№ 72
гр. Търговище, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора М. К. А.
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243500600131 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 313 и сл. НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.Ж. Ж. от САК, в
качеството на защитник на подсъдимия Х. Т. Х. от гр.Разград, срещу присъда
№ 46 от 31.10.2023 г. постановена по нохд № 213/2023 г. по описа на РС
Разград, с която подсъдимия е бил признат за виновен за това, че „на
20.03.2022 г., в гр. Разград се заканил с убийство на Т. Ш. К. с думите „Ще
те убия, ще те разчленя, ще те раздробя и лекарите няма да могат да ти
съберат частите, ако беше излязъл навън щях да приключа спора с теб още
на момента!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му“ - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК , за
което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е било наложено наказание в
размер на 1 г. ЛОС, ефективното изтърпяване на което е отложено по реда на
чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от три години. Със същата присъда съдът е
осъдил подсъдимия Х. да заплати на пострадалия Т. К. сумата 4000 лв.
/четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта - 20.03.2022 г. до окончателно плащане на сумата, както и
сумата от 2 000 лева за деловодни разноски, като отхвърлил гражданския иск
в останалата му част до първоначално предявения размер от 5000 лева, като
неоснователен. С оглед изхода на делото, на подсъдимия са били възложени и
разноските в размер 922,47лв. от ДП, както и сумата 360 лв. направени
разноски в съдебната фаза на процеса и сумата 160 лв., представляваща 4 %
д.т. върху уважения размер на гражданския иск.
1
Първоначално жалбата е била депозирана пред ОС Разград, където е
било образувано внохд № 10/2024 г. и след отводи на всички съдии, с
определение № 141/18.03.2024 г. по чнд № 227/2024 г. на ІІІ н.о. на ВКС, по
реда на чл.43,т.3 от НПК делото е изпратено за разглеждане и решаване на
Окръжен съд Търговище.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимия, който чрез защитника
си адв.Ж. Ж. от САК е подал жалба в законоустановения срок. В жалбата се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Твърди се, че присъдата е постановена при нарушение на
материалния и на процесуалния закон, при непълнота на доказателствата, че е
необоснована и явно несправедлива, иска се отмяната й и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимия бъде признат за невинен и оправдан изцяло
по предявеното му обвинение, като бъде отхвърлен и гражданският иск.
В допълнителното писмено изложение към жалбата, депозирано в срока
по чл.320, ал.4 НПК адв.Ж. доразвива първоначалните си възражения, като на
първо място във връзка с твърденията, че първоинстанционната присъда е
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изтъква, че е налице разминаване между обвинението, така, както е
формулирано в обвинителния акт и в присъдата. В диспозитива на
обвинителния акт бил посочен следния текст на заканата: “Ще те убия, ще те
разчленя, ще те раздробя и лекарите няма да могат да ти съберат частите,
ако беше излязъл навън, щях да приключа спора е теб още на момента!“,
докато в мотивите си съдът обсъждал и други реплики, за които липсвало
произнасяне в присъдата. В този контекст се поддържа, че е налице
противоречие между мотивите на съда и съдържанието на присъдата, което
води до невъзможност да бъде проследено вътрешното убеждение на съдията-
докладчик. На следващо място /в раздел II/ се изтъква, че присъдата е
постановена при непълнота и неправилен анализ на доказателствената
съвкупност по отношение механизма на деянието, както и при липса на
мотиви от страна на съда защо приема, че “при конкретната ситуация тази
закана е могла да възбуди и очевидно е възбудила основателен страх у
пострадалия“, като е направен и кратък анализ на част от доказателствените
източници. Прави се искане за връщане на делото на прокурора за
отстраняване на неясноти в обвинителния акт относно изречените реплики,
предвид осигуряване възможността за упражняване в цялост правото на
защита на подсъдимия. В раздел III се излагат и съображения за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, с искане да бъде
изключено като отегчаващо вината обстоятелство това, че подсъдимия
използвал служебното си качество като намек за засилване на отправените от
него заплахи. По отношение на граждански иск се твърди, че липсват
доказателства относно твърдените обстоятелства във връзка с претърпени от
пострадалия неимуществени вреди. С оглед на всичко изложено, защитникът
моли въззивният съд да отмени присъдата на РС Разград и да признае
подсъдимия за невинен, алтернативно да намали размера на наложеното
наказание и размера на уважения граждански иск.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло лично от
2
подсъдимия и от адв.Ж., който доразвива доводите си относно допуснатите
процесуални нарушения свързани с начина, по който е било формулирано
обвинението; акцентира върху търговските отношения, които съществуват
между пострадалия и св.К.К.ова – очевидец на отправената закана да
убийство; оспорва съставомерността на деянието най-вече с оглед
доказаността от субективна страна.
Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника му
позиция, като в последната си дума сочи, че не е виновен и моли да бъде
оправдан.
Гражданският ищец и частен обвинител Т.К., редовно призован, не се
явява. Представлява се от повереника си адв.Д. Д. от АК-Шумен, който
заявява, че обвинението е доказано по необходими за това несъмнен начин от
събраните в първата инстанция доказателства. Пледира за потвърждаване на
присъдата и уваженият с нея размер на гражданския иск.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира жалбата
за неоснователна, като поддържа, че първостепенният съд подробно и
аргументирано е обсъдил цялата относима доказателствена съвкупност и е
постановил осъдителна присъда, който е правилна и законосъобразна, поради
което следва да бъде изцяло потвърдена.
Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност,
след преценка на съображенията и доводите, изложени от подсъдимия и
неговия защитник, повереника на гражданския ищец, представителя на ТОП,
както и след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда,
съгласно чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:
Съдът намира подадената срещу присъдата въззивна жалба за
допустима, но по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка е напълно изяснена от районният съд, който в
съответствие с процесуалния ред е събрал необходимия обем доказателства,
имащи съществено значение за правилното решаване на делото.
Доказателственият материал по делото е анализиран от РС Разград
задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. С него се изясняват по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното
решаване на делото по същество. От събрания доказателствен материал
първостепенният съд е установил следната фактическа обстановка, която
въззивния съд изцяло споделя:
Подсъдимият и въззивник в настоящото производство Х. Т. Х. живеел в
гр.Разград, работел като мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД МВР
Разград. Свидетелят Т. Ш. К. също живеел в гр.Разград, където работел като
лекар в „Спешно отделение“ на МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“ АД и
специализирал в Отделението по нервни болести на същата болница. В
същото отделение работела като медицинска сестра и св. Айше Аларън, която
била бивша съпруга на подсъдимия. В качеството си на полицейски служител,
подс.Х. често съпровождал до болницата лица пострадали от престъпления,
както и водачи, управлявали МПС в нетрезво състояние. По повод тези
посещения, подсъдимият се запознал с пострадалия К. и във времето
3
отношенията им станали приятелски, като започнали да се виждат и извън
службата. След като св. Айше Аларън завела дело за развод против
подсъдимия, отношенията на последния със св.К. рязко се влошили.
Причините за това били, че подсъдимият св.К., че има интимни отношения
със съпругата му; че се бърка в семейните им отношения, давайки съвети за
развода и родителските права над децата им; че посещава дома на св.Аларън,
когато в края на 2022 г. нейния баща починал.
На 10 или 11-ти март 2022 г. около обяд св.К. намерил на предното
стъкло на личния си автомобил, паркиран пред спешно отделение на
болницата в гр.Разград, букет червени карамфили, което станало достояние на
неговите колеги и повод за закачки. На 13.03.2022 г. около обяд, св.К.
установил, че този път, но под чистачката на предното стъкло на автомобила
му, отново паркиран пред болницата, е поставено прозрачно найлоново
пликче, тип „джоб“ с куршум в него. С помощта на св.К.К.ова, св.К. направил
видеозапис как вдига плика с куршума от предното стъкло и го поставя на
задната седалка на автомобила. Няколко дни по-късно св.К. предал плика в
частна лаборатория в гр.София да бъде изследван за пръстови отпечатъци, но
такива не били открити по куршума. От заключението на назначената и
изготвена в ДП балистична експертиза /л.68/ е видно, че предоставеният за
изследване боеприпас е 9x19 мм, е предназначен за всички оръжия,
маркирани с 9x19, 9 мм „Luger“. Същият представлява годен боеприпас за
огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗОБВВПИ и няма причина да
не е годен за стрелба.
На 20.03.2022 г., около 19.35 ч., подсъдимият изпратил на св.К. няколко
текстови съобщения чрез мобилното приложение за комуникация
„Messenger“, с които го приканвал да разговарят като „мъже“; че нямало как
да избяга от съдбата; че разговорът между тях бил неизбежен. Св.К. не
отговорил на съобщенията, при което подсъдимият започнал да му звъни по
телефона, като след няколко позвънявания св.К. приел разговора. Между
двамата се провел разговор, в който подсъдимият настоявал св.К. да излезе
пред болницата за да говорят, но последният отказал, заявявайки, че ако иска
да разговарят, да отиде в стаята за отдих на спешното отделение, където се
намирал в момента.
Около 20.30 ч., подсъдимият пристигнал в стаята за отдих на „Спешно
отделение“, намираща се на първия етаж. По същото време в стаята за отдих
се намирали св.К. и св. Кадрие К.ова – също лекар в болничното заведение,
която подсъдимия познавал. Тримата седнали на столове в стаята и започнали
да разговорят, като първоначално разговорът започнал спокойно, но малко
след това подсъдимият засегнал темата за отношенията на св.К. с жена му.
Подс. Х. отново държал сметка на св.К., че е посетил бащиния дом на св.
Аларън, без да го уведоми за това. Обвинил го и за това, че й бил оказвал
морална подкрепа да се раздели с него и че той /свидетелят/ бил причина за
развода им. Разговорът се водил на турски език, който и тримата
присъстващи разбирали като майчин език. В един момент подсъдимият
повишил тон и се изправил, като двамата свидетели също се изправили.
Св.К.ова се опитала да тушира напрежението и да убеди подсъдимия да се
4
успокои, но той продължил с упреците си към св.К. и започнал да го
заплашва. В присъствие на св.К.ова подсъдимият заявил на пострадалия:
„Това нещо ще приключи още тази вечер. Трябваше да излезеш навън. Ако
беше излязъл навън щях да приключа спора с теб още на момента. Ще те
излежа. Няма да могат да ти съберат парченцата всички лекари“.
Изричайки тези думи, подсъдимият бутнал св. К. в областта на гърдите, при
което последният отново седнал на стола. Двамата свидетели продължили в
опитите си да успокоят подсъдимия, но последният продължил да отправя
закани към св.К. изричайки думите: „Ще те убия, ще те разчленя, ще те
раздробя. Подсигурил съм и децата си. Ще те излежа пет-десет години
колкото трябва, но ще те убия!“. Св.К.ова се притеснила, че подсъдимият
ще прибегне до физическа саморазправа със св.К., поради което отворила
вратата на стаята за отдих и започнала да вика охраната. Подс.Х. й заявил да
не вика охраната, защото и тях щял да изтрепе.
Виковете на св.К.ова били възприети от св.Е.. Трифонов, който към този
момент бил на работа като охранител в болницата. Св.Трифонов веднага се
насочил към стаята за почивка на лекарите, но не влязъл вътре, защото св.К.
му казал, че нямало проблем и затворил вратата на стаята. Тогава подс. Х.
повторил още веднъж заканите за убийство към св.К. и решението рано или
късно да стори това, а на излизане от стаята попитал св.К. получил ли си е
подаръците. След това подсъдимият напуснал болничното заведение, като
минавайки покрай охранителя му казал „Ти пък къде излизаш. И ти ли искаш
да ядеш шамарите!“.
Свидетелят Т.К. се уплашил много от отправените към него закани за
убийство от подсъдимия, смятал, че живота и здравето му са застрашени.
След тези случаи се чувствал напрегнат, не можел да се концентрира добре в
работата, нямал пълноценен сън и често не можел да заспи. Страхувал се да
не види някъде подсъдимия, знаейки, че той притежава служебно и лично
огнестрелно оръжие. Видно от заключението на комплексната съдебно
психиатрична и психологическа експертиза /л.108-109 от ДП/ инцидента от
20.03.2022 г. е предизвикал у пострадалия Т. К. остра стресова реакция,
провокирана от реално усещане за осъществяване на твърдяната от
подсъдимия заплаха за убийство. Според вещите лица предизвиканото
притеснение у пострадалия от отправените директни закани от обвиняемия,
придружени с физическа агресия, се е усилило от споменаването от
последния на подаръците, които му бил оставил.
Първостепенният съд е приел за доказана по безспорен начин описаната
по-горе фактическа обстановка. Същата е била установена от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, заключенията по
изготвените експертизи, както и от надлежно приобщените писмени
доказателства. Съобразявайки така описаните доказателства, настоящият
съдебен състав счита, че правилно и обосновано съдът не е дал вяра на
обясненията на подсъдимия за това, че не е изричал посочените закани и че
по-скоро е помислил, че св.К. ще го нападне. Тези обяснения очевидно са
възприети от съда само като защитна версия /позиция/, която подсъдимия
може да реализира от избран от него начин /в т.см.р.№ 478/04.11.2008 г. на
5
ВКС по н.д.№ 514/2008 г. І н.о./ и правилно не са били поставени в основата
на присъдата. Това е така, защото същите са опровергани категорично от
показанията на свидетелите Т.К. и К.К.ова, които показания съдът е изцяло
кредитирал. Действително св.К. е пострадал от престъплението и същият е
заинтересован от изхода на делото предвид предявеният от него граждански
иск и конституирането му като граждански ищец и частен обвинител в
наказателния процес-обстоятелство, върху което акцентира и защитата на
подсъдимия. При анализ на неговите показния следва да се отчете, че те са
едновременно източник на доказателства и защитното средство за
накърнените му от престъплението права – положение, което евентуално
може да го мотивира да бъде тенденциозен и недобросъвестен (за
показанията на пострадалия свидетел и преценката за достоверността им –
вж.р.№ 836/28.12. 1990 г. на ВС по н.д.№ 812/90 г., І н.о.).
Първоинстанционният съд е извършил изключително детайлен анализ на
показанията на пострадалия и ги е съпоставил с показанията на другия
свидетел-очевидец Кадрие К.ова, за която липсват за заинтересованост,
независимо от отправените в съдебното заседание пред настоящата инстанция
внушения от защитата, че К.ова и св.К. имали търговски взаимоотношения,
което било мотив за св.К.ова да опише станалото единствено по подходящ за
пострадалия начин. Въззивният съд подробно и задълбочено анализира
показанията на тези двама свидетели-очевидци, като не намери пропуски в
аналитичната дейност на районния съд. Двамата свидетели са последователни
и конкретни относно поведението на подсъдимия и отправените от него
закани за убийство. Показанията им напълно съвпадат, дори и в крайно
съществени подробности, като са напълно логични на фона на всички
изяснени обстоятелства, поради което и този съд намира, че добросъвестно
излагат възприятията си относно случилото се на инкриминираната дата и
място. Не е спорно по делото, че подс.Х. е бил убеден във
взаимоотношенията между пострадалия и бившата му съпруга, и процесната
вечер е търсил свидетеля за да разговарят за това. Очевидно това е довело до
ескалация на напрежението в последвалия разговор, при което подсъдимият е
отправил към пострадалия заканите за убийство. Думите на подсъдимия
сериозно са повлияли и на двамата свидетели, доколкото в с.з. са
предизвикали у тях видимо смущение /отбелязано в мотивите на районния
съд/. Това показва, че използваните от подсъдимия специфични изрази са
останали трайно в съзнанието им, което несъмнено показва реалната уплаха,
която е преживял пострадалия. Същата се потвърждава и от заключението по
приетата без възражение по делото КСППЕ /л.95/. Вещите лица са
категорични за това, че ситуацията е била възприета от пострадалия като
заплашителна, като се касае за остра стресова реакция, която включва
комплекс от емоционални, поведенчески и вегетативни симптоми, на значим
за лицето стресор, която може да продължи от часове до дни след извеждане
от ситуацията. По идентичен начин, правилно съдът е кредитирал и
показанията на св.Е.Трифонов /във връзка с агресивното състояние на
подсъдимия/; св.А.Мехмедова и св.И.Петкова /възприели от съседна стая
разговора на висок тон и видели св.К.ова когато вика охраната/. Показанията
6
на останалите разпитани по делото свидетели - А. Гекчел и Ю. Атанасов
касаят други събития - поставените цветя на чистачките на автомобила на
св.Т. К., за които обаче и за намерения от пострадалия куршум не са налице
убедителни доказателства, които да ги свързват с подсъдимия.
Всички повторно обсъдени свидетелски показания дават основание и на
този съд също да приеме за доказана по категоричен начин процесната
фактическа обстановка, въз основа на която районният съд правилно е отчел
като напълно достатъчни събраните и коментирани доказателства, които в
своята съвкупност доказват извършването на престъпно деяние от страна на
подсъдимия, представляващи отправянето на горепосочените реплики към
пострадалия. От буквалния прочит на тези реплики следва категорично и
недвусмислено, че същите съдържат отправена от автора им към адресата
закана с убийство. Безспорно е, че заканването в случая е било от такова
естество, че би могло да възбуди основателен страх у св.К. за
осъществяването му /т.е. законодателят не въвежда като елемент за
съставомерността на деянието заканата да е възбудила, респ. предизвикала
основателен страх у заплашения, в какъвто смисъл са част от възраженията на
защитата, развити в раздел ІІ от допълнението към въззивната жалба/.
Решението на ВКС № 419/12.01.2015 г. по н.д.№ 1314/2014 г. на ІІІ н.о., на
което акцентира защитата, е точно в подкрепа на изложеното от въззивния
съд. Касационната инстанция стига дори по-далече посочвайки, че при това
престъпление е било „… неотносимо и ненужно назначеното експертно
изследване от СППЕ. Съдът е трябвало от съвкупната оценка на събраните
гласни доказателствени средства да установи обективно наличие на
възможността за възникване на основателен страх у пострадалия, а не
дали е налице или не състояние на възникнал страх у пострадалия, който
единствено може да се преценява при индивидуализацията на наказанието,
но не и за отговорността за деянието..“. В настоящият случай не може да се
говори за т.нар „скарване“ между подсъдимия и пострадалия, тъй като
събраните по делото доказателства не сочат за това използваните от
подсъдимия изрази да са използвани импулсивно, механично и да са имали
единствено емоционален заряд; да са изразявали гняв и яд, но в
действителност да не са целели чрез реална заплаха или реално нападение да
се въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у
пострадалия, и да ги промени като предизвика страх от осъществяването на
заканата. Точно обратното е поведението на подсъдимия спрямо пострадалия
– използваните от него думи и действия са със застрашителна насоченост
срещу волята на пострадалия; използвани са напълно съзнателно и със
съдържанието, което имат.
Тук е мястото да се отговори на възраженията на защитата, подробно
аргументирани в допълнението към въззивната жалба и доразвити в с.з. пред
настоящата инстанция относно това, че присъдата е постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
разминаване между обвинението, така, както е формулирано в обвинителния
акт и в присъдата. Конкретно се посочва, че в диспозитива на обвинителния
акт бил посочен следния текст на заканата: “Ще те убия, ще те разчленя, ще
7
те раздробя и лекарите няма да могат да ти съберат частите, ако беше
излязъл навън, щях да приключа спора е теб още на момента!“, докато в
мотивите си съдът обсъждал и други реплики, за които липсвало произнасяне
в присъдата. В този контекст се поддържа, че е налице противоречие между
мотивите на съда и съдържанието на присъдата, което води до невъзможност
да бъде проследено вътрешното убеждение на съдията-докладчик –
възражения, които въззивният съд не споделя. Това е така, защото абсолютно
същите възражения са били изтъкнати от защитата още в проведеното на
13.07.2023 г. разпоредително заседание, където са оставени без възражения.
По частна жалба на адв.Ж. е било образувано вчнд № 324/ 2023 г. по описа на
ОС-Разград, като с определение № 104/01.08.2023 г. съдът е потвърдил
определението на РС-Разград, с което и съгласно чл.248,ал.3 от НПК е
преклудирана възможността за преразглеждане на този въпрос.
Процесуалната пълнота на изложението изисква да се посочи, че по този
въпрос е налице нова съдебна практика - например р.№ 247/05.07.2023 г. на
ВКС по кнд № 893/2022 г. на І н.о., според което - „Несъмнено, предвидената
преклузия по чл.248, ал.3 от НПК е насочена страните, но не преклудира
възможността въззивната и касационната инстанция служебно да
констатират допуснати в предходната фаза съществени процесуални
нарушения и да предприемат действия по тяхното отстраняване“, а според
р.№ 47/06.02.2023 г. на ВКС по кнд № 810/2022 г. на І н.о. – „ Принципно
възражение за нередовност на обвинението поради пороци, неясноти и
противоречия в обвинителния акт може да бъде валидно направено и пред
касационната инстанция, доколкото установената в чл. 248, ал. 3 от
НПК преклузия за това беше преодоляна с Решение от 21.10.2021 г. по Дело
C-282/20 на Съда на Европейския съюз, с което се прие, че ограничителна
процесуална правна норма от вътрешното законодателство, каквато е
разпоредбата на чл.248, ал. 3 от НПК, не съответства на Правото на ЕС и
конкретно на член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на
информация в наказателното производство и член 47 от Хартата на
основните права на Европейския съюз. Нормативното несъответствие,
констатирано от СЕС, налага националният съд на всяка държава – членка
на ЕС, включително българският съд, да не съобразява установената в чл.
248, ал. 3 от НПК забрана за преразглеждане на такова възражение, поради
което касационната инстанция дължи произнасяне по него независимо, че е
било поставено за обсъждане и е получило отговор в разпоредителното
заседание на първоинстанционния съд“.
След направеното в горният абзац принципно уточнение и
съпоставянето му с данните по конкретното дело и в светлината на
задължителната за съдилищата съдебна практика /ТР №2/2002 г. на ОСНК на
ВКС/ показва, че възражението е неоснователно. Това е така, доколкото
ВСИЧКИ възражения на защитата свързани с твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт,
свързани с ограничаване правата на подсъдимия, са намерили своя
аргументиран отговор в определенията на РС и ОС Разград. Тези две съдебни
8
инстанции са се произнесли във фактическите и правни рамки на внесеното
от прокуратурата обвинение, поради което не може да се приеме за
основателно поддържаното и пред настоящия въззивен съд възражение за
нарушено право на защита на подсъдимия поради най-общо казано нередовно
обвинение, което в контекста на изискването за справедлив процес по чл.6 от
ЕКПЧ да налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане, така както се сочи в раздел I от допълнението към въззивната
жалба.
Районният съд е обсъдил обстойно и отношенията между подсъдимия и
пострадалия, които първоначално са били приятелски, а впоследствие са се
влошили поради редици причини, посочени по-горе и в настоящото решение.
С оглед на така възприетата фактическа обстановка, правилно и
законосъобразно съдът е приел, че по делото е установено по категоричен
начин, че подс.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 от НК за извършването на
което е бил предаден на съд. След като е признал подс.Х. за виновен по
повдигнатото му обвинение, съдът задълбочено е обсъдил степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и с визираните в чл. 54
НК смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и му е наложил наказание в
размер на 1 г. ЛОС, ефективното изтърпяване на което е отложил по реда на
чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от три години. За да определи този вид и
размер на наказание съдът от една страна правилно е отчел като единствено
отегчаващо вината обстоятелство качеството на полицейски служител, в
контекста на това, че е неприемливо лица от състава на МВР да заплашват
граждани по подобен безцеремонен начин /а не в контекста да „засили“
отправените от него закани, за което се посочва в раздел ІІІ от допълнението
към въззивната жалба/. От друга страна, като смекчаващи вината
обстоятелства е било отчетено чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни, след което наказанието е определено именно при
превес на втората група обстоятелства – преценка, с която въззивния състав
изцяло се солидаризира и не намира основание за допълнително намаляване
на размера на наказанието, както не намира основание за приложение на чл.55
от НК.
Правилно е определен и размера на обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди. Видно е, че от неправомерното и виновно
извършено деяние на подсъдимия, пострадалият К. е преживял сериозен страх
и то в продължителен времеви период. Използваните от подсъдимия
специфични заканителни изрази, съчетани с длъжностното качество на
подсъдимия и знанието у пострадалия, че подсъдимия притежава огнестрелно
оръжие, показват, че се касае за причиняване на по-сериозни емоционални
вреди характерни за този вид престъпни посегателства, които правилно са
обезщетени със сумата 4000 лв., ведно със законната лихва от деня на
увреждането, до окончателното й изплащане, като подсъдимият е бил осъден
да заплати на пострадалия и направените от него разноски за повереник в
размер на 2000 лв.
При извършената съгласно чл.314 от НПК служебна проверка на
9
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което
същата следва да бъде изцяло потвърдена като правилна и законосъобразна.
Водим от горното и на основание с чл. 338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 46 от 31.10.2023 г. постановена по нохд
№ 213/2023 г. по описа на Районен съд Разград, като правилна и
законосъобразна.
Решението е изключено от актовете, които съгласно чл.346 от НПК
подлежат на касационна проверка, поради което е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10