ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№919
гр.
Пловдив, 22.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 1073 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
24218/ 15.05.2020г. по описа на РС – Пловдив от М.Х.Н., действащ чрез
пълномощника си – адв. Н.А. против Решение № 976 от 17.03.2020 г., постановено
по гр. дело № 18159 по описа за 2017 г.
на РС - Пловдив, VI- ти граждански
състав в частта, имаща характер
на определение, в която съдът е оставил без разглеждане предявените
от жалбоподателя против Н.А.С. претенции за заплащане на сумата от 37 118,13
лева, представляващи припадаща се част от ½ част, дължима от нея от
извършените погашения по ипотечен кредит, сключен с Банка ДСК, от които 27
349,29 лева, платени за периода от 2007 година до 01.03.2015 г. и 9767,84 лева
– платени за периода от 10.04.2015 г. до 11.06.2018 г.; на сумата от 1945,28
лева, представляващи припадаща се част в размер на ½ част от заплатените
от ответника вноски по потребителски кредит, сключен с „Алианц Банк“ за периода
от 10.04.2015 г. до 11.06.2018 г. ; на сумата от 830,16 лева, представляващи
припадаща се част от ½ част от заплатените от ответника вноски към ДЗИ –
Пловдив по задължително сключени застрахователни полици за периода 2007 – 2015
г. и е прекратил производството по делото в тази част.
С жалбата се навеждат подробни
съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му
част, като постановено в противоречие със закона и съдебната практика, както и
при неправилно установена фактическа обстановка. Акцентира се, че
първостепенния съд не е отчел, че по договор за ипотечен кредит №
41974/17.03.2015 г. и договор за
потребителски кредит № 41992/16.03.2015 г., сключени с „Алианц Банк България“
АД, като солидарен длъжник била посочена ищцата Н.А.С. – въззиваема страна в
настоящото производство. Цитираните договори били посочени изрично с молба от
17.06.2019 г. с оглед нуждите на съдебно – счетоводната експертиза. Така се
аргументира тезата, че в случая не се касаело за погасяване на лично задължение
(личен дълг), а за едно общо солидарно задължение. Формулирано е
искане за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото на
първоинстанционния съд с указания за произнасяне по същество на предявените и
приети за разглеждане претенции по сметки.
В срок е постъпил писмен отговор от Н.С.,
действаща чрез пълномощника си адв. Е.К., в който се поддържа становище за
неоснователност на жалбата, съответно иска се потвърждаване на решението в
обжалваната му част. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Частната жалба е редовна и допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.
269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по обжалване на
определения. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение съдът служебно
проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата,
събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора,
както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в
предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да
осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята
на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.
Следователно и въззивната инстанция в производството
по чл.
274 и сл. ГПК дължи освен проверка за валидност и
допустимост на обжалвания съдебен акт, и такава досежно неговата правилност без
да е обвързана от доводите за незаконосъобразност, посочени в частната жалба.
В настоящия случай се установява, че в първото, проведено по делото открито съдебно заседание на 09.07.2018 г., след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съдът е приел за разглеждане претенциите на М.Н. против Н.С. за заплащане на сумата от 37 118,13 лева, представляващи припадаща се ½ част от извършените погашения по ипотечен кредит, сключен с Банка ДСК; на сумата от 1945, 28 лева представляващи припадаща се част в размер на ½ част от заплатените от ответника вноски по потребителски кредит, сключен с „Алианц Банк България“ АД; на сумата от 830,16 лева, представляваща припадаща се ½ част от заплатените от ответника вноски към ДЗИ – Пловдив по задължително сключени застрахователни полици.
За да постанови решението в обжалваната му част, районният съд е приел, че така заявените претенции са недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане. За да мотивира извода си, предходната инстанция е посочила, че съделителите могат да предявяват искания за присъждания на вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност – вземания, възникнали от правоотношения, свързани с управлението, стопанисването и използването на имотите, предмет на делбата и с наследяването. В тази връзка, съдът е акцентирал, че заявените претенции, основаващи се на твърденията, че ответникът е заплащал погасителните вноски във връзка със сключените ипотечен и потребителски заеми касателно процесния апартамент, както и застрахователни вноски по обезпечаване на заемите не попадат в горепосочените хипотези. Допълнително, съдът се е позовал на разясненията на т. 4 от ППВС № 7/73 г., според което не подлежат на разглеждане в производството за делба искания от съделителите във връзка с личен заем, както и за заем от един на друг съделител, за да бъде закупена общата вещ.
Настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с доводите, изложени от първостепенния съд, като прочитът на
процесуалния представител на жалбоподателя в обратна насока не се споделя.
Правилно районният съд е съобразил събраните доказателствени материали и е стигнал
до извода, че по делото липсват
твърдения, както и не се установява ищцата да има качеството на солидарен
длъжник по договорите за ипотечен и потребителски кредит. В този смисъл
възражението на жалбоподателя, че съдът е изградил изводите си върху фактически
неверни констатации не може да бъде споделено, още повече, че твърдението, че
ищцата С. е солидарен длъжник по договорите, сключени с „Алианц Банк България “
АД е релевирано за първи път едва с
подадената частна въззивна жалба, предмет на настоящото производство. На
следващо място, необходимо е да се подчертае, че в хода на извършваната от
настоящия съдебен състав проверка на събраните по делото доказателствени
материали се установява, че ответникът – въззивник в настоящото производство,
не е ангажирал каквито и да било доказателства за установяване на коментираното
твърдение. Такива не са представени и с депозираната въззивна жалба. Двата
процесни договора за ипотечен и потребитески заем, сключени с „Алианц Банк България “ АД действително са посочени с молба от 17.06.2019г.
(л. 157
от първоинстанционното дело), но същите не са представени като
писмени доказателства, така че съдът да може самостоятелно и непосредствено да
се запознае със съдържанието им.
В аспект на гореизложеното,
цитираната с частната жалба съдебна практика се явява неотносима към процесния
случай, доколкото същата касае неприложимост на постановките на ППВС № 7/ 1973
г. в хипотеза при която съсобствениците
са солидарни длъжници по банков кредит.
Поради тези правни съображения, атакуваното определение, следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.
По
разноските:
С оглед изхода на
спора, в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева. По отношение на същите е представен Договор за правна
защита и съдействие от 09.06.2020 г. (л. 12 от
въззивното дело), видно от който претендираното
възнаграждение е изплатено изцяло и в брой.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 976
от 17.03.2020 г., постановено по гр.
дело № 18159 по описа за 2017 г. на РС - Пловдив, VI- ти граждански състав в частта, имаща характер на определение, с което са оставени
без разглеждане предявените от М.Х.Н., ЕГН ********** против Н.А.С., ЕГН **********
претенции за заплащане на сумата от 37 118,13 лева, представляващи
припадаща се част от ½ част, дължима от нея от извършените погашения по
ипотечен кредит, сключен с Банка ДСК, от които 27 349,29 лева, платени за
периода от 2007 година до 01.03.2015 г. и 9767,84 лева – платени за периода от
10.04.2015 г. до 11.06.2018 г.; на сумата от 1945,28 лева,
представляващи припадаща се част в размер на ½ част от заплатените от
ответника вноски по потребителски кредит, сключен с „Алианц Банк“ за периода от
10.04.2015 г. до 11.06.2018 г.; на сумата от 830,16 лева, представляващи
припадаща се част от ½ част от
заплатените от ответника вноски към ДЗИ – Пловдив по задължително сключени
застрахователни полици за периода 2007 – 2015 г. и е прекратено производството
по делото в тази част.
ОСЪЖДА М.Х.Н., ЕГН ********** да заплати на Н.А.С.,
ЕГН ********** сумата от 400,00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Препис
от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.