РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 03.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12103 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от А.Ж.М. срещу П.НА
Р.Б., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, в
резултат на образуваното и водено срещу него наказателно производство, приключило
с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 3700/2015 г. по описа на СРС,
130 състав, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 19.05.2016
г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното
изплащане на сумата.
А.Ж.М. твърди, че на 20.02.2014 г. участвал в
процесуално-следствени действия, включително разпит, разпознаване и очна ставка
във връзка с образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство –
ЗМ № 296/2014 г. по описа на 05 РПУ – гр. София. Сочи, че поради качеството си
на служител на Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС)
разследването е следвало да се извърши изцяло от следовател, поради което било
преобразувано в сл.д. № 88/2014 г. по описа на СО – СГП, пр.пр. № 4482/2014г.
по описа на СРП.
На 12.01.2015 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по
същото дело за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК за
това, че на 17.11.2013 г., около 23.00 часа в гр. София, ж.к. „Сухата река“, на
ул. „Тодорини кукли“, пред бл. 221, от лек автомобил „Нисан-Терано-2“ с ДК № ********отнел
чужди движими вещи – два броя автоматични хъбове от владението на Владимир
Владимиров без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
вещите били на стойност 559,20 лв. Излага твърдения, че по внесен обвинителен
акт било образувано НОХД № 3700/02015 г. по описа на СРС, НО, 130 с-в.
Проведени били 5 съдебни заседания, а делото приключило с оправдателна присъда
от 22.10.2015 г. Срещу постановената присъда бил подаден протест, въз основа на
който било образувано ВНОХД № 339/2016 г. по описа на СГС, по което било
проведено едно съдебно заседание на 23.02.2016 г. и делото приключило с решение
от 19.05.2016 г., с което присъдата на първоинстанционния съд била потвърдена.
Същото решение като неподлежащо на обжалване и протест влязло в сила на
19.05.2016 г.
Ищецът поддържа, че в резултат на незаконосъобразното
наказателно преследване, е претърпял редица унижения и страдания. Твърди, че
като дългогодишен служител в областта на националната сигурност съществувала
реална опасност да загуби работата си, а градената с години репутация била
унищожена. След като осъзнал, че съществува реална опасност да бъде осъден за
деяние, което не е извършил, изпаднал в шок - бил ужасен, чувствал се безсилен
и стресиран, преустановил срещите с приятели и обичайните си седмични
тренировки. Влошило се здравословното му състояние, вследствие на което му била
изписана медикаментозна терапия и издаден болничен лист за 14 дни амбулаторен
режим на лечение. Излага твърдения, че въпреки оправдателната присъда и към
настоящия момент бил подложен на вътрешно служебно разследване. Налице били
последици от преживяната травма – признаци на посттравматичен стрес, депресия,
нарушения на съня, апатия, продължавал да отбягва контакти с близки и приятели.
Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Ответникът П.НА Р.Б.в писмения отговор по реда на чл.
131 ГПК признава претенцията по основание, но оспорва нейния размер. Счита
исковата претенция за прекомерно завишена, несъобразена с разпоредбата на чл.
53 ЗЗД, трайната съдебна практика и икономическите условия в страната.
Ответникът поддържа, че досъдебното производство приключило за период по-кратък
от една година, а цялото наказателно производство продължило по-малко от година
и половина, което не било извън разумния срок. Освен това по отношение на ищеца
не била взета никаква мярка за неотклонение или други мерки за процесуална
принуда, което да доведе до ограничаване на правата му. Оспорва наличието на
доказателства за твърдените вреди – ищецът не бил освободен от работа, а за
стреса от вътрешнослужебните разследвания на ДАНС, ответникът не отговарял.
Възразява срещу причинната връзка между здравословното състояние на ищеца и
повдигнатото обвинение – от медицинска документация било видно, че заболяването
хипертония датира отпреди повдигнатото обвинение. Възразява и срещу размера на
адвокатското възнаграждение от 2030 лв., като прекомерен с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Установява се, от представената присъда № 14 от 22.10.2015 г., постановена
по НОХД № 3700/2015 г. на Софийски районен съд, 130 с-в, че А.Ж.М. е оправдан и
признат за невиновен, в това, че на 17.11.2013 г., около 23 ч. в гр. София,
ж.к. „Сухата река“, на ул. „Тодорини кукли“, пред бл. 221, от лек автомобил
„Нисан Терано- 2“, с ДК № ******чрез използване на технически средства –
шестграмов – инчов и ключ тип тресчотка да е отнел чужди движими вещи (собственост
на В.И.В.) – два броя автоматични хъбове, всеки на стойност 279.60 лв., като
вещите са на обща стойност 559.20 лв., от владението на В.И.В. без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195,
ал.1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
С решение № 633 от 19.05.2016 г., постановено по ВНОХД № 339/2016 г. по
описа на Софийски градски съд, е потвърдена присъда присъда № 14 от 22.10.2015
г., постановена по НОХД № 3700/2015 г. на Софийски районен съд, 130 с-в.
Решението не подлежи на обжалване и протест, видно от диспозитива му,
следователно е влязло в сила на 19.05.2016г.
По делото е представена молба вх. № 11482/17.11.2014 г. (имаща характер на
жалба) до Софийска градска прокуратура от А.Ж.М., с искане изискване на
следствено дело № 88/2014 г. по описа на СО – СГП и отмяна на постановлението
за привличане в качеството му на обвиняем.
По делото не се спори, а и от представените съдебни актове се установява,
че ищецът е служител на Държавна агенция „Национална сигурност“.
С постановление от 19.12.2014 г. на Софийска градска прокуратура, по
сл.дело № 88/2014 г., пр.пр. № 11482/2014 г. по описа на СРП, е отказано да
бъде отменено постановление от 03.11.2014 г. на водещия разследването за
привличане в процесуално качество на обвиняем на А.Ж.М.. В диспозитива на
постановлението е посочено, че същото не подлежи на обжалване.
Свидетелят В.П.Б., сочи, че познава
ищеца от 2006 г., заедно са работили във Военна полиция, а към момента от
работят заедно в ДАНС. Знае за воденото дело от 2014 г., като дава сведения че
ищецът е станал по свит, необщителен, спрял е да ходи на фитнес, на танци и да
кара колело. Сочи, че здравословното му състояние е започнало да се влошава, изпадал
е в хипертонични кризи. Процесът е продължил около две години, за който ищецът
е бил обект на присмех и подмятания от колеги, както и на проверки от страна на
началниците. Започнал е да избягва банкети на отдела, както и срещи и събирания
с приятели.
Представен е
амбулаторен лист за извършен преглед от кардиолог на А.Ж.М., на 07.11.2014 г.,
с основна диагноза: „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност“.
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните
органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая се установяват
всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника.
Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление
по 195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194, ал.1 НК, по което е оправдан на първа
инстанция, потвърдена от въззивната инстанция. Това обстоятелство
само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за
претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното
преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера
на ищеца, което се потвърждава и от показанията на изслушания по делото
свидетел. Като взе предвид вида
и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК),
продължителността на наказателното производство (две години), обстоятелството,
че наказателното производство е довело до влошаване на здравословното състояние
на ищеца и съобразявайки, че същият работи в правоохранителен орган, при повлияване върху емоционалното състояние на пострадалия и с оглед
неговата личност, начин на живот и среда, съдът намира, че справедливото
обезщетяване на А.Ж.М. за незаконното
обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 7000 лв., ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна
такса в размер на 10 лв. На процесуалния представител на ищеца се дължи
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА съгласно договор
за правна защита и съдействие от 20.09.2017 г., в размер на 284.20 лв.,
съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира възражението за прекомерност
на ответника за неоснователно, доколкото възнаграждението е в минимален размер,
съгласно НМРАВ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*******, да заплати на А.Ж.М., ЕГН **********, чрез адв. А.П., гр. София, ул. „*********,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.
195, ал.1, т. 4 НК вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила
присъда от присъда № 14 от 22.10.2015 г., постановена по НОХД №
3700/2015 г. на Софийски районен съд, 130 с-в, ведно
със законната лихва, считано от 19.05.2016 г. до окончателното плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*******, да заплати на А.Ж.М. , ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 лв., представляваща разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. гр. София, бул. „*******, да заплати на основание
чл. 38 ЗА, на адв. А.П., гр. София, ул. „*********,
сумата от 284.20 лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: