№ 64
гр. Радомир, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730101128 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2017 г. до м. април 2019 г.
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответника за обект, находящ се в гр.
С., ул. „Н.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ., аб. № ., на стойност 316,46 лева. Сочи, че ответникът бил
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от
„Топлофикация С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР към МС. Същите влизали в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 31,
ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. След 10.07.2016 г. ищцовото
дружество ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което били съставяни и съответни
констативни протоколи.
Видно било от приложеното извлечение от сметки за абонатен № ., че ответникът бил
1
използвал доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задължението си.
На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация
С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли
изравнителни сметки от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от
които ставало ясно, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота.
Твърди се, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.
гр. д. № . г. по описа на СРС и в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 18.03.2021 г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
От съда се иска да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 316,46 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м. май 2017 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.12.2020 г., както и
мораторна лихва за забава в размер на 83,83 лева, начислена за периода от 15.09.2018 г. до
11.12.2020 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 0,97 лева
– главница за периода от м. февруари 2019 г. до м. април 2019 г. и 0,40 лева – мораторна
лихва за периода от 31.03.2019 г. до 11.12.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил основателността на исковите претенции, с твърдения, че е заплатил на ищцовото
дружество всички дължими суми за процесния период за ползвана топлинна енергия.
Противопоставя и възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от
ищеца вземания.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - С.“ ЕАД, редовно
призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник по
чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
2
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 21.12.2020 г. до Софийския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Д. СП. СТ. за
дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., ул. „Н.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ., за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. на СРС, по което в полза
на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.03.2021 г.
против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът Д. СП. СТ. е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация - С.“ ЕАД е предявил
настоящия положителен установителен иск.
По делото е представен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № .,
том ., рег. № ., дело № ./ . г. по описа на нотариус А. Л., с район на действие РС – С., от
който е видно, че Д. СП. СТ. и С.-Х. С.а са собственици на процесния топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ул. „Н.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ..
По делото е представено и решение № . г. по гр. д. № 12 355/2019 г. по описа на СРС, с
което е прекратен гражданският брак, сключен на 15.05.2005 г. между Д. СП. СТ. и С.-Х.
С.а.
Видно е от представеното по делото споразумение от 26.10.2018 г., сключено между
„Топлофикация – С.“ ЕАД и Д. СП. СТ., че последният е признал, че има непогасено
задължение към „Топлофикация – С.“ ЕАД за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., ул. „Н.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ., в общ размер на 1098,80 лева, от
които 1088,85 лева – главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. и 9,95 лева – лихва
за забава.
По делото е представено и писмо с изх. № Г-13214/04.09.2020 г., с което „Топлофикация
– С.“ ЕАД е уведомила ответника Д.С., че не е заплатил в срок осмата вноска по сключеното
на 26.10.2018 г. споразумение, както и лихвите за шеста, седма и осма вноска.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 29.09.2020 г. е, че ответникът
Д.С. е превел по банкова сметка на ищцовото дружество сумата в размер на 1588,56 лева, с
посочено основание за плащане: „Плащане на дълг, аб. № ., съдлъжник по писмо Г-
13214/04.09.2020 г.“.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по
която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия
общо и по отделни компоненти. В заключението си вещото лице е посочило, че е
констатирало извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия, лихви и
вноски за дялово разпределение, касаещи процесния период. Посочило е, че за периода от м.
май 2017 г. до м. април 2019 г. стойността на ползваната топлинна енергия за процесния
3
недвижим имот, е както следва: главница в размер на 316,46 лева и лихва за забава на
месечните плащания за периода от 15.09.2018 г. до 11.12.2020 г. в размер на 83,83 лева.
Вещото лице е посочило също, че дължимата сума за извършена услуга „дялово
разпределение“ е в размер на 0,97 лева – главница и 0,40 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 31.03.2019 г. до 11.12.2020 г.
В съдебно заседание при изслушването му вещото лице сочи, че с внесената от
ответника сума в размер на 1588,56 лева „Топлофикация – С.“ ЕАД е погасила задължения
към 2020 г., т. е. текущо задължение, вместо да погаси цялата дължима сума за процесния
период, като неправилно е осчетоводена така посочената сума. Сочи, че след повторно
запознаване с всички материали по делото, е констатирало, че с извършеното плащане на
сумата от 1588,56 лева ответникът е погасил изцяло всички дължими от него задължения за
процесния период от време, представляващи ½ част от общия дълг и към настоящия момент
няма задължения към ищцовото дружество за процесния период.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответникът Д. СП. СТ. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се
формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са
начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ, и
ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Страните не спорят, че ответникът е притежавал за процесния период качеството
„клиент на топлинна енергия“, като съсобственик заедно с бившата си съпруга Стилияна С.а
на процесния недвижим имот, както и че ищцовото дружество е доставяло в имота, находящ
се в гр. С., ул. „Н.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ., топлинна енергия за периода, посочен в исковата
молба.
Наред с това обаче, съдът намира, че от представеното от ответника в хода на съдебното
дирене писмено доказателство – платежно нареждане от 29.09.2020 г., удостоверяващо
плащане от страна на последния по сметка на ищцовото дружество на сума в размер на
1588,56 лева, с посочено основание за плащане „плащане на дълг, аб. № ., съдлъжник по
4
писмо Г-13214/04.09.2020 г.“, следва да се приеме, че ответникът е погасил изцяло
задължението си към ищеца за процесния период от време, в какъвто смисъл е и изложеното
от вещото лице при неговото изслушване в о. с. з., което обстоятелство, обуславя
отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Това
е така, тъй като видно и от подаденото от „Топлофикация – С.“ ЕАД заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в т. 12 „Обстоятелства, от
които произтича вземането“ заявителят е посочил, че сумите за ползвана топлинна енергия
са признати от длъжника чрез сключване на споразумение между него и „Топлофикация –
С.“ ЕАД и след като същият е платил сумата от 1588,56 лева по сключеното споразумение,
по аргумент от разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД съдът приема, че с извършеното
плащане е погасен изцяло дългът му за процесния период от време към ищцовото
дружество.
По разноските:
При този изход на спора и след като констатира, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като е извършил плащане на дължимата сума още преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът намира, че
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените от него
разноски по делото в размер на 300,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация – С.“ ЕАД, с ЕИК: 8., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б иск за признаване за установено по отношение
на Д. СП. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. З., обл. Перник че дължи сума в
размер на 316,46 лева (триста и шестнадесет лева и четиридесет и шест стотинки) - главница
за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2017 г. до м. април 2019
г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 21.12.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 83,83
лева (осемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки), начислена за периода от 15.09.2018
г. до 11.12.2020 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 0,97
лева (деветдесет и седем стотинки) – главница за периода от м. февруари 2019 г. до м.
април 2019 г. и 0,40 лева (четиридесет стотинки) – мораторна лихва за периода от 31.03.2019
г. до 11.12.2020 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Топлофикация – С.“ ЕАД, с ЕИК: 8., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на Д. СП. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: с. К.,
общ. З., обл. Перник сумата от 300,00 лева (триста лева) - направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД.
5
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6