№ 3954
гр. Варна , 30.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503233 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №277699/02.1.2020г. на „Ай Тръст” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт
Вероника Маркова, срещу разпореждане №266295 от 22.10.2020г. на Варненски
районен съд, 12 състав, постановено по ч.гр.д. №12690/2020г. по описа на същия съд,
в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за издаване в
полза на дружеството – кредитор на заповед за изпълнение срещу длъжника Х. Л. К.,
ЕГН **********, за сумите 28,29 лева – административни разноски по кредита; 34,83
лева – дължимо възнаграждение по договора за поръчителство от 30.11.2018г.; 10,73
лева – обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение за периода от
21.12.2018 г. до 17.09.2020 година.
Оспорва се като неправилен извода на заповедния съд, че претендираните
административни разноски целят заобикаляне на забраната по чл.33 от ЗПК и
противоречат на чл.10а, ал. 2 ЗПК, като се твърди, че се касае за сторени от кредитора
разходи за събиране на вземането, наложили се поради допуснатото от длъжника
неизпълнение на задължението му за погасяване, а не е такса за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита, поради което липсва пречка за издаване на
заповед за изпълнение за това вземане.
Оспорват се като неправилни и заключенията на съда, че длъжникът не е имал
право на избор при сключване на договора за кредит, на практика е бил принуден да
сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество,
явяващо се свързано с него лице, без възможност за индивидуално договаряне, което е
в негова вреда, като се твърди, че предоставянето на обезпечение не е задължително
условие за сключване на договор за кредит и за длъжника няма санкция (неустойка или
по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен кредит, а
обстоятелството, че поръчителят е предварително одобрено юридическо лице, което е
собственост на дружеството - кредитор не прави договора за предоставяне на
поръчителство част от договора за кредит, нито го прави недействителен спрямо
1
длъжника. Твърди се, че в случая е налице индивидуално договаряне, тъй като при
подаване на заявлението кредитополучателят е посочил желания размер на кредита,
срока на договора, избрал е кредитният продукт при условията, при които желае да
ползва кредита (в т.ч. дали иска да осигури поръчител) и желания начин за усвояване
на сумата. Извършени са и съответни проверки от страна на кредитора за оценка на
платежоспособността на потребителя, което съответства на посоченото в т. 1 от Раздел
IV от Общите условия на Кредисимо ЕАД и е законово регламентирано в чл.16 от
ЗПК, като сключения договор за поръчителство няма касателство към тази дейност.
Като признава наличието на обусловеност между отделните договори жалбоподателят
твърди, че договорът за кредит е главният договор и погасяването на задълженията по
него води до недължимост на бъдещи плащания към поръчителя, защото отпада
занапред предметът на гаранционната сделка, но това не се отразява на дължимото до
този момент възнаграждение, уговорено с длъжника, поради което същото липсват
пречки за издаване на заповед за изпълнение за това вземане.
При тези основни оплаквания и твърдения жалбоподателят счита, че
неправилно районният съд е постановил частичен отказ по искането и моли за отмяна
на обжалваното разпореждане и издаване на претендираната заповед за изпълнение.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без
уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство,
съдържа необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на
чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално
допустима за разглеждане.
От данните по ч.гр.д. №12690/2020г. по описа на ВРС, 12 състав, се установява,
че районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, по образец - приложение №1 към НАРЕДБА №6 от 20.02.2008г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед
за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, за парични
вземания на заявителя – кредитор „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
спрямо длъжника Х. Л. К., ЕГН **********, гр. Варна, в размер на 200 лева –
главница по договор за кредит № 1176497 от 30.11.2018 г., сключен между длъжника и
„Кредисимо” ЕАД, обезпечен чрез договор за поръчителство от 30.11.2018г., сключен
между „Ай тръст” ЕООД и длъжника; законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението - 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 13,90 лева –
възнаградителна (договорна) лихва за периода 30.11.2018г. – 20.02.2019г.; 35,40 лева -
обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 21.12.2018 г. – 17.09.2020г.;
28,29 лева - административни разноски по кредита, които суми са заплатени от
заявителя – поръчител в полза на кредитора на 10.08.2020г.; 34,83 лева – дължимо
възнаграждение по сключен на 30.11.2018 г. между заявителя и длъжника договор за
предоставяне на поръчителство; 10,73 лева – обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение за периода от 21.12.2018 г. до 17.09.2020 г.
В т.12 на заявлението е пояснено, че страните са сключили договор за
предоставяне на поръчителство от 30.11.2018 г., по силата на който „Ай тръст” ЕООД
се е задължило да сключи с кредитора – заемодател договор за поръчителство,
задължавайки се да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички
задължения по договора за кредит, за което длъжникът да му заплати възнаграждение,
определено по размер, начин и срок за плащане в погасителен план към договора. В
изпълнение на задължението си на 30.11.2018г. дружеството е сключило с кредитора
2
„Кредисимо” ЕАД договор за поръчителство, въз основа на който поради допуснато
просрочие от длъжника – кредитополучател с покана от 21.09.2020г. кредиторът –
заемодател е изискал плащане от поръчителя на дължимите суми по договора за
кредит. В изпълнение на договореността си с длъжника (чл.3, ал.2 от сключения
помежду им договор) поръчителят изпратил уведомление до длъжника за полученото
искане за плащане, в което посочил всички дължими суми и предстоящото плащане, в
указания срок на 24.09.2020г. извършил и плащане на обезпечения от него дълг, в т.ч.
и всички извършени административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно
погасяване на задължението. На 25.09.2020г. уведомил и длъжника за извършеното
плащане и встъпването в правата на кредитора, както и за дължимото му към този
момент възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Въз основа на тези твърдения и приложенията към заявлението се установява,
че отказаната заповед за изпълнение е за вземане по договор за поръчка (именуван
договор за предоставяне на поръчителство), който договор е различен от самия
договор за поръчителство, сключен между дружеството – заявител „Ай тръст” ЕООД и
кредитора „Кредисимо” ЕАД за обезпечаване на задълженията по сключен с длъжника
договор за кредит. Предявеното вземане за дължимо възнаграждение по този договор е
надлежно индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от
които то произтича, конкретизиран е и неговия размер.
В производството по издаване на заповед за изпълнение съдът е ограничен при
преценката си до наличието на положителните предпоставки по чл.410 от ГПК,
съответно липсата на отрицателните предпоставки на чл. 411 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПКсъдът отказва издаването на заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (т.2),
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това (т.3).
Видно от приложения договор за потребителски кредит № 1176497 от
30.11.2018 г. „Кредисимо“ АД предоставя на Х. Л. К. кредит в размер на 200 лева за
срок от 3 месеца при условията на фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%
годишно и ГПР 50%, съгласно Приложение № 1 към договора. Последният е сключен
при общи условия, които изискват, в зависимост от посочения в заявлението вид
обезпечение ,длъжникът да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване
на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от „Кредисимо“ АД лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно
чл.16, ал.1 от договора за кредит, в случай на предоставяне на обезпечение под
формата на поръчителство кредитополучателят се съгласява кредиторът да предоставя
на поръчителя негови лични данни с оглед извършване на оценка на
кредитоспособността му във връзка със сключването на договор за предоставяне на
поръчителство. Със сключения възмезден договор за предоставяне на поръчителство
от 11.2018 г. кредитополучателят се е задължил за срока на ползване на кредита в
размер на 200 лева да заплати възнаграждение на поръчителя в размер и при
условията съгласно Приложение №1 към договора, а именно в размер на 21.61 лева на
месец за периода на действие на договора за кредит, което в случая с оглед
договорения 3-месечен период на връщане на кредита се равнява на сумата от 64,83
3
лева за целия срок на договора.
Доколкото законодателят е възприел разрешението, че съответствието между
цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за
неравноправност (аргумент от чл.145, ал.2 от ЗЗП), в конкретния случай приложение
следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД.
Съгласно постоянната практика на ВКС налице е противоречие с добрите
нрави, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила
на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично
формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Понятието „добри нрави“ предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави
извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на
договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно
необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все
пак тази свобода е в рамките на приложимите към правоотношението законови
разпоредби и „добрите нрави“. Нарушаването на императивно поставените корективи
води до нищожност на сделката.
Безспорно кредитоискателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „Ай Тръст“ ЕООД да му предостави поръчителство. Нещо повече,
кредитополучателят е напълно ограничен от кредитора в избора си на поръчител.
Установява се от служебно извършената справка в търговския регистър, че кредиторът
„Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала на одобреното от него дружество –
поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Безспорно е също така, че поръчителят по договора, който е и
икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл.143, ал.1 от ЗЗД, която му
дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил,
както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането.
При тези фактически и правни констатации обосновано следва да се приеме, че
поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от
предвидената законова защита, а размера на уговореното възнаграждение за предоставянето
на поръчителството в сравнение с размера на дълга, който обезпечава, е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск, поради което и в тази си част сключения между
длъжника и поръчителя – заявител „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство в частта, касаеща уговореното възнаграждение, е нищожен като сключен при
неравностойни престации, представляващо случай на неспазване на „добрите нрави“. Ето
защо не би могло да се приеме, че в случая е налице безспорно вземане, поради което и
претендираната заповед за изпълнение за това вземане не може да бъде издадена.
Нищожността на договора за предоставяне на поръчителство от 30.11.2018г. в частта,
в която е договорено възнаграждение, не се отразява на валидно сключения договор за
поръчителство между кредитора „Кредисимо“ АД и дружеството – поръчител „Ай Тръст“
4
ЕООД.
Що се отнася до вземането за административни разноски, то в случая същото не е
уточнено по основание, доколкото в ОУ е предвидено, че при забава в плащанията на
погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, ведно с всички разноски при
съдебно събиране на вземането, ако такова е образувано /т.Х.2/, а заявителят претендира
разноските да са сторени извънсъдебно. Действително, съгл. т. Х.6 от ОУ при забава в
плащанията и/или в случай на предсрочна изискуемост, кредиторът изпраща на
кредитополучателя текстово съобщение, напомнителни писма и/или покани на посочен в
договора мобилен телефон, както и по месторабота, но задължение за заплащане на
съответните разходи не е вменено на длъжника, т.е. липсва основание за дължимостта им. В
случай, че се претендира обезщетение за неизпълнение на задължение по общите правила,
то липсва конкретизация на твърдените разходи по вид и пера.
По изложените съображения съдът заключава, че обжалваното разпореждане на
заповедния съд е законосъобразен и правилен съдебен акт. Предявената срещу него
частна жалба е неоснователна и като такава следва се оставя без уважение.
Въз основа на изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №277699/02.1.2020г. на „Ай
Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт Вероника Маркова, срещу разпореждане №266295 от 22.10.2020г. на
Варненски районен съд, 12 състав, постановено по ч.гр.д. №12690/2020г. по описа на
същия съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за
издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за изпълнение срещу
длъжника Х. Л. К., ЕГН **********, за сумите 28,29 лева – административни разноски
по кредита; 34,83 лева – дължимо възнаграждение по договора за поръчителство от
30.11.2018г.; 10,73 лева – обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение за
периода от 21.12.2018 г. до 17.09.2020 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6