Р Е Ш Е Н И Е № 1689
02.05.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6963/ 2018 г. по описа на същия съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
„Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Васил Левски № 114 , мецанин, е депозирала против ответника Б.И.К. ЕГН **********,*** , искова
молба с искане да се установи съществуването на парично вземане на ищеца против
ответника , произтичащо от договор за кредит, на което вземане ищецът е
цесионер.
Според изложеното в молбата , на 30.03.2017
год. между трето на спора лице „Вива кредит“ ООД и ответника
е сключен договор за паричен заем „Вивакредит Сега” №
****, по силата на който К. получил в
заем сума в размер на 300 лв., усвоена изцяло. От своя страна , ответника се
задължил да върне заемната сума , ведно
със възнаграждение на кредитора и такса
за експресното разглеждане на документите за кредит (каквото било извършено от
кредитора), в общ размер на 328.32 лева, от които – 300 лева главница , 23.67 лева
такса и 4.65 лева лихва като възнаграждение на кредитора. Между страните била
уговорено сумата да бъде върната на
кредитора на дата 13.04.2017г .
Договорено било между страните и
задължение на ответника да представи определено обезпечение - да учреди банкова гаранция в пълния размер
на вземането на кредитора , или да доведе двама поръчители , които да отговарят
на определени условия. Това не било направено, затова се твърди , че К. дължи
на кредитора неустойка в размер на 23.72 лв., начислена заради неизпълнението
на това задължение.
Ответника не платил сумите, като уговорения за целта срок изтекъл, а с
него – и срока на договора.
Тъй като К. не изплатил сумите по
договора , му са начислени разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 130 лв.
На 01.12.2016 год. между „Вива кредит“ ООД и „Агенцията за контрол на просрочени
задължения“ ООД бил сключен рамков договор за прехвърляне на вземания , а с
Приложение №1 към него от 01.08.2017
год. вземането на „Вива кредит“ ООД било прехвърлено
на ищеца. Ответникът бил уведомен за извършеното прехвърляне, но плащане отново
не постъпило. Ищцовото дружество
се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение № 9340 /
04.10.2017г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по частното гражданско дело №
15496 по описа на РС Пловдив за 2017г, ,
против която е получено възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска да се установи съществуването на следното
вземане по отношение на ответника: 300
лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.10.2017г до окончателното изплащане на
вземането, и 130 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение. В частта , с която се иска
установяване на вземане за 4.65 лв. договорна лихва за целия срок на договора, 23.68 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 23.67 лв. такса за експресно разглеждане
на документите, и 11.95 лева законна лихва за забава в плащането на
главницата , начислена за периода от 13.04.2017г до 29.09.2017г, производството
по делото е било прекратено с влязло в сила определение поради оттеглянето на
исковете. В тази част съдът следва да обезсили и издадената заповед.
Ответникът е депозирал отговор по реда на чл.131 от ГПК. Признава съществуването на задължение от 300 лева, но
отрича съществуването на останалите вземания на ищеца .
Допустим установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД. Сроковете по чл. 414 и чл. 422
от ГПК са спазени.
По съществото на спора :
Представено е по делото
копие , заверено от страната , от договора за паричен заем „Вивакредит
СЕГА„ № **** от дата 30.03.2017г, по
силата на който ответника К. получил в
заем 600 лева. В самия договор фигурира клауза ( чл. 2 ал. 2 ) с характер на
разписка за получаването на сумата от ответника. От своя страна, последният се задължил да върне заетата сума
при фиксиран годишен лихвен процент от 40.30 % и годишен процент на разходите
от 49.33 %. Неизпълнението на това задължение не е спорен факт, признато е от
ответника с отговора на исковата молба. Следователно има облигационно правоотношение
като източник на задължение на ответника да върне главницата.
При сключването на договора, липсва в същия изначално
изрично договорен размер на таксата за дейност на служител по извънсъдебно
събиране на просрочените задължения. Този размер се определя от тарифата на
ищеца, представена на л. 11 и следващите от делото, с която ответникът се е
съгласил по силата на чл. 13 от договора. Според тарифата обаче , разходите за
събиране на вземането са в максимален размер от 75 лева , тъй като се касае за
договор с размер на главницата от 300 лева
и срок на погасяване от 14 дни – единствена двуседмична погасителна
вноска. Затова иска да се установи вземане на ищеца в размер от 130 лева –
такса разходи за извънсъдебно събиране , е основателен само до размер 75 лева ,
а за разликата от 55 лева до пълния размер , той следва да бъде отхвърлен.
Не се откри противоречие със императивна
правна норма от значение за изхода на спора.
Разноските по спора се присъждат пропорционално на уважената, респ.,
отхвърлената част от исковете. Въпреки че ответната страна има право на
разноски и при прекратяване на
производството в някоя част, вземанията, за които производството е било
прекратено , няма да бъдат вземи предвид при определяне на разноските , тъй
като прекратяването е било извършено преди размяната на книжата по спора по
реда на чл. 131 от ГПК и на ответника не
му се е налагало да се защитава срещу тази част. Допустимата претенция има материален интерес
от общо 430 лева. Като се има предвид,
че съдът определя възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца по исковото производство в размер от 150
лева, на основанието по чл. 78 ал. 8 от ГПК, то общата сума на ищцовите
разноски е 300 лева. Затова се дължат
261.62 лева. Ответникът е
направил разноски в общ размер 327 лева
, дължат се 41.82 лева.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Б.И.К. ЕГН **********,***, че в
отношенията между страните , дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил
Левски № 114 , мецанин, следните суми, за които е издадена заповед за плащане №
9430/04.10.2017г по ч. гр. дело № 15496/2017
год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. състав: 300 лева – главница и 75
лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл.
410 от ГПК – 03.10.2017г до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска да се установи вземането на ищеца за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението над размер от
75 лева до пълния размер от 130 лева , като неоснователен.
Осъжда Б.И.К. ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. Васил
Левски № 114 , мецанин, сумата от 261.62
лева разноски, вкл. и по частното дело №
15496/2017, ПРС.
Осъжда
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София , бул. Васил Левски № 114, мецанин, да заплати
на Б.И.К. ЕГН **********,***, сума от
41.82 лева разноски.
Обезсилва заповед за плащане № 9430 по ч.
гр. дело № 15496/2017 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІХ гр. състав, в частта , с която е заповядано плащане
на законна лихва за периода от 13.04.2017г до 29.09.2017
година в размер на 11.95 лева, на сума от 23.68 лева, представляваща начислена
неустойка за неизпълнение на задължение, на договорна лихва в размер от 4.65
лева, начислена на 13.04.2017г, и на 23.67 лева такса за експресно разглеждане на
документи, поради оттегляне на тези искове.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, с
изключение на частта , с която издадената по ч.
гр. дело № 15496/ 2017г., ПРС , заповед за плащане № 9430, е обезсилена. В тази
част то има характер на определение и се обжалва пред състав на същия съд, но в
срок от една седмица от датата на връчването .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД