РЕШЕНИЕ
№ 318 дата 01 март 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 18 февруари 2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 111 по описа за 2021 год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Т.Г.П. *** против Решение № 260020/21.10.2020г.,
постановено по НАХД № 130/2020г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е
изменено наказателно постановление № 17-0237-000966/ 05.01.2018г. издадено от
Началник група към ОД МВР-Бургас, Районно управление - Айтос, в частта, в
която, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП, като е намален размера
на глобата на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС на срок 4 месеца и
е потвърдено наказателното постановление в останалата му част, в която на Т.Г.,
за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП са наложени две административни
наказания „глоба”, всяко от които в размер на
10 лева.
Съдебно решение се обжалва като необосновано, като касаторът не споделя
изводите на съда и оспорва съставомерността на деяниято, което му се вменява в
отговорност, като възразява, че съдът не е кредитирал относими към фактическата
обстановка гласни доказателства. Иска се отмяна на съдебния акт и на НП,
алтернативно - наложените наказания да се изменят към законоустановения
минимум.
В съдебно
заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на
сочените в нея основания, както и становището за нарушение на материалния
закон, както и акцентира на смекчаващи отговорността обстоятелства, които моли
да бъдат взети предвид за намаляване размера на наказанията.
Ответникът по
касация също не изпраща представител.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът П. е санкциониран за това, че на 24.12.2017г.,
около 04:00ч., в гр.Айтос по ул.Хаджи Димитър посока с.Лясково, управлява лек
автомобил с рег.№ А5720ВВ, собственост на трето лице, като при подаване на
сигнал първо със стоп-палка от намиращите се на място контролни органи, после и
посредством светлинен и звуков сигнал на служебния им автомобил, П. продължил
движението си без да изпълни разпореждането за спиране. След като е бил
последван от полицейския автомобил едва тогава е спрял, като е бил поканен да
представи документи - СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, но тъй като не
е оказал съдействие на полицейските служители при извършване на проверката, бил
е обискиран и отведен в РУ – Айтос. Съставен е АУАН, а впоследствие въз основа
на съдържащите се в него фактически констатации е издадено и процесното НП.
Районен съд – Айтос е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че АУАН
е съставен, а НП издадено от компетентните за това органи и в съответствие с
разпоредбата на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е преценил, че правилно е ангажирана отговорността на
водача за нарушение на чл.103 от ЗДвП, но е изменил НП досежно наложеното
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като е намалил размера на глобата на 150лв., както и лишаване от
правоуправление на четири месеца.
Решението е
правилно и за него не се констатират отменителни основания.
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка,
представлява нареждане на контролния орган, отправено към водача по начина
посочен в чл.170, ал.3 от ЗДвП – своевременен и ясен сигнал, при който за водача на ППС да е оформено
убеждението, че този сигнал за спиране е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. Безспорно е било установено пред въззивния съд, че на
посочената дата и място касаторът не е спрял на подаден сигнал за спиране със
стоп-палка от контролен орган, което обстоятелство не се и отрича нито в
жалбата пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция. По делото
са приложени докладните записки на полицейските служители, които са дали и показания
пред съда, че касаторът не само не е спрял
на сигнала подаден със стоп-палка, но е продължил движението си, което е
наложило да бъде последван от патрулния автомобил. Това му поведение безспорно
сочи нарушение на нормата на чл.103 от ЗДвП. Неоснователно съдът счете
възражението, че по делото не било изяснено колко пъти водачът спирал и
тръгвал, за което имало противоречиви данни в показанията на свидетелите. За
ангажиране на отговорността му по чл.103 от ЗДвП е необходимо и достатъчно да
не се подчини на сигнала със стоп-палка, като последващите му действия по
управлението на автомобила са само допълнителна индикация за възприемането на
сигнала и опитите да бъде осуетена проверката. Независимо от това му поведение,
което всъщност отегчава отговорността му, въззивният съд е редуцирал размера на
наложените административни наказания, като допълнителното им намаляване и от
настоящия съд, съдебният състав счете за неоснователно. Съставомерността на деянията по т.2 и т.3 от
НП относно констатираната от контролните длъжностни лица липса на СУМПС и
свидетелство за регистрация на МПС не се оспорва от касатора, като мотивите на въззивния
съд за правомерно ангажиране отговорността му и на тези основания се споделят и
от касационната инстанция.
На основание изложените мотиви и
поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, то следва
се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, ХIIІ-ти
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260020/21.10.2020г., постановено по НАХД № 130/2020г. по описа
на Районен съд – Айтос.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: