Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1573 08.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание
на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15121
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от А.Д.Т., ЕГН ********** против ЗК „Олимпик Лимитид”,
рег. № …, чрез клон България, ЕИК *********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ….. . около … часа
до разклона на главен път I-8 /км.242+600/ за гр. С., обл. П, настъпило ПТП.
Водачът на товарен автомобил марка „Щаер”, модел 1491.330, с ДК № … – С. М.,
предприел извършване на маневра „завиване наляво”, при което навлязъл в лентата
за насрещно движение, по която се приближавал л.а. „Сеат Алхамбра” с ДК № ..,
управляван от ищеца. Въпреки задействане на спирачната система, настъпил удар в
предната и странична лява част на МПС на Т.. Били нанесени материални щети по
л.а., както и три леки телесни повреди.
Било образувано ДП № 646/2017 г. на РУП гр.
Асеновград, като нак. производство приключило с постановление за прекратяване
/т.к. имуществените вреди не били значителни, а причинените телесни повреди –
леки по см. на закона/. В хода му било установено, че вина за настъпване на ПТП
има М., предприел маневра по време и начин, когато това не е било безопасно за
останалите участници в движението, в т.ч. несъобразена с пътно – климатичните
условия, отнемайки предимство на насрещно движения се автомобил.
Гражданската отговорност на виновния водач била
застрахована при ответника към момента на произшествието, съгласно полица №
BG/28/117002059141 от 25.07.2017 г.
Твърди се ищецът да е претърпял значителни болки,
страдания и неудобства, вследствие на причинените му телесни увреди и
психологичен шок – ….., порезни рани от счупени автомобилни стъкла по лявата
мишница и др. Имал главоболие, световъртеж, нестабилност в походката и
бързоизчерпващ се хоризонтален нистагъм. Бил прегледан незабавно след ПТП от
екип на Спешна помощ, след което приет по спешност в УМБАЛ „Пълмед” ООД в гр.
Пловдив. Проведени били лечения /вкл. хирургично/, изследвания, прегледи и
терапевтични процедури. Бил неработоспособен за периода 18.08.2017 г. –
20.09.2017 г., подложен на домашно стайно лечение за 1 месец, което коренно
променило ежедневието му, с необходимост от чужди грижи. Изпитвал непреодолим
страх да излиза навън, затворил се в себе си, чувствал се излишен и създаващ
неприятности, не можел да ходи на дълги разстояния, бил в невъзможност да
изпълнява служебните си задължения.
Въпреки постепенното възстановяване, през пролетта на
2018 г. при нов преглед били установени остатъчни счупени автомобилни стъкла в
лявата мишница, което наложило нова оперативна намеса на 10.09.2018 г., довела
до допълнителен стрес и временна неработоспособност.
Отделно се твърди, че вследствие на ПТП са нанесени и
материални щети по притежаваното МПС, чийто действителен размер възлизал на
5600 лева, поради настъпила „тотална щета”.
Ищецът предявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, но такова не било изплатено, въпреки изтичане на
законоустановените срокове.
Моли се за осъждане на застрахователя да плати сумите
от общо 8000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, ведно с 888,96
лева – обезщетение за забава за периода 18.08.2017 г. – 21.09.2018 г.,
както и 5600 лева – за имуществени
вреди и 622,27 лева – лихва за
забава за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от
постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателността на преките искове в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно,
че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице,
чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и негативни емоции от
описаните в ИМ физически и психически травми, като установи всяка от тях, както
и размера на обезщетението; както и имуществени вреди, изразяващи се в
наличието на „тотална щета” на притежавания от него лек автомобил „Сеат Алхамбра” с ДК № … , както и техния
размер.
В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване, а – при установяване на горните
елементи от фактическия състав на вземанията – да докаже, че е погасил
претендираните обезщетения.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за
основателни по следните съображения:
Относно
настъпване на ПТП.
В КП
с пострадали лица /л.17-18/ е отразено настъпването на инцидента на сочената
дата между МПС на ищеца „Сеат Алхамбра”
с ДК № … и товарен автомобил „Щаер”, с ДК № …, управляван от С. М.,
при което били причинени материални щети, а А.Т. получил травматични увреждания
– комоцио, контузия на скалпа, лява ръка, гръден кош и др.
За механизма на
произшествието.
КП е съставен
след посещение от длъжностното лице на мястото на инцидента. Съставен е и
протокол за оглед на местопроизшествието /л.3-4 от ДП № 646/2017 г. на РУП гр. Асеновград/. По отношение на
възприетите от съставителя факти, а именно участниците, видимите щети по МПС,
факта на причинени увреди на ищеца, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
обстоятелства, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП,
поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила.
По делото е
прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице,
след подробен анализ, е посочило, че най – вероятен от техническа гледна точка
е механизъм на ПТП, при който – водачът Т. управлявал МПС „Сеат Алхамбра” по платното за движение на пътя гр. П. – гр. П. в посока от
запад на изток. През това време, водачът С.М.управлявал т.а. „Щаер 1491,330“ по
платното за движение на същия път, в посока от изток на запад. Когато л.а. на
ищеца бил на около 6-7 м., водачът на товарния автомобил предприел маневра –
завой на ляво и навлязъл в лявата лента. Така настъпил неизбежен удар в лявата
страна на л.а. „Сеат Алхамбра” и в предната лява част на т.а. След удара
автомобилите се установили на местата и в положенията, отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на произшествието. Сочи се, че в анализираната
пътна ситуация, водачът на т.а. „Щаер“ е имал техническа възможност да избегне
ПТП, като преди да извърши маневра завой наляво, спре и пропусне насрещно
движещия се л.а. Основната причина за инцидента била, че водачът М. предприел
маневра – завой наляво, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.
При тези
доказателства, съдът приема, че инцидентът е настъпил
по посочения от ищеца механизъм. Ответникът не въвежда възражения.
Предвид
събраните данни и действащата към процесния момент нормативна уредба,
поведението на водача на т.а. „Щаер
1491,330“ не
е съобразено със законоустановените правила за движение по пътищата.
Съгласно
чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП - всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява вреди. В случая, тези предписания са били
нарушени, в която връзка и против него е било образувано досъдебно
производство, с оглед ангажиране на наказателната му отговорност. Налице е и
нарушение на чл. 37, ал.1 ЗДвП, т.к. М. не е пропуснал насрещно движещото се
МПС при завиване наляво за навлизане в друг път. Не са изпълнени и изискванията
на чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП, като водачът не е проявил
необходимата предпазливост при извършване на предприетата маневра.
Нарушавайки
тези правила, водачът на т.а. „Щаер“ не е
проявил грижа и внимание, вменени като задължения по закон при изпълнението на
тази правнорегламентирана дейност, отличаваща се с повишена степен на
обществена опасност. От заключението на САТЕ, както и от фактически установения
механизъм на осъществяване на ПТП, се доказва по категоричен начин, че
единствена причина за настъпване на произшествието е липса на съответно
поведение от страна на М., който не е реагирал своевременно на опасността от
удар и въпреки, че е могъл и е бил длъжен да възприеме насрещно движещия се
автомобил, не го е пропуснал, преди да предприеме своята маневра. Поради
изложеното, съдът приема, че ПТП е настъпило само в причинна връзка с
поведението на водача на товарния автомобил, който не се е съобразил с
вменените нормативни изисквания, допуснал е сблъсъка, когато по обективни данни
последният се явява предотвратим.
Горното
обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване на един от елементите
от фактическия състав на претенциите – противоправно поведение от страна на
посочения водач, който е предизвикал инцидента, в резултат от който е пострадал
ищецът и са настъпили материални щети по притежавания и управляван л.а. Вината
се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като според съда няма данни, които
да оборват законовата презумпция.
Установява се /вкл. след справка в публично достъпния
сайт на Гаранционен фонд/, както и от разменената кореспонденция между
страните, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при
ответника, при което същият е материалноправно легитимиран да отговаря по
исковете, тъй като рискът при застраховка „Гражданска отговорност” включва
опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите,
причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
Изискването на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 380 КЗ е спазено, въпреки искането към
застрахователя, отправено писмено преди процеса, плащане не е постъпило.
Относно неимуществените
вреди.
От
заключението на експерта – медик по приетата СМЕ, която съдът кредитира като
ясна и обоснована, се установява, че в причинна връзка с инцидента, на ищеца са
причинени множество увреждания. Вещото лице е описало, вкл. и след личен
преглед на А.Т., че при ПТП е получил – контузия на гръдния кош и корема;
травма на далака /без разкъсване/ и без открита рана на корема; контузия на
главата и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието; леко
изразено шоково състояние; порезни рани от счупени автомобилни стъкла по лявата
мишница и главата; налични ръбци от оперативни интервенции и порезни наранявания
на лявата мишница на участък с размери 16/11 см. Мозъчното сътресение и
контузията на главата протекли със степенно разстройство на съзнанието
зашеметяване /без загуба на съзнание/,
като клинично травмата била манифестирана с главоболие, световъртеж, нестабилност
в походката и бързоизчерпващ се хоризонтален нистагъм. Поотделно и в
съвкупност, травматичните увреждания довели до временно разстройство на здравето
на пострадалия, неопасно за живота. Вещото лице допълва, че Т. несъмнено изпитвал
болки и страдания в резултат от травмите. В началния следтравматичен период с
продължителност около 20-30 дни изживените такива били добре изразени със
затихващ характер, като впоследствие намалели до степен на дискомфорт в рамките
на 2-3 месеца след травмата. Наличието на чужди тела в меките тъкани на лявата
мишница също довели до изпитване на болки и дискомфорт до отстраняването им
една година след травмата. Пострадалият бил на домашно амбулаторен режим
временно неработоспособен в рамките на 34 дни, считано от датата на ПТП, като в
този период били налице известни затруднения при обичайните житейски дейности.
Имал оплаквания от болки в областта на лявата мишница и главата. Допълва, че
ръбците по кожата на мишницата ще са видими през целия живот на Т., т.к. не
могат да се самоизлекуват.
Според
медицинските документи /епикризи и болн. листове /л.25-34/, ищецът е бил приет
и лекуван първоначално в ОАИЛ и хирургично отделение на УМБАЛ „Пълмед“ гр.
Пловдив, а година по – късно в КОТ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Назначени
са редица изследвания и терапии, определени са контролни прегледи, предписани
са лекарствени медикаменти.
С оглед
изложеното е установено причиняването на твърдените телесни увреди, както и
фактът, че същите са възникнали вследствие на претърпения инцидент.
Уврежданията,
както и периодът на възстановяване, претърпените болки и страдания, изживяната
психическа и емоционална травма, както и полаганите за ищеца грижи, се
установяват и от показанията на разпитания свидетел – Д. Т. /б/. Описва, че
след инцидента, отишъл в болничното заведение, където бил настанен синът му –
бил във видимо недобро състояние. Имал кръв от лявата страна, бил като в будна
кома, изплашен, имал превръзки на гърдите и коремната област, с поставени камери
от апаратури по цялото тяло. Престоял около 10 дни в „Пълмед“, за да бъде
лекуван. А. станал нервен, неадекватен, уплашен. По време на случилото се
работел в болница, завършил „рехабилитация“. Два месеца престоял вкъщи, за да
се лекува. През това време станал мълчалив, психически неузнаваем. Когато се
прибрал от болницата, гърбът му бил насинен, не можел да става сам. Баща му
помагал за всякакви ежедневни дейности, т.к. от натъртването не можел да се движи
сам. Два месеца се възстановявал, докато започне да ходи сам. Бил нервен,
уплашен, изпитвал силни болки, страхувал се да се вози в кола. Имал множество
натъртвания по тялото, трудно му било да се движи. Изписали му лекарствени
медикаменти – ксанакс, аулин, нимезил. След ПТП станал лабилен, неспокоен,
притеснен, бил различен, затворил се в себе си, не споделял. Преживял и
допълнителен стрес, болки и дискомфорт, т.к. около годна след инцидента се
установило, че има стъкла в ръката, които не били отстранени. Наложила се втора
операция и продължил приемът на лекарства. Останали му белези и все още на
моменти имал оплаквания.
Въпреки близките
родствени отношения, съдът прецени показанията на свидетеля, съобразно чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни и
последователни, кореспондират на другите събрани доказателства, непосредствени
са, а и реално хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за
физическото и психическо състояние на човека, за когото полагат грижи.
Те са и в
синхрон с приетото заключение на ВЛ по СПЕ – д-р Д., което се цени като
компетентно и неоспорено. След личен преглед на ищеца, клиничният психолог е
дал заключение, че причинените физически увреждания са довели до повлияване на
психическото състояние на Т.. Имало е отражение за период от време в различните
аспекти на живота му – емоционален, житейски, социален, професионален. Наложило
се е да смени установената среда, да бъде обгрижван от близки, да ограничи социалните
си контакти, да бъде отделен от професионалните си задължения, което се отразило
на неговата психика в неблагоприятна насока. Имал неудовлетворени изживявания в
негативния спектър – наложително, принудително спазване на определен режим,
касаещ лечението му, лишения от физическо естество, нарушено ежедневие,
повишени – раздразнимост, безпокойство, тревожност, опасения, понижена
самооценка, усещане за безпомощност и тежест за околните, невъзможност за
самостоятелно справяне. Последвал възстановителен период по отношение на
провежданите рехабилитационни процедури, като ищецът се справял с
неблагоприятното психично състояние според капацитета на интелект и личност, т.к.
не потърсил професионална помощ. Установена е пряка причинно – следствена
връзка между ПТП и причинените му психични страдания.
Съдът съобрази установените факти относно вида, броя и
местоположението на получените увреждания и свързаните с тях болки и страдания,
психически дискомфорт, като при условията на чл. 52 ЗЗД
приема, че несъмнено справедлив размер за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е търсената сума от 8000 лв.
Размерът на неимуществените вреди се определя по
правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца,
както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно разясненията,
дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни повреди са характерът на увреждането,
последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата -
емоционални, физически, психически и такива от битово естество, които ги
съпътстват и, които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор -
конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката, с оглед степента на
емоционална зрялост на лицето/.
За причинените
увреждания, техния вид, брой и характер, за твърдените болки и страдания, бяха
ангажирани гласни доказателствени средства, като изводи във връзка с
конкретните увреди, оздравителния процес и психо – емоционалния отзвук, се
правят въз основа на заключенията на СМЕ, медицинските документи и СПЕ. Касае се за множество
травми на различни части от организма, които макар и леки, засягат редица
телесни функции. Налице е бил болничен престой. Оздравителният процес е
продължил значителен период от време, както и неработоспособността. Наложила се
е повторна оперативна намеса, останали са белези завинаги. За около два месеца
ищецът не е могъл да се придвижва самостоятелно, да извършва елементарни ежедневни
действия, без чужда помощ. Това само по себе си - освен физически болезнено, се
явява некомфортно и натоварващо включително за трети лица. Приемани са
лекарствени медикаменти, били са необходими допълнителни посещения при
специалисти и прегледи. Имало е битови неудобства. По делото се събраха
доказателства, че спорадично ищецът продължава да изпитва болки.
Предвид
характера на травматичните увреди, вида и местоположението им, и факта, че
двигателната способност на организма е била затруднена, като по тялото на ищеца
са останали следи, които не могат да се самоизлекуват, несъмнено интензивни
страдания са били налице, както и неудобство при извършване на ежедневни
дейности, за осъществяването на които ищецът е бил подпомаган от баща си.
Случилото се е дало негативно отражение в емоционален и психически план. Поради
травмите, битът на пострадалия също е претърпял промени. Макар да е млад мъж и
физически да се е възстановил почти изцяло, инцидентът очевидно е оказал
неблагоприятно въздействие върху психиката му. Отсенки на преживения стрес се
появяват и понастоящем, въпреки изтеклия период от време.
Поради
изложеното, справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с фактите,
сочещи на преживени физически травми, свързаните с тях страдания, които са се
отразили и на психиката на ищеца, като са довели и до социален дискомфорт. Отчетени
бяха начинът и обстоятелствата при получаване на тези увреди – вследствие на
ПТП, което се отразява стресово, предвид внезапността на преживяното. Размерът
на обезщетението не подлежи на намаляване, т.к. е адекватен и съответен на всички
посочени по -горе критерии за преценка по реда на чл. 52 ЗЗД.
Плащане не се
доказва, поради което предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.
Относно имуществените вреди:
В резултат на произшествието са настъпили имуществени
вреди за ищеца – повреди на притежавания от него автомобил.
Такива са отразени в КП, като относно вида и стойността
им е прието заключение на САТЕ, което се цени изцяло. Според експерта,
стойността на ремонта /части, труд/ за пълното възстановяване на автомобила е
12 873 лева. Средната пазарна стойност на л.а. „Сеат
Алхамбра”, към датата на ПТП е 5719 лева. Тъй като стойността на
ремонта надвишава 70 % от пазарната стойност, следвало, че възстановяването на
МПС е технически възможно, но икономически нецелесъобразно, поради което е
налице „тотална щета“. Посочено е, че между механизма на ПТП и щетите има пряка
причинно – следствена връзка.
Ето защо и на осн. чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 429, ал.1 КЗ
- ответното дружество следва да обезщети ищеца за причинените му имуществени
вреди в резултат на инцидента.
Обезщетението
по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите следва да бъде равно и не
може да надвишава действителния размер на вредата към деня на събитието /в този
смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК - Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., ІІ т.о., и
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., І т.о. и др./. Според чл.
400, ал. 1 КЗ, действителната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. От
заключението на САТЕ се установи, че пазарната стойност на МПС на ищеца е била 5719
лева към датата на ПТП, както и, че стойността за ремонта възлиза на 12 873 лева.
Налице е хипотезата на причинена „тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, според който - тотална щета на моторно превозно средство е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност.
Тъй като
ищецът претендира по- ниска стойност от установената от ВЛ, съобразно
диспозитивното начало в процеса, следва да се присъди пълната претендирана сума
от 5600 лева.
Този иск
също е доказан по основание и размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Установи се
наличие на главни дългове. Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава от датата на деликта, т.е. отговаря за тези лихви, за които е
отговорен самият делинквент /от деня на уведомлението застрахователят отговаря
само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е
удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. По прекия иск отговорността
на застрахователя произтича от закона и покрива изцяло отговорността на прекия
причинител на увреждането, който изпада в забава от настъпване на непозволеното
увреждане /Решение № 86/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т. о.;
Решение № 170/6.04.2011 г. на ВКС по т.д. № 143/2010 г., I т.о.; Решение №
50/25.04.2012 г. на ВКС по т.д. № 95/2011 г., II т. о., постановени по реда на
чл. 290 ГПК и др./. В съответствие с нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана. А съобразно чл. 86 ЗЗД,
при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Така, обезщетението за неимуществени вреди от 8000
лева, се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
18.08.2017 г. до предявяване на иска в размер на търсената сума от 888,96 лева,
а това за имуществени вреди от 5600 лева – ведно с лихва за същия период в
размер на 622,27 лева. Относно размерите се ползват представените и неоспорени
справки за изчисляване на законната лихва /л.52-54/, като съдът извърши и
собствено изчисление на осн. чл. 162 ГПК, чрез он-лайн калкулатор, при което разминаване
не се установи.
Акцесорните
искове също са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат
уважени в цялост.
Всички търсени
суми следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главниците от
постъпване на ИМ в съда до погасяването, като последица.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени такива от: общо 648 лева –
ДТ; общо 820,40 лева – депозити за СМЕ, САТЕ и СПЕ и 1000 лева - платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по
отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за
това срок – приключване на устните състезания по делото/. Разноските за св. не
се присъждат, т.к. не са изплатени и страната може да поиска връщането им.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Олимпик Лимитид”, рег. № 71103, чрез
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Гоце Делчев” № 142-142А да плати на А.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
следните суми: 8000 лева /осем
хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на .. пътно – транспортно произшествие неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт от травматични увреждания,
както и 888,96 лева /осемстотин осемдесет и
осем лева и деветдесет и шест стотинки/ – обезщетение за забава за периода
18.08.2017 г. – 21.09.2018 г.; 5600 лева
/пет хиляди и шестстотин лева/ - главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди по притежаван от А.Т. лек автомобил „Сеат Алхамбра” с ДК № …, настъпили в
резултат на пътно – транспортното произшествие от .., причинено от водач на товарен автомобил „Щаер”, с ДК № …, за който е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
ответното дружество, съгласно полица № BG/28/117002059141, както и 622,27 лева /шестстотин двадесет и два лева и двадесет и седем
стотинки/ - обезщетение за забава за периода 18.08.2017 г. – 21.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от постъпване на
исковата молба в съда – 21.09.2018 г. до окончателното погасяване, както и общо
2468,40 лева /две хиляди
четиристотин шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.12/:
IBAN: *** – …..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП