Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 05.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 429 по описа за 2019 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, ал.1 и
ал.5 във вр. с ал.4, във вр. с чл.129, ал.7 и чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с
чл.9б, изр. второ от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на В.Н.В. с ЕГН **********, чрез адв.Г.С. от ШАК, против АПВ №
И 000480 от 22.11.2018г. на орган по приходите в отдел „Местни данъци и
ТБО“ при община Шумен, потвърден с
Решение № ЖГ-00-316/08.08.2019 г. на кмета на Община Шумен. В жалбата се
изразява несъгласие с обективирания отказ за възстановяване на заплатените от
оспорващата суми, доколкото твърди, че за нея е възникнало основанието за
заплащането им едва към момента на придобиване на процесния имот, като в
предходен момент внесената сума от 1469.86лв. е заплатена, предвид получаване
на необходимите документи с оглед изповядването на нотариалната сделка пред
нотариус. Счита, че тази сума от 1469.86 лв. е недължимо платена и е отправено
искане за възстановяването й. Отправено е искане до съда за отмяна на
постановеният отказ като незаконосъобразен и присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - Кмет на Община Шумен, представляван от
юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да
бъде отхвърлена. Ангажира доказателства и претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмена защита.
Съдът, след като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
Оспорващата В.Н.В. подала декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК14004101/10.09.2018 г. досежно имот, представляващ
жилище-апартамент и гараж, находящ се в гр. Шумен, ул.“Т.Икономов“ №21. На
стр.2 от декларацията като начин на придобиване на имота е посочено „давност“.
На същата дата В. заплатила сумата от 1469.86 лв. с приходен документ №173081,
представляваща ДНИ главница 542.58 лв. и лихва в размер на 139.87 лв; такса ТБО
в размер на 626.04 лв и лихва в размер
на 161.37 лв. за период 2013 – 2018 г.
От приложен нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давностно владение №196, т. V, рег. № 5478 д. 765 от 22.10.2018 г. се установява,
че оспорващата е призната за собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
Шумен, ул. „Т. Икономов“ №21, ет.3, ап.2.
С искане за прихващане или възстановяване
вх. № И000480/24.10.2018 г., В. заявила, че желае сумата от 1469.86 лв. да й
бъде възстановена, тъй като според нея е недължимо платена, като посочила
банкова сметка ***.
Издаден
бил АПВ № И 000480 от 22.11.2018г. от орган по приходите в отдел „Местни данъци
и ТБО“ при община Шумен, с който е
отказано възстановяването на сумата от 1469.86 лв., заплатена с квитанция №173081
от 10.09.2018 г.
Актът е бил съобщен на оспорващата на
04.12.2018 г., която недоволна го оспорила по административен ред.
С решение № ЖГ-00-316/26.02.2019г. на началника на отдел «МДТБО» при община Шумен е отхвърлена жалбата срещу АПВ № И
000480 от 22.11.2018г. на орган по приходите в отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Шумен. Недоволна, оспорващата
депозирала жалба срещу АПВ пред Административен съд – Шумен, който с
Определение №371/16.04.2019 г. по АД 128/2019 г. по описа на ШАС, влязло в
законна сила на 13.06.2019 г., жалбата е оставена без разглеждане, а
производството по делото е прекратено, като преписката е изпратена за
произнасяне по компетентност на кмета на Община Шумен.
С последващо Решение № ЖГ-00-316/26.02.2019
г. кметът на Община Шумен отхвърлил жалбата на В. и потвърдил АПВ № И 000480 на 22.11.2018г. от орган по приходите в отдел
„Местни данъци и ТБО“ при община Шумен.
Решението било съобщено на 12.08.2019 г.
Недоволна,
В. оспорила потвърденият с него АПВ с жалба чрез административния орган до
Административен съд – Шумен.
Въз основа на изложените фактически данни,
съдът достигна до следните правни изводи.
Подадената жалбата срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № И 000480 от 22.11.2018г. на орган по приходите в отдел
„Местни данъци и ТБО“ при община Шумен, потвърден с Решение №
ЖГ-00-316/26.02.2019 г. кметът на Община Шумен, е депозирана в
законоустановения срок, от активно процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащ на оспорване акт и след изчерпване на задължителния административен
ред за обжалване, с оглед на което, съдът приема, че правото на жалба е
надлежно упражнено и депозираната жалба е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, в
настоящото производство съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Нормата на чл. 128, ал.1 от ДОПК
постановява, че недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания.
Процесуалният ред за връщане на недължимо
платени местни данъци и такси е този по чл. 129 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.4
ал.1 и чл. 9б от ЗМДТ. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Същият ред е предвиден и за установяването,
обезпечаването, събирането и обжалването на местните такси по ЗМДТ. Предвид
препращащите разпоредби на чл. 4, ал.1 и чл. 9б ЗМДТ, разпоредбите на ДОПК се
приемат за приложими и по отношение на процедурата за прихващане или
възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази
процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения,
каквито съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 т.1 и 3 от ДОПК са и задълженията
за съответния вид местни данъци и такси. Допълнителен аргумент в тази насока е
и разпоредбата на чл. 129, ал.4 от ДОПК, която изрично третира начина на
възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ. Необходимо е да се
посочи, че възстановяването на недължими суми, внесени от задължения субект или
събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово
искане. Общият ред за подаване на искането и компетентността на органа са
регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК.
Съгласно чл. 129, ал.3 от ДОПК,
след постъпване на искането се извършва проверка или ревизия, като в първата
хипотеза се издава Акт за прихващане или възстановяване (АПВ), с който се
уважава искането (изцяло или частично) или се постановява отказ за възстановяване
или прихващане изцяло или частично на поисканите суми. Изборът на способ, чрез
който да бъде установена дължимостта или недължимостта на претендираните от
лицето суми, е изцяло в правомощията на органа по приходите. Според чл. 129,
ал.7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване се обжалват по реда за
обжалване на ревизионните актове. От своя страна нормата на чл. 4, ал.1 от ЗМДТ
регламентира, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4,
ал.5 във вр. с ал.1 от ЗМДТ и чл. 152, ал.2 от ДОПК, кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по ДОПК, а ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната
агенция за приходите (НАП). Правата и задълженията на органи по приходите във
връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци по ЗМДТ
по реда на ДОПК се възлагат от Кмета на Общината на изрично посочени служители
/чл. 4, ал.4 от ЗМДТ/.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Акт за прихващане и
възстановяване (АПВ) № И 000480
от 22.11.2018г. на орган по приходите в отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Шумен. Оспореният АПВ е
издаден от Е.Н., главен инспектор отдел „МДТ“ в Община Шумен, служител с права
и задължения на орган по приходите, съгласно Заповед № РД-25-047/11.01.2018 г. на
Кмета на Община Шумен /л. 44/. Предвид изложеното, АПВ се явява издаден в
рамките на териториалната и материална компетентност на органа.
По отношение спазване на изискването за
форма на акта, съдът намира, че Актът за прихващане и възстановяване е
издаден при спазване на изискванията за писмена форма по общата норма на
чл. 59, ал.1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като съдържа задължителните
реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за
издаването му.
Административният орган е издал АПВ в нарушение на материалния
закон досежно сумите, произтичащи от ДНИ и ТБО за периода преди издаване на
нотариалния акт по обстоятелствената проверка. Съгласно чл.11 от ЗМДТ, данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти;
собствениците на сгради, построени върху държавен или общински поземлен имот;
ползвателите при учредено право на ползване; концесионерите при предоставяне на
концесия; лицата, на които държавен или общински имот е предоставен за
управление. Цитираната разпоредба определя и кръга на лицата, дължащи ТБО, по
силата на препращащата разпоредба на чл.64 от ЗМДТ в редакцията й след
01.01.2010г., а преди това, съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ(ред.ДВ бр.119/2002г.),
таксата се заплаща от собственика на имота, респ. при учредено вещно право на
ползване - от ползвателя.
В процесния казус административният
орган определя оспорващата като собственик, респ. данъчно задължено лице по
смисъла на чл.11 от ЗМДТ, позовавайки се в тази връзка и на регламентирания в
чл.109, ал.1 от ДОПК петгодишен срок за установяване на данъчни задължения за
минал период. Това становище, аргументирано от горестоящия административен
орган, е базирано на факта, че след като собствеността върху недвижимия имот е
придобита по давност въз основа на обстоятелствена проверка по реда на чл.587
от ГПК, изискваща непрекъснато владение върху същия в продължение на 5 години
при добросъвестно владение и 10 години при недобросъвестно такова (чл.79 от
ЗС), това означава, че същата попада в кръга на лицата по чл.11 от ЗМДТ,
задължени за ДНИ и ТБО досежно имота, и за периода до издаване на нотариалния
акт за собственост.
Този
извод не може да бъде споделен. Действително с нотариален акт по
обстоятелствена проверка само се констатира собствеността върху имота, но
констатациите на нотариуса в тази насока са направени към датата на издаване на
постановлението по чл.587, ал.3 от ГПК и на документа за собственост – в случая
22.10.2018г. Т.е. представеният по делото нотариален акт удостоверява, че
оспорващата е собственик на процесния имот към посочената дата, но не и в
по-ранен момент. Съгласно чл.77 от ЗС, един от начините на придобиване на право
на собственост, е по давност. Предпоставка за това е непрекъснато владение
върху имота в сроковете по чл.79 от ЗС. ЗС влага различен смисъл в понятията
владелец и собственик на имота. Независимо от възникването на основанията за
придобиване на имота по давност, до съставянето на констативен нотариален акт
лицето се явява единствено владелец на имота. Като собственик на същия се
легитимира едва със съставяне на нотариалния акт за придобиване на недвижим
имот по давност. Разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ визира собствениците на
недвижими имоти, не и владелците, каквото е лицето до съставяне на нотариалния
акт. Недопустимо е разширително тълкуване на цитираната разпоредба при
определяне адресата на задължението, което обуславя материалната
незаконосъобразност на АПВ, с който се отказва възстановяване на недължимо
платени суми за ДНИ и ТБО и лихви за периода, предхождащ датата на издаване на нотариалния
акт, т.е. преди лицето да се е легитимирало като собственик по силата на посочения
документ за собственост.
Способите за установяване на данъци и такси са уредени в
глава ХІV на ДОПК, озаглавена „Установяване на данъците и задължителните
осигурителни вноски“. За определяне на задължения по Закона за местни данъци и
такси са приложими два способа, както следва: с АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
(предварително установяване) и с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК (след
проведено ревизионно производство). В случая, процесните задължения са
заплатени, без да са били предварително установени по нито един от двата
способа, като по делото не е налице спор, че за тях не е издаван нито акт за
установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал.3 от ДОПК, нито е проведено ревизионно
производство, приключило с издаването на ревизионен акт, съгласно изискванията
на чл. 108 от ДОПК.
В случая органът по приходите е приел, че оспорващата
дължи данъци и такси, без да образува нарочно производство за тяхното
установяване, без да издаде съответен акт, и без да изчака влизането в сила на
този акт.
При така изложените мотиви съдът намира,
че Актът за прихващане и възстановяване
издаден от орган по приходите при Община Шумен, потвърден от Кмета на Община Шумен, следва
да се отмени като незаконосъобразен, като преписката следва да бъде върната на
органа по приходите при община Шумен за произнасяне, при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в
мотивите на решението.
Предвид изхода на спора, разноски следва
да се присъдят в полза на оспорващата. Такива са претендирани своевременно и се
дължат от ответника в размер на 360 лева, от които 10 лева платена държавна
такса и 350 лева платено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт
за прихващане и възстановяване (АПВ) АПВ
№ И 000480 от 22.11.2018г. на орган по приходите в отдел „Местни данъци и
ТБО“ при община Шумен, потвърден с
Решение № ЖГ-00-316/08.08.2019 г. на кмета на Община Шумен, с
който по искане за прихващане или възстановяване вх. № И000480/24.10.2018 г. е отказано прихващане или възстановяване на
внесена за ДНИ и ТБО за периода до 22.10.2018 г. сума от 1469.86
лв.
и
ВРЪЩА преписката на
органа по приходите при Община Шумен за произнасяне с издаване на АПВ, при
спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
съдържащи се в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Шумен да
заплати на В.Н.В. с ЕГН **********, с адрес ***
направените по делото разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБ.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с чл.138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: