МОТИВИ
към присъда по НОХД №1009/2015г. по
описа на КРС:
Районна прокуратура –
гр.Кюстендил е внесла за разглеждане обвинителен акт срещу В.К.Л. *** за
престъпления по чл.168, ал.2 и чл.313, ал.1 НК.
Обвинението
твърди, че Л.:***, при произвеждането на национален референдум, е упражнил
избирателното си право два пъти при един избор – в избирателна секция
№********* и в избирателна секция №********* в изборен район №10 – гр.Кюстендил
– престъпление по чл.168, ал.2 НК;
- на
27.01.2013г. в гр.Кюстендил е потвърдил неистина (че не е гласувал и няма да
гласува в Националния референдум в друга избирателна секция, а всъщност е
гласувал в избирателна секция №********* и в избирателна секция №*********,
двете в изборен район №10 – гр.Кюстендил) в писмена декларация (от лицата,
заети в произвеждането на референдум като членове на СИК или охрана на
избирателни секции), която по силата на закон (чл.194 от Изборен кодекс от
2011г., във вр. с параграф 2 от ПЗР на Закона за пряко участие на гражданите в
държавната власт и местното самоуправление) се дава пред орган на властта
(секционна избирателна комисия в избирателна секция №*********, изборен район
№10 – гр.Кюстендил) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства –
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Кюстендил поддържа обвинението срещу подсъдимия по
чл.313, ал.1 НК и предлага същият да бъде признат за виновен, като му се наложи
условно наказание. А обвинението по чл.168, ал.2 НК намира за несъставомерно.
Подсъдимият
е дал обяснения, като заявява, че не е извършил престъпление.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
условията на чл.14 и чл.18 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият
В.К.Л. е роден на ***г***, живущ ***, българин, ***
гражданин, с висше образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
бил избран за председател на секционната избирателна комисия (СИК) за
избирателна секция №********* в изборен район №10 – гр.Кюстендил за
произвеждане на национален референдум, проведен на 27.01.2013г.
На
проведения референдум подсъдимият гласувал два пъти при неустановена
последователност. Той сторил това в избирателна секция №*********, в
избирателния списък на която фигурирал под №213, където се подписал, както и в
избирателна секция №*********, в която бил председател на избирателната
комисия, респ. като лице, заето в провеждането на референдума като член на СИК.
Същият бил вписан в допълнителната страница на избирателния списък на
посочената секция под №797, където се подписал.
Сред
изборните книжа на избирателна секция №********* фигурира и декларация от
лицата, заети в произвеждането на референдум като членове на СИК или охрана на
избирателни секции (чл.194 от Изборен кодекс от 2011г., във вр. с параграф 2 от
ПЗР на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното
самоуправление), която е подадена от името на подсъдимия Л. и е подписана от
него. В посочената Л. декларирал, че не
е гласувал в националния референдум на 27.01.2013г. и няма да гласува в друга
избирателна секция.
Посочената фактическа обстановка се установява от:
отчасти обясненията на подсъдимия; писмените доказателства, приобщени по делото
като веществени такива – избирателни списъци на избирателни секции №********* и
№********* в изборен район №10 – гр.Кюстендил за произвеждане на национален
референдум, проведен на 27.01.2013г. и цитираната декларация от подсъдимия;
заключението на вещото лице по изготвената графическа експертиза и справка за
съдимост на подсъдимия.
Не са кредитирани обясненията на подсъдимия в частта им,
досежно обстоятелствата около гласуването на св.Д., както и тези, свързани с
неговото гласуване. Първите обстоятелства са неотносими към предмета на
доказване, а относно вторите, с които на практика подсъдимият отрича да е
гласувал два пъти, същите се опровергават от кредитираните писмени
доказателства по делото и имат характер единствено на защитна позиция.
Не са кредитирани показанията на свидетелите Р.Г., Р.Е., С.Р.,
Н.С., Р.С.-К., Б.В., Д.К., Р.М. и К.Д., тъй като в основната им част същите
свидетелстват за факти и обстоятелства извън предмета на доказване, а за
релевантните обстоятелства са налице писмени доказателства и експертно
заключение, с каквито принципно подлежи на доказване предложената
фактология.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За
престъплението по чл.168, ал.2 НК:
Поддържаните
от обвинението факти, относими към това престъпление, се установиха по несъмнен
начин. Подсъдимият е гласувал два пъти при един референдум. Това деяние обаче
към момента на извършването му не е криминализирано. Последното е сторено с
параграф 28 от ПЗР на ИК (ДВ, бр.19 от 2014г., в сила от 5.03.2014г.), т.е.
след процесното деяние.
Ето
защо, деянието не съставлява престъпление, поради което на основание чл.304 НПК
съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по това обвинение.
За
престъплението по чл.313, ал.1 НК:
Безспорно
бе установено, че подсъдимият е автор на процесната декларация. Представянето й
е обусловено от предвидената в чл.194 ИК (отм. и действащ към момента на
деянието) във вр. с параграф 2 от ЗПУГДВМС възможност за лицата, заети в
произвеждането на изборите като членове на секционна избирателна комисия да
упражнят правото си на глас след вписване в допълнителната страница на
избирателния списък, ако отговарят на условията по чл.3 от посочения кодекс.
Разпоредбата предвижда представяне на декларация по образец, че въпросното лице
не е гласувало и няма да гласува на друго място. Процесната декларация е с
предвиденото в закона съдържание.
Релевантно
за разглеждания случай е обстоятелството дали с декларираното е потвърдена
неистина, т.е. дали към момента на представянето й Л. е бил вече гласувал в
избирателна секция №*********. Декларацията, в частта й, че лицето няма да
гласува на друго място няма характер на факт от обективната действителност, а
по-скоро на обещание, което дори да бъде нарушено, не би било правно значимо за
предложения наказателен състав. Поради това, разглеждането на тази хипотеза е
безпредметно.
Както
бе посочено, по делото не се установи категорично последователността на
извършените от подсъдимия Л. гласувания.
Доказателства
за това обвинението не ангажира, а от относимите и ценени от съда такива, този
факт не може да бъде установен. Същевременно, липсват данни за съществуването на
непосочени доказателства в тази посока, които съдът да събере служебно.
Тази
неустановеност дава възможност да се допусне, че Л. е гласувал първо в
секцията, в която е бил председател на избирателната комисия, а именно
№********* и едва след това е гласувал втори път, в който случай с
инкриминираната декларация не би била потвърдена неистина. Това би било така
само при обратната последователност на гласуванията.
Посоченото
разколебава обвинителната теза и следва да се тълкува в полза на подсъдимия,
доколкото приемането за осъществена на релевантната последователност на
гласуванията би било само едно от възможните предположения.
Недопустимо
обаче е постановяване на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по
несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото
обвинение. Само това разрешение може да гарантира реализиране правата на
подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена в чл.16 НПК.
При
това положение е безпредметно по-нататъшното обсъждане на въпросите по чл.301,
ал.1 НПК, в частност – наличието на другите обективни елементи от състава и
извършено ли е деянието от субективна страна.
Поради
това и на основание чл.304 НПК съдът призна подсъдимия за невиновен и го
оправда и по това обвинение.
По
отношение на приобщените като веществени доказателства по делото, а именно:
избирателни списъци, предоставени от Община Кюстендил; списък на СИК
№*********; списък на СИК №*********; списък на СИК №*********;
приемо-предавателни протоколи на трите секции плюс декларации и списъци на
комисиите; Декларация по чл.194 ИК (отм.) във вр. с параграф 2 от ПЗР на
ЗПУГДВМС от В.К.Л.; заявление по чл.46, чл.56, чл.57, изр.2 от ИК(отм.) във вр.
с параграф 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС, подписано от името на К.З.Д. от 27.01.2013г.,
съдът постанови да се върнат на Община Кюстендил.
По делото не са направени разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: