№ 1804
гр. Варна , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502294 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №33421/03.06.2020г. на ГД
„Гранична полиция“ - МВР срещу решение № 1702/24.03.2020г. по гр.д.№16301/2019г. на
ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Х. Г. Х. сумата от 1539,56лв.,
представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 15.10.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 10.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 188,43лв., представляваща сбор от дължимата върху
всяко от допълнителните възнаграждения за извънреден труд обезщетение за забава, считано
от падежа на всяко задължение до 07.10.2016г.- 09.10.2019г. на основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД., както и 400лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е приложил относимите
нормативни актове, действали и уреждали дейността на служителите в МВР през процесния
период. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното
приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно
1
правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни
норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на
общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират
приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на
нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че
коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на
дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен
час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително
трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на
наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и
заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението
на общия ред.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото.
Въззиваемата страна Х. Г. Х., чрез адв. С. Тодоров, е депозирала писмено възражение
в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излагат се съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт.
Претендира присъждане на разноски във въззивното производство.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –
в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Ищецът е предявил осъдителен иск за сумата от 1539,56лв., претендирани като
2
размера на незаплатено, дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода
15.10.2016 г.-30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и 188,43лв., представляваща сбор от
обезщетение за забава, считано от падежа на всяко едно задължение до 10.10.2019г., на
основание чл.86 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е изложил, че в
периода от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е заемал длъжността „Командир на отделение“ в
ГПУ - Варна към РДГП - Аерогари, което подразделение е на структурно подчинение към
МВР и статутът му определен от длъжността е на държавен служител. За посочения период
е работил на 12-часови смени и е положил общо 1472 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1539,56 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд
води до извънреден труд от 217 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника като дължимата сума е в претендирания размер. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендирал разноски в
първоинстанционното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ГД „Гранична полиция“ - МВР е
депозирала отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил
държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като
твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при
нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и
ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. И Наредба №8121з-908/02.08.2018Г. Счита, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е неприложима в случая. По изложените
съображения моли заявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендирал е
разноски.
Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените искове като обективно
кумулативно съединени и с пр. основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Безспорно е било между страните, че отношенията им са регламентирани
от служебно правоотношение в периода 15.10.2016г. до 30.09.2019г., като ищецът е заемал
длъжност „Командир на отделение“ в ГПУ - Варна, при РДГП - Аерогари. Не е спорно и
обстоятелството, че служителят е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови
смени, съгласно утвърден график, при сумарно отчитане на работното време.
Основният спорен въпрос в първоинстанционното и въззивното производство е правен.
Свежда се до това, дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния
статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите
разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в
3
часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати
съответно възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и
това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението
на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят
условията и редът, а техният размер – с негова заповед. В чл. 179, ал. 4 ЗМВР е разписано,
че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със
закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. В чл. 187, ал. 9
ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
процесния период 15.10.2016 г. – 30.09.2019 г. действаща е била Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016
г./, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г., постановено по адм.
д. № 8601/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав. На основание чл. 195 АПК Наредбата,
като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена от деня на влизане в сила на
съдебното решение, тоест от 10.12.2019 г. Процесната наредба урежда реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл. 3, ал. 3 от
Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. В действащата в процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от
ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., ДВ, бр.
40/02.06.2015 г./, съгласно която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се
умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като
4
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за
така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се
направи обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
прието като доказателство в първоинстанционното производство. От него се установява, че
стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода
15.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е 1539,56лв. за 217 часа.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане
на претендираното допълнително възнаграждение, съдът приема, че така предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за
присъждане на законна лихва върху сумата 1539,56лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Предвид установените суми за изплащане
като извънреден труд от приравнени нощни часове, съдът приема, че същите е следвало да
бъдат изплащани на ищеца за всяко тримесечие, поради което след изтичането на
съответното тримесечие /от първо число на месеца, следващ изтичането на процесното
тримесечие/ работодателят е изпаднал в забава за плащането на дължимото възнаграждение.
Съгласно заключението на ССЕ, прието по делото, дължимото обезщетение за забава до
10.10.2019г. е в размер на 188,43лв.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1702 от 24.03.2020г. постановено по гр.д. № 16301 по
опис на ВРС за 2019 г.
5
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Х. Г. Х.,
ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ЖК „В.“ бл. 66, ет. 8, ап.41 сумата от 480 лева,
представляваща разноски направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6