№ 116
гр. Провадия, 19.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.А В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100644 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „АПС Бета България” ЕООД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81В срещу И.
П. К., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. *******, ул. „*********“ № 21 иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника за сумите, както следва: 1500лева, представляваща платена от „Ай
тръст“ ЕООД главница по договор за потребителски кредит № ********/27.08.2017г.,
сключен между ответника и „Кредисимо” ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на
поръчителство от 27.08.2017г. сключен между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, вземанията по
който са прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо” ЕАД на заявителя с договор за
покупко- продажба на вземания от 02.03.2021г. и Приложение № 1 към него; 185,52лева,
представляваща договорна лихва за периода от 30.09.2017г. до 28.02.2018г., 536,11лева,
представляваща мораторна лихва за периода 30.09.2017г. до 23.02.2021г.вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 116/27.02.2023г. по ч.гр.д. № 216/2023г. по описа
на ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
27.08.2017г. между „Кредисимо” ЕАД и ответника е сключен по електронен път договор за
кредит № ********. По силата на договора, кредитната институция е предоставила на
ответника сумата от 1500лева, срещу задължение на ответника за връщането й в срок до
28.02.2018г. Твърди се договорът да е сключен при спазване разпоредбите на ЗПК, ЗЕДЕУ,
ЗПФУР, поради което и уговорено с него валидно обвързва страните. Връщането на
предоставената в заем сума е следвало да стане на 6 вноски, всяка в размер на 280,92лева,
съгласно изготвен погасителен план. Уговорен е бил фиксиран лихвен процент от 41,24% и
ГПР 50%. При допусната забава в плащанията дължима била лихва за забава върху
непогасената главница в размер на законната такава съгласно чл.2, раздел Х от ОУ.
На 27.08.2017г. между Ай тръст ЕООД и ответника е бил сключен договор за
1
предоставяне на поръчителство. Въз основа на него, Ай тръст ЕООД се е съгласило да
сключи с кредитодателя договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който да
отговаря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му задължения по договора. За
тази услуга, ответникът се е съгласил да плати на Ай тръст ЕООД възнаграждение от
873,72лева. Въз основа на тази уговорка между Ай тръст ЕООД и „Кредисимо” ЕАД е бил
сключен договор за поръчителство. Поради неизпълнение задълженията на ответника по
договора за кредит, кредиторът е изпратил искане до Ай тръст ЕООД за извършване
плащане по договора за поръчителство. В изпълнение задължението си, на 18.02.2021г. Ай
тръст ЕООД извършило плащане към Кредисимо ЕАД на процесните суми и на 23.02.2021г.
уведомил ответника за извършеното плащане. По силата на приложение № 1/23.02.2021г.
към договор за цесия от 02.03.2021г., ищецът придобил вземането по договора спрямо
ответника, с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности. На ответника е било
изпратено на 30.03.2021г. уведомление за извършената цесия по ел. поща, за което ищецът
твърди да е бил изрично упълномощен от цедента. Към исковата молба се представя
уведомление за извършената цесия, за което ищецът сочи да е бил изрично упълномощен от
цедента. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, с което обосновава и правния
си интерес от търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения му особен представител по реда на чл. 47 ГПК. Искът се оспорва по основание и
размер. Оспорва да е сключил сочения договор за кредит с „Кредисимо“ АД и при
твърдяните условия, както и че сумата по него му е предоставяна. Оспорва да е сключвал
договор за поръчителство с Ай тръст ЕООД. Оспорва твърденията кредиторът да е канил Ай
тръст ЕООД да изпълни задълженията вместо него, както и да е уведомяван за извършеното
плащане от Ай тръст ЕООД. Оспорва и Ай тръст ЕООД да е действително извършило
плащане към „Кредисимо“ АД, както и действителността на договора за цесия, въз основа на
който ищецът се заявява като носител на вземанията. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва клаузата за възнаградителната лихва като неравноправна на
основание чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът редовно призован в с.з. се представлява от назначения му особен
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника
задължение по договор за потребителски кредит № ********/27.08.2017г., сключен между
ответника и „Кредисимо” ЕАД, задължението, по който е било изпълнено от „Ай тръст“
ЕООД в изпълнение на сключен между него и ответника договор за предоставяне на
поръчителство от 27.08.2017г., вземанията по който са прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД в
полза на ищеца по силата на договор за покупко- продажба на вземания от 02.03.2021г. и
Приложение № 1 към него. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно
развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 216/2023г. по описа на ПРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 216/2023г. по описа на ПРС, от
2
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и
момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне
на вземането; валидно сключен договор за кредит № ********/27.08.2017г. между
„Кредисимо” ЕАД и ответника, по който кредитодателят е предоставил сума пари и нейния
размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника;
валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство от 27.08.2017г. между „Ай
тръст“ ЕООД и ответника, по който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с
ответника относно изпълнение на задълженията му по процесния договор за кредит;
изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна
печалба; падеж на задължението и размер на обезщетението за забава; размер на
претенциите; факти прекъсващи/спиране протичането на давностния срок.
От ангажираните по делото писмени доказателства и експертно заключение се
установява следното:
С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 02.03.2021г. сключен между
„Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, като цеденти и цесионера „АПС Бета България”
ЕООД, са прехвърлени вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора,
включващо и това към длъжника И. К., вписано под № 2673. Вземането е
индивидуализирано в достатъчна степен, като е посочен договорът с неговите номер, дата на
сключване, размер на отпуснатия по него заем- 1500лева, размер на дължимото по договора
към датата на цесията. За да премине вземането от стария към новия му носител, е
достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането,
каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането.
Въпросът за уведомяване на длъжника за извършената цесия не е повдиган, а и той би бил
релевантен в случай, че по делото имаше твърдения, респ. данни за извършвани от
ответника плащания към кредитодателя, предхождащи уведомяването му за извършената
цесия, каквито изначално липсват.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия,
който е произвел своето действие и съответно обуславя активната материално правна
легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и
частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Така, че възраженията на ответника срещу действителността на
цесията са неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че:
На 27.08.2017г. е сключен договор за потребителски кредит със страни „Кредисимо“
АД, като кредитодател и ответника, като кредитополучател. По договора е отпусната в заем
сумата от 1500лева при параметри- 6 на брой вноски, всяка в размер на 280,92лева, първата
с падеж 30.07.2017г. и последната с падеж 28.07.2018г. С подписването му,
кредитополучателят е декларирал: че е получил и е запознат със съдържанието на
предоставените му ОУ и ги приема; че му е предоставена необходимата преддоговорна и
3
договорна информация за кредита; че е уведомен за последиците от забава на плащане на
дължимите погасителни вноски, уредени в ОУ, вкл. следващите се такива по закон /чл.14/. В
приложение №1 към договора е уговорен 41,24% лихвен процент и 50% ГПР, като общо
размерът на всички плащания е 1685,52лева. В т.10 е обективиран и изготвен погасителен
план. Съгласно чл. 4 от договора, ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения вид
обезпечение- да предостави банкова гаранция в срок от 10дни от подаване на заявлението
или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо
юридическо лице в срок до 48часа от подаване на заявлението. В този случай, срокът за
одобрение на заявлението е 24часа от предоставянето му, като към отношенията между
страните по договора се прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението.
Съгласно ал. 2 на чл. 4 непредставянето на съответното обезпечение в срока, ще се счита, че
заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие, а в ал. 3 е разписано, че при
заявяване на кредит без обезпечение, срокът за одобрение е 14дни от подаване на
заявлението. Съгласно чл. 5 усвояването на отпуснатия заем се извършва по посочения в
заявлението начин. Възможните начини за усвояване на кредита са разписани в раздел VI,
т.1 от ОУ- чрез превод по посочена банкова сметка; чрез предаване на сумата в някой от
офисите на кредитора посочени на интернет сайта му или чрез директен превод към
търговец посочен от потребителя. В доказателство за усвояване на сумата, кредиторът е
представил разпечатка на разписка за извършено плащане чрез Изипей към ответника на
27.08.2017г.
На 27.08.2017г. между цедента „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител и ответника, като
потребител е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по повод сключения с
Кредисимо договор за потребителски кредит. По силата на договора, поръчителят се е
задължил да сключи с Кредисимо договор за поръчителство, съгласно който да отговаря
солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения по договора за кредит,
както и за последиците от неизпълнение на задълженията на потребителя до пълното им
погасяване /чл.2/. Съгласно чл.1, ал.2 и чл. 4, ал.1 за така поетите от поръчителя задължения
и за тяхното изпълнение, потребителят дължи възнаграждение. В чл. 4, ал. 2 е уговорено, че
ако поръчителят изпълни задължения на потребителя, поръчителят има право да иска
тяхното възстановяване от потребителя, законна лихва от датата на плащането им на
Кредисимо до тяхното възстановяване, както и на разноски, които е направил, след като е
уведомил потребителя за постъпилото до него искане от Кредисимо за извършване на
плащане. Дължимото се възнаграждение на поръчителя се определя в размер и при условия
разписани в приложение № 1 към договора /чл. 8, ал. 1 /. Съгласно това приложение,
дължимото се възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е в размер на
145,62лева на месец за периода на действие на договора за кредит и е дължимо на датата на
падеж на съответното плащане по договора за кредит съгласно погасителния план.
На 27.08.2017г. е сключен договор за поръчителство между Кредисимо АД и „Ай
тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай тръст“ ЕООД е поело задължение да отговаря
солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения по договора за кредит
отпуснат в размер на 1500лева и за всички последици от неизпълнение на задълженията му
/чл.1/.
От заключението на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза става ясно
следното: На база представена разписка за извършен превод през системата на Изипей
/приложение 3/ в.лице извежда извод сумата по кредита да е усвоена от ответника на
27.08.2017г. Извършвани от ответника плащания по договора за кредит към кредитора,
поръчителя или цесионера няма, вкл. и към датата на заключението. Размерът на
непогасената главница сочи да е 1500лева, този на договорната лихва за периода
30.09.2017г.- 28.02.2018г. 185,52лева начислявана при уговорените лихвен процент и ГПР.
Размерът на лихвата за забава за периода 30.09.2017г. - 13.03.2020г. и от 14.07.2020г.-
4
23.02.2021г. е изчислен на 484,87лева при прилаган лихвен процент този на законната лихва
за забава. Съгласно уточненията дадени от в.л. при изслушване на заключението,
разплащането на задължението към Кредисимо АД от Ай тръст ЕООД е извършено не чрез
фактическо прехвърляне на средства между двете дружества, а единствено чрез оформяне на
съответните счетоводни операции по формиране на задължение на едното към другото
дружество. След придобИ.е на вземанията от ищеца, двете дружества са се разчели по така
формираното счетоводно задължение и тъй като са имали взаимни задължения, тяхното
погасяване е извършвано чрез насрещни прихващания.
Първо, ответникът е оспорил сключването на сочения договор за потребителски
кредит. Процесният договор като сключен такъв от разстояние, следва да отговаря на
изискванията въведени от специалния закон ЗПФУР. Легалната дефиниция на този тип
договори се съдържа в чл. 6 ЗПФУР- договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според пар. 1, т. 2
ДП на ЗПФУР, средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор попада в
хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в чл. 4 /в редакция
към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./. В чл. 18 ЗПФУР
е разписано задължението на доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне информация на потребителя, че е спазил сроковете по `чл.12, ал. 1 или 2, както
и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. За доказване предоставяне на преддоговорна информация, както и на
изявления отправени по ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления-
ЗЕДЕУУ. Или, налага се извод, че съгласието на потребителя за сключване на договор за
финансови услуги от разстояние следва да е изразено по ясен и недвусмислен начин, и без
такова да е дадено изрично, не може да се приеме, че е възникнало соченото договорно
правоотношение.
Ответникът е оспорил възникване на договорното правоотношение. Съгласно чл.2, ал.
1 и ал. 2, чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е предоставено в цифрова форма
словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ. За електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство, а подписан документ е само този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис, освен ако по изрична воля на
страните, на обикновения електронен подпис не е придадена стойност на саморъчен подпис.
Ищецът в изпълнение на дадените му указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК не е ангажирал
допълнителни доказателства извън представения вече договор за потребителски кредит и
СЕФ към него. Така, неизяснен по делото остава въпросът по какъв начин ответникът е
кандидатствал за отпускане на сочения заем и какви данни е подал при кандидатстването,
така че те го идентифицират в достатъчна степен като самоличност, чрез посочване на каква
електронна поща на потребителя и телефон за контакт е уговорено да се извършват
електронните изявления на страните, така че да им се придаде стойност на подписани със
саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ /раздел XIV ДР на ОУ, чл. 3, чл.7
от договора за кредит/. В заключение, не може да се направи категоричен извод ответникът
да е автор на електронното изявление за сключване на процесния договор, с което и
изискването за форма на договора по чл. 10 ЗПК- писмена форма, на хартиен или друг траен
5
носител, да се приема за спазено.
Извод за горното не може да се изведе и от представената разписка за извършено
плащане, защото нито има доказателства за договарянето на този начин на усвояване на
заема, нито разписката съдържа подпис на потребителя и индивидуализация на
основанието, на което се извършва плащането по нея. Такъв не може косвено да се изведе и
предвид липсващо изпълнение задължението на потребителя за връщане на отпусната в заем
сума- според експертното заключение няма извършвани погашения по договора.
При това положение, настоящият състав, не би могъл да формира извод обосноваващ
наличие на сключен от ответника договор за кредит, който да е произвел своето действие и
валидно да е обвързал страните по него. И след като това е така, то претенцията на ищеца се
явява недоказана в своето основание, което обуславя извод за отхвърлянето й.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото е
представляван от особен представител в процеса, такива не му се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81В срещу И. П. К., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. *******, ул. „*********“ № 21 иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: 1500лева, представляваща платена от „Ай тръст“ ЕООД
главница по договор за потребителски кредит № ********/27.08.2017г., сключен между
ответника и „Кредисимо” ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство от
27.08.2017г. сключен между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо” ЕАД на заявителя с договор за покупко-
продажба на вземания от 02.03.2021г. и Приложение № 1 към него; 185,52лева,
представляваща договорна лихва за периода от 30.09.2017г. до 28.02.2018г., 536,11лева,
представляваща мораторна лихва за периода 30.09.2017г. до 23.02.2021г.вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 116/27.02.2023г. по ч.гр.д. № 216/2023г. по описа
на ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6