Решение по дело №81/2020 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260007
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20201880200081
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 16.03.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

            Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 81/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от К.К.Г. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М.П., против Наказателно постановление № 20-0353-000209 от 16.04.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по : 1) чл. 179, ал. 2 ЗДвП – глоба в размер на 200 лева ; 2) чл. 185 ЗДвП – глоба в размер на 20 лева ; 3) чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и дванадесет месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

В жалбата, както и в открито съдебно заседание, се излага че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло.

            Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

            Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП, събрани са писмени доказателства, разпитани са двама свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 09.04.2020 г., малко преди 18,48 ч., по път ІІ-16 и с посока на движение от гр. София към гр. Мездра се е движил лек автомобил марка „Пежо 406”, с регистрационен номер ……, управляван от жалбоподателя. Вследствие на несъобразена с пътните условия скорост той е реализирал пътно транспортно произшествие (ПТП), като е самокатастрофирал. Несъобразената скорост се установява от пораженията, които са нанесени както на автомобила, така и на външната стена на приземен етаж на намираща се край пътя сграда, като несъобразената скорост не означава непременно и превишена скорост. Първата се избира в зависимост от конкретните условия, които се явяват допълнителни по отношение на общоважащите, взети предвид от законодателя при определяне на максимално възможната и разрешена скорост за движение. Ако скоростта е била съобразена с пътните условия, не би се стигнало до ПТП. Също така водачът не е контролирал пътното превозно средство, което е управлявал, загубил е управлението над него, и закономерно се е стигнало до произшествието. На местопроизшествието пристигнали разпитаните от съда свидетели, полицейски служители. При извършване в 18:49:27 часа на проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер” 7510, фабр. № АRВА 0099, се установило, че жалбоподателят е употребил алкохол в количество 1,16 - на хиляда в издишания въздух. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 от същия закон. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. К.Г. се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Не се е възползвал от предоставената му възможност. Бил му е издаден и връчен талон за медицинско изследване с направление, чието предписание той не изпълнил и не дал кръв, като нежеланието му е изрично отбелязано от него.

Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Техните показания са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото.

От разпечатката от техническото средство безспорно се установява, че проверката с него е извършена в 18:49:27 часа. Същият час е посочен и в талона за изследване. В АУАН като час на извършване на нарушенията е посочен 18:57 часа, поправен с химикал на 18:35 часа, а в НП е посочен час 18:57 часа.

Относно първите две нарушения, според съда, погрешно посочения час не е съществен, тъй като точния час на извършване на нарушението не е закрепен по никакъв достоверен начин, още повече че свидетелите са отишли на местопроизшествието в един по-късен момент.  Относно третото нарушение, безспорно се установява, че то е извършено в 18:49 часа, а не в 18:57 часа, както е посочено в НП, нито в 18,35 часа, както е по АУАН. При това положение съдът намира за доказано, че времето на извършване на нарушението не е това, посочено в наказателното постановление.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е частично основателна, съответно в останалата част неоснователна.

Безспорно по делото се установи, че на 09.04.2020 г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, като в качеството си на водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство и при избиране скоростта на движението не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, и не е бил в състояние да спре пред видимо препятствие. Следователно в тази му част НП следва да се потвърди.

За разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, която позволява нередовностите в АУАН да бъдат преодолени, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, авторството на извършеното нарушение и вината на извършителя, всяка нередовност в НП е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на неотстранимите и самостоятелно и достатъчно основание за отмяна, тъй като внася съмнение относно предмета на административното нарушение и неговите обективни и субективни признаци, и нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с него. Недопустимо е толкова съществен елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, какъвто е времето на неговото извършване, да е погрешно посочен в НП и в същото време да е безспорно установен по административното производство. Поради гореизложените съображения съдът счита, че наказателното постановление подлежи на отмяна, в частта му относно нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

 На жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от жалбата. От трите наложени и обжалвани административни наказания, две са потвърдени от съда и едно е отменено. Следователно се дължат 1/3 от общо направените разноски в размер на 500 лева. 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

                       

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 20-0353-000209 от 16.04.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, в частта му, в която на К.К.Г. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл. 179, ал. 2 ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, както и по чл. 185 ЗДвП – глоба в размер на 20 лева

Отменя Наказателно постановление № 20-0353-000209 от 16.04.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, в частта му, в която на К.К.Г. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и дванадесет месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на К.К.Г. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 166,67 лева, съобразно с уважената част от жалбата.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

       

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ :