Р Е Ш
Е Н И Е
№ 251 10.08.2018г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 71 по описа за
2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от М.Г. *** против Акт за
установяване на задължения по декларация №439-МИ/27.09.2017 г., издаден от
инспектор „Местни приходи” при община Казанлък, потвърден с Решение № 1 от
15.01.2018 година на Директора на дирекция „ Местни данъци и такси” при Община
Казанлък. С посочения АУЗД са определени
задължения на М. Г. за данък върху недвижимите имоти за периода 2012-2016г в
общ размер 11718.88 лв, от които 8918.85лв главница и 2800.03лв лихва; и задължения
за такса за битови отпадъци за същите периоди- 15625.13 лв, в това число
11891.76лв главница и 3733.37лв лихва или задължения в общ размер от 27 344.01
лева, от които главница – 20810.61 лева и лихва за забава към 27.09.2017 г. –
6533,40 лева .
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение, ведно с потвърдения АУЗД.АУЗД бил порочен и неясен. Нарушена
била разпоредбата на чл. 59,ал.2 , т. 4 от АПК. Не ставало ясно каква е
данъчната оценка, върху която били изчислени ДНИ/ данък недвижими имоти/ и ТБО/ такса битови отпадъци, както и какъв е размера на данъка, определен от
Общински съвет Казанлък. Поддържа и съображения, че данъчната оценка на имотите
е неправилно изчислена, тъй като не се намират във втора зона на населеното
място и че изобщо не е налице акт за определяне границите на зоните в
гр.Казанлък за 2012-2016г. Релевира
доводи за недължимост на вземането за лихва, тъй като Община Казанлък не била
го уведомила чрез съобщение за размера
на дължимия данък в срок до 31.03. на съответната година. По тези
съображения , моли съда да постанови решение, с което да отмени АУЗД №439-МИ/27.09.2017 г., потвърден с Решение №1/15.01.2018г. на Директор
Дирекция „МП“ при община Казанлък.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни
приходи" при Община Казанлък, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи
че обжалваният Акт за установяване на задължение по декларация, като издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма и при правилно приложение на материалния
и на процесуалния закон, е законосъобразен.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 2669/01.07.2010г,
жалбоподателят в качеството си на ЕТ „Орел – М.Г.“, декларира придобити с нотариален акт № 171, том І, дело
1750 /13.05.1998г. с облагане до 29.02.2012г, данъчна партида „М 146“ /л.38 и
сл.по делото/.
С декларация по
чл.14 от ЗМДТ вх. №**********/22.06.2012г М.Г.Г. е декларирал придобит имот в
гр.Казанлък –УПИ 13, кад.№ 8789, кв.29, партиден № 7404Н580, представляващ земя
и сграда – автобаза, а с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. №********** – имот в
гр.Казанлък, УПИ 12, кад. № 8788, кв.29 партиден № 7404Н582, земя и сгради –
бензиностанция и битова сграда –които са били декларирани и с горепосочената
декларация вх.№ 2669/01.07.2010г.
След
извършена проверка по чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите при Община
Казанлък, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 439-МИ от 27.09.2017. от Мария Георгиева Илучева инспектор местни
приходи
в Община Казанлък /л.25-27 по делото/, с който по отношение на М.Г.Г., са установени и задължения за данък
върху недвижимите имоти /ДНИ/ и ТБО за имоти с
партидни номера М146, 7404Н5 и
7404Н582 за периода 2012 година ,
2013г., 2014 г., 2015 г. и 2016 година, като размерът на лихвите за забава е
определен към 27.09.2017 г.
За период 01.01.2012 година - до 29.02.2012г/ са
установени от административния орган за за имот
партиден№ М14
: ДНИ -181,70 лева и лихви за забава
98,10лева, а
ТБО – 242,26 лв и лихви за забава 130,80 лв.
За период 01.03.2012-31.12.2012г за
имоти партида№
7404Н850: ДНИ -1129,04 лв и лихви за забава 590,47 лв, а
за ТБО - 1505,39 лв и лихва
за забава
787,30 лв.
За
същата 2012 година, но считано от 01.03.2012г-3112.2012г,
за имот парт № 7404582 са
установени следните задължения:
ДНИ-390,09 лв и лихва за забава 204,01 лв, а за ТБО 520,11 лв и лихва за забава
272,01 лв. За 2013 г. за имот парт №7404Н580 задълженията са
следните: ДНИ-1354,85 лв и лихва за забава
570,97 лв, за ТБО -1806,47 лв и лихва за забава 761,30 лв , а за имот парт №
7404Н582 ДНИ – 468,10 лв и лихва за
забава 197,27 лв, за ТБО 624,13 лв и лихва за забава 263,03 лв. За
2014 г за имот парт № 7404Н850 задълженията са следните:
ДНИ -1347,76 лв и лихва за забава 421,08 лв ,за
ТБО – 1797,01 лв и лихва за забава 561,44 лв , а за имот парт № 7404Н582- ДНИ –
465,82 лв и лихва за забава 145,54 лв, за ТБО 621,10
лв и лихва за забава -194,04 лв . За
2015 г. за имот парт. № 7404Н850 задълженията са както следва: ДНИ -1340,67
лв и лихва за забава 282,16 лв , а за ТБО
-1787,56 лв и лихва за забава 376,21 лв. , а за имот с парт № 7404Н852 задълженията са ДНИ - 454,73 лв и лихва за забава 95,70 лв, за ТБО - 606,30 лв и
лихва за забава 127,60 лв За 2016 г. М. Г. има следвните задължения: за имот парт№ 7404Н850- ДНИ 1333,58 лв
и лихва за забава 145,40 лв, а за ТБО 1778,10 лв и лихва за забава 193,86 лв, а
за имот парт № 7404Н852 - ДНИ
-452,51 лв и лихва за забава 49,33 лв, за ТБО -603,33 лв и лихва за забава - 65,78 лв , като общият размер на задълженията
по АУЗД е 27344,01 лв , от които главници 20,810 лв
и лихва за забава -6533,40 лв.
Като мотиви в акта са изложени съображения, че спрямо посочения имоти и адресати са налице
предпоставките по чл.10 ал.1 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти,
съответно и по чл.62 от ЗМДТ за заплащане на такса битови отпадъци, за услугите
по сметосъбирането, сметоизвозването и обезвреждането в депа или други съоръжения
на битовите отпадъци, както и за услугите по поддържането и чистотата на
териториите за обществено ползване на населените места, които не са заплатени в
сроковете за това. Данъкът за недвижимите имоти се сочи определен в размер 1.5
на хиляда спрямо данъчната оценка на имота, на основание чл.15 от Наредба № 31
за определяне размера на местните данъци на територията на община
Казанлък. Размерът на ТБО се сочи
определен при прилагане на чл.66 ЗМДТ и чл.18 от Наредба № 26 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Казанлък за 2012г., 2013г, 2014г, 2015г и 2016 г. . в размери: 2‰
върху данъчната оценка, в това число: за сметосъбиране и сметоизвозване —
0.88‰, обевреждане битовите отпадъци в депа — 0.64‰ и за чистота на териториите
за обществено ползване — 0.48‰. Според чл.15 ал.5 от тази
Наредба Таксата
битови отпадъци се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данъка
върху недвижимите имоти. Последният, съгласно чл.11 ал.1 от Наредба №31 за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Казанлък, се
заплаща на две вноски в следните срокове от 01.март до 30.юни и до 30 октомври
на годината, за която е дължим.
Наредбите са достъпни на сайта на Община Казанлък
/https://www.kazanlak.bg/index.php?p=na&r[page]=4811/.
АУЗД
№ 439 – МИ /27.09.2017г
е обжалван изцяло от М.Г. по административен ред /л.33/. Жалбата
е счетена за допустима, разгледана по същество е приета за
неоснователна с Решение № 1/15.01.2018г на Директора на Дирекция „Местни приходи” в
Община Казанлък, като посочения АУЗД е
потвърден изцяло /л.30-32 по делото/. Към решението са изложени
съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при
спазване на процесуалните правила и материалния закон. Решението е получено на 22.01.2018г
/л.32/. Жалбата срещу АУЗД е подадена на 05.02.2018г,
в срока по чл.107, ал.4 от ДОПК.
Представени са и приети като доказателства документите
по преписката по издаване на оспорения акт, заповеди на Кмета на Община Казанлък
по чл.63, ал.2 и чл.71 от ЗМДТ за определяне границите на районите за
сметосъбиране и сметоизвозване / лист 178
и сл., АОС /публична/ №389/25.07.2016г за ПИ 000550 в местност „Каракос”
с.Черганово с предназначение за сметище, стар акт за градското сметище- АОС
№429/20.07.2001г., Решение на основание чл.78 ал.9, вр.с чл.35 ал.3 и ал.5 от
ЗУО вр.със заявление №762/21.02.2014г, на Директора на РИОСВ Стара Загора за
регистриране и издаване на регистрационен документ №13-РД-258-00/25.02.2014г,
Решение № 13-ДО-354-00 от 21.02.2011г на Директора на РИОСВ Стара Загора, с
което на основание чл.42 ал.1 вр.с чл.12 ал.1 т.1 от ЗУО се разрешава за срок от
21.02.2011г—21.02.2014г Община Казанлък
да извършва дейности по събиране и транспортиране на отпадъци в посоченото
депо, скица на имота, предвиден за сметище, предписание, Решение
№11/18.07.2016г, графици за отчитане
явяването и неявяването на работа от заетите в общинското предприятие—ОП „КС и
ПИС”/, пътни листи /л.49-125; л.206 -302/, таблици за отчитане явяването на
работа лицата от Звено „ССТТБО“, функция
метене л.126 -172/, Заповед №251/04.10.1991г на Председателя на Областен
народен съвет Хасково за одобряване предложените от ОбС граници на зоните по
чл.5 от Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти, утвърдена с
ПМС№151 /1991г и др..
За изясняване на обстоятелствата по делото е
изготвена и приета Съдебно-икономическа експертиза, основно и три допълнителни
заключения, които като компетентно и добросъвестно изготвени съдът кредитира с
доверие.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на АУЗД №439-МИ / 27.09.2017г относно
установените задължения за ДНИ и ТБО на М.Г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, в срок, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е и основателна.
Задълженията за данък
върху недвижимите имоти; за такса битови отпадъци и лихвите върху тях представляват
публични общински вземания съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с
чл.1, ал.1, т.1 и чл.6 ал.1 б.“а“ от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за такса за
битови отпадъци /ТБО/ приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК,
доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл.9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси
се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с
ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на
общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4 е
регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по
чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.
АУЗД № 439
– МИ /27.09.2017г. е издаден от инспектор местни приходи в дирекция „Местни приходи” при
община Казанлък —М.И., която е упълномощена да осъществява функции на орган по
приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със
Заповед №711/10.05.2016г на Кмета на община Казанлък /л.37 по делото/.
Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно
лице в кръга на неговите правомощия.
АУЗд №№ 439
– МИ /27.09.2017г е издаден в предписаната
от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за формална незаконосъобразност
на АУЗД,
поради липсата на мотиви
и неяснота относно имота за който
са определени задълженията. Оспорения
АУЗ е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна
страна. Посочено е, че същият се издава на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК,
като от съдържанието на акта е несъмнено, че същият е издаден служебно, поради
неплащане в срок на задължения, размера на които е установен въз основа на
подадена от задълженото лице декларация и за всеки имот поотделно. Обосновано е съществуването на законово
регламентирано задължение за заплащане на ТБО към бюджета на Община Стара
Загора за М.Г. като собственик на декларирани
недвижими имоти, конкретизирани с посочване данни за подадените декларации и
данъчни партиди. В мотивите на акта е посочено,
че ТБО е изчислена съобразно размера на ставките, определени в чл.18 от Наредба
№26, а именно— 2.0 на хиляда върху данъчната оценка на имота, в това число: за сметосъбиране и сметоизвозване — 0.88‰, обевреждане в депа —
0.64‰ и за чистота на териториите за обществено ползване — 0.48‰. В справка за изчисление на задълженията са посочени и данъчните основи и
начина на изчисление /л.35-36/.
Следователно е постигната в случая онази минимално
необходима яснота на установителното изявление на органа по приходите относно имотите,
по отношение на които с АУЗ са установени задълженията в хипотезата на чл. 107, ал.
3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащането им в срок и
чийто размер е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация.
Не се установяват допуснати нарушения на
административно-производствените правила.
Относно съответствието на акта с материалния закон, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 10 ал.1 пр.първо от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик на облагаем с данък недвижими имот. Следователно двете задължения имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот, т.е задълженията възникват и съществуват за лицето-титуляр на правото на собственост върху имота/или вещта.
В случая от фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят в изпълнение на задълженията
си по чл. 14 ЗМДТ
е декларирал притежавани от него недвижими имоти в строителните граници на гр.Казанлък:
УПИ 13, кад.№ 8789, кв.29, партиден №
7404Н580, представляващ земя и сграда – автобаза, и УПИ 12, кад. № 8788, кв.29
партиден № 7404Н582, земя и сгради – бензиностанция и битова сграда, които са
били декларирани и с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 2669/01.07.2010г,
придобити с нотариален акт № 171, том І, дело 1750 /13.05.1998г. от М.в
качеството му на ЕТ „Орел – М.Г.“, с облагане до 29.02.2012г, данъчна партида
„М 146“ /л.38 -47/. Имотите са собственост на жалбоподателя за периодите, за
които се сочат определени публични
задължения за ДНИ и ТБО, облагаеми са, в регулационните граници на
гр.Казанлък и спрямо които се предоставят услугите, съгласно с т.1 от Заповеди №№1182/27.10.2011г,
№ 1993/30.10.2012г, № 2380/29.10.2013г, №2323/29.10.2014г и №1977/30.10.2015г /л.178
и сл/. Кметът на община Казанлък на основание чл.63 ал.2 и чл.71 от ЗМДТ е
определил, че се следва предоставяне на услугите сметосъбиране,
сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и
обезвреждането в депа на битовите отпадъци се следва. Безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в
депа и поддържане чистотата на
обществени територии, насрещна престация за каквито е ТБО, са реално
предоставяни за процесните периоди от Община Казанлък.
Спорът по делото е относно данъчните основи на
имотите, върху която са определени размерите на задълженията. Според Справката
на л.35, данъчната оценка е 730252.60 лв, а отч.стойност 131775лв. За
изчисляване на ДНИ /чл.22 от ЗМДТ, чл.15 от Наредба № 31 на ОбС Казанлък) и ТБО
(чл.66 от ЗМДТ и чл.18 от Наредба №31) след разделянето на имотите на две
партиди в програмния продукт се въвеждат данните от декларациите по чл.14 ЗМДТ,
имащи значение за изчисляване на задължението. Според СИЕ по делото /л.317/ за процесния
имот, преди разделянето на две партиди -21.02.2012г, въпреки че собственика ги
е декларирал правилно като обекти с търговско предназначение /бензиностанция и
автобаза/ и като др.нежилищни /земя и битова сграда/ при изчислението на
данъчната оценка /ДО/ на целия недвижим имот е изоплзван коефициент за
местоположение за ІІІ-та зона към втора група населени места /15.8/, без същият
да е увеличен с 40 на сто за търговските обекти /чл.6 ал.1 т.2 от Приложение №2
към ЗМДТ/. За имотите по двете разделени партиди жалбоподателя некоректно е
декларирал всички обекти като др.нежилищни, но в програмния продукт се въвежда
описание на обектите, посочено в Таблица №3 към декларацията. При изчисляване
на данъчните оценки на новите партиди е използван коефициент за местоположение
ІІ зона към втора група населени места /22.5/, увеличен с 40 на сто за
търговските обекти /чл.6 ал.1 т.2 от Приложение №2 към ЗМДТ/-л.317. Според
допълнителното заключение, при изчисляване на данъчната основа, вещото лице е
взело предвид площта на земята съгласно представените скици и във връзка с
промяна на регулацията, в сила от 21.02.2012г /л.341/ – 5405 кв.м, с 326 кв.м
по-малко от площта, декларирана с декларациите от М.Г. и това че недвижимите
имоти се намират в ІІІ зона на населеното място от втора група, в която попада
гр.Казанлък. На тази база и при направените изчисления сочи – данъчна оценка
общо за имотите за 2012г-221267.20лв /разлика -93828.50лв/, за
2013г-219139.32лв /разлика -92926.18
лв/; за 2014г-218075.38 лв /разлика
-92475.02 лв/; за 2015г-212879.25лв /разлика -90271.55лв/, за 2016г -211837.77
лв.
Спорът е относно
зоната на населеното място, в която попадат имотите: според ответника те
попадат във втора зона, според вещото лице - в трета зона, съгласно границите на
трета зона гр.Казанлък, определени със Заповед №251/04.10.1991г на Председателя
на Областен народен съвет Хасково за одобряване предложените от ОбС граници на
зоните по чл.5 от Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти,
утвърдена с ПМС№151 /1991г, л.343, са ул.“Московска олимпиада“, „Южен обходен
път“ „Ерст Телман“, „Кенали“, „Чаталджа“, „Кремона“, „Петко Войвода“, „19
февруари“ и „Чумерна“. Според жалбоподателя, няма заповед за определяне на
зоните.
Според приложение №2 към ЗМДТ „Норми за
данъчна оценка на недвижимите имоти“, ІІ.4, сред показателите от значение за
стойността на ДО е коефициента за местоположение на сградата, е зоната в която
попадат. Според Чл. 6. (1) Коефициентът за
местоположение (Км) се определя по таблица
№ 3 или 4 и местонахождението на сградата:1. по таблица № 3 се определя
коефициентът за местоположение за всички
сгради, с изключение на производствените и селскостопанските; когато не са определени зоните в населеното място
и/или категориите на вилните зони, се прилагат
коефициентите от колони 7 и 10.
Съдът намира, че Заповед №251/04.10.1991г на
Председателя на Областен народен съвет Хасково не определя зоните на населеното
място /гр.Казанлък/ за данъчни цели, поради което и е неотносима към спора. Границите
на зоните, които са определени с нея са по чл.5 от Наредбата за базисните
пазарни цени на недвижимите имоти, утвърдена с ПМС№151 /1991г. А разпоредбата
на чл.5 ал.1 от посочената наредба определя цифром базисните пазарни
цени на земите, включени в строителните
граници на населените места, се определят за един квадратен метър съобразно
функционалния тип на населеното място и зоната, в която попадат. Съгласно чл.20
от същата Наредба, в редакция към датата на заповед № 251/04.10.1991г, границите
на зоните в населените места по чл. 5 и
категориите на вилните зони по чл. 6 се определят
с решение на изпълнителния комитет на съответния областен народен съвет, а за София - от Изпълнителния
комитет на Столичния народен съвет, по предложение на председателя на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет.
В случая визираната заповед, макар
издадена на основание чл.20 от Наредба за базисните пазарни цени на недвижимите
имоти, не е от категорията актове, визирани в нея, нито съдържа волеизявление
по определяне зоните на гр.Казанлък за определяне коефициент местоположение с
оглед изчисляване на данъчната оценка на имотите по Приложение №2 към ЗМДТ.
При прилагане правилото на чл.6 ал.1
предл.последно от Приложение 2 към ЗМДТ, доколкото не
са определени зоните в гр.Казанлък,
следва да се приложат коефициентите от колона 7 на таблица 3, доколкото в случая не се касае
за вилна зона и не са приложими коефициентите по колона 10.
Следва да се вземе предвид
изчислението на задълженията за ДНИ и ТБО по втори вариант на допълнителното
заключение на СИЕ вх.№3051/17.07.2018г /л.400-405 по делото/, при който изчисленията
са въз основа данъчна оценка на процесните недвижими имоти, като Км /коефициент
местоположение/ е посочения в седма колона на таблица №3, приложение №2 към
ЗМДТ. В това допълнително заключение на СИЕ,
изчисленията по ІІ вариант са въз основа данъчните оценки на имотите, подробно
посочени като начин на изчисление общо и и поотделно за всеки имот и период. Следва размерът на задълженията да се
определят съобразно втория вариант на
изчисление, предложен от експерта, или размера на главницата за ДНИ за период
2012-2016г възлиза на 3848.96 лв и прилежащи лихви към 27.09.2017г- 1210.37 лв,
общо 5059.33 лв, а размерът на задълженията за ТБО за периоди 2012-2016г.са главница
-5131.93 лв, лихва 1613.83 лв, към датата на издаване на акта, или общо
задължения за ТБО 6745.76 лв за процесните периоди /л.405 по делото/.
С
оглед на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на задължения
по декларация №439-МИ/27.09.2017 г., издаден от инспектор „Местни приходи” при
община Казанлък, потвърден с Решение № 1 от 15.01.2018 година на Директора на
дирекция „ Местни данъци и такси” при Община Казанлък, се явява законосъобразен
в частта, с която са определени
задължения на М. Г. за данък върху недвижимите имоти за периода 2012-2016г, за
имотите декларирани с декларация по
чл.14 от ЗМДТ вх.№ 2669/01.07.2010г, данъчна партида „М 146“; с декларация по
чл.14 от ЗМДТ вх. №**********/22.06.2012г, и с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.
№********** /22.06.2012г.: в размер на 3848.96 лв главница, прилежащи лихви към 27.09.2017г- 1210.37 лв,
или общо 5059.33 лв, както и за задължения за такса за битови отпадъци за
същите имоти и периоди - в размер на 5131.93 лв главница, лихва 1613.83 лв,
общо задължения за ТБО 6745.76 лв. В тази част АУЗД като издаден от компетентен
орган, в надлежна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон,
следва да се остави в сила, съответно се отхвърли жалбата на М.Г.Г. като
неоснователна в тази част. Като незаконосъобразен поради издаването му при
неправилно приложение на материалния закон, следва да се отмени АУЗД№439-МИ/27.09.2017 г. в частта , с която
са определени на М.Г. задълженията за ДНИ за горницата над 3848.96 лв главница -
до определения с АУЗД размер 8918.85 лв и за прилежащи лихви за горницата над 1210.37
лв до 2800.03лв; както и в частта за задълженията за ТБО за горницата над 5131.93лв –главница ТБО до 11891.76 лв, и
лихва за горницата над 1613.83 лв до определените с АУЗД - 3733.37лв прилежащи
към това задължение лихви.
Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата
за присъждане на направените по делото разноски е основателно, като размера им
се съобрази с уважената част от жалбата на основание чл.161, ал.1, изр. първо
от ДОПК. Общо направените от
жалбоподателя разноски са в размер на 830лв, вкл.10 държавна такса, 220 лв
–депозит за СИЕ, 500лв –адвокатско възнаграждение. Уважената част на жалбата е 15538.91
(27344.01-11805.09) спрямо 27344.01лв, с оглед на което следващите се разходи
от общо направени 830лв, на Г. се следва
сумата 471.67 лв.- разноски, които община Казанлък следва да бъде осъдена да му
заплати.
На ответника се следват разноски съразмерно с
отхвърлената част от жалбата. Община Казанлък е направила разходи за СИЕ 300лв,
за юрисконсултско възнаграждение се следват 200лв, общо 500лв, с оглед на което
и спрямо отхвърлената част от жалбата се следват разноски 215.86лв, които М.Г.
следва да бъде осъден да заплати на Община Казанлък.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 пр.второ ДОПК и чл.172, ал.2, предложение
четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалбата
на М.Г.Г. ЕГН ********** с адрес *** Акт
за установяване на задължения по декларация №439-МИ/27.09.2017 г., издаден от
инспектор „Местни приходи” при община Казанлък, потвърден с Решение № 1 от
15.01.2018 година на Директора на дирекция „ Местни данъци и такси” при Община
Казанлък в частта , с която са определени на М.Г.Г. задълженията за ДНИ за
горницата над 3848.96 лв главница - до определения с АУЗД размер 8918.85 лв и
за прилежащи лихви за горницата над 1210.37 лв до 2800.03лв; както и в частта
на определените на М.Г. задължения за ТБО за горницата над 5131.93лв –главница ТБО до 11891.76 лв, и
лихва за горницата над 1613.83 лв до определените с АУЗД - 3733.37лв прилежащи
към това задължение лихви, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Г. ЕГН ********** с адрес *** против
Акт за установяване на задължения по декларация №439-МИ/27.09.2017 г., издаден
от инспектор „Местни приходи” при община Казанлък, потвърден с Решение № 1 от
15.01.2018 година на Директора на дирекция „ Местни данъци и такси” при Община
Казанлък в частта, в която са определени на Г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 3848.96 лв
главница, и 1210.37лв - прилежащи
лихви към 27.09.2017г,
както и за задължения за такса за битови отпадъци в размер на 5131.93 лв – главница и 1613.83 лв - прилежаща лихва към 27.09.2017г, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Община Казанлък
да заплати на М.Г.Г. ЕГН ********** с адрес ***
сумата 471.67 лв – разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Г.Г. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Община Казанлък сумата 215.86лв – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: