Решение по дело №813/2017 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. Кюстендил, 29.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на втори октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 813 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по правилата на глава XXIX-та от ГПК – за делба във фазата по извършването й.  

Съдът е сезиран с искова молба от М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес *** против И.Ж.Л., ЕГН **********, с адрес ***.

С решение от първата фаза на производството № 703/24.10.2017 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал извършване на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор съгласно Схема № 15-245108-29.05.2017 г., издадена от СГКК – Кюстендил, № 41112.500.1890.6.47 (четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, точка, петстотин, точка, хиляда осемстотин и деветдесет, точка, шест, точка, четиридесет и седем), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Кюстендил, п.к. 2500, ул. Д., № 5, вх. Б, ет. 7, ап. 47, в сграда № 6, разположена в поземлен имот с иднетификатор № 41112.500.1890, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ по документ 65,47 кв.м., ведно с прилежащи части: изб. помещение № 46 с площ от 4,24 кв.м., 1,121% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № 41112.500.1890.6.48№ 41112.500.1890.6.70, под обекта № 41112.500.1890.6.44, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, между съделителите: М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес *** и И.Ж.Л., ЕГН **********, с адрес ***, при права: За М.Б.Г., ЕГН ********** – ½ ид.ч. (една втора идеална част); За И.Ж.Л., ЕГН ********** – ½  ид. ч. (една втора идеална част).

Решението е влязло в законна сила на 28.03.2019 г.

Производството по делото е продължило във втората фаза на делбата, като е била допусната съдебно-техническа експертиза за оценка на имота и делото е било насрочено в съдебно заседание за събиране на доказателства.

В законоустановения срок ищцата е поддържала искане за възлагане на имота, както и претенция за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването му в размер на месечен наем от по 150 лева за периода от 09.05.2017 – 15.05.2018 г., като твърди, че в този период е била лишена от възможността на ползва своята част от имота, т.к. ответникът й пречил за това.

Ответната страна оспорва заявената претенция и поддържа от своя страна искане за възлагане на имота, както и за присъждане на суми, с които в него са извършени подобрения, необходими, за да може да се ползва като жилище.

В съдебно заседание описаните искания се поддържат.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено следното:

Страните се легитимират като собственици на процесния имот, видно от доказателствата по делото, подробно анализирани в решението по допускането на делбата, постановено по настоящото дело в първата фаза на производството.

Във фазата по извършването на делбата е прието и заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза на вещото лице Л.В., от което се установява пазарната стойност на имота и неговото поделяемост.

Прието е и заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Н.Г., досежно стойността на месечния наем за процесния имот.

Прието е и друго такова, изготвено от вещото лице Н.Г., което установява стойността на извършените в имота подобрения.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Т. С., А. К. и Д. Б..

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът прави следните правни изводи:

Настоящото делбено производство се намира във втората фаза на делбата, която по правилата на ГПК завършва с решение по извършването й, с което се прекратява съсобствеността.

По способа за извършване на делбата:

В случая съществуването на съсобственост между страните и правата на всеки от тях в нея е установено с влязло в сила решение, постановено от КРС на основание чл. 344 вр. чл. 341 от ГПК в първата фаза на производството.

За да пристъпи към окончателното ликвидиране на съсобствеността съдът следва да избере някой от способите за това, а именно: чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите (движимите вещи) от съда по реда на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Основен критерий за този избор е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена.

Тук всяка от страните желае възлагането на делбения имот, а предпоставките за това са уредени в нормата на чл.349 ал.1 от ГПК - при делба между бивши съпрузи са делбеният имот да е неподеляемо жилище - бивша съпружеска имуществена общност, прекратена с развода; на бившия съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца; последният да няма собствено жилище. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие.

В хода на производството се установи, че процесният апартамент е неподеляем жилищен имот, според заключението на вещото лице Л.В., което съдът цени като обективно. Страните не спорят и е установено от събраните доказателства по делото, че той е бивша съпружеска имуществена общност, прекратена с развод. Не е спорно също, че с решението за развода имотът е бил предоставен за ползване на ищцата, заедно с детето на страните. Но към датата на депозиране на исковата молба то е пълнолетен гражданин, като няма данни ищцата да е негов попечител или настойник. В подобни хипотези съдебната практика приема, че „непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл.288 ал.2 от ГПК (отм.) чл. 349 ГПК, следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция”. Доколкото тази кумулативно необходима предпоставка не е налице в случая, претенцията на ищцата за възлагане на процесния имот е неоснователна – спр. ТР №1/19.05.2004 година на ОСГК на ВКС т.5.

Неоснователна е и претенцията на ответника в т.см., т.к. не са налице в условията на кумулативност предпоставките за това - липсва предпоставката на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, а това не налага обсъждане на другите предпоставки по чл. 349, ал. 1 от ГПК.

Ето защо съсобствеността следва да бъде ликвидирана чрез изнасянето на имота на публична продан.

Пазарната стойност на процесния имот е 23910 лв., според заключението на вещото лице Л.В., което се възприе като пълно и обективно.

            По претенциите по сметки на съделителите: 

Съдът е сезиран с претенция на ищцата за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване в размер на месечен наем от 150 лева от 09.05.2017 – 15.05.2018 г., като твърди, че в този период е била лишена от възможността на ползва своята част от имота, т.к. ответникът й пречил за това.

            Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият състав на вземането за обезщетение включва елементите: 1/. съсобственост върху вещта; 2/. ползване на вещта от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди; 3/. писмена покана за заплащане на обезщетение и възпрепятстване на ползването от страна на ползващия съсобственик на възможността неползващия съсобственик да упражнява правомощието да ползва вещта съобразно правата си в съсобствеността.

            Наличието на съсобственост между страните по отношение на делбения имот, както вече се посочи, е установено със сила на пресъдено нещо с решението за допускане на делбата. Те не спорят, че след 2014 г. апартаментът се ползва от ответника Л.. Но по делото липсват доказателства за поискано заплащане на обезщетение, вкл. чрез нотариална покана. Като такава обаче, следва да се вземе исковата молба, доколкото съдържа волеизявление за плащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот от ответника. В този случай ответникът дължи обезщетение за периода от датата на получаване на тази искова молба за делба, т.е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл.346 ГПК, доколкото от събраните гласни доказателства се установява, че ответникът действително ползва процесния апартамент, а в същото време липсват доказателства на ищеца да е предоставен достъп и възможност да ползва имота съобразно правата си. С това е осъществен фактическият състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС и претенцията в т.см. се възприема за основателна. Досежно размера й е приета съдебна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Г., заключението по което се възприема за обективно. Той обаче, следва да бъде редуциран до размер от ½ част, т.к. ползата, от която е лишен съсобственикът, който не си служи с вещта следва да бъде равна на частта от наема, на която съсобственикът би имал право, ако тя бъде отдадена под наем. В т.см. Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и Тълкувателно решение № 129/30.06.1986 г., ОСГК. Според експерта месечният наем за жилището, предмет на спора, възлиза на сумата от 78 лв. Половината от тази сума би получила ищцата, ако то би било отдадено под наем, или претенцията е основателна в размер на 39,00 лв. месечно, респ. общо за периода 09.05.2017 г. – 15.05.2018 г. 475,77 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от по 150 лв. или 1950 лв. – за периода 09.05.2017 г. – 15.05.2018 г., ще бъде оставена без уважение като недоказана.

Съделителят Л. е заявил претенция за заплащане на извършени в имота подобрения на стойност 6716 лева. Твърди, че те са извършени през периода от месец юни 2014 г. – месец юни 2017 г. с лични средства на ответника, като съгласие за това от ищцата той не е искал.

При наведените доводи се налага извод, че претенцията намира своето основание в нормата на чл. 61 от ЗЗД. Воденето на чужда работа без натоварване е уредено в чл. 60-62 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗЗД: „Който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме.”. Ако тази работа обаче е обща, тъй като касае общата (съсобствената) вещ, то при всяко положение ще намери приложение чл. 61, ал. 2 ЗЗД, защото подобренията са направени и в собствен интерес. В този смисъл  -  Определение № 31 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6921/2013 г., I гр. отд. В този случай на гестора се дължи по-малката сума измежду направените разходи и обогатяването, като под обогатяване се има предвид увеличената стойност на имота  -  Решение № 820 от 20.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2009 г., I гр. отд., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Следователно ответникът с оглед притежаваните от него 1/2 ид. ч. има право на същата квота от разходите за извършените работи, които увеличават стойността на имота и със спестяването на които другата страна се е обогатила. В случая обаче, досежно подобренията монтиран климатик на стойност 1339 лв., в т.ч. и монтаж, бойлер на стойност 599 лв., пералня на стойност 209 лв., хладилник на стойност 369 лв. и секционен шкаф с мивка на стойност 300 лв., това правило изобщо не може да намери приложение. За да се характеризира като подобрение поставянето на вещ в делбен имот е необходимо да е трайно прикрепена към имота, по начин, че неговото отделяне да наруши целостта както на делбения имот, така и на самата вещ – спр. Решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г., ВКС, ІV г.о., ППВС № 6/74 г., т.8., Решение №180/18.10.2013 г. по гр.д. № 2317/2013 г., ВКС, ІІ г.о., Решение №297/22.12.2014 по дело №4004/2014 на ВКС, ГК, I г.о. В случая следва да се приеме, че единствено монтираната ПВЦ дограма, както и интериорни врати имат такъв характер. Страните не спорят, че те действително са реализирани, като в т.см. са и събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите А. К. и Д. Б., които не бяха опровергани от другите доказателства по делото. Стойността им вещото лице Н.Г. определя на сумата общо от 3600,14 лв., в т.ч. материали и труд.

Не представляват подобрения климатик на стойност 1339 лв., в т.ч. и монтаж, бойлер на стойност 599 лв., пералня на стойност 209 лв., хладилник на стойност 369 лв. и секционен шкаф с мивка на стойност 300 лв., т.к. могат да бъдат отделени от имота, без това да води до нарушаването му и увреждането му. Това е прието и в ППВС № 4/64 г., което не е загубило сила и в т.8 предвижда, че движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота не се заплащат, тъй като не са подобрения.

Така относно подобренията в имота претенцията на ответника следва да се уважи до размера на 1/2 от сумата, с която се е увеличила стойността на имота – 1800,07 лв. За разликата до първоначално претендирания размер от 6716 лв. искането е неоснователно.

По отношение на далжимите държавни такси и разноски:

Страните следва да заплатят държавна такса в размер по 4% върху стойността на притежавания от всеки от тях дял, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК – по 478,20 лв. за всеки от тях. Доколкото ответникът е освободен от заплащане на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, то дължимата от него такса следва да остане в тежест на бюджета на съдебната власт.

По претенциите по сметки и съобразно правилото на чл.355 от ГПК вр. 78 от ГПК ищцата следва да заплати държавна такса в размер на 72,00 лева по иска с правно основание чл. 61 от ЗЗД.

Следващата се държавна такса по иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС следва да остана за сметка на държавния бюджет на основание чл. 83 от ГПК.

В случая ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като досежно адвокатското възнаграждение ищцата се позовава на нормата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Но искът за делба е уважен, заради което за това представителство не е налице хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, а разноските се определят по реда на чл. 355 от ГПК - т. е. остават за страната така, както са направени.

Във втората фаза на делбата искането на ищцата за възлагане на делбения имот не е уважено от съда, с оглед на което и за насрещната страна не възниква задължение да възстанови разноските й. Затова не е налице хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА и досежно тази претенция, като на осъществилия безплатно представителство адвокат не се следва определяне на адвокатски хонорар.

Досежно претенцията за присъждане на обезщетение за лишаването от ползване на делбения имот на адв. Я. С. също не се следва възнаграждение, т. к. ответникът е освободен от заплащане на такси разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

                                              Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  като неоснователна претенцията на М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за възлагане на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 41112.500.1890.6.47 (четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, точка, петстотин, точка, хиляда осемстотин и деветдесет, точка, шест, точка, четиридесет и седем), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Кюстендил, п.к. 2500, ул. Дрин, № 5, вх. Б, ет. 7, ап. 47, в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор № 41112.500.1890, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ по документ 65,47 кв.м., ведно с прилежащи части: изб. помещение № 46 с площ от 4,24 кв.м., 1,121% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № 41112.500.1890.6.48№ 41112.500.1890.6.70, под обекта № 41112.500.1890.6.44, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна претенцията на И.Ж.Л., ЕГН **********, с адрес ***, за възлагане на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.500.1890.6.47 (четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, точка, петстотин, точка, хиляда осемстотин и деветдесет, точка, шест, точка, четиридесет и седем), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Кюстендил, п.к. 2500, ул. Дрин, № 5, вх. Б, ет. 7, ап. 47, в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор № 41112.500.1890, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ по документ 65,47 кв.м., ведно с прилежащи части: изб. помещение № 46 с площ от 4,24 кв.м., 1,121% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № 41112.500.1890.6.48№ 41112.500.1890.6.70, под обекта № 41112.500.1890.6.44, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба с решение № 703/24.10.2017 г., постановено по настоящото дело, недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.500.1890.6.47 (четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, точка, петстотин, точка, хиляда осемстотин и деветдесет, точка, шест, точка, четиридесет и седем), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Кюстендил, п.к. 2500, ул. Д., № 5, вх. Б, ет. 7, ап. 47, в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор № 41112.500.1890, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ по документ 65,47 кв.м., ведно с прилежащи части: изб. помещение № 46 с площ от 4,24 кв.м., 1,121% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № 41112.500.1890.6.48№ 41112.500.1890.6.70, под обекта № 41112.500.1890.6.44, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.

СТОЙНОСТТА на изнесения на публична продан имот е 23910 лв. (двадесет и три хиляди деветстотин и десет лева, нула стотинки).

Получената при публичната продан сума ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ между съделителите, както следва: За И.Ж.Л., ЕГН ********** – ½  ид. ч. (една втора идеална част) и за М.Б.Г., ЕГН ********** – ½  ид. ч. (една втора идеална част).

ОСЪЖДА И.Ж.Л., ЕГН **********, с адрес ***,  ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 475,77 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот с идентификатор 41112.500.1890.6.47 (четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, точка, петстотин, точка, хиляда осемстотин и деветдесет, точка, шест, точка, четиридесет и седем), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Кюстендил, п.к. 2500, ул. Д., № 5, вх. Б, ет. 7, ап. 47, в размер на месечния наем от 39,00 лв. за периода 09.05.2017 г. – 15.05.2018 г., като за разликата до пълния претендиран размер от по 150 лв. месечно или 1950 лв. за този период, оставя без уважение като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Ж.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1800,07 лв. (хиляда и осемстотин лева и нула седем стотинки), представляваща припадащата се ½ ид.ч. от стойността на подобренията за монтираната ПВЦ дограма, както и интериорни врати в делбения имот с идентификатор 41112.500.1890.6.47 (четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, точка, петстотин, точка, хиляда осемстотин и деветдесет, точка, шест, точка, четиридесет и седем), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Кюстендил, п.к. 2500, ул. Д., № 5, вх. Б, ет. 7, ап. 47, извършени от И.Ж.Л. с негови средства през месец юни 2014 г. – месец юни 2017 г., като за разликата до първоначално претендирания размер от 6716,00 лв. и за подобренията, представляващи поставен климатик на стойност 1339 лв., в т.ч. и монтаж, бойлер на стойност 599 лв., пералня на стойност 209 лв., хладилник на стойност 369 лв. и секционен шкаф с мивка на стойност 300 лв., оставя без уважение, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кюстендил държавна такса в размер на 550,20 лв. (петстотин и петдесет лева и двадесет стотинки), както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: