Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.08.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и четвърти април година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х.ва - Коюмджиева
секретар:
И. Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 12606 по описа за 2013 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е
иск с правно основание
чл. 108 от ЗС .
По
изложените в исковата молба и молба –уточнение от 26.05.2014г. обстоятелства, ищците Р.И.К., с ЕГН **********;
К.М.П., с ЕГН **********; А.М.П., с ЕГН **********; Ц.Г.К., с ЕГН **********; Ю.Б.К., с ЕГН **********; М.Б.К., с ЕГН **********,
, всички със съдебен адрес *** са
предявили срещу А.И. ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за
осъждането на ответницата да предаде на
ищците собствеността и владението върху следния недвижим имот: Апартамент,
без номер с площ 85,20 кв.м.,
находящ се в гр.София, ул.”********, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет,
коридор и балкон, при вътрешни съседи по
титул за собственост: етажна собственост Г., ул. „Г.”, В.С., стълбище, двор, от
долу: А.С., от горе: Р.П., заедно с прилежащите на имот: 1.мазе с площ от 12,94
кв.м., при съседи етажна собственост Г., М.К., коридор, А.С., двор; 2. Таванско
помещение с площ от 12,31 кв.м., при съседи: портиерско помещение, улица –
„Рачо Димчев”, Х.И.и коридор, ведно с
4,44/100 ид. части от общите части на сградата и
следните общи помещения помещения: а/портиерско
помещение, находящо се на партерния
етаж сградата с площ от 19,50 кв.м., при съседи: двор, стълбище, С.С.; б/таванско помещение предназначено за портиер от 22,80 кв.м.; в/ зимнично помещение с площ от 6,90кв.м.; г/сушилня с площ 37,73 кв.м.; д/пералня
с площ от 14,70 кв.м.; е/клозетно помещение на таванския етаж с площ 2,56 кв.м.; и/ клозетно помещение,
находящо се в двора с площ 1,70 кв.м., заедно с
припадащите се 4,44 % идеални части
от дворното място, съставляващо УПИ VII-1 от
кв. 407
по
плана
на гр. София, местност “Центъра” с площ от 472,06 кв.м., при
съседи по нотариален акт улица – етажна собственост Г., ул. „Рачо Димчев”, ул.
„Уилям Г.” и етажна собственост С.К., който имот е собствен на ищците по
наследство
от общия им наследодател Х.П.К..
Фактическите твърдения на
ищците са, че са съсобственици на описан в исковата молба недвижим имот при
равни права – по 1/6 ид.ч. за всеки от тях. Твърди
се, че имуществото е било собственост на общия им наследодател Х.П.К., починал на
11.08.1966г., като ищците са негови наследници по закон. Твърди се, че Х.П.К. е
придобил недвижимия имот с Нотариален акт за продажба №ХI, том I,
д.11/11.01.1950 г. на нотариус при СОС. При смъртта си Х.К. оставил, като наследници по
закон – двама сина - М.Х.К. и Б.Х.К. /чиито наследници са ищците/ и преживяла съпруга от втори брак /сключен през
1954г. / – Р.А.К.. Твърди се, че през 1975г. в производството по
гр.д.№934/1975г. по описа на ІV Районен съд София била извършена съдебна делба
на процесния имот, приключила със спогодба, по силата
на която имота бил поставен в дял на Р.А.К., а дяловете на останалите съсобственици
се уравнявали парично, със сумата от 1313лв. за всеки от синовете. Навеждат се
доводи, че страните по съдебната спогодба не са имали действителна воля за
прекратяване на съсобствеността по указания в спогодбата начин; съделителите М.К. и Б.К. не били предоставили пълномощно на
представляващия ги адвокат Г.К.за сключване на съдебна спогодба, поради което
се поддържа нищожност на извършената делба. Предвид изложеното ищците
поддържат, че са собственици на основание наследствено правоприемство
от М.Х.К. и Б.Х.К., като законни наследници на Х.К.. Твърди се, че Р.К. направила на 05.04.1975г. саморъчно завещателно разпореждане в полза на М.К. и Б.К. - синовете
на съпруга и Х., с което им завещала процесния имот,
поради което ищците претендират да са собственици и по завещание на Р.К. от
1975г. Твърди се, че имота бил владян от наследодателите на ищците лично и чрез
всеки от ищците, от смъртта на Х.П.К. през 1966г. и до смъртта на Р.А.К. през
11.07.2009г., заедно с последната, като владението било осъществявано
необезпокоявано от ищците - имали отделна стая и ползвали заедно общите помещения
– хол, кухня и санитарен възел, поради което поддържат и придобивна давност,
чрез упражнявано владение в периода 11.08.1966г. –смъртта на Х.П.К. до
11.07.2009г. – смъртта на Р.К., като придобивен
способ. Твърди се, че ищците, водени от
чувство за принадлежност към едно общо семейство осъществявали грижи за Р.К.,
давайки й и финансова подкрепа. След влошаване на здравословното й състояние
наели жена, която да помага в грижите за нея през 2009г. – ответницата А.С..
Оттогава ответницата С. се
настанила в процесния
имот и след смъртта на Р.К. отказала да го напусне. Като следствие от
изложеното ищците са отправили искане за постановяване на решение, с което
ответницата да бъде осъдена да им отстъпи собствеността и предаде владението
върху процесния недвижим имот.
Ответницата А.С. в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва насочената срещу нея искова
претенция. Твърди, че е изключителен собственик на процесния
недвижим имот, като собствеността върху него е придобила на основание оставено
в нейна полза саморъчно завещание от Р.А.К. от 23.07.2007г. Твърди се, че
ответницата е изключителен собственик на процесния
имот, считано от датата на смъртта на
нейната наследодатЕ. по завещание - 11.07.2009г.
Твърди се, че завещателните разпореждания на Р.А.К. в полза на ответницата, са последните
такива преди смъртта и обезсилват по закон предходните завещателни
разпореждания. Твърди се, че ищците не са наследници с право на запазена част,
като дори не са наследници на Р.А.К..
Твърди се, се че през 1998г. Р.А.К. е декларирала на 13.03.1998г. в Данъчна декларация по чл. 26 от ЗМДТ, процесния имот в своя еднолична собственост /л.л. 173-180 и 60-64 от делото/. Оспорено е твърдението от исковата молба, че ищците са се грижили за Р.А.К.. Сочи се, че някои от ищците са се отнасяли нечовешки и
некоректно към нея, за което К. е подала Тъжба в СРС на 30.07.2007г. Оспорва се твърдението от исковата молба, че ищците са наели А.С. да се грижи за възрастната им баба Р.. Сочи се, че от
месец 01.2007г. по желание на Р.А.К., ответницата е живяла при нея. По
отношение на довода за неплатени изравнителни вноски по съдебна делба на процесния имот, приключила
със спогодба през
1975г., в отговора е направено възражение за погасителна давност. Ответницата
моли, предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В съдебно заседание ищците чрез
пълномощника си адв.И. и адв.Ц.
поддържат предявения иск. В първото о.с.з. на 14.10.2014г. ищците оспорват завещателното разпореждане, представено ответницата С.,
като недействително и завещателя не е изразила правно валидна воля. Твърдят, че Р.А.К. е
страдала от заболявания и е била на преклонна възраст 94 г., които не са и
позволявали да разбира свойството и значението на постъпките, поради което
завещанието не е породило валидни правни
последици. Представят
писмена защита.
В
съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си адв.Н.
В. оспорва предявения иск. Представя списък на
разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и
след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетия и неоспорен Нотариален акт за продажба №ХI,
том I, д.11/11.01.1950г. на I нотариус при Софийски околийски съд, се установява, че Х.П.К.
закупил от Б.А.М., правото на собственост върху апартамент, със застроен върху 85,20 кв.м., находящ се в гр.София, ул.”********, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет,
коридор и балкон, при вътрешни съседи по
титул за собственост: етажна собственост Г., ул. „Г.”, В.С., стълбище, двор, от
долу: А.С., от горе: Р.П., заедно с прилежащите на имот: 1.мазе с площ от 12,94
кв.м., при съседи етажна собственост Г., М.К., коридор, А.С., двор; 2. Таванско
помещение с площ от 12,31 кв.м., при съседи: портиерско помещение, улица –
„Рачо Димчев”, Х.И.и коридор, ведно с
4,44/100 ид. части от общите части на сградата и
подробно изброени общи помещения, за сумата 2 200 000лв., изплатена в
банкови чекове. /л.10-л.11 от делото/.
От
приетото удостоверение за наследници от
29.11.1974 г. изд. от ОНС Благоевград, е видно, че при смъртта си на 11.08.1966г.
Х.П.К. е оставил, като наследници
по закон двама сина - М.Х.К. и Б.Х.К. и преживяла съпруга от втори брак -Р.А.К.. /л.96
от делото, л.11 –л.12/
Не
се спори, че ищците Р.И.К., с ЕГН **********; К.М.П., с А.М.П. са наследници на
М.Х.К. починал на 25.11.1996г., а ищците Ц.Г.К., Ю.Б.К. и М.Б.К. са наследници
по закон на Б.Х.К., починал на 22.07.2004 г., което е се установява и от
удостоверение за наследници изх.№АО 9400-706/ 20.07.2012 г.издадено от С.О../л.13-л.14 от
делото/
От Обща архива на СРС е изискано и представено с писмо от 28.05.2014г.
заверено копие на гр.д.№ 934/1975г. на ІV Районен съд София, 3 състав, което не
е номерирано./приложено на л.88 –л.122/ Водно от представения препис гр.д.№ 934/1975г.
на СРС, ІV район е делбено дело образувано по искова
молба на Р.А.К. против М.Х.К. и Б.Х.К. за делба на апартамент, със застроен върху
85,20 кв.м., находящ се в гр.София, ул.”********, сега ул.”Вл. Поптомов”, ведно с прилежащите помощни помещения. В
исковата молба, ищцата Р.К. посочила, че процесното
жилище им е останало в наследство от съпруга и Х.П.К., починал на 11.08.1966г. в гр.София,
като е съсобствен на синовете му М.Х.К. и Б.Х.К. и на нея, като преживяла
съпруга, при равни дялове. Р.К.
предявила иск за извършване на делба на жилището и поставянето му в неин дял,
поради това, че ответниците имат жилища в
гр.Благоевград. С
исковата молба е представена декларация /контър летър/ в препис с нот. заверка от
22.08.1959г. от М.Х.К. до Х.К., относно симулативност на Нотариален акт №51 от 08.08.1955г., и действителна воля на страните в случай на
смърт на баща му Х.К.,***, сега ул.”Вл. Поптомов”, да премине върху тримата наследници – М., брат
му Б.и съпругата Р../л.97 от делото/
С молба от 11.02.1975г. Р.К. е
представила в изпълнение на дадените и от съда указания в резолюция от
03.02.1975г. удостоверение за данъчна оценка на процесния
имот от 3 940лв., с молба да се определи размера на държавната такса за
делбата./л.92 от делото/. На
18.03.1975г. по делбеното дело е постъпил Отговор от
ответника М.Х.К., в който същия сочи, че нотариално завереното писмо от 08.08.1955г., подписано от него изразява
действителното положение относно наследствения характер на процесния
имот, останал след смъртта на баща му Х.П.К., както и че всеки от тримата има
право на по 1/3 ид. част от него. В отговора М.К. сочи още, че той, като жител на Благоевград, притежава
жилище в гр. Благоевград, което задоволява жилищните нужди на семейство му,
като няма нищо против процесния апартамент да бъде
поставен само в дял на ищцата Р.. /л. 104 от делото/. Ответникът М.К. посочил в отговора си, че е упълномощил негови представители в София и
моли всички съдебни книжа и съобщения да се изпращат на тях на адресите, които
те съобщят . На 18.03.1975г. по делбеното дело е
постъпил и Отговор от ответника Б.Х.К., в който е посочено, изложената фактическа обстановка в исковата
молба отговаря на действителността и моли да се допусне делбата. Б.К. е заявил
в отговора, че той притежава жилище в гр.Благоевград и затова не претендира за процесния имот, като е съгласен същия имот да бъде поставен
изцяло в дял на ищцата. /л. 106 от делото/. С оглед
спазване на действащия към 1975г. Закон
за собствеността на гражданите /ЗСГ/ тримата съделители
са представили удостоверения за декларираните
по чл.46 от ЗСГ обстоятелства. Според представените
Удостоверения
на ГОНС Благоевград - Отдел „Финанси“, с № 718 от 22.03.1975г. и №1768
от 24.03.1975г. /л.109, л. 112 и 135 от делото/, на 29.09.1975г. М.Х.К., е декларирал обстоятелствата по чл. 46
от ЗСГ, декларирайки жилището си в гр. Благоевград, както и 1/3 ид. части от процесния имот. /л.109, л.л. 112 и 135 от делото/ Представени
били Удостоверения на ГОНС Благоевград - Отдел „Финанси“, с №№ 1743 от
21.03.1975г. и 727 от 24.03.1975г. /л.л. 113 и 136, 137 от делото/, според които Б.Х.К. на
03.10.1975г. е декларирал обстоятелствата по чл. 46 от ЗСГ, декларирайки
жилището си в гр. Благоевград, както и 1/3 ид. части
от процесния имот. Видно от Удостоверение на Благоевски районен народен съвет София - Финансов отдел, с
№ 8281а от 20.03.1975г. /л. 110 от делото/, на 25.09.1975г.
е Р.А.К. е декларирала обстоятелствата по чл. 46 от ЗСГ, декларирайки жилището
си в гр. София - представляващо 1/3 ид. части от процесния имот. /л. 110 от делото/,
По делбеното дело от съделителя М.Х.К. е представена декларация с нотариална заверка
на подписа - per. № 30/08.01.1975г. на Ив. Б., районен съдия при PC Благоевград, в която декларира притежанието на жилището си в
Благоевград /л.115 от делото/.Съделителят Б.Х.К. също е представил декларация с нотариална заверка на подписа - per. № 29/08.01.1975г. на Ив. Б., районен съдия
при PC Благоевград, в която декларира
притежанието на жилището си в Благоевград. /л. 114 от
делото/.
По делбеното дело е представена Разписка по
образец серия М, № 419280 от 17.03.1975г., издадена от адв.
Г.К., съдържа информация за изплатено от М.и Б.К.от Благоевград на техния
процесуален представител по гр. дело № 934/1975г., IV район, 3 състав /л. 105 от делото/.
В протокола от откритото съдебно заседание по делото, проведено на 18.03.1975г.,
адв. Г. К.е
вписан, че се явява вместо двамата ответници. /л. 107 от делото/. В
протокола от откритото съдебно заседание
по делото, проведено
на 25.03.1975г., адв. К.отново е вписан, че се явява вместо двамата ответници /л.л. 117
и 118 от делото/. В представения препис от делбеното дело не фигурира пълномощно, но делото не е прономеровано. Два
пъти - в проведените откритите и
проведени съдебни заседания на 18.03. и на 25.03.1975г., съдът е проверил кои
страни са се явили на поименното повикване и ги е отразил в протоколите, поради
което, настоящия състав намира, че съделителите М.Х.К. и Б.Х.К., са били представлявани от
именно от адв. К., като непряко доказателство за това
е изявлението в Отговора на М.Х.К., че
има в София свои упълномощени представители по делото, както и издадената от адв.Г.К.Разписка за изплатено адвокатско възнаграждение -
33лв. за консултация на М.и Б.Х.К.от
Благоевград по гр.д. гр.д.№ 934/1975г. на ІV Районен съд София./л.105 от
делото/ В протокол
от откритото съдебно заседание по гр.
дело № 934/1975 по описа CPC, IV
р-н., III с-в, проведено на 25.03.1975г. е отразена спогодба за подялба на процесния
имот, чрез възлагането му в дял на Р.А.К.,
която за уравнение на дяловете на съделителите М.Х.К.
и Б.Х.К., в сроковете по чл.288, ал.6 ГПК да им изплати 1313 лв. в брой,
като при неплащане от ищцата на
уравнителните суми, на ответниците ще се издаде
изпълнителен лист.
В Определение от 25.03.1975г.
по гр. дело № 934/1975 по описа CPC,
IV р-н., III с-в., с което се
одобрява съдебната спогодба, съдът е прекратил
производството и осъдил тримата съделители да
заплатят държавна такса от по 19,70лв. /117-л.118 от делото/
В хода на настоящото
производство не се представиха доказателства, да са предприемани каквито и да било действия по принудително
събиране на уравнителните суми.
По делото е прието неоспорено саморъчно завещание
от 05.04.1975г., се установява, че Р.А.К. се разпоредила с процесния
имот - апартамент, със застроен върху
85,20 кв.м., находящ
се в гр.София, ул.”********,
сега ул.”Вл. Поптомов” с оглед нейната смърт още на 05.04.1975г., изготвяйки свое саморъчно
завещание в полза на
доведените си синове - М.Х.К.
и Б.Х.К., които след
нейната смърт да бъдат собственици на апартамента, като оставила завещанието си за съхранение при нотариус на 16.04.1975г. /л.л. 17 и 18 от делото/. В съдържанието на това саморъчно завещание, за основание
за придобиване в еднолична собственост процесния
имот, завещатЕ.та
Р.К. е посочила и се е
позовала на съдебния Протокол от 25.03.1975г. по гр. дело № 934/1975 по описа CPC, IV р-н., III с-в.
Не
се спори, като се установява и приетите удостоверения за наследници, че лицата,
в чиято полза е направено завещателно разпореждане
от 05.04.1975г. - М.Х.К. и Б.Х.К., са починали преди завещатЕ.та Р.К., съответно първия на 25.11.1996г., а
втория на 22.07.2004г.
В представената по делото декларация по чл. 26 от ЗМДТ ат 13.03.1998г., Р.А.К. същата е декларирала процесния имот в своя еднолична собственост /л.60-64
от делото/
Видно от приета Епикриза по КП 230
на МБАЛСМ Пирогов на 28.05.2006г. – Р.А.К. на 93г. постъпила в увредено
състояние, адекватна, след битова травма в клиника по травматология със счупване
бедрена кост /фактура на бедрената шийка/, като е изписана на 2.06.2006г. с
подобрение и указания за продължаване на лечение в домашни условия./л.139 от
делото/
Не е спорно,
че след претърпяната травма възрастната Р.А.К. е имала нужда от чужда помощ за
лечение и битово обслужване, което се установява и от Експертно
решение №1172 от 11.07.2007 год., на ТЕЛК за общи заболявания при I МБАЛ-София, в което, след освидетелстване на А.К. е
призната 96 % ТНР с чужда помощ пожизнено, с водеща диагноза – счупване бедрена кост. Състояние
след фрактура на дясна бедрена шийка. Паркинсонов
синдром – ригидна форма –средно тежка. Хипертонично
сърце. /л.156 от делото/
С медицинско удостоверение вх.№75692 от
11.06.2015г. издадено от д-р И. Г., в качеството и на личен лекар на покойната
вече Р.А.К., в периода м.април 2007г. до нейната смърт на 11.07.2009г., са
представени 37 броя амбулаторни листове, касаещи извършените от личния лекар
прегледи, констатирани заболявания на пациентката, направления за специализирано
лечение и изписани лекарствени средства.
/л.234-272 от делото/
От приетото удостоверение изх.№1504/30.12.2014г. издадено от Център за
психично здраве „проф.Н. Шипковенски” ЕООД - гр.София,
се установява, че лицето Р.А.К. ЕГН **********,
не се води на диспансерно наблюдение, не е минавало на преглед в спешното звена
на ЦПЗ, считано от 01.01.2005г. до 28.12.2014г., не е настанявано на лечение в
отделенията на ЦПЗ или други
психиатрични клиники. /л.202 от делото/
Прието е пълномощно с нотариална заверка на
подписа на Р.А.К. рег.№620 от 30.01.2007г. от Нотариус В. М.рег.№053 от НК, с
което ответницата А.С. е упълномощена от Р.К. да я представлява пред НОИ, пред
пощенски клонове и търговски банки, да посочи банката в която да се превежда
пенсията, да открие банкова сметка, ***, да тегли преведените суми, да подава и
подписва документи и да извършва други необходими действия във връзка с тези
права. /л.65 от делото/
От
приетото Удостоверение за постоянен адрес изх.№АО 9400-60/07.01.2014г.
издадено от С.О., р-н Средец, се
установява, че А.И.С. има заявен постоянен адрес *** от 07.12.2007г. /л.66 от делото/
В подкрепа на твърденията си, че е собственик
на процесния имот, ответницата е представила Саморъчно завещание от 23.07.2007г.,
написано ,и подписано от Р.А.К., обявено на 16.07.2009г., вписано в ИР при АВ
на 11.08.2009г. под вх. per.
№ 34488, том IX, № 77 /л. 50 от делото/
В саморъчното завещание Р.А.К. се е
разпоредила с всичкото си движимо и недвижимо имущество в полза на А.И.С., за след смъртта си. Като
недвижимо имущество е описан апартамент от две стаи, хол, кухня, баня
–тоалетна, антре, 2 балкона върху площ от 85,20 кв.м., както и таванско
помещение -12,31 кв.м. и зимнично помещение от 6, 90
кв.м. В движимото имущество са изброени мебели и обзавеждане. В завещанието е отразен текст, че е написано
саморъчно и в пълно съзнание от завещателката, която
отменя предходните завещания свързани с имуществото и. Завещанието е подписано
и датирана, като подписа е положен, след завещателните
разпореждания.
Не се спори по автентичността и
авторството на завещателния
акт.
Ищците оспорват способността на Р.А.К. да изразява правно валидна воля и да разбира свойството
и значението на постъпките си, предвид преклонната и възраст - 94 години и множеството заболявания, като
поддържат недействителност на завещанието.
От Уведомително писмо с вх. per. №
477/24.07.2007г. на Нотариус Ст. Т.до Службата по вписванията София, се установява, че в архива на
нотариалната кантора е депозирано саморъчно завещание на Р.А.К., с адрес ***, чрез преносител Л.Л.Г.,
вписано в регистъра на саморъчните завещания под №16 , том 1 н.д.№16 „З”, общ
рег.№ 7062/ 24.07.2007г. /л. 201 по делото/
Приет е Протокол за обявяване на саморъчно завещание на Р.А.К. на
Нотариус С.Т.от 16.07.2009г., № 65 на НК, с р-н. на действие СРС, заведен под per. № 5947, том I 3,
per. 7040, съставен
от нотариус по молба на явилия се в нотариалната кантора Л.Л.Г., представил
препис – извлечение от акт за смърт №388/12.07.2009г. установящ,
че завещателката е починала на 11.07.2009г. /л.
51 от делото/
Прието
е Съдебно-психиатрично освидетелстване изх. №
100/07.08.2007г от д-р
Е.Г. и д-р Ц.П. от Областен диспансер за психични заболявания със
стационар - София област, в който е отразено, че освидетелстваната
Р.А.К., ЕГН **********, от София, не страда от психично заболяване; не е налице
слабоумие или психична болест; настоящото психично състояние й позволява да
разбира и ръководи постъпките си по отношение на разпореждането със своя имот,
т.е. завещателно годна“, който документ е оспорен от
ищците .
Представен е с отговора Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 178, том V, per. Хе
10167, дело № 895/24.1120Юг. на Нотариус С.Т., № 65 на НК, с р-н. на действие
СРС, вписан в ИР при АВ под вх. Per. №
53570/24.11.2010г., акт № 144, том CXXXVI, дело № 30707/2010г., в който е отразена
констатация на нотариуса по признаване на А.И.С. за собственик на основание наследство
по завещание на апартамент от 85,20 кв.м. на адрес гр.София, ул.”******** /л. 59 от делото/
За установяване на състоянието на Р.К. и
възможността и да разбира свойството и значението на постъпките и към момента
на оспореното завещание са събрани гласни доказателства и са назначени СМЕ,
единична СПсихЕ, тричленна повторна СПсихЕ, повторна
СМЕ.
В показания си свидетелката Е.У./58г.,
без родство/, ангажирана от ответницата,
разпитана в о.с.з. на 07.07.2015г., сочи, че познава на Р.К. от 1981г., като са съседи от 1995г. Св. У. сочи, че е имала много сърдечни приятелски и
добросъседски отношения с Р.К. до смъртта на последната и са се виждали почти
всеки ден, ходили заедно на пазар. Пояснява, че Р.К. била в много добро
физическо състояние за възрастта си, грижела се за себе си, готвела, перяла,
поддържала къщата си до травмата през 2006г.
Св. У. лично намерила баба Р., след падането и пред летящата врата на
кооперацията им, извикала „Бърза помощ” и после я придружила до болница
„Пирогов”. Сочи, че след падането на Р., основно тя и К.и помагали в битово
отношение, защото не можела да става. Снахите и в Благоевград я взели за два
месеца в края на 2006г., но когато Р.се прибрала огорчена и споделила, че трудно си е тръгнала и се е
прибрала с такси. След 2007г. започна да
се грижи за нея А.С., нейна внучка и тя пое цялостно не само битовата грижа, но
и всяка друга грижа в пълен обем - Храна, облекло, хигиена, всички неща. Имало
е случаи, в които е трябвало да я заведат в болницата, да постъпи за
изследвания. Св. У., сочи още Р.К. винаги е била с бистро съзнание, с бистра
мисъл и никога не е проявила най-малко
възрастово изменение в съзнанието, докато починала Сочи, че самата Р.беше
помолила А. да се грижи за нея по две причини, за да има човек, който да се
грижи за нея редовно и сериозно. Знае за завещанието в полза на А., т.к. Р.К. и
го е показвала.
Свидетелят С.Д./57г., без родство/, ангажиран от
ответницата/, разпитан в о.с.з. на 07.07.2015г. посочи в показанията си, че познава Р.К. от 1990г. и били добри приятели до смъртта и през м.юли
2009г. Виждали се по два –три пъти месечно. Основно се грижела сама, готвела,
пазарувала до пролетта на 2006г., когато паднала по стълбите и счупила
тазобедрена става. След това и помагали приятелката и К., комшийката и Е.У.. По
Коледа на 2006г. потърсил Р., но я нямало, а по-късно разбрал, че била при роднини
в Благоевград. По От начало на 2007г. грижата за Р., поела А., която готвела,
перяла, пазарувала. грижата
се е изразявала във всичко за един човек, който е трудно подвижен Свидетелят Д.сочи, че Р.била в
пълно съзнание жената, знаела си
старите неща и новите. Гледала телевизия, обсъждала нещата, можеше да ги анализира , имала абсолютно бистра
памет. Свидетелят
споделя, че за него Р.К. била един интелигентен човек, възпитан, ерудиран, спокоен,
весел. Умеела да
общува с всеки един от
приятелския си кръг.
Свидетелката
С.Х./57г., без родство/ангажирана от ищците/, разпитана в
о.с.з. на 07.07.2015г. посочи в показанията си, че Х.познава Р.А.К. от 1986г.
-1987г., когато учили в университета.
Сочи, че в студентските години ищцата М.К. малко време е живяла в
жилището на баба и Р.К. докато следвала. Свидетелката
сочи, че М. била в една от стаите,
тя беше в хола. Св. Х.сочи,
че баба Р.била много пъргава и жизнена жена. После започнала да боледува. През 90-те
години М. понякога със свидетелката и
пазарували. Свидетелката посочи, че с
времето Р.К. се била променила - била си
внушила, че й била изпита ракията, че някой й бил тропал, че някой я
притеснявал, вземал й дрехи й вещи, което се видяло на свидетелката неадекватно.
Свидетелят д-р И.Д./50г., без родство/
ангажиран от ищците, разпитан в о.с.з.
на 01.12.2015г., посочи в показанията си, че е приятел на ищцата М. и съпруга и, които през 2006г.
- 2007г., го потърсили и отвели до
апартамент в центъра на близка на М., която се казвала Р.за консултация и второ
мнение. По време на извършения от него преглед в качеството му на ортопед, на Р.К. в нейното жилище и заради
причинената фрактура на бедрената й кост няколко дни след изписването й от болница
..Пирогов“, е разпитал
бодната, която била
в увредено общо състояние, в лежащо положение, била контактна, но не е отговаряла адекватно на
въпросите; не е била адекватна. Отговаряла му за минали неща, разказвала му историята си, родословието
си. Прочел Епикризата
от болница ..Пирогов“ и обяснил на ищцата М. и съпруга и, че не може да им посочи място, където
ще оперират такава болна.
В показанията си д-р Е.Г. /ангажиран от ответницата/,
разпитан, като свидетел в о.с.з. на
07.07.2015г. потвърди констатациите се от направеното от него обсъждане в
Съдебно-психиатричното освидетелстване на Р.А.К.. Свидетелят установи, че по
време на освидетелстването Р.К. е била адекватна, спокойна и отговаряла на
всички въпроси. Нямала нарушения в паметта, спомнила си за живота си, за
миналото. Била наясно с настоящето. При освидетелстването проведохме разговор с
целенасочени въпроси, от които да се уверим в нейното психично здраве. С
колегата му д-р П. че не са открили
основания да се съмняваме в душевното здраве на Р.. Самата тя им посочи дамата, която се грижи за нея
/свидетелят посочи ответницата/, че поради липса на живи роднини иска да
прехвърли апартамента на нея.
Показанията на свидетелите Е.У.и С.Д.са
последователни, взаимно допълващи и почиват на дългогодишни лични впечатления
на свидетелите, поради което съдът ги кредитира. Показанията на свидетеля д-р Г. коресподират със
събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-психиатрична експертиза, поради което
съдът им дава вяра.
Показанията
на свидетелката Х., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, с оглед заявеното
близко приятелства с ищцата М.К..
От приетата съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р В.М. – специалист невролог, се
установява, че от
наличната медицинска документация става ясно, че Р.К. е страдала
от следните заболявания: Фрактура на дясната бедрена шийка с развитие на псевдартР.и скъсяване на десния долен крайник-получена на
28.05.2006г.след падане по стълбите, злополуката е получена при битова травма, влошила
значително качеството на живот на
освидетелстваната, поради развитие на псевдортР.,
т.е лъжлива става, която скъсява крака. Пояснено е, че такива болни имат
непрекъснати болки, каквито е имала и Р.К. и затова е
приемала аналгетици и се е придвижвала с проходилка; Генерализирана атеросклеР.-
сърдечна и мозъчна -регистрирана в документацията от 2003г. Вещото лице сочи,
че не става ясно как е доказана мозъчносъдовата форма
защото липсва ехографско изследване на мозъчните
съдове. Хронична мозъчносъдова болест и хронична вертебробазиларна недостатъчност от 5-6 г.,протекла с кризи
на световъртеж, главоболие ,залитане заради които е приемала съдоразширяващи медикаменти като Винпоцетин
,но няма описан преглед от невролог. В.л. невролог отбелязва, че мозъчносъдовата
болест се доказва със скенер на главата или цветна дуплекс доплерова
сонография на мозъчните съдове, каквито изследвания
липсват; Паркинсонов синдром- треморноригидна
форма от около 2003г.Липсва консулт и проследяване от невролог. В амб. листа е отбелязан прием на Синемет
- 3x1/2 тб. през м.9-ти и 10-ти 2004 г. и м.11.2005г.
за по 66 дни. След тази дата няма данни за прием на антипаркинсонови
медикаменти; Хронична исхемична болест на сърцето; Пристъпно
предсърдно мъждене-регистрирано
през м.03.2009г.; Артериална хипертония - 3-та степен; Хипертонично сърце; Сърдечна
недостатъчност-2-ри ФК, което се характеризира със загуба на миокард,остра или
хронична исхемия; Хроничен пиелонефрит, хронична
бъбречна недостатъчност-1-ва ст. От заключението на СМЕ, се установява, че това
са хронични дегенеративни заболявания ,които нямат точна етиология, лечение и
имат хронично-прогресиращ ход. При освидетелстваната водещи са били сърдечните
заболявания заради което, е провеждала редовно лечение с съответните медикаменти, диуретици,
медикаменти подобряващи миокардната контрактилност, съдоразширяващи и
поради това не е имала прояви на сърдечна декомпенсация
и се е движела макар и с проходилка. Установява се,
че липсват данни за психическа негодност или прием на психотропни медикаменти.
В.л. д-р М. сочи, че Р.К. е
страдала от хронични заболявания с дегенеративен характер- т.е. свързани със
стареенето на организма. Тези заболявания имат хронично прогредиентен
ход и не могат да се излекуват напълно, но редовният прием на подходящи
медикаменти може да се забави протичането им и да осигури едно сравнително
добро качество на живот и ментално състояние. От представените многобройни
амбулаторни листа от двете лични лекари - д-р Х. и д-р Г. става ясно, че от
2001г. до 2009г. К. е провеждала редовно
профилактични прегледи и е посещавала ежемесечно доболничната амбулатория за
изписване на медикаменти за хроничните си заболявания ,които е приемала
редовно. Поради системното контролиране и лечение на сърдечните си заболявания,
бъбречната недостатъчност и желязодефицитната анемия
не е развила съдова деменция. Такава не е описана в
медицинските документи. Напротив освидетлстваната е
била критична към състоянието си след падането и травмата на дясната ТБС и
необходимостта да има чужда помощ. Въпреки псевдоартР.та
е продължила да се движи с проходилка и да посещава
личния си лекар. Към датата на извършване на завещателното
разпореждане 23.07.2007 тя е била трудно подвижна, и в този смисъл хипотетично
е съществувала вероятността да бъде внушаема. От
заключението се установява, че Р.К. е
приемала системно лекарства за хроничните си заболявания и е посещавала редовно
личния си лекар за провеждане на регулярни и профилактични прегледи.Поради това
те са били добре контролирани и лекувани и не са довели до усложнения свързани
със сърдечна и мозъчна декомпенсация- липсват мед.
доказателства за дементни прояви или психотична продукция. Поради това въпреки преклонната си
възраст същата е могла да взима адекватни решения свързани с личните й и
имуществени решения.
От приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в.л. д-р Е.С.-Т.психиатър в ЦПЗ,
се установява, че освидетлстваната Р.К. е могла да
разбира свойството и значението на извършеното на 23.07.2007 год. завещателно разпореждане. Същата е могла да ръководи
постъпките си към тази дата за извършване на завещателното
разпореждане в полза на ответницата.
Посочени са заболяванията на освидетлстваната Р.К.: Генерализирана
и мозъчна атеросклеР., Хронична мозъчно съдова болест
и Паркинсонов синдром - треморно
ригидна форма, средно тежка степен, не водят до
възникване на Афективна психоза и такава не е била
налице. При тези заболявания има вероятност да възникне не старческа /сенилна / деменция, а съдова деменция, като тази вероятност е свързана с възникването на
остър мозъчно-съдов инцидент, или на множество транзиторни
исхемични инциденти /мултиинфарктна
деменция/. Протичането на тази деменция
може да е неблагоприятно при прекаран тежък инсулт или мозъчен инфаркт, но
извън това, протичането на процеса при Съдовата деменция
е по-благоприятно, по- продължително и по правило не води до засягане на ядрото
на личността /лакунарна деменция/.
При освидетлстваната Р.К. от медицинската
документация не се установяват данни за прекаран такъв тежък мозъчен инцидент.
Д-р Е.Т.сочи, че при тези заболявания е необходимо провеждане на лечение
с различни медикаменти - съдоразширяващи, антихипертензивни, ноотропи и
други помощни такива, състоянието се нуждае от периодичен контрол и оценка,
през един-два-три месеца, в зависимост от тежестта му. Заболявания протичат по
различен начин-те са хронични и необратими, но прогредиентността
им е различна, в зависимост от възникването на нови заболявания и усложнения,
които биха влошили горните, възникването на мозъчно съдов инцидент и неспазване
на лечението на основното заболяване, довело до развитието на Мозъчно съдова
болест.
Според СПсихЕ анализът на медицинската
документация сочи, че при Р.К. тези заболявания са протичало по-благоприятно, с
оскъдна симптоматика, с по-бавна прогредиентност и не
са довели до развитието на органично обусловена психоза или дементен
процес. Освидетестваната е провеждала лечение с вазодилататори,
антихипертензивни средства, медикаменти за лечение на
сърдечна недостатъчност, които са били в малки терапевтични дози и не биха
могли да доведат, с оглед възрастта на Освидетестваната,
до невъзможност тя да се грижи за своите работи в своя полза. С оглед на
изложеното, вещото лице е направило извод, че
Р.К. е могла да разбира свойството и значението на дрействията
си към датата на извършване на завещателното
разпореждане. В заключението си в.л. д-р С. сочи, че Р.К. е могла да се грижи за своите работи и е
разбира акта на завещателното разпореждане, неговите
последици и е действала в своя полза. Установява от заключението на СПсихЕ, че към момента на съставяне на завещанието
Р.К. не е страдала от същинско психично заболяване, нито от
интелектуален дефицит – деменция, нито е приемала
медикаменти за такова.
Заключенията на СМЕ, изготвена от в.л. д-р В.М. – специалист
невролог, както и заключението на съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от
в.л. д-р Е.С.-Т.- психиатър, съдът възприема като обективни, подробни и
компетентно дадени.
Предвид повдигнато от ищците оспорване на
двете заключения, за изясняване на спора от фактическа страна са допуснати тричленна СПсихЕ и повторна
СМЕ.
Вещите лица назначени в тройната
съдебно-психиатрични експертиза –д-р В. С., д-р М. К. и д-р Е. С., направиха
следните обсъждания, дадоха следните пояснения и обосноваха следните изводи:
- При поставената диагноза на Р.К. - генерализирана атеросклеР.-
мозъчна и сърдечна форма, се наблюдават някои психични и вегетативни - снижение
на вниманието, паметта, лесна уморяемост, шум в
ушите, световъртеж, тежест в главата и главоболие. Тези прояви обаче не
нарушават базисните психични годности на лицето. Всъщност
мозъчната атеросклеР.се включва в рубриката Мозъчно-съдови
болести на МКБ-10. Вещите лица сочат, че при освидетелстваната К. в медицинската документация не са отразени
данни за прекаран остър мозъчен инцидент и не са установени тежък двигателен, интелектуално-паметов дефицит и нарушение на висшите корови функции. Сочат още, че паркинсоновата болест
като заболяване не е било напреднало нито в телесното, нито в психичното
състояние на Освидетестваната. Поясняват, че при това
заболяване в някои случаи се наблюдават и психични симптоми - лесна уморяемост, проблеми със съня, известен когнитивен спад -
който се наблюдава в 15 до 30% от случаите. При Р.К. не се наблюдават такива
симптоми. Сочат, че много характерни са и промените в почерка – микрография.
Анализът на Освидетестваната К. показва, че не
е налице такова нарушение, което от своя страна също говори за по-лека форма на
това заболяване .
Вещите лица психиатри
обосновават извод, че описаните медикаменти с оглед възрастта и дозите, които
са приемани от Освидетестваната към процесния период, а и след това не могат да доведат и не са
довели до нарушение в съзнанието на Р.К., което да я прави негодна да се грижи
за своите работи и да разбира и ръководи действията си. Сочат, че няма данни Освидетестваната да е приемала психотропни или други
медикаменти, които по някакъв начин влияят върху психиката. Сочи се от вещите
лица, че единствено през м.март 2009г. е изписан Луцетал,
а през м.април 2009г. - Диазепам, които „медикаменти
обаче са изписани почти две години след процесния
период - м.юли 2007г. и нямат отношение към психичното състояние на Освидетестваната към този период. Сочи се в заключението,
че през целия период от време, включващ и процесния
период - през м.юли 2007г. не се е налагало Р.К. да се консултира от психиатър
или невролог по повод на евентуално съществуващи психични проблеми - психично
състояние или дементен процес.
Вещите лица обръщат внимание на факта, че винаги при хоспитализациите на Р. К. в болнично заведение в статуса е
отразено - контактна, адекватна и не е възниквало съмнение относно нейното
психично здраве. Състояние, което е обект на психиатрична оценка, не е отразено
и в Експертното заключение на ТЕЛК от 11.07.2007г. Сочи се, че в медицинското направление за ТЕЛК, издадено от
д-р И.Г. на 14.07.2007г., само 9 дни преди завещанието, тя е отразила, че Р.К. е
със „Запазено общо състояние, контактна, адекватна, трудно се концентрира,
ориентирана за време, място и собствена личност“ /л. 619 от делото/. Сочи си в заключението
на СПсихЕ, че няма данни в медицинската документация
за изразени дементни прояви на лицето К.. Една
диагноза, поставена от неизвестен специалист - дементни
прояви, такава диагноза не съществува. Това понятие не е диагноза, не е дори
анамнеза, защото не съдържа конкретни данни какви са тези дементни
прояви. Вещите лица д-р С. и от д-р С. обосновават извод, че Р.К.,
към 23.07.2007г., е могла да се грижи за
своите работи и е разбира акта на завещателното
разпореждане, неговите последици и е действала в своя полза. Установява от
заключението на СПсихЕ, че към момента на съставяне
на завещанието Р.К. не е страдала от същинско психично
заболяване, нито от интелектуален дефицит – деменция.
От приетото заключение на тричленната СпсихЕ се установява,
че Р.К. е била в състояние да действа разумно.
Вещото лице д-р К. - психиатър, при изслушването си в открито
заседание на 14.11.2017г. изрази
устно свое особено мнение по отношение на категоричността на дееспособността
на Р.К.. Изреждайки
заболяванията на покойната Р.К., д-р К. заяви, че „не е възможно те да не
окажат влияние върху мозъчната й дейност, най-малко върху когнитивните й
функции, които според мен са били нарушени в някаква степен.“ д-р К., сочи в своите обяснения накрая, че не дава заключение, а
хипотетична вероятност. До края на нейното
изслушване, д-р К. не заяви изрично, че не поддържа изготвената Тройна съдебнопсихиатрична
експертиза.
Съдът
възприема заключението на тричленната съдебно-психиатрична експертиза, като
обективно и компетентно дадено и кореспондиращо на неоспорените писмените
доказателства.
С оглед кредитирано заключение на СПсихЕ и тричленната съдебно-психиатрична експертиза, съдът
намира че към датата на съставяне на завещанието - 23.07.2007г., завещателката Р.К. е
могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
В заключението на повторна СМЕ с в.л. д-р Б.С.
-невролот, вещото лице сочи, че хроничната
мозъчно- съдова недостатъчност в условията на неконтролирани придружаващи
заболявания с голяма давност, с напредване на възрастта водят до хронична
мозъчна хипоксия с нереално възприемане на обективната действителност,
когнитивен дефицит, засилване на характеровите
особености с доминиране на инстинктивните пориви за задоволяване на първичните
потребности над общоприетите норми. В.л. д-р С.
обосновава извод, че изброените
фактори при увредено и влошено общо соматично състояние и неврологични
усложнения със задълбочаване на менталната и двигателната инвалидизация
безспорно влияят на възможността за вземането на адекватни решения за защита на
личните си и имуществени интереси.
Съдът не възприема заключението на
Повторната СМЕ, което е изолирано и не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства по
делото.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Относно иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Основателността на ревандикационната претенция се предопределя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта, която се намира във владение или държане на ответника и последният да
упражнява фактическа власт върху нея без правно основание за това. Ревандикационният иск имплицитно съдържа в себе си установителен иск за собственост /установителна
част/ и осъдителен иск за предаване на владението или държането /осъдителна
част/. Собственикът на каква да е идеална част от имот може да го ревандикира от целия от трето лице което го владее или
държи без основание. /Решение №744 от 10.02.2011г. по гр.д.№643/2009г. ВКС, ІVг.о. / В случай че, един съсобственик завладее общата вещ
изцяло, без да има основание за това, другия съсобственик може иска своята част
от веща с иска по чл.108 ЗС /Решение №139 по гр.д.№111 от 1985г. ОСГК/.
Поддържащия ревандикационното искане следва да
установи с доказателствената си активност, че е
титуляр на правото на собственост върху процесния
материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум
на годен придобивен способ – оригинерен
или деривативен /чл.77 от ЗС/.
В случая не се
установи наличието на първата
предпоставка: ищците да е собственици на процесния имот на поддържаните придобивни
основания – наследство от М.и Б.К., завещание от Р.и давностно
владение.
На първо място отношенията във връзка с наследството на Х.К. и възникнала, след смъртта на наследодателя
съсобственост по отношение на процесния имот, са
уредени със съдебна спогодба по гр. дело № 934/1975 по описа CPC, IV р-н., III
с-в, която е формирала СПН и валидно
вещно –прехвърлително действие. Не се доказа довода
за недействителност на делбата спогодба,
поради липса на воля за уреждане на отношения по посочения начин. Видно е от приобщените към настоящото дело
писмени доказателства по гр. дело № 934/1975 по описа CPC, IV р-н., III с-в., че участниците в делбеното производство строго са спазили в производство изискванията на действащия
тогава материален закон - Закон за собствеността на гражданите
/ЗСГ/, в сила от 30.03.1973г. /отм./, а именно: а/ „Чл. 2. /1/ Всеки гражданин може да притежава
в пределите на страната един жилищен и един вилен имот; 2/ Съпрузите и
ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са встъпили в брак, могат да
притежават един жилищен и един вилен имот, който принадлежи на някого от тях
или е тяхна съсобственост. ...“ б/ „Чл. 7. /1/ Гражданин, който
притежава повече от един жилищен или вилен имот по смисъла на предходните разпоредби, е длъжен да го прехвърли в двегодишен срок от влизането в сила на този
закон. в/ „Чл. 8. /1/ Ако собственикът
не прехвърли имота по ал. 1 от предходния член в двегодишен срок,
народният съвет извършва неговата продажба. г/ „Чл. 22. /1/ При делба на неподеляем недвижим имот ... съдът постановява да бъдат
изнесени на публична продан само ако никой от съделителите,
който има право да придобива имота ... не е правил искане за изкупуването им по
реда на чл. 288 от Гражданския процесуален кодекс.“
На следващо място в
депозираните отговори на М.К. и Б.К., като ответници
по гр. дело № 934/1975 по описа CPC, IV р-н III с-в, изрично същите са заявили, че всеки от тях
притежава жилище в гр.Благоевград и затова не претендира за процесния
имот в гр.София, като са съгласни същия имот да бъде поставен изцяло в дял на
ищцата Р.К., което очевидно е било общата воля на съделителите.
Според задължителните за съдилищата указания на ППВС 7/ 1973г., т.8, спогодбата има транслативен
ефект за делбените
имоти, за които е постигнато съгласие да бъдат придобити в дял от определен съделител
/вкл. и когато насрещната престация не е парична/. Не
състоятелен е довода на ищците, че не Р. К. не е изплатила уговореното
уравнение от 1313лв. В протокол от
откритото съдебно заседание по гр.
дело № 934/1975 по описа CPC, IV р-н., III с-в, проведено на
25.03.1975г. е отразяващ спогодба за
подялба на процесния имот, чрез възлагането му
в дял на Р.А.К., която за уравнение на
дяловете на съделителите М.Х.К. и Б.Х.К., е отразено,
че в сроковете по чл.288, ал.6 ГПК,
същата да им изплати 1313 лв. в брой,
като при неплащане от ищцата на
уравнителните суми, на ответниците ще се издаде
изпълнителен лист.
В настоящото процес не бяха ангажирани никакви доказателства, да са предприемани каквито и да било действия от М.Х.К. и Б.Х.К.,
по изваждане на изпълнителен лист и по принудително събиране на уравнителните
суми.
Не
се установи ищците да собственици на основание завещание от Р.А.К. от 5 април
1975г., съдържащо завещателно разпореждане относно процесния имот в полза на М.и Б.К.. Не се спори, като се
установява и приетите удостоверения за наследници, че лицата, в чиято полза е
направено завещателно разпореждане от 05.04.1975г.
- М.Х.К. и Б.Х.К., са починали
преди завещателката Р.К., съответно първия на
25.11.1996г., а втория на 22.07.2004г., поради което и съгласно разпоредбата на
чл.20 от Закона за наследството, това завещание не е произвело действие.
Не
бе доказано и третото поддържано основание – давностно
владение. Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Легалното определение за
добросъвестно владение се съдържа в разпоредбата на чл. 70 ЗС, предвиждаща, че
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена. В случая по делото не бе доказано твърдението на ищците - развито в
тяхната искова молба, че процесния имот е владян от наследодателите на ищците или чрез всеки
от последните през периода от 25.03.1975г. до 11.07.2009г.
Ищците оспорват
действителността на завещателното разпореждане на Р.К.,
материализирано в представеното по делото саморъчно завещание от 23.07.2007 г.
Съгласно константната съдебна практика, включително и тази на ВКС, при оспорване на саморъчно завещание
тежестта на доказване на изискванията за неговата действителност пада върху страната, която се ползва
от него
– в случая ответника-въззивник, който следва да установи неговата
автентичност и то по нетърпящ съмнение
начин, т.е. чрез пълно и пряко
доказване. Поддържат довод, че Р.К. не е
била годна да завещава и да изразява правно валидна воля, поради преклонна
възраст -94 години и редица заболявания,
които са попречили да разбира свойството и значението на постъпките си, към
момента на завещателния акт.
Настоящият състав намира, че такова доказване в
конкретната хипотеза не е налице.
Видно от
неговото съдържание, завещателното разпореждане е
написано при спазване на формалните изисквания на чл. 25 от Закона за
наследството, без да е нарушена формата на завещателния
акт.
Все видно от съдържанието на процесното завещателно разпореждане,
неговият диспозитив не страда
както от логични пороци, така и от такива
съществени граматични пороци, от които
волята на завещателката да е двусмислена, неясна или
неразбираема.
Процесното
саморъчно завещание е надлежно обявено от Нотариус и е вписано от съдия по
вписвания в Имотния регистър при АВ, които обстоятелства дават достатъчно
основания да се заключи, че това завещание отговаря на формалните изисквания на
чл. 25 от Закона за наследството.
Накрая, завещателното
разпореждане изрично отменя предходни такива разпореждания, т.е. направеното в
полза на наследодателите на ищците саморъчно завещание от 05.04.1975г.
Саморъчното
завещание представлява частен диспозитивен документ и
се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена
сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността
на завещанието, доказателствената тежест за
установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната,
която се ползва от него, по правилото на чл. 193, ал. 3, изр. последно ГПК. Ако
завещанието отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН, но се
оспорва с твърдението, че е антидатирано,
установяването на това обстоятелство е в тежест на оспорващата страна, която,
за да проведе успешно това оспорване, следва да ангажира такива доказателства,
които изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на
посочената от завещателя датата. Саморъчното завещание е строго формален
акт, законовите изисквания за неговата форма и съдържание са императивни и
спазването им от страна на завещателя е преценено от законодателя като
достатъчна гаранция за съобразяване на изразената от него воля.
Датата на съставяне на завещанието следва да бъде
обозначена в текста на завещанието, при това ръкописно от самия завещател.
Неспазването на това императивно изискване има за последица нищожност на завещателния акт поради липса на форма. Саморъчното
завещание е нищожно и когато съдържа необходимите реквизити и е изцяло е
написано от завещателя, но е антидатирано
/обозначената в него дата не е действителната датата на съставянето му/.
При саморъчното завещание въпросът за
"достоверна дата" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК не се поставя, тъй
като тя е ирелевантна при преценка на неговата
действителност с оглед разпоредбите на
чл. 42, б. "б" във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН и
чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН. Законът придава специално значение само на датата на съставянето на
завещанието, обявявайки я за задължителен елемент от неговата форма,
наред със завещателните
разпореждания и подписа на завещателя. Спрямо датата на съставяне на завещанието, а не спрямо
друга датата - на предаването му за съхранение на нотариуса или друго лице, на
откриване на наследството и пр., се
преценява дали то отразява последната воля на завещателя, както и дали
завещателят е бил способен по смисъла на чл. 13 ЗН да се разпорежда със своето
имущество за след смъртта си./Решение№ 207 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Дияна Ценева/
По делото бе установено, че завещанието на Р.К.
е написано саморъчно от завещателя в неговата цялост, включително и дата и
място на съставянето му. Завещанието съдържа посочените в чл. 25, ал. 1 ЗН
реквизити и е подписано от завещателя. Ищците по петиторния
иск, не са опровергали верността на посочената от завещателя датата на
съставяне на саморъчното завещание. Не е установено към 23.07.2009г. Р.К. да е била във фактическа невъзможност поради
болест или друга причина собственоръчно да изрази в писмен вид волята си за
разпореждане с имуществото си за след своята смърт. Събраните по делото доказателства не налагат и извод, че към тази
датата завещателкато е била неспособен да разбира
свойството и значението на постъпките си и да действа разумно. На база на
представената по делото медицинска документация и показанията на разпитаните
свидетели назначената съдебно- медицинска експертиза и тричленната СПсихЕ
е дала заключение, че Р.К., към 23.07.2007г., е могла да се грижи за своите работи и е
разбира акта на завещателното разпореждане, неговите
последици и е действала в своя полза. Установява от заключението на СПсихЕ, че към момента на съставяне на завещанието
Р.К. не е страдала от същинско психично заболяване, нито от
интелектуален дефицит – деменция. Установи се,
Вещите лица по СПсихЕ, тричленната СПсихЕ и СМЕ
сочат, че при Р.К. в медицинската документация не са отразени
данни за прекаран остър мозъчен инцидент и не са установени тежък двигателен, интелектуално-паметов дефицит и нарушение на висшите корови функции, включително и към релевантната дата –
23.07.2007г.
След
като завещателят е пълнолетен и не е поставен под запрещение, неспособността му
да завещава не може да бъде изведена с хипотетични предположения, а следва да
бъде установена по несъмнен начин с оглед конкретното му състояние към датата
на съставяне на завещанието, което в случая не е сторено.
В обобщение следва да се приеме, че саморъчното завещание от 23.07.2007 г.,
с което Р.К. е завещала на ответницата С. цялото свое движимо и недвижимо имущество, не страда от пороци,
обуславящи недействителност по смисъла на чл. 42, б. "б" във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН,
вр. с чл.13 от ЗН.
След
смъртта на завещателя същото е породило присъщото си правно действие и
легитимира ответницата като единствен собственик на процесния
апартамент.
По изложените
съображения съдът не намира за установено ищците да са собственици на процесния имот на поддържаните придобивни
основания, поради което същите не могат да претендира предаване на владението
върху имота въз основа на собственически права.
При горните изводи искът по чл. 108 ЗС следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78
ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответницата разноски по делото от 3975 лв., ; от които 250 лв. платен депозит за
СПсихЕ, 5 лв. държавна такса за съдебно удостоверение
и 3 670лв. адвокатско възнаграждение. Наведеното в хода на устни състезания от
пълномощника на ищците възражение за прекомерност по см.чл.78, ал.5 ГПК на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответницата, съдът намира за неоснователно,
предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, както и спрямо проведения
брой открити съдебни заседания и
продължителността на производството пред първостепенния съд.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд, , І ГО, 7-ми състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.К.,
с
ЕГН **********, К.М.П., с ЕГН **********, А.М.П., с ЕГН **********, Ц.Г.К., с ЕГН **********, Ю.Б.К., с ЕГН ********** и М.Б.К., с ЕГН **********, всички със
съдебен адрес *** против А.И. ***, иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението
върху следния недвижим имот: Апартамент, без номер с площ 85,20 кв.м.,
находящ се в гр.София, ул.”********, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет,
коридор и балкон, при вътрешни съседи по
титул за собственост: етажна собственост Г., ул. „Г.”, В.С., стълбище, двор, от
долу: А.С., от горе: Р.П., заедно с прилежащите на имот: 1.мазе с площ от 12,94
кв.м., при съседи етажна собственост Г., М.К., коридор, А.С., двор; 2. Таванско
помещение с площ от 12,31 кв.м., при съседи: портиерско помещение, улица –
„Рачо Димчев”, Х.И.и коридор, ведно с
4,44/100 ид. части от общите части на сградата и
следните общи помещения помещения: а/портиерско
помещение, находящо се на партерния
етаж сградата с площ от 19,50 кв.м., при съседи: двор, стълбище, С.С.; б/таванско помещение предназначено
за портиер от 22,80
кв.м.; в/ зимнично помещение с площ от 6,90кв.м.;
г/сушилня с площ 37,73 кв.м.; д/пералня
с площ от 14,70 кв.м.; е/клозетно помещение на таванския етаж с площ 2,56 кв.м.; и/ клозетно
помещение, находящо се в двора с площ 1,70 кв.м.,
заедно с припадащите се 4,44 % идеални части от дворното място, съставляващо УПИ VII-1 от кв. 407 по
плана
на гр. София, местност “Центъра” с площ от 472,06 кв.м., при
съседи по нотариален акт улица – етажна собственост Г., ул. „Рачо Димчев”, ул.„Уилям
Г.” и етажна собственост С.К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.И.К., с ЕГН **********, К.М.П., с ЕГН **********, А.М.П., с ЕГН **********, Ц.Г.К., с ЕГН **********, Ю.Б.К., с ЕГН ********** и М.Б.К., с ЕГН **********, всички със
съдебен адрес ***, да заплатят
на А.И.
***, разноски по делото пред СГС в размер на 3 975 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: