№ 16705
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110124400 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Ищецът В. М. И. твърди, че със запорно съобщение от 2016г. разбрал, че е осъден да
плати сочени суми по изпълнителен лист, издаден на 8.10.2015г. от РС Перник, като твърди,
че вземането е прехвърлено на ответника с договор за цесия, за която не е уведомен.
Предявява отрицателен установителен иск за признаване, че не дължи чрез принудително
изпълнение на ответното дружество „Микроадванс“ АД сумата: 11089,19 лева – главница по
договор за кредит, 2083,58 лева лихва от 25.1.2014г. до 2.7.2015г., 748,79 лева –наказателна
лихва от 25.1.2014г.- 2.9.2015г., 663,94 лева лихва съгласно чл.6,вр.чл.1, б.б анекс 2, заедно
със законна лихва, 291,52 лева държавна такса, 694 лева възнаграждение за юрисконсулт.
В срока за отговор на исковата молба, „Микроадванс“ АД е подал писмен отговор, в
който оспорва основателността на иска, като твърди, че вземането, по което кредиторът е
образувал изпълнително дело, му е прехвърлено с договор за цесия от 2019г., че е бил
упълномощен от кредитора да уведоми длъжника, което твърди да е сторено на 17.9.2019г.
Счита, че давността за вземането е идентична с давността при решаване на спора със
съдебно решение – 5 г., поради което не е изтекла, заради извършените действия от
кредитора по прекъсването й. Твърди, че след образуването на изпълнителното дело, са
извършвани многобройни доброволни плащания от ищеца, които счита, че прекъсват
давността, защото съставляват признание на вземането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
1
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 9.1.2008г. между
„Райфайзенбанк / България/ “ ЕАД , ищецът В. И. и ***.а, е сключен договор за кредит с
главница от 14178,50 лева, и 8,75 % годишна надбавка, при уговорена крайна падежна дата
25.8.2018г., че на 4.1.2016г от съдебен изпълнител е изпратено запорно съобщение на
валентина И.а, с което се уведомява за наложен запор на вземанията при работодател, за
11080,19 лева главница, 379,32 лева лихви, неолихвяема сума 4481,53 лева в полза на
„Райфайзенбанк / България“ ЕАД.
От представеното по делото копие на изпълнително дело е видно, че същото е
образувано по молба на „Райфайзенбанк / България“ ЕАД от 11.12.2015г. с приложен
изпълнителен лист, издаден по гр.д.– 05581/2015г. на РС – град Перник, за сумата 11080,19
лева изискуема главница по договор за банков кредит, сключен на 1.9.2008г., сумата
2083,58 лева – изискуема редовна лихва от 25.1.2014г.- 2.7.2015г., сумата 748,49 лева –
изискуема наказателна лихва за период 25.2.2014г.- 2.9.2015г., лихва 663,94 лева-
представляваща изискуема лихва, съгласно чл.5,вр.чл.1, б.б от анекс 2, заедно със законната
лихва от 3.9.2015г до плащането, както и сумата 291,52 лева държавна такса и 694 лева
юрисконсултско възнаграждение.
На гърба на изпълнителния лист са налице отбелязвания за заплатени по
изпълнението суми, за период 14.3.2016г.-2.9.2019г., които, видно от представените в
рамките на изпълнителното дело доказателства, са събрани принудително от страна на
ищеца суми, чрез наложен от ЧСИ запор на вземания на ищеца към кредитна институция.
Ищецът е представил платежни нареждания, с които, за период от 19.09.2019г. до
30.4.2023г. по кредита е заплатена, в полза на ответника сумата от общо 8002 лева по това
задължение, чрез доброволно плащане, от които сумата 7530 лева- платени от ищеца В. М..
По изпълнителното дело, ЧСИ е издала справка за задължението към 30.9.2021г., остава
неплатена сумата 6834,13 лева главница.
По делото са представени договор за цесия, с приложение, в което се съдържа ЕГН на
ищеца, както и задължение от 11080,19 лева главница, 1285,80 лева лихва към 26.6.2019г.,
юрисконсултско възнаграждение към същата дата 1392 лева, както и известие за доставяне,
от което е видно, че на 17.9.2019г., лично ответникът е получил уведомлението, че
вземането е прехвърлено на ответника.
На 8.7.2019г., взискателят - „Райфайзенбанк / България“ ЕАД е подал молба по
изпълнителното дело, с която е уведомил ЧСИ, че с договор за цесия от 26.6.2019г.,
вземането му е прехвърлено на ответника, оттеглил е пълномощията на процесуалните
представители на банката по изпълнителното дело,и е посочил сметка на ответника, по
която да постъпват сумите, събрани по изпълнението. Ответникът „Макроадванс“ АД е
подал до ЧСИ молба от 25.9.2020г., с която сочи, че за период до датата на молбата, при него
са постъпили доброволни плащания и сочи актуален размер на задължението. След тази
дата, през 2021г., ищецът В. М., чрез свои пълномощници, е подал на два пъти молби –
първия път, с искане за издаване на преписи, вторият – с посочване, че заплаща по сметка на
2
ответника определени суми и приложени платежни нареждания, с искане за издаване на
актуален размер на задължението. Нова молба е подадена през 2022г., отново с приложени
платежни нареждания за извършени доброволни плащания. На 31.1.2022г., ответникът е
подал молба до ЧСИ, изпълнителното производство по отношение на Валентина И.а да се
прекрати, като същото продължи само по отношение на ищеца. ЧСИ е прекратил
производството по отношение на И.а, на основание чл.433,ал.1,т.2 ГПК – искане на
взискателя. На 2.3.2022г. ЧСИ е изискал актуален размер на задължението от ответника,
като с електронна поща му е отговорено, че вземането е в размер 11032,10 лева- главница,
557,73 лева неолихваемо вземане, и последна постъпила сума 1.9.2021г.Ответникът е подал
молба на 16.3.2022г., с искане до ЧСИ за извършване на справка за регистрирани трудови
договори на В. И., и налагане на запор върху трудово възнаграждение. Извършена е
справка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът е солидарен длъжник по договор за кредит, като против него, и солидарният
длъжник Валентина И.а, е издаден изпълнителен лист за сумите, предмет на иска.
Ответникът, към предявяване на иска, е единствен длъжник по изпълнителното дело.
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Относно спорния въпрос дали давността за
вземането е изтекла, са приети две Тълкувателни решения на ВКС. С т.14 от ТР №
2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС се прие, че „ Подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.)
не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД.“, както и че постановките на ППлВС № 3/1980г. / в рамките на
изпълнителния процес, давност не тече, а същата е спряна/, са изгубили сила.
С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното
дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн.
чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД .
С Тълкувателно решение по т.д.№ 3/2020г. от 28.3.2023г. на ОСГКТ на ВКС, се
прие, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
Вземането по изпълнителния лист, не попада под посочените в чл.111 ЗЗД вземания,
поради което и за тях се прилага общото правило на чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по
договор за кредит / основанието е видно от изпълнителния лист/ се погасява с изтичане на 5
години от изискуемостта й. Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно
производство. По делото няма данни за подадено възражение. Искът по чл.439 ГПК, следва
3
да се основава на факти, настъпили след издаване на заповедта и изпълнителния лист, което
е условие за неговата допустимост. Изпълнителният лист е издаден на 8.10.2015г., когато
заповедта за изпълнение по гр.д.№ 05581/2015г. е влязла в сила.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът следва да обоснове иска
си на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта. От момента на влизане в сила на
заповедта, тече нова давност, която е всякога пет години /чл.117,ал.2 ЗЗД/, защото заповедта
за изпълнение се ползва със стабилитет, за разлика от определението за издаване на
изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание. / решение №
50295/23.1.2023г., ВКС, гр.д.№ 1030/2020г./
С решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., е
прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която
тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло
в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
Молбата за образуване на изпълнително дело е от 11.12.2015г., като с нея, давността
за вземането е била прекъсната, съгласно разпоредбата на чл.116, б.в ЗЗД. В съответствие с
даденото тълкуване на ВКС в ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС, в
рамките на изпълнителното производство, давността за вземането се прекъсва с всяко
действие по изпълнението, довело до събиране на вземането. Относимо към делото, за
период 14.3.2016г.-2.9.2019г, въз основа наложен запор на вземания на В. М. И. към
кредитна институция, принудително са събирани суми. Невярно е твърдението на ищеца, че
със събраните суми, съдебният изпълнител е погасявал таксите по изпълнението –
обратното е видно от гърба на изпълнителния лист. След датата 2.9.2019г., за период от
19.09.2019г. до 30.4.2023г. ищецът И. е заплащал доброволно в полза на ответника
„Макроадванс“ АД суми от по 200 лева месечно.
Следователно, и противно на твърденията на ищеца, последният е бил уведомен за
прехвърлянето на вземането, и едновременно с това, доброволно е заплащал на ответника до
30.4.2023г. Плащането съставлява частично признание на вземането, за платената част,
когато не е налице изявление от страна на длъжника, че вземането се признава. Предвид на
обстоятелството, че ищецът ежемесечно е заплащал доброволно на ответника една и съща
сума, се налага извод за извънсъдебно споразумение между ищец и ответник, за разсрочване
на вземането. Нито една от страните не навежда такова твърдение по делото, поради което
и, с оглед диспозитивното начало в процеса, индицията затова следва да се прецени от съда,
на плоскостта на повдигнатия пред съда правен въпрос. Дори да се приеме, че считано от
3.9.2019г./ денят, следващ деня на последното събиране на суми от ищеца, въз основа
наложения запор/, започва да тече нова давност, то до датата на предявяване на иска –
9.5.2023г. и до 21.7.2023г., на която дата е подаден отговорът на исковата молба, не са
изтекли 5 години, поради което и искът, основаващ се на твърдението, че вземането не се
дължи чрез принудително изпълнение, поради изтекла давност, е неоснователен и следва да
се отхвърли изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, на когото следва
4
да се определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. И. ЕГН ********** с адрес град София, кв.Красна
поляна – 2, блок 44, вход А, етаж 1, против „Макроадванс“АД ЕИК ********* с адрес град
София, бул. „Г.С.Раковски“ № 147, ап.14 искове с правно основание чл.439 ГПК , за
признаване, че ищецът И. не дължи чрез принудително изпълнение на „Макроадванс“АД
сумите: 11089,19 лева – главница по договор за кредит, 2083,58 лева лихва от 25.1.2014г. до
2.7.2015г., 748,79 лева –наказателна лихва от 25.1.2014г.- 2.9.2015г., 663,94 лева лихва
съгласно чл.6,вр.чл.1, б.б анекс 2, заедно със законна лихва, 291,52 лева държавна такса, 694
лева възнаграждение за юрисконсулт, за които вземания в полза на
„Райфайзенбанк/България“ АД е издаден изпълнителен лист по гр.д.– 05581/2015г. на РС –
град Перник, вземанията по който са били прехвърлени на ответника с договор за цесия от
26.6.2019г.
ОСЪЖДА В. М. И. ЕГН ********** с адрес град София, кв.Красна поляна – 2, блок 44,
вход А, етаж 1, да заплати на „Макроадванс“АД ЕИК ********* с адрес град София, бул.
„Г.С.Раковски“ № 147, ап.14сторените по делото разноски от 100лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5