Р Е Ш Е Н И Е №293
гр.Шумен, 23 Декември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Г. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №342 по описа за 2019 год. на
ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №471 от 17.05.2019г. по гр.д.№3458/2018г. по
описа на ШРС, Районен съд - гр.Шумен е уважил частично предявеният установителен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, като е признал за установено, че М.А. А.С.с ЕГН **********,
дължи на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК сумата - 753,44 лева (
седемстотин петдесет и три лева и четиридесет и чети стотинки) - редовно падежирА. главници за периода от
05.10.2017 г. до 06.02.2018 г. , дължими по Договор за студентски кредит от
15.09.2010г., сумата от 699,95 лева (
шестстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки ) -
изискуема договорна /възнаградителна/ лихва начислена за периода от 05.09.2017
г. до 05.02.2018 г., и сумата 14,96
лева ( четиринадесет лева и деветдесет и шест стотинки
) - изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена
за периода от 05.10.2017 г. до 27.02.2018 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.02.2018г., за които суми е издадена Заповед №386/21.08.2018г. по ч.гр.д.
№ 799/2018 г. на ШРС. Отхвърлил е иска по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца 23554,82 лева ( двадесет и три хиляди петстотин петдесет
и четири лева и осемдесет и две стотинки) – предсрочно
изискуема главница по Договор за студентски
кредит от 15.09.2010г. и 143,94 лева ( сто четиридесет и три лева и деветдесет
и четири стотинки) – изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуемата главница, начислена за периода от 06.02.2018 г. до
27.02.2018 г., по издадената Заповед №386/21.08.2018г. по ч.гр.д. № 799/2018 г.
на ШРС, като неоснователен. С решението е уважен предявеният в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, като ответницата е
осъдена да заплати на ищеца 23554,82 лева
( двадесет и три хиляди
петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки) – предсрочно изискуема главница по Договор
за студентски кредит от 15.09.2010г. , ведно със законната лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2018г., до
окончателното и изплащане, и е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата
143,94 лева ( сто четиридесет и три лева и деветдесет
и четири стотинки) – изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуемата главница, начислена за периода от 06.02.2018 г. до
27.02.2018 г. по Договор за студентски кредит от
15.09.2010г.. На ищцовата страна са присъдени деловодни разноски в размер на
1195,24 лева, а на ответната - 1230,22 лева. С Определение №1869/24.06.2019г.
по настоящото дело, по реда на чл.248 от ГПК, ШРС е изменил решението си в
частта за разноските, в частта относно присъдените на ответницата 1230,22 лева,
като е осъдил ищеца да заплати на процесуалния представител на ответницата -
адвокат Л. В. 1230,22 лева.
Недоволен от така постановеното решение
останал ответника, който обжалва решението на районния съд в частта, с която са
уважени предявените срещу него искови претенции по чл.422, ал.1 от ГПК и чл.430
от ТЗ, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда
да го отмени в атакуваната част и постанови друго, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове. Депозирана е и частна жалба от ищеца срещу
определението на съда по чл.248 от ГПК, като се излагат доводи за
незаконосъобразност на определените разноски на процесуалния представител на
ответника, и се моли да бъде отменено определението.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни са депозирА.
отговори на жалбите, в които оборват доводите на насрещните жалби.
Въззивната и частната жалба са подадени в срок, редовни
и процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е вА.дно
и допустимо по отношение на разгледания иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК /чл.415, ал.1, т.2 от ГПК/, поради което и спора следва да се разгледа по
същество в тази му част.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери въззивната жалба за частично основателна, а
частната жалба за основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция
по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
с ЕИК срещу М.А. А.С.с ЕГН **********. Ищецът сочи, че по ч.гр.д. № 799/2018 г. на ШРС в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение, по силата на
която ответникът е осъден да заплати ищеца дължимите по Договор за студентски
кредит суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника в
заповедното производство, по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което и
предявява настоящия установителен иск. Моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи следните суми: изискуема главница в
размер на 24308,26 лв. от които:
редовно падежирА. главници за периода от 05.10.2017г до 06.02.2018г. в размер на 753,44 лева и предсрочно изискуема главница от 06.02.2018г. в размер на 23554,82 лева; изискуема редовна (възнаградителна) лихва в
размер на 699,95 лева, начислена за периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2018 г.
включително, изискуема наказателна
лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 14,96 лева начислена за периода
от 05.10.2017 г. до 27.02.2018 г. включително изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница в
размер на 143,94 лева, начислена за периода от 06.02.2018 г. до 27.02.2018 г.
включително, ведно със законна лихва за
забава за периода от 28.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и
направените по частното гражданско дело разноски в размер ма 503,34 лв. - платена държавна такса и 50,00
лв. юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност - в случай че установителния иск по чл.422 от ГПК бъде
отхвърлен като частично
неоснователен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост
на кредита, ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати суми, представляващи изискуеми
вземания по Договор за студентски кредит от 15.09.2010г., както следва: изискуема главница в
размер на 24308,26 лв.;
изискуема редовна
(възнаградителна) лихва в размер на 699,95 лева, начислена за периода от
05.09.2017 г. до 05.02.2018 г. включително, наказателна лихва в размер на 158,90 лв. начислена за
периода от 05.10.2017г до 27.02.2018г. включително, ведно със законната лихва
върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното му изплащане.
В подадения
отговор, ответника оспорва предявените претенции по подробно изложени
съображения. Сочи липса на предсрочна изискуемост на вземането на ищеца, както
и недължимост на договорната лихва след прекратяване на договора.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна: Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№799/2018 г. на ШРС е издадена Заповед
№386/21.08.2018г., с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца
следните суми: 753,44 лв. - редовно
падежирали главници за периода от 05.10.2017 г. до 06.02.2018 г. по договор за
студентски кредит от 15.10.2010г., 23554,82 лв. – предсрочно изискуема
главница от 06.02.2018г., 699,95 лева - изискуема редовна лихва начислена за
периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2018 г. включително, 14,96 лева - изискуема наказателна лихва върху вноски с
настъпил падеж, начислена за периода от 05.10.2017 г. до 27.02.2018 г.,
включително, 143,94 лева – изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуемата главница, начислена за периода от 06.02.2018 г. до 27.02.2018
г.,законна лихва за забава за периода от 28.02.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 553,34 лева
, от които държавна такса – 503,34 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50,00
лв. Длъжникът е бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, и на ответника е
указана възможността да предяви установителната си претенция по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК. От представения Договор за
студентски кредит от 15.09.2010г., е видно че ищеца е предоставил на ответника
кредит в размер на 21120 лева, като начина на усвояване на кредита с оглед
специфичната му цел е описана подробно в договора. По договора за кредит е
уговорен гратисен период 79 месеца. Съгласно чл.5.8 от договора кредитът е следвало да се върне за периода от
05.05.2017г. до 05.04.2027г., чрез заплащането на 120 равни месечни анюитетни
вноски. В чл.10.5 от Договора, страните се договорили, че всички уведомления и
изявления във връзка с договора следва да се извършват в писмена форма и се
считат получени от кредитополучателя, ако по факс, лично доставяне или чрез
изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до
адресите на страните, посочени в договора, или в уведомлението за промяна на
адреса по чл.6.1.2. В чл.6.1.2 е посочено, че длъжникът се задължава писмено да
информира банката, в едноседмичен срок за настъпили промени в адреса му, като
при неизпълнение на това задължение се приема, че уведомление направено до
първоначалния адрес е редовно. В чл.7.2 от договора е предвидено, че при
неплащане на три последователни погасителни вноски, банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. От изготвената в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза е видно, че ответникът е усвоил сума
в общ размер на 18750 лева. До 06.02.2018г. били просрочени 5 месечни вноски с
падежни дати 05.10.2017г., 05.11.2017г., 05.12.2017г., 05.01.2018г. и
05.02.2018г. От изготвената във въззивното производство ССЕ се установява, че
до получаване на исковата молба от ответника - 03.10.2018г. падежиралите и
неплатени суми за главница са в размер на 1845,74 лева, а договорната лихва в
размер на 1760,52 лева. Към тази дата била начислена и наказателна лихва в
размер на законната лихва върху падежиралите и неплатени суми за главница в
размер на 99,28 лева. Размера на оставащата непогасена главница до
окончателното изплащане на задължението възлизало на 22462,52 лева.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В процесния случай, ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи, че преди образуване на заповедното производство длъжникът е бил уведомен, че кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. От представеното в исковото производство писмо изпратено до длъжника е видно, че същото не е било потърсено. Съобразно константната практика на ВКС, установена с Решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, I т. о., Решение № 208/09.02.2018г. по т. д. № 394/2017г. на ВКС, І т. о. и др., начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. Прието е, че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В Решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. е посочено, че начинът на удостоверяване на връчването на документа зависи от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в сключения между страните договор. Разграничени са различни случаи на удостоверяване: при липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденцията; в случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка; в случай, че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция. В хипотезата на направен избор за връчване на уведомлението на длъжника чрез пощенска пратка, какъвто е настоящият случай, приложение намират условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с Решение № 581/27.05.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) . В този случай връчването трябва да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал.2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не предполага недобросъвестното поведение на получателя /например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението/, тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. В Решение № 180/23.11.2016г. по т. д. № 2400/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че Общите правила и чл. 36, ал. 2 ЗПУ не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, пратката ще се счита за доставена на получателя. Ако в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява съобразно договорните клаузи. При необходимост от тълкуване на договора следва да се приложат правилата на чл. 20 ЗЗД като се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, и препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Изпращането на съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител. Посочено е, че е допустимо в договора да бъде предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се счита получено от длъжника. В същия смисъл и Решение № 101 от 19.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 439/2017 г., II т. о.
Съгласно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по Тълкувателно
дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка
по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и
за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница
или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само
за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
страните. Целта на заповедното производство, продължение на което е
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на
кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на
заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск
за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т.
1 - 3 ГПК
исково производство, пред банката като кредитор с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК
да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението
претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси
и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото
производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението
размери. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата
главница по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска,
съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените
от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно
материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът
заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя
ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се
позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба,
от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално
право. Предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването ѝ, но няма за последица изменение
на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.
Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение
на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само
за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде
уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо - датата на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. От гореизложените
мотиви към тълкувателното решение, става ясно, че доколкото основанието на
установителния иск са твърдените юридически факти, от които произтича
претендираното субективно материално право, е изоставена и практиката за
допустимо съединяване на установителната претенция с осъдителна такава в
условията на евентуалност, предвид абсолютната идентичност на основание и
петитум по двата иска. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с
връчване препис от исковата молба на ответника на 03.10.2018 г., има за
последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя
основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за незабавно
изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между главния и
евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което
е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иска, а в случая заявеният спорен предмет е един и
същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на исковете /в този смисъл и Решение
№135/26.09.2018г. по т.д.№230/2017г. ІІ т.о. на ВКС и др./. Необходимо е да се
отбележи и принципно възприетата съдебна практика, че при частично уважаване на
главен иск е недопустимо разглеждането на евентуален такъв /цитираното по-горе
Р №135/2018, Решение №210/27.07.2015г. по гр.д.№5600/2014г. ІV г.о. на ВКС,
Определение №310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1251/2016 г., I т. о. и
др./. Ето защо първоинстанционното решение в
частта, с която е разгледан и уважен предявения осъдителен иск следва да се обезсили,
а производството по делото прекрати поради недопустимост в тази му част. В
частта, с която е отхвърлен осъдителния иск, решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
В настоящия случай, доколкото с подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК, ищеца е обективирал изявлението си за упражняване на правото да направи целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, и връчването на исковата молба представлява надлежно уведомяване на длъжника, то установителната претенция е основателна за вноските с настъпил падеж до този момент - 03.10.2018г. /1845,74 лева главница и 1760,52 лева договорна лихва за периода от 05.10.2017г. до 03.10.2018г., и 99,28 лева мораторна лихва върху изискуемата главница за периода от просрочване на всяко от главните задължения до 03.10.2018 г. /, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Необходимо е да се отбележи, че съобразно Тълкувателно решение №3/27.03.2019г. по тълкувателно дело №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Ето защо претенция за заплащане на възнаградителна лихва за този период не следва да се уважава, а принципно следва да се признае дължимостта на главницата, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и мораторната лихва върху тази главница от тази дата до окончателното ѝ изплащане. Независимо от горното, доколкото решението в установителната му част /с която е уважен иска по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК/ е обжалвано единствено от ответника, а в частта с която е отхвърлен установителния иск няма подадена жалба от ищцовата страна, и предвид забраната в чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК за влошаване положението на жалбоподателя, ако решението не е обжалвано от другата страна, не е необходимо да се обсъждат доводите на страните за валидността на част от клаузите на процесния договор, тъй като съдебният акт следва да се потвърди в атакуваната част. В тази част е призната дължимостта на 753,44 лева - редовно падежирали главници за периода от 05.10.2017 г. до 06.02.2018 г., 699,95 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2018 г., 14,96 лева - мораторна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 05.10.2017 г. до 27.02.2018 г., включително, и законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2018г. Предвид установената дължимост в по голям размер на всяка една от установителните претенции, и влязлото в сила /като необжалвано/ решение в частта, с която е отхвърлен установителния иск, решението следва да се потвърди така, както е уважена установителната претенция.
По отношение на изложените доводи за дължимост на съдебните разноски. На първо място следва да се посочи, че настоящия състав споделя установената практика в Определение №284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№238/2012 г., IV г. о., Определение №70 от 5.02.2018 г. на ВКС по ч.т.д.№257/2018 г., I т.о., Определение №477 от 4.11.2016 г. на ВКС по ч.т.д. №1218/2016 г., I т. о., и др., съобразно която, когато между страните са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. Отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от изхода по евентуалния иск. В настоящия случай на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗА следва да бъде определено едно възнаграждение на адвоката на ответника, което с оглед цената на иска 24537,11 лева е в размер на 1266,11 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска на адвоката на ответната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1190,34 лева. Доколкото с атакуваното решение, изменено в частта за разноските, са присъдени 1230,22 лева, за горницата над дължимите 1190,34 лева, решението следва да бъде отменено. Съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за първата инстанция в размер на 66,96 лева плюс тези в заповедното производство 30,12 лева /съразмерно с уважения иск/, поради което решението следва да се отмени за разликата над така установения общ размер - 97,08 лева до присъдените 1195,24 лева.
С оглед изхода на спора в настоящата
инстанция на ищцовата страна следва да се присъдят, съразмерно с уважената част
от иска, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 39,80 лева, а
съразмерно с отхвърлената част на иска, на адвоката на ответника следва да се
присъдят 1190,34 лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ищеца следва да заплати
държавна такса по сметка на ШОС върху уважената част от жалбата в размер на 471,10
лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение №471 от 17.05.2019г. по гр.д.№3458/2018г. на Районен съд - гр.Шумен, изменено в частта
за разноските с Определение
№1869/24.06.2019г. по същото дело, по реда на чл.248 от ГПК, САМО В ЧАСТТА,
с която М.А.А..С.с ЕГН **********, Е ОСЪДЕНА да заплати на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД с ЕИК , сумата 23554,82 лева
– предсрочно изискуема главница по Договор
за студентски кредит от 15.09.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2018г., до
окончателното ѝ изплащане, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОТМЕНЯ
решение №471 от 17.05.2019г. по гр.д.№3458/2018г. на Районен съд - гр.Шумен,
изменено в частта за разноските с Определение
№1869/24.06.2019г. по същото дело, по реда на чл.248 от ГПК, САМО В ЧАСТТА,
с която М.А.А..С.е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ деловодни
разноски за първата инстанция за размера над 97,08 лева до
присъдените 1195,24 лева, както и в ЧАСТТА,
с която „Райфайзенбанк (България)“ е осъдена да заплати на процесуалния
представител на ответника - адвокат Л.В. при ШАК адвокатско възнаграждение за
първата инстанция за размера над 1190,34
лева до присъдения 1230,22 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №471 от 17.05.2019г. по гр.д.№3458/2018г. на Районен съд - гр.Шумен,
изменено в частта за разноските с Определение
№1869/24.06.2019г. по същото дело, по реда на чл.248 от ГПК, в останалата обжалвана част, с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.А..С.с ЕГН **********, дължи на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК следните суми: 753,44 лева - редовно падежирали главници за периода от
05.10.2017 г. до 06.02.2018 г., дължими по Договор за студентски
кредит от 15.09.2010г., 699,95 лева - изискуема договорна, възнаградителна лихва начислена за периода от
05.09.2017 г. до 05.02.2018 г., и 14,96
лева - изискуема наказателна лихва
върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 05.10.2017 г. до
27.02.2018 г., включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2018г., за които
суми е издадена Заповед №386/21.08.2018г. по ч.гр.д. №
799/2018 г. на ШРС.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М.А.А..С.с ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД с ЕИК , направени по делото разноски за въззивната инстанция,
съразмерно с уважената част от иска, в размер на 39,80 лева.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК , да заплати на процесуалния
представител на ответника - адвокат Л.В. при ШАК адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 1190,34
лева.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК , да заплати по
сметка на Окръжен съд Шумен, държавна такса върху уважената част от жалбата в размер на 471,10 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.