О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 05.03.2021 г.
гр.Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на пети март
2021г.
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Пенева гр. д. № 5136 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът, след като
констатира, че предявения иск е допустим и исковата молба е редовна и след осъществяване
на процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК (в който не е постъпил
отговор от ответника), на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, намира:
Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и
съобщен на страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба документи.
Следва
да бъде дадена възможност на ищеца да ангажира гласни доказателства, като за
съдебно заседание води двама свидетели.
Следва да бъде
допусната исканата от ответника съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси, тъй като за изясняването им
са необходими специални знания, а същата има значение за спора.
Следва страните да
бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 18.03.2021г., от 15:00 часа, за която дата
да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 323 ТЗ.
В
исковата си молба ищецът “Кентавър
13” ЕООД твърди,
че между страните бил сключен
договор за покупко - продажба № 3724 от 22.07.2020 г. в гр. Стара Загора, по
силата на който ответникът “Ферт
бул” ЕАД,
като продавач, се задължил
да прехвърли и да предаде на ищеца “Кентавър
13” ЕООД,
като купувач,
собствеността върху 201.60 тона амониев нитрат на стойност 58464 лв. и ДДС
11692.80 лв., или общо 70156.80 лв., с място на товарене на стоката гр.
Димитровград, ж.к. „Източна индустриална зона“, ул. „Химкомбинатска“ № 3, с
осигурен от купувача транспорт, със срок на доставката 31.08.2020г., като
купувачът се задължил да заплати цената на стоката авансово на 28.07.2020г.
Конкретните условия на продажбата били уговорени в двустранно подписано
Приложение № 1 към договора за покупко - продажба № 3724 от 22.07.2020г.,
представляващо неразделна част от него. При
сключване на договора за покупко - продажба № 3724 от 22.07.2020г. ответникът
издал проформа фактура № ********** от 22.07.2020г. за сумата 70156.80 лв.,
/главница 58464 лв. и ДДС 11692.80 лв./, по която ищецът извършил плащане на
29.07.2020г., видно от приложеното извлечение от банковата му сметка в „Банка
ДСК“ АД. На 29.07.2020г. ответникът издал и оригинална фактура № ********** за
сумата по договора 70156.80 лв. /главница 58464 лв. и ДДС 11692.80 лв./.
Въз основа на
сключения с ответното дружество договор за покупко - продажба за доставка на
201.60 т амониев нитрат, ищецът поел задължение да достави 75.60 т. от тази
стока на ЗП ......от с. Сираково, общ. Минерални бани, обл. Хасково, с идент. №
**********, за което сключил договор за покупко - продажба, обективиран във фактура
№ ********** от 29.07.2020г. Сумата по фактурата в общ размер 27488.16 лв.,
включваща продажна цена 22906.80 лв. и ДДС 4581.36 лв. била заплатена от ЗП ......на
ищеца на 05.08.2020г. по банковата му сметка в „Банка ДСК“ АД, видно от приложеното
извлечение от сметката за периода 29.07.2020г. - 05.08.2020г. За останалото
количество амониев нитрат 126 т. амониев нитрат /201.60 т - 75.60 т/ ищецът
сключил договор за покупко - продажба със ЗП ...... от гр. Хасково с идент. № **********,
обективиран във фактура № ********** от 29.07.2020г. Договорената цена в размер
на 38178.00 лв. и ДДС 7635.60 лв., или общо 45813.60 лв., била заплатена от ЗП ......
на ищеца на 31.07.2020г. по банковата му сметка в „Банка ДСК“ АД, видно от
приложеното извлечение от сметката за периода 29.07.2020г. - 05.08.2020г.
Ищецът се задължил да достави на ЗП ......и на ЗП ...... заплатеното от тях
количество амониев нитрат, представляващ производство от пролетта и началото на
лятото на 2020г., до края на м. август 2020г.
В средата на м.
август 2020г. ищецът и ответното дружество постигнали уговорка да се удължи
срока на договора за покупко - продажба до 30.11.2020г„ като ответникът достави
амониев нитрат, произведен след 15.09.2020г., за което ЗП ......и ЗП ......,
уведомени от ищеца, също дали съгласие.
Неочаквано на
18.11.2020г. управителят на ищцовото дружество Любомир Тенев получил съобщение
по електронната си поща от управителя на ответното дружество Юлия Димитрова, че
не можел да реализира доставката по сключения договор за покупко - продажба №
3724 от 22.07.2020г., вследствие неполучаване на договорените количества
амониев нитрат от неговия доставчик, поради което връщал на ищеца авансово
получената сума в общ размер 70156.80 лв. с ДДС и прекратява договора за
покупко - продажба. С банков превод от 18.11.2020г. ответникът върнал на ищеца
получената продажна цена в размер на 70156.80 лв. с ДДС, видно от приложеното извлечение
от банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД за периода 18.11.2020г.
-19.11.2020г.
Едностранното
прекратяване на договора за покупко - продажба от страна на ответното дружество
наложило ищецът спешно да договаря с „Агро Виктория лес“ ЕООД закупуването на
201.60 т амониев нитрат, за да можел да изпълни задължението си да достави
заплатената стока от ЗП ......и ЗП ...... в уговорения срок до края на м.
ноември 2020г. С фактура № 2001/19.11.2020г. ищецът закупил от „Агро Виктория
лес“ ЕООД 201.60 т амониев нитрат на обща стойност 66326.40 лв. и ДДС 13265.28
лв. и привел сумата на продавача в общ размер 79591.68 лв. с два превода - на
19.11.2020г. - 70000 лв., и на 24.11.2020 - 9591.68 лв. Разликата в цената на
двете доставки произтича от по - високата цена за 1 т амониев нитрат - 329лв./т
по договора за покупко - продажба с „Агро Виктория лес“ ЕООД, спрямо
договорената цена с ответника 290лв./т. Ищецът получил стоката от „Агро
Виктория лес“ ЕООД въз основа на 3 бр. приемо-предавателни протокола: на
19.11.2020г. - 100.80 т„ на 22.11.2020г. - 50.40 т, и на 22.11.2020г. - 50.40
т. Извозил стоката и я доставил на ЗП ......и на ЗП ...... с организиран и
заплатен от него транспорт по ф - ра № 614/23.11.2020г., издадена от превозвача
„Сити транс 2018“ ЕООД. За получената стока от ЗП ......била съставена стокова
разписка № 831 от 23.11.2020г., а за получената стока от ЗП ...... - стокова
разписка № 830 от 23.11.2020г. От
необходимостта да сключи заместваща сделка на по - висока цена ищецът понесъл
щета в размер на разликата между цената на продажбата, договорена с ответното
дружество, и цената на заместващата сделка, сключена с „Агро Виктория лес“
ЕООД, възлизаща на сумата 7862.40 лв. /66326.40 лв. - 58464 лв./ без ДДС. Тази
увеличена стойност спрямо договора № 3724 от 22.07.2020г. представлявала вреда
под формата на претърпяна от ищеца загуба, която била в причинна връзка с
неизпълнения от ответното дружество и развален договор, която подлежала на
обезщетяване по реда на чл. 88 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД. Правото на обезщетение
възниквало по общите правила за обезвреда на всички причинни имуществени вреди,
които били пряка и непосредствена последица от виновно неизпълнение на
договорно задължение по арг. на чл. 82 от ЗЗД, като за търговските сделки,
каквато била процесната сделка, по аналогия намирала приложение правната норма
на чл. 323 от ТЗ.
Изложените
обстоятелства обосновавали правния интерес на ищеца да предяви срещу ответника
осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер на 7862.40 лв.,
представляващо разликата между цената по договора за покупко - продажба № 3724
от 22.07.2020г., едностранно развален от ответника, и цената на заместващата
сделка, сключена от ищеца с „Агро Виктория лес“ ЕООД, поради което предявява
срещу ответника следния иск:
Моли съда да осъди ответника
“Ферт бул” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Капитан Никола Андреев“, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор
Юлия Борисова Димитрова, да заплати на ищеца “Кентавър 13” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ж.к.
„Орфей“ № 34, вх. В, ет. 7, aп. 81, ЕИК *********, представлявано
от управителя Любомир Милков Тенев, обезщетение в размер на 7862.40 лв.,
представляващо разликата между цената по едностранно развален от ответника
договор за покупко - продажба № 3724 от 22.07.2020г. и цената на заместваща
сделка, сключена от ищеца с „Агро
Виктория лес“ ЕООД, ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. Моли съда да му
бъдат присъдените направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът “Ферт бул” ЕАД е подал писмен отговор на
исковата молба, с който твърди, че на 14.01.2021г. получил депозираната
срещу него в Районен съд гр. Ст. Загора искова молба, съгласно която ищецът -
„КЕНТАВЪР 13" ЕООД гр. Хасково заявил претенция за заплащане на
обезщетение в размер на 7 862,40 лева, представляващо разлика между договорената
цена по едностранно развален договор за покупко - продажба № 3724 от
22.07.2020г. и стойността на последваща /заместваща/ сделка, сключена между
ищеца и трета страна - продавач на същата стока.
Счита предявеният иск за незаконосъобразен и необоснован, поради което
заявява претенция за неговото цялостно отхвърляне. Основанията му за това се
свеждали до следните правни и фактически доводи, пряко относими към спора, а
именно: На база осъщественият от тяхна страна задълбочен анализ на данните,
изложени в самата Искова молба се установило, че от фактическа страна ищецът
твърдял, че ответникът му нанесъл имуществена вреда, отказвайки да му
предостави авансово заплатеното от негова страна количество амониев нитрат. В
конкретният случай не било налице спор относно наличието на редовно подписан от
представляващите по закон двете спорещи страни лица Договор за покупко -
продажба № 3724 от 22.07.2020 год. Съгласно клаузите на този контракт, вкл. и
тези по Приложение № 1 от него страните безусловно били приели дължимата се за
заплащане стойност от 70 156,80 лева с вкл. ДДС на заявеното за доставка
количество амониев нитрат, възлизащо на 201,60 тона. Условията, установени и
договорени между страните били пълният размер на цената да бъде заплатена от
ищцовата страна авансово, а ответника се задължил в случай на изпълнение на
поетият от ищеца ангажимент за плащане на горната стойност, да достави
договореното количество химически тор в срок до 31.08.2020 год.
Видно от договореността по чл. 2 от Приложение № 1, ищецът бил този, който
поел задължението да натовари стоката на свое превозно средство от
„НЕОХИМ" АД гр. Димитровград и извози тора до неговия склад от свое име и
за своя сметка. Крайният срок за реализиране на транспорта, вкл. натоварване и
извозване на стоката бил договорен по чл. 4.3.- 31.08.2020 год. При наличието на тази обективна даденост
безспорно се установил единствено възможния ИЗВОД, че при неизпълнение по неизвестни за ответника причини на
поетият ангажимент за натоварване на заявеното за доставка количество амониев
нитрат от ищцовата страна в контекста на извършени от него последващи доставки
на същата стока, но закупена от трето лице, то ищецът НЕ можел да претендира за
каквото и да е обезщетение, включително и за това, заявено като искова
претенция по настоящото дело. Това било така, защото било налице общоизвестното
в правото правило, че никой не може
да черпи права от своето виновно поведение.
Отделно, видно от приложените
от ищцовата страна към Исковата молба като писмени доказателства два броя
фактури, съответно № ********** от 29.07.2020 год. и № ********** от 29.07.2020
год. били налице реализирани реални доставки от негова страна на трети
физически лица - земеделски производители. Посочва изрично „реални
доставки", т.к. видно от отразяванията в тях не фигурирал термина „аванс" и/или „авансово
плащане". В конкретният случай липсата на
подобен задължителен елемент за
отразяване доказвало по неоспорим начин, че тук не ставало реч за родово
определената вещ-амониев нитрат, закупен при условията на 100 % авансово плащане от страна на
ищеца по силата на процесния договор, а за друго количество от същия химичен
тор, които явно ищецът бил реализирал по отношение на двамата купувачи. От това
следвало, че ищцовата страна
с предявяване на настоящият иск е злоупотребявала със свои права, претендирайки
за нещо, което не само не подлежало на обезщетяване, но и реално не съществувало в
правния мир.
Доказателство за формираните
от тяхна страна крайни изводи по предходната точка било приложеното ел. писмо,
„изпратено" от Изпълнителния директор на ответното търговско дружество до
управителя на ищцовата фирма, в което се „заявявала" невъзможност за
реализиране на доставката на договорените количества амониев нитрат по Договор
№ 3724 от 22.07.2020 год. и на това основание ответникът е поел ангажимента и
реално е върнал авансовата сума от 70 156,80 лева с ДДС на ищеца, поради
отпаднало основание за нейното получаване. Предвид наличието на този факт,
ответника е заявил едностранно прекратяване на цитирания контракт, като е
изтъкнал като причина: /цит./: „... невъзможност на поетите ангажименти по него." Наличието на това „писмено
доказателство" категорично оспорва и в тази връзка и на основание разпоредбата на ч.л. 193 от ГПК моли съда да открие производство
по неговото оспорване,
като твърди, че същия бил неистински и не бил
изпращан респ. подписван от Изп. директор на
ответното търговско дружество Юлия Борисова Димитрова.
Съгласно постановката на чл.
193, ал. 3, изр. посл. от ГПК, в тежест на ищеца било да докаже истинността и
достоверността на този „документ", въз основа на който основно била
изградена претенцията му за получаване на някакво обезщетение, което обаче
реално не му се дължало от доверителя ми.
От елементарният анализ на
представените от ищеца с Исковата молба писмени доказателства /без оспорваното по предходната точка/ в крайна сметка се установявала
следната обективна даденост, относима към спора, предмет на настоящото дело, а
именно:
• При условие на изрично договорени
условия за доставка на уговореното количество амониев нитрат в размер на 201,60
тона на стойност в размер на 70156,80 лева, съгласно договореностите по Договор
за покупко-продажба от 22.07.2020 год. и установен краен срок за доставка -
31.08.2020 год., то ищецът на практика се бил разпоредил с нещо което или не
притежавал, или бил продал намиращи се или договорени с трета страна - Продавач
количества от тази стока, реализирайки я на две физически лица - земеделски
производители;
• Извозването на цялото договорено
количество химически тор било изцяло от името и за сметка на ищеца. Явно е, че
предвид липсата на осигурен транспорт ищцовата страна не се била явила в
указаното по чл. 4.1. от Приложение № 1 место за натоварване на стоката, респ.
не била осигурила около 8 броя товарни превозни средства с товароносимост от
около 25 тона, като по този начин бил загубил възможността да изтегли
договореното и авансово заплатено количество амониев нитрат.
• Предвид наличието на този
негативен факт и въпреки направените от ответника усилия да възстанови тази
доставка, провеждайки няколко разговора с ръководството на прекия доставчик и
производител на тази стока - „НЕОХИМ АД не било постигнато съгласие за това,
като предвид сериозното търсене на амониев нитрат през следващите крайния
договорен срок за експедиция календарни месеци единичната цена на тази стока се
била повишила чувствително, в контекста на фактическия отказ на ишеца
да получи по-малко количество, отговарящо на авансово заплатената от него сума
за закупуване на този тор, то на практика доставката НЕ би могло да бъде
реализирана. Наред с това в първата половина на м. септември 2020 год. на
няколко пъти било налице заявено от ответника желание да съдейства за
натоварване на авансово заплатеното от ищеца количество амониев нитрат, но не
получил отговор, респ. от негова страна не били предприети абсолютно никакви
практически действия за осигуряване на необходимите за целта МПС и извозване на
заявените от ответника пред производителя на този химически тор в лицето на
„НЕОХИМ" АД количества от тази стока.
• Що се касаело до факта, че вследствие на нереализираната доставка ищецът
бил закупил същата такава стока от трето лице - Продавач, на значително
по-висока от първоначално договорената с моя доверител, то това обстоятелство било правно ирелевантно за настоящия спор.
Това било така, защото единичната цена, респ. общата стойност на
доставката, реализирана от това трето лице/е случая „АГРО ВИКТОРИЯ ЛЕС" ЕООД/ би могло да бъде различна /по-голяма и/или по-малка/, като това зависело от много пазарни и субективни
фактори. В хипотезата на наличието на
виновно поведение на ищеца /при
фактическо НЕизпълнение на транспортната дейност по натоварване на процесната стока/ и отпадане на възможността да придобие
собствеността върху нея, независимо от Факта на авансово заплатената нейна
стойност, категорично НЕ можело
да бъде правно основание
да се претендира за някакво парично обезщетение въз основа на разликата между по-високата крайна покупна цена
на амониев нитрат, закупен от ишеца
от трето лице - Продавач и договорената такава с доверителя ми. В тази връзка ответника заявява
становище, че на база осъществената от ищеца злоупотреба с права, с предявяване
на настоящата искова претенция той целял единствено и само да получи незаконна парична /материална/
облага, която обаче реално не му
се дължала.
По отношение на заявените от
процесуалния представител на ищеца искания за допускане по делото на гласни
доказателства, моли същите да бъдат оставени
без уважение. Искането му намирало правна обосновка в разпоредбата на
чл. 164, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ГПК. При условието на изрично
регламентираното по ал. 2 от същия член правно положение, че допускането на
свидетелски показания по горните точки ставало само и единствено при наличие на
изрично съгласие на страните. Наред с това при подобни искания /за допускане до
разпит на свидетели/ ищецът задължително следвало да посочи техните три имена,
както и въпросите, за които те следва да дадат свидетелски показания. Липсата на тези законоустановени елементи му
давали правото да заяви, че подобна процесуална претенция била правно
неиздържана.
Изхождайки
от изложените в Писмения отговор убедителни фактически и правно доводи, моли
съда да отхвърли изцяло ищцовата претенция, предмет на гр. д - 5136/2020 год.
като незаконосъобразна, необоснована и недоказана.
Претендира за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и
изплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест,
както следва: ищеца
да докаже изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Ответникът
следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и
правоунищожаващи/.
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: Договор за
покупко - продажба № 3724/22.07.2020г. с приложение № 1 към него; Проформа
фактура № ********** от 22.07.2020г.; Фактура № ********** от 29.07.2020г.; Извлечение
от банкова сметка *** „Банка ДСК“АД за периода 29.07.2020г. - 05.08.2020г.;
Фактура № **********/29.07.2020г.; Фактура № **********/29.07.2020г.; Писмо по
електронна поща от 19.11.2020г.; Извлечение от банкова сметка *** „Банка ДСК“АД
за периода 18.11.2020г. — 19.11.2020г.; Фактура № 2001/19.11.2020г.;
Извлечение от банкова сметка *** „Банка ДСК“АД за периода 19.11.2020г. -
24.11.2020г.; Приемо - предавателен протокол - 3 бр.;
Фактура № 614/23.11.2020г.; Стокова разписка № 831/23.11.2020г. с получател ЗП
Харалан Иванов Паунов; Стокова разписка № 830/20.11.2020г. с получател ЗП .......
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да ангажира гласни доказателства в частта отнасяща се до
необходимостта да се сключи заместваща сделка, като за съдебното заседание води
двама свидетели. Що се касае до други обстоятелства указва на ищеца да ги
конкретизира и по отношение допускането им съда ще се произнесе в открито
съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-икономическа експертиза, със задачи, подробно посочени в отговора на исковата молба, като НАЗНАЧАВА за вещо лице Веселина
Недялкова, при депозит от 100 лева, който
следва да бъде заплатен от ответника.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса
е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на
съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за
присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА
ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно
с приложенията към него, като му се укаже, че може да изрази становище и да
ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно
заседание.
На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3
от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с
проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: