Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260094
гр. Свищов, 9.12.2021год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 9.11.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА Й.
при секретаря
Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1020/2020 год.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. 79 от ЗЗД.
Ищецът „Т.Ф.С.“***, представляван от Ю.А.С.твърди, че на 19.07.2018г. между дружеството и Е.С.А. бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който на последния бил отпуснат потребителски кредит в размер на 12 000,00 лева. Заявява, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 1 от рамковия договор, клиентът заплаща задълженията си по договор в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по кредита. В случай, че клиентът погаси в пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, съгласно чл. 33 ал. 1 от Общите условия към Рамковия договор последният ползва безлихвен период по кредита, който започва да тече от датата на първата транзакция и може да продължи до изтичане на срока на договор аза кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в размер на 15,7 % на годишна основа, съгласно чл. 9 ал. 1 от Рамковия договор. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, клиентът дължал в срок до 15то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което се изпраща на клиента на посочен от него електронен адрес. Заявява, че минималната погасителна внока ,представлявала сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер /лимит/ на предоставнеия кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение, начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3% от дължимата за конкретния месец главница. В периода след 19.07.2018г. ответникът бил извършвал платежни операции, чрез изпълнението на които усвоявал суми в рамките на предоставения лимит. Според справка за дълга на ответника, последният извършвал многобройни транзакции, изразяващи се в осъществяване на покупки през ПОС терминални устройства. Твърди, че били начислявани възнаградителни лихви по кредита, съгласно сключения Рамков договор и актуалните Ценови листи и Общи условия на дружеството. Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца и на основание чл. 37 ал. 5 от ОУ към Рамков договор от 31.08.2019г. всички вземания на дружеството станали предсрочно изискуеми с уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване с изх. № 20190474/03.10.2019г.. Въпреки неколкократните опити, уведомлението не било връчено на ответника, поради което копие от същото прилагали към исковата молба, с което да се счита за редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.07.2018г.. . Твърди, че предявили претенция си по реда на заповедното производство, но заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.дело № 315/2020г. била връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК , поради което им било указано да предявят иск за установяване на вземането си. Посочва, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, дължимата от ответника главница възлизала на 11 853,12 лева, а на основание чл. 9 ал. 1 от Рамковия договор, били начислени договорни-възнаградителни лихви в размер на 780,82 лева за периода посочен в справка за формиране на дълга. Моли да бъде поставено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същия дължи на дружеството сумата 12 633,94 лева, от която 11 853,12 лева – дължима и непогасена главница, 780,82 лева – договорна – възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019г.. до 31.08.2019г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заямлението за издаване на заповед за зипълнение до окончателното плащане. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото преди съдебно заседание излага съображения за основателност на предявения иск.
Ответникът Е.С.А. в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който оспорва иска. Счита, че представения договор, на който ищецът основава исковата си претенция бил нищожен, защото накърнавял добрите нрави, съдържал неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвения процент и годишния процент на разходите. Счита, че поради накърняване принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД в случя се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, довело до злепоставяне интересите на ответника с цел извличане собствена изгода на кредитора. Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума, когато било налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В случая, договорената ежду страните лихва била в общ размер на 34,42 % годишно, като основната лихва по кредита е 15,7 % към която следвало да се прибави и 18,72% - годишен процент на разходите, което представлявало нарушение на добрите нрави, поради това, че надвишавало драстично четирикратния размер на законната лихва. Позовава се, че ответникът не бил уведомен за обявената редсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Счита, че уведомяването за предсрочната изисукемост след завеждане на иска не можело да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, нито можело да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлявало ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че приложените заверение копия на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити и приемо-предавателен протокол от 23.07.2018г. ,Общи условия към Раков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити и Ценови листи към Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити са неистински, съставени само за целите на производството, не били подписани от лицата посочени в тях за техни автоори, поради което оспорва иситниността им досежно съдържание и автентичност. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото преди съдебно заседание, взема становище за неосвоталеност и недоказаност на исковете, а в приложена писмена защита излага подробни съображения за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани – нищожност на договора, липса на уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.дело № 315/2020г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото
производство – „Т.Ф.С.“АД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Е.С.А. - ответник
по настоящото дело , за дължими суми по Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
19.07.2018г... Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 315/4.06.2020г. в полза на ищеца за заплащане от Е.С.А. на
сумата 11 853,12 лева главница – неизплатено задължение по договор за
предоставяне на кредит от 19.07.2018г.., 780,82 лева – договорна лихва за
периода от 1.04.2019г.. до 31.08.2019г… Присъдена била и законна лихва върху главницата, считано от
4.12.2019г.. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 255,62 лева. Заповедният съд, с разпореждане от 27.08.2020г.
е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в
едномесечен срок, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В срока по
чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.
Приложен по делото е Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.07.2018г. между страните по делото, предмет на който съгласно чл.1 от него, са издаването, предоставянето и ползването на платежни карти; откриването, обслужването и закриването на платежна сметка; извършването на платежни и други операции; усвояването, ползването и погасяването на потребителски кредити от клиента във връзка с изпълнението на платежни операции чрез платежни карти. Съгласно чл. 1 ал. 2 от договора, неразделна част от същия са Общите условия по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити и ценовата листа по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити. По силата на чл.2 от договора, ищецът се е задължил да издаде в полза на ответника платежна карта Transcard MasterCard Gold за извършване на платежни операции при условията на договора, ОУ и ценовата листа, а по силата на чл.4 от договора - да открие платежна сметка на името на ответника, която да служи за изпълнение на платежните операции по договора, която платежна сметка да е обозначена с уникален идентификационен номер, като лихва върху средствата по платежната сметка не се начисляват. Във връзка с изпълнението на платежните операции чрез платежната карта, в чл.6 от договора страните са постигнали съгласие ищецът да отпусне на ответника кредити, като уговореният им максимален размер е 12 000 лева. В чл.9 постигнали съгласие лихвеният процент по кредитите да възлиза на 15.7% на годишна основа и да се прилага само към сумите на усвоените кредити, с възможност ищецът да предоставя безлихвен период по кредите, при условията и по начина, уредени в ОУ, както и възможност да променя общия разход по кредитите, включително лихвения процент, таксите и комисионните, при условията и по начина уредени в ОУ. Страните са уговорили годишният процент на разходите по кредита да е в размер на 18.72 %, а общата дължима от ответника сума да е в размер на 13 144,84 лева. Съгласно чл.8 от договора, срокът за погасяване на кредита е 12 месеца, а в чл.11, ал.1 от договора уговорили, че ответникът се задължава до 15 число на всеки месец да погасява сума, равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по всички кредити. Съгласно чл.12 от договора, ищецът се е задължил да предоставя на ответника на хартиен или друг носител подробно месечно извлечение относно извършените платежни операции и задълженията по усвоените кредити, като е прието, че неполучаването на месечното извлечение не освобождавана ответника от задължението му да погасява в срок дължимите от него суми по договора. Приложени по делото са и Общи условия и ценова листа, неразделна част от договора, подписани от ответника. като според дефиницията по чл.34 от Общите условия, "минималната погасителна вноска по кредит" е сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на кредита към края на календарния месец; сумата на всички начислени съгласно ценовата листа и неплатени такси и комисионни към края на календарния месец; дължимите лихви по кредита към края на календарния месец и сума, равна на 3 % от непогасената към края на календарния месец главница по кредита.
Видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол от 24.07.2018г. е, че на ответника е бил предаден запечатан плик, съдържащ платежна карта с посочен номер, издадена от "ТФС" ЕАД, както и плик с ПИН и е-ПИН кодове, както и рамковия договор между страните, Общи условия и ценова листа /за полагане на подпис на всяка страница на тези документи/, като е удостоверено, че тези документи били подписани лично от ответника пред служителя и екзмляр от тях бил предоставен на дружеството.
В справка за дълга на ответника за периода от 25.07.2018г. до 31.08.2019г. са отразени извършените от ответника платежни операции по кредита, общото му задължение по кредита.
С уведомление от 03.10.2019г. ответникът е уведомен, че поради неизпълнение на задълженията му за погасяване на минималните погасителни вноски по кредита, свързан с използване на кредитна карта Transcard MasterCard Gold в продължение на четири последователни месеца, на 31.08.2019г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Видно от представените разписки, ответникът е търсен за получаване на уведомлението, но не е намерен на посочения адрес, който съвпада с посочения в договора адрес за кореспонденция в гр. София. В разписката е посочено, че лицето не е открито на адреса от две години, бил е наемател.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимата главница по процесния Рамков договор е в размер на 11 853,12 лева, формиран както следва: усвоени парични средства чрез платежната сметка с титуляр Е.А. – 12 000 лева, усвоени парични средства чрез покупки и плащане с платежна карта 931,85 лева , издължени вноски по главница 1078,37 лева. Вещото лице е заключило, че дължимата договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 01.04.2019г. до 31.08.2019г. , изчислена при размер на лихвения процент 15,7 % на годишна основа и приложен към сумите на усвоения кредит е , съответно за м. април 2019 г. – 153,72 , за м.май 2019 г. – 158,05 лева, за м. юни 2019 г. – 152,95 лева, за м. юли 2019 г. – 158,05 лева, за м. август 2019 г. – 158,05 лева. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че усвояването на кредита е с 3 превода от откритата платежна сметка в размер на 12 000 лева, в рамките от 18.02.2019г. до 30.04.2019г. били извършени транзакции, послобно описани в заключението, била извършена покупка през ПОС –терминал, общата стойност на покупките била 931,85 лрева, за покриване на задълженията били направени три вноски на обща стойност 1078,37 лева, като по този начин дължимата главница от ответника била в размер на 11 853,12 лева, формирана от 12 000 лева отпуснат кредит, 931,85 лева извършени покупки и 1078,37 лева издължени вноски. Заяви, че лихвата, която изчислила, съвпадала с претендираната от ищеца, начислена на основание чл. 9 от рамковия договор с определн лихвен процент – 15,7 % на база годишна основа.
Открито е производство за проверка истинността на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и протребителски кредити от 19.07.2018г.., приемо –предавателен протокол от 23.07.2018г. , Общи условия към Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити и Ценови листи към Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи се, че заповедното производство е било
образувано по заявление на ищеца, подадено на 04.12.2019г. срещу ответника, като с издадената заповед за изпълнение на парично задължение било
разпоредено същият да заплати сумата
11 853,12 лева главница – неизплатено задължение по договор за
предоставяне на кредит от 19.07.2018г.., 780,82 лева – договорна лихва за
периода от 1.04.2019г.. до 31.08.2019г.,
законна лихва върху главницата, считано от 4.12.2019г.. до изплащане на
вземането, както и разноски в размер на
255,62 лева. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящите
положителни установителни искове за вземането по издадената заповед за изпълнение.
От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че на 19.07.2018г. между страните е сключен договор за предоставяне на платежни услуги и за предоставяне на потребителски кредит. Възражението на процесуалния представител на ответника, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, съдът счете за неоснователни. Договорът между страните, който е за потребителски кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин. В договора ясно е посочен общия максимален размер на кредита - в размер на 12 000лв. и условията за усвояването му - чрез откриване на платежна сметка и снабдяване с платежна карта; посочен е годишния лихвен процент - 15.7%; посочен е годишния процент на разходите по кредита - 18.72% и общата дължима от ответника сума в размер на 13 144,84 лв; посочен е срока за издължаване на кредита и условията за издължаване - до 15-то число на всеки месец на сума, равна или по-голяма от минималната погасителна вноска, чиито компоненти са описани в т.34 от Общите условия. Предвид това, че предоставеният потребителски кредит е под формата на кредитен лимит, при който ответникът има възможност да осъществява тегления и внасяния на суми посредством издадената му карта, не е било възможно изготвяне на погасителен план с посочване на размера и падежа на всяка погасителна вноска, а страните са уговорили плащане на минимална погасителна вноска, до 15-то число на всеки месец. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата. Договорено е също и задължението на ищеца ежемесечно да снабдява кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за задълженията по усвоените кредити. Поради това, не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен такъв, породил облигационните си последици. На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на ответната страна, че договорът противоречи на изискванията на чл. 143 - 148 от ЗЗП, тъй като не се установи наличие на неравноправни клаузи в него по смисъла на посочените правни норми. Следователно процесният рамков договор е валидно сключен и обвързва страните по него.
По делото е безспорно установено, включително и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът е изпълнил договорните си задължения, като е открил платежна сметка на ответника, снабдил го е с платежна карта и му е предоставил максимално уговорения размер на заема/кредита. Установи се, че ответникът е усвоил по кредита сума в размер на 12 000 лв, за връщането на която е направил само три месечни вноски в периода 14.02.2019г. – 25.04.2019г.. Ответникът не установи да е внасял минималната погасителна вноска до 15-то число на месеца в продължение на четири последователни месеци, при което в съответствие с правата му по чл.37, ал.5 от ОУ към Рамковия договор ищецът е обявил към 31.08.2019г. договора за предсрочно изискуем, поради непогасяване на минималните погасителни вноски в четири последователни месеца.
Относно уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост на кредита: Съгласно задължителното за съдилищата ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС - т.18, постигнатата в договора за банков кредит уговорка, че при неплащането на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Съгласно същото ТР №4/2013г., уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост за вземането на банката, следва да се установи, че е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Макар ищецът да не е банка и предоставеният на ответника кредит да не е банков кредит, след като ищцовото дружество предоставя платежни услуги и потребителски кредити, по аналогия изискването за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост се отнася и до него. В конкретния случай ищецът е изпълнил това си задължение. В Рамковия договор от 19.07.2018г. ответникът е посочил свой адрес за кореспонденци, а в чл.28, ал.3 от рамковия договор, страните са договорили, кореспонденцията по договора да се води на посочения в договора адрес за кореспонденция на клиента, който с ал.4 се е задължил в 7 дневен срок да информира ищеца за настъпили промени в първоначалните данни, в противен случай всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от ищеца на посочения известен адрес на клиента се считат за връчени. В случая страните договори, че изпращането на кореспонденцията до ответника на посочения от него адрес за кореспонденция се счита за редовно връчена, дори да не е получена фактически от адресата, ако той не е изпълнил задължението да посочи нов адрес за кореспонденция. В конкретния случай уведомяването на ответника за изявлението на ищеца, че е обявил кредита за предсрочно изискуем, не е получено фактически от ответника, тъй като същият не е намерен на посочения в договора адрес за кореспонденция, същвеременно липсват данни ответникът да е уведомил ищеца за нов адрес за кореспонденция. Ищецът е изпълнил добросъвестно задължението си за уведомяване за обявената предсрочна изискуемост на кредита, като видно от данните и в заповедното производство, и в настоящото производство, длъжникът не може да бъде намерен и на неговия постоянен и настоящ адрес. Или установи се уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост на кредита, а със заключението на вещото лице са установени задълженията на ответника по договора за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно главница в размер на 11 853,12 лева и договорна лихва в размер на 780,82 лева за периода от 01.04.2019г. до 31.08.2019г.. . Предвид гореизложеното, предявените искове за установяване на вземането на ищеца за тези суми се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата 11 853,12 лева главница и договорна лихва в размер на 780,82 лева за периода от 01.04.2019г. до 31.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 4.12.2019г. до изплащане на вземането.
По направеното оспорване по чл.193 ГПК.
В производството по проверка истинността на оспорени документи са допустими всички доказателствени средства – писмени, гласни, експертизи – чл.194, ал.1 ГПК. Ответникът не ангажира доказателства в тази насока, поради което и направеното оспорване на истинността им, се явява недоказано.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно изхода на исковото производство и уважаване на предявените установителни искове, дължимите разноски в заповедното производство следва да бъдат присъдени на ищеца, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 255,62 лева разноски.
Ищецът претендира разноски за довнесена ДТ, юрисконсултско възнаграждение – 450,00 лева/ на основани чл. 78 ал. 1 т. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ/, възнаграждение на вещо лице – 120,00 лева, възнаграждение на особения представител на ответника – 454,51 лева, общо 1280,13 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Установителните искове са уважени изцяло и предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1280,13 лева – направени съдебни разноски в хода на производството.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.А. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, постоянен адрес ***, че дължи на „Т.Ф.С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, **, представлявано от Ю.А.С.– изпълнителен директор сумата 11 853,12 лева/единадесет хиляди осемстотин петдесет и три лева и дванадесет стотинки/ главница – задължени по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.07.2018г.., 780,82 лева /седемстотин и осемдесет лева и осемдесет и две стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.04.2019г. до 31.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 4.12.2019г.. до окончателното плащане, за което вземание е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 315 от 4.06.2020г. по ч.гр.дело № 315/2020 г. по описа на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА Е.С.А. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, постоянен адрес ***, да заплати на „Т.Ф.С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, **, представлявано от Ю.А.С.– изпълнителен директор сумата 255,62 лева лева /двеста петдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ – направени разноски в хода на заповедното производство.
ОСЪЖДА Е.С.А. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, постоянен адрес ***, да заплати на „Т.Ф.С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, **, представлявано от Ю.А.С.– изпълнителен директор сумата 1280,13 лева/хиляда двеста и осемдесет лева и тринадесет стотинки/ – направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 315/2020 г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: