РЕШЕНИЕ
№ 607
гр. Бургас, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500634 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на О.Х.Р. от гр.*** –ищец
по гр.д. № 6252 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 395/04.05.2022 год. постановено по същото дело в частта ,с която
са отхвърлени исковете на въззивника против „Бургос строй“ЕООД-гр.Бургас
за осъждането му да заплати на ищеца сума над уважения размер от 1663 лв.
до предявения от 2792 лв.-стойността на извършен ремонт на подова настилка
в общи части на ет.* бл.*** ж.кж. *** гр.*** ,наложил се поради
некачествено извършени строителни работи ,ведно със законната лихва върху
отхвърлената част от иска ,начиная от 08.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата ,както и в частта с която е отхвърлено искането за
плащане на разноски до пълния им размер от 412 лв. и са присъдени разноски
в полза на ответника.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано,като липсват мотиви за отхвърляне
на част от исковата претенция .
1
Сочи се ,че размерът на претендираната сума е установен с надлежни
писмени документи – фактури,придружени с касови бележнки,които не са
оспорени от ответника в допустимите срокове и безспорно показват
стойността на извършения ремонт –труд и материали..Ремонтът е извършен
изцяло от ищеца за сметка на ответника ,който е отказал да плати след
поканата за доброволно изпълнение,предлагайки една много малка сума ,в
пъти по-ниска от установената от вещото лице в производството по
обезпечаване на доказателствата .С платената от ищеца стойност на ремонта
ответното дружество се е обогатило за негова сметка и това е в пряка връзка
с настъпилото обогатяване.
Районният съд се е позовал на заключението на вещото лице ,дадено в
производството по обезпечение на доказателствата ,което обаче е дало
стойността на строителните работи/1663 лв./ ,без стойността на необходимите
плочки за подмяна.А видно от представените писмени доказателства
,стойността на ремонта е 2275,20 лв. ,а цената на плочките е 517 лв. ,като
разликата в стойността на ремонта е поради обема на строителните работи и
необходимостта от подмяна на плочките ,които според това заключение не са
подови , а такива за стена.
Доколкото ответното дружество съгласно текста на чл. 61 ал. 3 ЗЗД е
както при неоснователно обогатяване и включва всички стойности на
материалите и труда ,както и всички разходи и ползите ,вкл.печалбата ,които
била участвали при определяне на възнаграждението ,то следва да понесе
отговорност и заплати изцяло направените от ищеца разноски
Затова се моли се отмяна на решението в атакуваната уважителна част
и уважаване на исковете изцяло .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззивна жалба е постъпила и от представителя на ответната страна –
„Бургос строй“ЕООД-против решението в частта ,с която е учажена частично
исковата претенция,като се счита ,че в тази част решението е
незаконосъобразно и необосновано.
Сочи се ,че съдът не се е съобразил и не е обсъдил възражението на
ответника за липса на активна легитимация на ищеца.В исковата молба не се
твърди ,че ищецът е собственик на имотите ,за които се претендира
2
поправката ,като съдът приема ,че ищецът води чужда работа без
пълномощие.Не било ясно чия работа води ищецът.В случая се касае до
ремонт на общи части на етажна собственост ,а не на приложащи части на
собствениците на съответния етаж .А искът се води от физическо лице на
собствено основание ,а не от етажната собственост.Не се представят
доказателства етажната собственост да е взела решение за провеждане на
такива искове или да е упълномощила лица ,чужди на етажната
собственост.Затова се счита ,че искът е недопустим,заведен от лице без
правен интерес.Ако ищецът действа в собствен интерес /както се приема от
съда/ ,това изключва воденето на чужда работа ,а ако хипотезата е по чл. 61
ал. 2 ЗЗД/и в негов интерес /,то следва да се посочи в чий чужд интерес е
водена работата .
Счита се и че в уважителната част решунието е вътрешно
противоречиво-от една страна съдът правилно е установил ,че
експертизата/по производството по обезпечение на доказателствата / е
възложена по допуснато обезпечение на иск ,коренно различен в субективно и
обективно отношение от настоящия ,а от друга приема заключението на
същата експертиза .Ответникът подчертава ,че е оспорил ,че твърдяните
работи и претендираните разходи са извършени за посочените в исковата
молба цели и представянето на два частни документа не можело да установи
при условията на пълно и главно доказване извършването на претендираната
работа .Затова се счита и че искът е останал недоказан и следва и на това
основание да бъде отхвърлен .
Моли се за отмяна на решението в уважителната част и отхвърляне на
исковете изцяло .Моли се и за присъждане на разноски .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страни ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил осъдителен иск за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 2792 лв. ,представляваща стойността на извършен
от него ремонт на подова настилка в общите части на ет.* бл.*** ж.к.***,
гр.*** ,наложил се поради некачествено извършени строителни работи ,ведно
със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане
на главницата.
3
Твърдяло се е в исковата молба ,че ищецът е ползвател на жилища
,находящи се на третия жилищен етаж на описаната сграда ,които са
собствени на децата му .На същия жилищен етаж имало още два
самостоятелни обекта.
Жилищата били закупени от ответното дружество,строител на сградата
,като от момента на влизане във владение са констатирали множество
некачествени строителни работи ,включително и в общите части на сградата
.Поради некачествен монтаж на подовата настилка на етажа ,площадката
пред асансьора и монтаж на плочки ,които не са предназначени за подови ,се
налагал цялостен ремонт с нови плочки и монтаж.С нарочна покана всички
собственици на обекти на третия етаж са поканили строителя-ответник да
изпълни задълженията си по чл. 265 ЗЗД и да отстрани некачествените
строителни работи .В отговор ответникът ги уведомил ,че действително
били установени осем напукани плочки и изразил готовност след ремонт
от собствениците да заплати същия съгласно строителния
наръчник,определящ цените в строителството.
За да се установи състоянието на подовата настилка пред асансяора преди
ремонта ,петте собственика поискали обезпечение на доказателствата по
реда на чл. 207 ГПК и по тяхна молба било образувано ч.гр..д.№2729/2020 г.
на БРС ,по което било прието заключение на назначена техническа
експертиза ,установило негодност на поставените плочки да се ползват като
подови и некачествен монтаж ,като е дадена и приблизителна оценка за
отстраняване на некачествените работи .
И след приемане на експертизата са потърсили ответното дружество и
след отказа му ищецът възложил ремонта на „Билд инвест 2018“ЕООД ,като
закупил нужните плочи за подмяна .Дружеството изпълнило ремонта ,като за
цялостния ремонт / с описаните подробно в исковата молба СМР/ ищецът
лично заплатил исковата сума ,а отделно закупил и плочки на претендираната
стойност .Затова се иска осъждане на ответника да му заплати стойността на
извършения по възлагане от ищеца ремонт на некачествените строителни
работи от ответника ,ведно със законната лихва и разноските по делото .
При тази фактическа обстановка ,която принципно не се оспорва и от
ответното дружество /то оспорва процесуалната легитимация на ищеца и
размера на иска/,първостепенният съд е приел ,че предявеният иск е с
4
правна квалификация бл. 62 ал. 1 ЗЗД –доколкото се претендира обезщетение
за неоснователно обогатяване в неговата разновидност на гестията .
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният
предмет на делото се въвежда от ищеца – поначало с исковата молба.
Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба
(изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената
съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения
петитум съдът определя правната квалификация на иска. Съгласно трайно
установената съдебна практика, сочената от ищеца в исковата молба
квалификация на иска – както квалификацията на фактическите му
твърдения, така и на вида на недействителността, не обвързва съда, а
задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под
приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи
действителното правно основание на иска за недействителност.
Същественото е какви правнозначими факти твърди в обстоятелствената част
на исковата молба, въз основа на които съдът дава правната квалификация на
иска (в този смисъл, например – решение № 241/15.01.2021 г. по гр. дело №
3796/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).
Както се отбеляза ,районният съд е приел, че отношенията между
страните се уреждат по правилата на чл.61 ал. 2 вр.чл. 62 ЗЗД. Приетото в
правната теория определение за воденето на чужда работа без поръчка е
законово облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно
лице, наречено управител на работата или гестор съзнателно предприема
извършване на чужда работа. Правоотношението се поражда между гестора и
лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което е наречено
заинтересовано лице или доминус, или стопанин. По силата на него гесторът,
който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси трябва да положи
дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя налага, а
заинтересованото лице се задължава да плати направените разноски.
Фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка - на
оправданото и истинско гестио - т. е. гесторът предприема извършването на
действия за друго лице, като съзнава и иска това и предприемането на
действия отговаря на интересите и на действителната или предполагаема воля
на доминуса включва елементите - 1. гесторът извършва фактически или
5
правни действия - осъществява някаква работа, 2. работата се извършва за
едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера,
3. работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът
знае, че извършва чужда работа и иска това, 4. гесторът не трябва да е
овластен или натоварен за нейното извършване, 5. следва да е налице
оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес, 6. поемането на
чуждата работа следва да отговаря на интересите и на действителната или
предполагаемата воля на доминуса. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1
ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в
чужд интерес заинтересованият е длъжен да изпълни задълженията, сключени
от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения,
които той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с
лихвите от деня на изразходването им.
Според дадените в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК разяснения
във връзка с гестията , по договор за изработка напр., който е обявен за
нищожен, но резултатът от изпълнените СМР е постъпил в патримониума на
собственика на имота, вземането на изпълнителя в размер на спестените
разходи от собственика следва да се реализира по правилата за водене на
чужда работа без пълномощие - решение № 219/04.02.14 г. по т. д. № 871/12 г.
на I т. о. и решение № 12/28.02.14 г. по т. д. № 1037/12 г. на I т. о. Това
разрешение е приложено и по претенция за заплащане на извършени СМР без
сключен договор със собственика на имота - решение № 89/17.08.15 г. по т. д.
№ 770/14 г. на II т. о. По отношение на правната квалификация на иск за
заплащане на СМР, извършени извън предвидените в договора между
изпълнителя и възложителя работи, ВКС се е произнесъл в решение №
254/13.03.15 г. по т. д. № 4121/13 г. на I т. о., а за заплащане на извършени
подобрения в имот, когато договорът за придобиване на правото на
собственост е развален - в решение № 29/04.03.15 г. по гр. д. № 5189/14 г. на
II г. о. В посочените решения на ВКС е направено разграничение относно
лицето, в чийто патримониум е настъпил резултатът от извършените СМР и
съответно качеството на лицето, което е направило подобрения на чужд имот.
Правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 ЗЗД се
прилагат, когато между собственика на имота и извършилия СМР не
съществуват договорни отношения; правилата за неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД, когато СМР са извършени в имот на възложителя
6
по нищожен договор или извън предмета на сключения договор, а правилата
за подобряване на чужд имот по чл. 74 ЗС, когато СМР са извършени от
владелец.
Настоящият състав споделя изцяло разрешенията в практиката на ВКС и
приема, че при извършени СМР от изпълнител по възлагане от собственика
на имота, но без сключен договор по предвиден в закона ред, респ. по
нищожен договор, възложителят отговаря по правилата на неоснователното
обогатяване за чужда сметка. Обогатяването представлява спестяване на
разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички
други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като
възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор.
Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на
изпълнителя и включва стойността на материалите и труда, които са вложени
за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР,
включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без формиране на
печалба за изпълнителя. Отговорността на собственика на имота, който е и
възложител на работата по нищожния договор, е в размер на по-малката сума
между обогатяването и обедняването.С други думи -по претенция за
заплащане на извършени СМР без изпълнителят да е сключил договор за
изработка със собственика на обекта, размерът на обогатяването включва
стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи,
включително печалба, които биха участвали при определяне на
възнаграждението, ако бе сключен действителен договор, а размерът на
обедняването включва стойността на материалите и труда, които са вложени
за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР,
включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без да се формира
печалба за изпълнителя.
В случая няма спор ,че отстраняването на недостатъците в
строителството на процесната жилищна сграда е било задължение на
ответника-строител .Няма спор и че ищецът е отстранил тези недостатъци
,без да е натоварен за това по договор или закон .Работата е извършена в
чужд интерес ,като безспорно отговаря на интересите и на действителната
или предполагаемата вола на доминуса/който е бил задължен да я извърши/,а
от друга страна е налице оправдание за осъществяването на тази работа в
7
чужд интерес – доколкото дъщерите на ищеца имат самостоятелни обекти на
този етаж .При това строителят –ответник се е съгласил ремонтът да бъде
извършен от ищеца ,а разходите за материали и труд да му бъдат
възстановени по норматив .
Затова настоящият съд счита ,че правилно е бил приложен института на
неоснователното обогатяване в неговата разновидност на гестията ,като с
оглед разпоредбата на чл. 61 ал. 2 ЗЗД заинтересованият /ответник / отговаря
до размера на обедняването на ищеца /тъй като работата е била и в негов
интерес –доколкото твърди ,че той е ползвател на имотите на децата си/.
С оглед на всичко настоящият състав счита решението за правилно и
допустимо ,а възраженията на ответната страна за липса на процесуална
легитимация у ищеца за неоснователни .Разсъжденията на ответника-
въззивник относно активната легитимация на ищеца всъщност биха се
отнасяли за отношенията между ищеца и етажната собственост във връзка с
направени от първия подобрения на общите части на етажната
собственост.Когато се касае за подобрения, извършени без да е взето решение
от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД
заинтересованият може да претендира от останалите собственици на обекти в
етажната собственост само съответната част от направените разноски до
размера на обогатяването и то само ако работата (извършените СМР) е
предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята на
останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде
търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2
ЗЗД. Във всички случаи, когато извършени строителни дейности имат
веществения резултат на подобрения в съсобственост, нормативната уредба
за съответната съсобственост, наличието на предварително или последващо
одобрение, както и вътрешните отношения между съсобствениците, са от
значение.
Всичко това обаче е в случай ,че са направени подобрения в общите части
на етажната собственост от един етажен собственик –с или без одобрението
на останалите .А в случая се касае до извършване на СМР ,които по силата на
договор и закон е бил длъжен да извърши строителят на сградата – ответника
и ищецът ги е извършил ,като е заплатил изцяло извършените строителни
работи ,обеднявайки с тези разходи .
8
Що се касае до размера на СМР ,то правилно районният съд е приел ,че
същите възлизат на сумата ,посочена от вещото лице по техническата
експертиза ,приета по делото за обезпечение на доказателствата .От една
страна това е оправдано от разпоредбата на чл. 61 ал. 2 ЗЗД –че
заинтересованият може да претендира направените разноски само до размера
на обедняването.От друга –ищецът е получил одобрение от ответника да
извърши СМР ,които да му бъдат възстановени по цени ,посочени в
Строителния наръчник .Освен това при направеното оспорване от ответната
страна на размера на претенцията ,както и на представените по делото частни
платежни документи –фактури и констативен протокол , ищецът не е
представил никакви други доказателства относно твърденията ,че тези
материали и труд са положени точно за работи по ремонт на процесната част
от общите части на етажа .
По тези съображения и като споделя изводите на първоинстанционния съд
,към които препращя ,съдът счита ,че решението следва да бъде потвърдено
.Тъй като и двете страни са подали въззивни жалби против решението ,съдът
намира ,че разноските следва да се поемат от страните така ,както са били
направени .
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 395/04.03.2022 г. постановено по гр.д. №
6252/2021 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9