от
ЗСОВЛБ.За такова нарушение е предвидено наказание по чл.28,ал.1,т.3 от ЗСОВЛБ.
Съгласно чл. 29. (1) от ЗСОВЛБ нарушенията по чл. 27 се установяват с акт за
установяване на нарушение.Актовете за установяване на нарушения по чл. 27 се издават от членовете на
областните комисии по контрол и професионална етика.Актовете за установяване на
нарушения по чл. 27 могат да се
обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред комисията по контрол и
професионална етика на БВС.Комисията по ал. 3 се произнася по жалбата в
14-дневен срок от постъпването й с мотивирано решение, с което отхвърля жалбата
като неоснователна или отменя обжалвания акт.Председателят на националния съвет
на БВС издава наказателно постановление в тридневен срок от изтичането на срока
за обжалване по ал. 3, когато актът за установяване на нарушение не е обжалван
или когато актът е потвърден.Наказателното постановление може да се обжалва по
реда на Закона за административните нарушения
и наказания.
В настоящия случай липсват каквито и да е
доказателства ,че на д-р В.З. е наложено наказанието по чл.28,ал.1,т.3 от
ЗСОВЛБ,а от там,че членството на същата в БВС е прекратено.
Освен
това в чл.36 ЗВМД е разписано,че при
наложено наказание по чл. 28, ал.
1, т. 3 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България
председателят на областната колегия на БВС в 7-дневен срок от влизането в сила
на наказанието по ал. 1 уведомява директора на съответната ОДБХ и собственика
или ползвателя на животновъдния обект, с който ветеринарният лекар има сключен
договор по реда на чл. 137а
или 137б. Към уведомлението се прилага копие от акта по чл. 29, ал. 5
от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България
с отбелязване "влязъл в сила".В тридневен срок от получаване на
уведомлението по ал. 4 директорът на ОДБХ издава заповед за спиране
регистрацията за упражняване на професията на ветеринарния лекар до изтичане на
срока на наказанието.
По
делото липсват такива доказателства за уведомление от председателя на
областната колегия на БВС за влязло в сила наказание на д-р В.З. по
чл.28,ал.1,т.3 от ЗСОВЛБ- заличаване от
регистъра на областната колегия на БВС.Или следва да се приеме,че не е налице
заличаване на д-р В.З. от регистъра на областната колегия на БВС,а от тук не са
налице и предпоставките на
чл.35,ал.2,т.3 от ЗВМД за издаване на
оспорената Заповед № ЗЖ-217 от 02.06.2015г. на и.д.
Директор ОДБХ-Пловдив .
С
оглед горното издадената заповед се явява материалнонезаконосъобразна
и като такава следва да бъде отменена, а жалбата следва да бъде уважена.
При
този изход на делото и при направеното
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски ,същото се явява основателно. Следва да бъдат присъдени направените
разноски от жалбоподателя във всички инстанции,които се констатират в следния
размер : 350 лева ,от които 300 лева заплатен адвокатски хонорар и 50 лева
държавна такса по адм.д.№ 1491/2015г.,по описа на АдмС Пловдив;600 лева адвокатски хонорар за процесуално
представителство по адм.д № 10387/16г.,ВАС,V отд./л.16 от делото/ и 360 лева,заплатен адвокатски хонорар по настоящото
дело-общо 1310 лева.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пловдив, Първо отделение, І състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗЖ-217/02.06.2015г. на
И.Д. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив, с
която на основание чл. 35, ал. 2, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност /ЗВД/ и получено уведомително писмо вх. № 1855/22.05.2015г. от
Председателя на НС на БВС, е наредено Д-р В.Г.З. да се заличи от Регистъра на частнопрактикуващите ветеринарни лекари като
управител и практикуващ във ветеринарна амбулатория с рег. № 1692121.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - гр.
Пловдив, да заплати на ЕТ “***”, представлявано от Г.А.З., ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление гр.***сумата в размер на 1310/хиляда триста и десет/ лева разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: