РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Стара Загора , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20215500501394 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2 от Граждански процесуален кодекс ГПК/
и сл.
Образувано е по жалба на В. Х.. Б. от гр. Г. - длъжник в изпълнително производство по
изп. дело № 10/2020 г. на ДСИ в СИС при Районен съд – Г., срещу отказ да се спре
принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело, обективиран в разпореждане
на ДСИ от 02.04.2021 г.
Жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, като счита, че не са й били връчени по надлежния ред съдебните книжа,
касаещи издадената срещу нея заповед за изпълнение.
Претендира за отмяна на обжалвания акт и постановяването на съдебен акт, с който да се
уважи претенцията й.
Взискателят „Ю.Б.”АД не е депозирал възражение срещу жалбата в законоустоновения
срок.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ Г.Н. изразява становище за
неоснователност на жалбата, като излага доводи, че не са налице основания за спиране на
принудителното изпълнение по изпълнителното дело. Твърди, че спирането на
изпълнението при подадено възражение срещу заповедта за изпълнение в случаите по чл.
1
417, т.2 от ГПК не е от компетентността на държания съдебен изпълнител. Счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение.
След запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния
изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изпълнително дело № 10/2020 г. на ДСИ в СИС
при Районен съд – Г. се установява, че изпълнителното производство е било образувано по
молба от 07.05.2020 г. от взискателя „Ю.Б.” АД, въз основа на изпълнителен лист , издаден
на 22.05.2019 г. въз основа на заповед № 182/22.05.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 289/19 на Районен съд –
Г., с която е разпоредено В. Х.. Б. да заплати на „Ю.Б.” АД следните суми: 1 929,77 лв. –
главница за погасяване на задължение по предоставен потребителски кредит ; 114,52 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 19.05.2018 г. до 15.03.2019 г.; 41,48 лв.- мораторна
лихва за периода от 19.05.2018 г. до 07.05.2019 г. , ведно със законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 21.05.2019 г. да окончателното
изплащане на вземането както и 41,72 лв. – държавна такса и 363,60 лв. – адвокатско
възнаграждение.
В молбата за образуване на изпълнителното производство, пълномощникът на взискателя
е посочил като начин на изпълнение по чл. 426, ал.2 от ГПК налагане на запори и възбрани
върху притежаваните от длъжника моторни превозни средства и банковите му сметки както
и наетите от него банкови сейфове, по които е титуляр.
На 11.05.2020 е било разпоредено изпращането на покана за доброволно изпълнение на
длъжника, като същата е била получена от В. Х.. Б. лично на 19.05.2020 г. Заповедта за
изпълнение е била връчена на В. Х.. Б. на 31.03.2021 г., т.к. при предходното връчване е
била допусната грешка при посочване на индивидуализиращите данни на акта. В. Х.. Б. е
депозирала възражение по чл.414 от ГПК на 31.03.2021 г., което е постъпило в Районен съд
– Г.. С подадена молба от 01.04.2021 г. е направила искане пред ДСИ да спре
производството по изпълнителното дело въз основа на подаденото възражение.
С обжалваното разпореждане от 02.04.2021 г. ДСИ Г.Н. не е уважила подадената молба
от длъжника и е отказала да спре принудителното изпълнение по изп.дело № 10/2020 г. по
описа на Районен съд – Г..
Тези действия на съдебния изпълнител са съобщени на В.Б. – длъжник на 12.04.2021 г., а
на 23.04.2021 г. тя е депозирала жалбата, предмет на разглеждане в настоящото въззивно
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е редовна, подадена е от
2
процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
Процесуалната уредба в българското национално законодателство предвижда издаването
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката-кредитор въз
основа на извлечение от счетоводните й книги – чл. 417, т.2 от ГПК. След допускането на
незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителния лист, длъжникът може да
поиска от съда отмяна на допуснатото незабавно изпълнение по реда на чл.419 от ГПК или
спирането му по чл.420 от ГПК, т.к. подаването на възражение по чл.414 от ГПК няма
такова действие.
За да възникне задължение за съдебния изпълнител да спре изпълнителното
производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията, предвидени в
разпоредбата на чл.432 от ГПК. Разпоредбата е императивна и в нея са предвидени
възможните хипотези, в които може да се спре изпълнителното производство, а те са: от
съда в случаите по чл.425, ал.1 и ал.2, чл.309, ал.1, чл.397, ал.1, т.3, чл.438 и чл.524 ; по
искане на взискателя; в случаите по чл.229, ал.1, т.2 и 3, с изключение на проданта на
недвижим имот, за която е било направено обявление ; в случаите по чл.282, ал.2, както и и
когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд ; в
случаите по чл.624б и чл.627б, ал.2 и в други случаи, предвидени в закон.
Анализът на описаните по-гори факти води до извода, че в конкретния казус няма
доказателства за наличие на някое от изброените основания, предвидени в текста поради
което да следва да се спре изпълнението. Освен това компетентен да спре допуснатото
незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, при
постъпило възражение от длъжника, е единствено съдът в заповедното производство, а
съдебният изпълнител е компетентен да спре самото изпълнително производство единствено
при представяне поделото на влязъл в сила съдебен акт в посочения смисъл.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че не са му връчени съдебните книжа
надлежно и същият не бил уведомен. Длъжникът е узнал за предприетите действия спрямо
него с изпращането на покана за доброволно изпълнение. В представената покана се посочва
връчване на заповедта, издадения изпълнителен лист, която е изготвена по образец и е
връчена на адреса на длъжника, ведно с всички книжа. По делото са налице доказателства за
узнаването на заповедта за изпълнение с връчването на поканата за доброволно изпълнение
на 19.05.2020 г. на В.Б..Овен това на 31.03.2021 г. е било извършено повторно връчване на
заповедта за изпълнение .
По изложените съображения съдът преценява разпореждането на държавния съдебен
изпълнител, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение, за законосъобразно,
поради което подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.
3
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорският окръжен
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Х.. Б., ЕГН – *********, с адрес: гр. Г., ул.
************ срещу отказ да се спре принудителното изпълнение по посоченото
изпълнително дело, обективиран в разпореждане на ДСИ от 02.04.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4