Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260089 28.04.2021 г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№275 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Р.П.Х., ЕГН ********** ***, с която
е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл.
415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 10.10.2011
г. в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* е издаден Запис на
заповед за сумата от 674,04 лв. /шестстотин седемдесет и четири лева и четири стотинки/ от
длъжника.
Записът на заповед е с падеж на 02.02.2012 г., като сумата по него не е
била изплатена.
Гореописаният запис на заповед е прехвърлен с джнро от „Изи Асет
Мениджмънт" АД на заявителя „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, като същият се намира в оригинал по ч.гр.д. 1130/2014 г. по
описа на Районен съд-Димитровград.
Джирото е специален способ за заместване на един носител на
инкорпорираното в ценната книга субективно право с друг. То е формално
волеизявление на кредитора по ефекта и се извършва с писмена бележка върху
менителничния ефект или върху прикрепен към него допълнителен лист. В настоящия
случай върху гърба на записа на заповед е отбелязана дагага, от която „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК *********, джиросва всички права по записа на заповед
в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. ЕИК *********. като е
положен подпис от името на джиранта. Джирото е извършено в законоустановената
форма и ред и е породило целения правен ефект.
В качеството си на кредитор по
процесния запис на заповед за „Агенция за събиране на вземания" АД. ЕИК
********* е възникнал правен интерес от входиране на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу Р.П.Х. за заплащане на
сумата по записа на заповед от 10.10.2011 г. с падеж на 02.02.2012 г..
определен съгласно предоставената законова възможност в чл. 537 вр. чл. 486,
ат. 1, т. 1 ТЗ.
По подадено заявление до Районен съд - Димитровград въз основа на
посочения запис на заповед за сумата от 674.04 лв. /шестстотин седемдесет и
четири лева и четири стотинки/ е образувано ч.гр.д. №1130/2014 г. по описа на
Районен съд - Димитровград. След като съдът е проверил, че представеният запис на
заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника Р.П.Х., е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.10.2011 г. и
Изпълнителен лист от 01.10.2014 г. за претендираната сума. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането,
сумата, внесена като държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 1399/2014 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев. per № 874 с район на действие ОС -
Хасково, срещу Р.П.Х..
Видно от постъпилото по ч.гр. дело № 1130/2014 г. по описа на Районен
съд- Димитровград, уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, представляващо част от
изп. дело №1399/2014 г. по описа на ЧСИ Самуил 11еев, длъжникът не е намерен на
установените в изпълнителното производство адреси и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в
кантората на съдебния изпълнител да получи книжата по делото, което от своя
страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Поради обстоятелството, че за вземането на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Р.П.Х. длъжник, е издадена Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на представен запис на заповед,
следва да се посочи, че представеният в оригинал менителничен ефект в
заповедното производство е редовен от външна страна и отговаря на законовите
изисквания за валидност. По своята правна природа записът на заповед е
едностранна, строго формална сделка, чието задължително съдържание е
императивно определено от законодателя в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ и е
условие за валидност на акта. Наименованието „запис на заповед“ се съдържа
както в заглавието, така и в текста на документа. Налице е безусловна клауза за
плащане на определена парична сума - 674,04 лв., която е предмет на
производството. Посочени са място на издаване и плащане като поемател - „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, а длъжник по него е издателят на документа Р.П.Х..
На гърба на процесната ценна книга е написано джиро, с което поемателят „Изи
Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* е прехвърлил всички права по нея в
полза на заявителя по ч.гр.д. № 1130/2014 г. по описа на Районен съд
Димитровград - „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********.
Извършеното джиро е валидно, доколкото са спазени всички законови изисквания за
действителността му. предвидени в чл. 468 ТЗ, приложим в настоящия случай на
основание препращащата норма на чл. 537 ТЗ - то изхожда от надлежен
представител на джиранта и е направено в предвидената от закона писмена форма.
На основание горното следвало да се приеме, че в тежест на Р.П.Х. е
възникнало валидно задължение по процесния запис на заповед за заплащане на
сумата. Това задължение е възникнало за издателя от датата на издаване на
ценната книга и съответно- от подписване на джирото. Ето защо. предвид това, че
записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е
елемент от съдържанието й и условие за нейната действителност, следва да се
посочи, че сумата по него се дължи независимо от наличието на каузална сделка
или каквото и да е друго основание, както и от развитието на каузалните
правоотношения, във връзка с които меннтелничният ефект е издаден.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено по отношение на Р.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК *********, сума в размер на 360.67
лв. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането, както и разноските от ищеца по ч.г.д. за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Моли да му се присъдят разноските направени в хода на настоящото
производство, като не се поддържа направеното искане за присъждане на разноски
в изпълнителното производство.
В срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез
назначен от съда особен представител адв.Д.К.-ХАК оспорва изцяло предявения иск
по основание и по размер.Моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Изрично
заявява,че описаното в записа на заповед вземане не съществува и че между
страните липсват каквито и да било правоотношения, въз основа на които
издателят на записа на заповед да е имал основание да поеме отразеното в
менителничния документ парично задължение. Записът на заповед е абстрактна
сделка. Абстрактният характер на менителничните сделки обаче, не е абсолютен и
не дава основание гой да се разглежда откъснато от каузалното отношение между
страните, тъй като не може да има сделка лишена от основание. Затова са
допустими субективни менителнични възражения, свързани със съпътстващите записа
на заповед каузални взаимоотношения между страните. Счита,че ищецът носи
доказателствената тежест да установи пораждането на задължението по каузалното
правоотношение, за обезпечаването на което е издаден записа на заповед / в
с.см. определение №761/01.12.2011г. на ВКС на РБ по т.дело №206/2011г., II
т.о./Отделно от това, било видно от ИМ,че вземането произтича от запис на
заповед от 10.10.2011год.с падеж 2.02.2012год.за сумата от 360.67лв.Видно от
исковата молба е също.че изпълнителният лист е издаден по
ч.гр.д.1130/2014год.на 1.10.2014год..както и че заповедта за изпълнение по
чл.417 от ГПК му е връчена по изп.дело 1399/2014год. на ЧСИ-Самуил Пеев
съгл.чл.47 ал.1 от ГПК. Отразено е също.че длъжника не се е явил да я
получи.Ищецът не твърди,че на длъжника е бил назначен особен представител по
изпълнителното дело, за да може да се направи извод дали срещу него е искано и
съответно осъществено принудително изпълнение.Съгл.чл.537 от ТЗ , при записа на
заповед, се прилага специалната тригодишна давност по чл. 531. ал. 1 ТЗ /
решение № 150 от 30.11.2016 г. по т. д. № 1552/2015 г. на 11 т о. и решение
№102 от 23.07.2014 г. по т. д. №2680/2013 г. на 1 т. о. на ВКС Правилото на
чл.537 ТЗ гласи, че за записа на заповед се прилагат съответно разпоредбите за
менителницата, доколкото те са съвместими с естеството му. В гази посока е решение
№ 24 от 01.08.2017 г. по т. д. № 2709/2015 г. на II т. о. на ВКС'. Падежът на
записа на заповед е 2.02.2012 г., вземането е изискуемо от 3.02.2012год. Моли
съдът да приеме,че вземането е погасено по давност с 3-годишната погасителна
давност при менителниците по чл.531 ал.1 от ТЗ и да се отхвърли иска на това
основание.Видно било от записа на заповед, е че вземането по нея следва да се
плати НА ПРЕДЯВЯВАНЕ. В записа на заповед е вписано.че същата е предявена за
плащане на 2.02.2012год.-лично на лицето като е налице подпис срещу
името.Заявява,че към дата на подаване на заявлението вземането по записа на
заповед не е било изискуемо.тъй като отразената дата на предявяване НЕ Е
ИЗПИСАНА ОТ ЛИЦЕТО И НЕ Е ИЗПИСАНА ДЕЙСТВИЕТЛНО НА 2.02.2012год..ВЪОБЩЕ ЛИПСВА
ПРЕДЯВЯВАНЕ .а още по-малко на 2.02.2012год.Затова оспорва,че записа на заповед
е предявен точно на посочената дата-2.02.2012год., както и че тази дата е
изписана лично от ответника. Моли да се открие производство по оспорване датата
посочена като дата на предявяване, като се укаже на ищеца,че тежестта е
негова.Видно било от записа на заповед е, че същата е предявена на
2.02.2012год.,която дата е посочена като падеж. Падежът на процесната ценна
книга е на определен ден, поради което е вземането по същата е станало
изискуемо от деня,следващ падежа.т.е от 3.02.2012год.длъжникът е в забава.
Съгласно т.З на Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004
г. на ОСТК на ВКС, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е
необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. По своята правна
същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за
изпълнение на менителнично задължение, което не е свързано с изискванията за
редовност на ценната книга, тъй като непредявяването й за плащане не се
отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя.
Предявяването на записа на заповед за плащане, в този смисъл, е необходимата
предпоставка за поставяне на длъжника в забава и е достатъчно да е налице
редовен от външна страна документ с реквизитите по чл.535 и чл.536 ГПК, за да е
налице подлежащо на изпълнение вземане по чл.417, ал.1 ГПК. независимо дали
записът на заповед е предявен за плащане. Ето защо. в заповедното производство
се проверява само. дали представеният към заявлението по чл.417 ГПК запис на
заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание и удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника, а възраженията на издателя се преценяват
от съда в производството по чл.422 ГПК.Когато записът на заповед има падеж на
предявяване, той трябва да бъде предявен на издателя и това е необходимото
условие за настъпване изискуемостта на вземането.Според записа на заповед падежа
на вземането е на 2.02.2012год., като същото става изискуемо на 3.02.2012год.
Видно било от записа на заповед е,че плащането става НА ПРЕДЯВЯВАНЕ като според
записа на заповед предявяването е станало на 2.02.2012год.-датата,посочена за
падеж, но преди настъпване на изискуемостта на вземането-на 3.02.2012год. Ето
защо счита,че записа на заповед не е валидно предявен,а е предявен за плащане
преди настъпване на изискуемостта на вземането, което прави предявяването
нищожно.Оспорва и валидността на извършеното джиро.Оспорва положения подпис на
прехвърлителя като заявява.че същия не е положен от лицето. Моли да се открие
производство по оспорване на подписа.положен върху джирото като укаже на ищеца,че
тежестта е негова.Ако се приеме,че джирото е нищожно и не е породило правен
ефект, то моли да се отхвърли иска като недопустим,поради липса на активна
легитимация.Счита записа на заповед за нищожна по следните съображения: Предвид
строго формалния характер на записа на заповед и на изискванията, на които тя
следва да отговаря, визирани в чл.535. чл.536 и чл.537 във връзка с чл.486 и
следващите от Търговския закон, същата е нищожна по причина, че в нея о веднъж
е посочено ПЛАЩАНЕ НА ПРЕДЯВЯВАНЕ.а после и падеж на определена дата - 2.02..2012г. .Затова счита.че са налице различни способи на
плащането.съответно на изискуемостта на задължението.Моли в случай, че ищеца ще
се ползва от оспорените документи изцяло и в оспорените части, да се открие
производство по оспорване подписа върху джирото, както и да се открие производство
по оспорване датата на предявяване. Прави и възражение за прекомерност на
разноските в заповедното и в настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1130/2014 г. по описа на ДРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Правната квалификация
на иска е: чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 535 ТЗ във вр. с чл. 485 ТЗ.
На 14.08.2014 г.
ищецът подал в Свиленградски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника
/като издател/ по запис на заповед издаден на 10.10.2011 г. в полза „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и прехвърлен с джиро на ищеца. По образуваното ч. гр. д. №1130/2014
г. по описа на Димитровградския районен съд е била издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист. С разпореждане от 16.1.20г. по същото дело е било указано
на заявителя, че съдът приема за връчена спрямо длъжника/настоящ ответник/ заповед
за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и му е указал също срока за
предявяване на искова претенция.В указания срок ищецът е предявил настоящата
искова молба.
По настоящото
производство не са ангажирани твърдения и възражения относно каузално
правоотношение. Представен е в оригинал запис на заповед от 10.10.2011 г.
издаден от Р.П.Х. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. За да има
изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност
обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като
абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и
доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента
(поемателя) или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния
ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от
28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК за да е редовен записът на
заповед от външна страна, е необходимо самият
документ да е назован „запис на заповед”,
както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед”, както предписва
правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.
В представената ценна книга се съдържа наименованието “запис на
заповед”, както в заглавието на документа, така и в текста на същите. Налице е
безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 674.04 лева. Като място на издаване е определен гр. Свиленград
,
като място на плащане е посочен
административния адрес на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Процесният
запис
на заповед е издаден на 10.10.2011 г. Ценната книга е прехвърлена с джиро от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ АД на 24.07.2014 г. Джирото
е съставено на гърба на ценната книга. Представени са доказателства, а и от
служебна справка в ТР към АВ се установява, че на 21.08.2015 г. е променена
правната форма на джиратаря, който от АД е преминал в ЕАД, следователно е
налице процесуална легитимация за ищеца по вземането предмет на процесната
ценна книга.
По възраженията на
ответника относно формата на ценната книга.
Липсват противоречия в
текстовата част на ценната книга относно изписаните дати на издаване и на
предявяване, същите не въвеждат в заблуждение и изискванията на чл. 535, т. 3 и
т. 6 ТЗ са изцяло спазени. Изпълнена е и разпоредбата на чл. 535, т. 5 ТЗ ясно
е посочено името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със съответното седалище и
адрес на управление. Ирелевантни са изискванията на чл. 13 ТЗ за редовността на
ценната книга, приложима е единствено разпоредбата на чл. 535 ТЗ, която не
изисква информация в подобен обем. Нормата на чл. 13 ТЗ има пожелателен
характер към търговците за индивидуализиращите им данни, които да се съдържат в
кореспонденцията им и в интернет страницата им, но не касае сделките на
търговците и не рефлектира върху императива на чл. 535 ТЗ.
По отношение на
възражението на ответника, че не са събрани доказателства за предявяване за
плащане на процесния записа на заповед, настоящият въззивен състав намира, че
същото е неоснователно. Записът на заповед е издаден на 10.10.2011 г. при
уговорка „без протест” като падежа е определен по реда на чл. 486, ал. 1, т. 4
от ТЗ на определен ден, а именно – 02.02.2012 г. В този случай, за да бъде
платена сумата по записа на заповед, записът следва да бъде предявен на
издателя – платец по него, като по силата на чл. 496 от ТЗ отказът за плащане
трябва да бъде установен чрез протест поради неплащане. В конкретния случай обаче
в записът на заповед е налице уговорка „без протест”, с което приносителят на
записа на заповед е освободен от задължението си да извърши протест по реда на
чл. 496 от ТЗ. Негово задължение е само да предяви записа на заповед за
плащане, като отказът да бъде извършено същото може да бъде установяван чрез
всички допустими доказателства. За да се предяви записа на заповед за плащане,
следва да е настъпил падежа на същия, което в случая е 03.02.2012 г. Съгласно
чл. 491 от ТЗ, записът на заповед, платим на определен ден трябва да се предяви
в срока за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни. По
делото няма данни за предявяване на записа на заповед за плащане в този срок.
Това обаче не означава, че приносителят е загубил правата по записа на заповед.
Това изрично следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1, т. 3 от ТЗ, съгласно
която, ако пропусне срока за предявяване на плащане на записа на заповед,
издаден при уговорка „без разноски” или „без протест”, приносителят губи
правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на
платеца. Тази разпоредба се намира в раздела за менителницата, като по силата
на чл. 537 от ТЗ същата се прилага съответно и за записа на заповед. При записа
на заповед издателят и платецът съвпадат и са едно и също лице. Поради това
пропускането на срока по чл. 514, ал. 1, т. 3 от ТЗ не води до погасяване на
правата на приносителя на процесния запис на заповед. Същият може да бъде
предявен по всяко едно време, като начините за предявяване не са изрично
посочени в закона, поради което това може да бъде извършено включително и с
предявяването на иск за вземането по записа, както е в настоящия случай. Следователно,
налице е редовна ценна книга, с всички предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ
реквизити.
По делото се
установява, че джирото е обективирано върху гърба на записа на заповед и е
подписано от упълномощено лице от
джиранта /„Изи Асет Мениджмънт“АД, представлявано от Неделчо Спасов, чрез
пълномощника Надежда К./. Следователно джирото е произвело своето действие,
като съдът намира, че същото отговаря на всички изисквания на чл. 466 и сл. ТЗ.
Не се споделят
възраженията на ответника относно
обстоятелството дали лицето подписало джирото е упълномощено от действителния
джирант, липсва правен интерес у страна на авалиста от оспорване на подобно
обстоятелство. Съгласно задължителните разяснения в т. 2 от ТР №5/2014 на ОСГТК на ВКС договор, сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42 ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът/сделката
или неговите универсални правоприемници, какъвто ответникът не се явява. Поради
изложеното и така направеното възражение не следва да се обсъжда, доколкото за
ответника липсва интерес за оспорването на валидността на джирото, като
подписано от лице без представителна власт от джиранта. Тази недействителност,
видно от самия текст на разпоредбата е установена единствено в интерес на
представлявания /джиранта/, който само би могъл да прецени дали и доколко е
увреден от сключената от негово име от представителя му сделка /виж в този
смисъл решение № 217 от 10.03.2016 г. по
т. д. № 2296/2015 г. на I т. о. на ВКС и определение № 76 от 07.02.2017 г. по
ч. т. д. 1999/2016 г. на I т. о. на ВКС/.
Възражението за
давност е неоснователно:
Относно установителния
иск по чл.422 от ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед, с оглед
препращащата норма на чл.537 ТЗ, се
прилага специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ / решение
№ 150 от 30.11.2016 г. по т. д. № 1552/2015 г. на II т. о. и решение №102 от
23.07.2014 г. по т. д. №2680/2013 г. на I т. о. на ВКС/. Правилото на
чл.537 ТЗ гласи, че за записа на заповед се прилагат съответно разпоредбите за
менителницата, доколкото те са съвместими с естеството му. Това условие
отсъства по отношение на нормата на чл. 531, ал. 2 ТЗ. Т. е. по отношение на
издателя на записа на заповед и авалистите, погасителната давност се
регламентира с нормата на чл. 531, ал. 1 ТЗ, а не на чл. 531, ал. 2 ТЗ /виж решение № 24 от 01.08.2017 г. по т. д. №
2709/2015 г. на II т. о. на ВКС/. Падежът на записа на заповед е 02.02.2012
г., а заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 14.08.2014 г., която дата е
предхождаща изтичането на тригодишния погасителен срок и е довела до прекъсване
на давността на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД, доколкото искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/. Следователно
тригодишната погасителна давност не е изтекла.
Относно размера на
претенцията:
Както всяко вземане и
претенцията въз основа на запис на заповед може да се претендира в частичен
размер /виж изрично определение № 243 от
2.04.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 864/2010 г., II т. о./. Рамките на
процеса се определят от ищеца и той сам решава дали да претендира вземането си
в пълен или частичен размер /чл. 6, ал. 2 ГПК/. Няма необходимост нито от
предявяването на записа на заповед за плащане, нито от съобщаването на джирото
на авалиста. Съгласно т.3 на ТР № 1/28.12.2005г.
на ОСТК на ВКС, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е
необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. По своята правна
същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за
изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение
изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на
посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да
бъде ангажирана отговорността на издателя и/или авалиста, който извод следва от
разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява
предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява
необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Процесната
ценна книга е предявена за плащане на определен ден, поради което и вземането
по същата е станало изискуемо от настъпването на падежа. В доказателствена
тежест на ответника е установяване на факта, че вземането по ценната книга е
платено изцяло или отчасти от издателя.Такива твърдения и доказателства не са
ангажирани по производство, поради което и в тежест на ответника е
неблагоприятната последица от непроведеното доказване.
Особеният
представител на ответницата навежда възражения, че ищецът следва да установи каузалното
отношение, от което произтича вземането. В тази връзка следва да се отбележи,
че когато записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между
издателя и поемателя, развитието на каузалното отношение влияе върху
менителничното задължение. Когато страните по менителничната сделка съвпадат с
тези по каузалната, възраженията, произтичащи от каузалната сделка,
представляват лични възражения срещу носителя на менителничното право. Поради
това издателят на запис на заповед – ответника, има право да релевира спрямо
поемателя - „Изи Асет Мениджмънт” АД възражения, основани на каузалните
отношения с него, но не и спрямо ищеца ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД.
При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното
правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът
на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на
заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и
обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка,
съответно дали вземането съществува или не. Настоящият случай обаче не е такъв
– спорът е не между издателя и поемателя, а между издателя и приносителя на
записа на заповед. Джирото в случая, е специален, търговскоправен способ за
заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга на заповед субективно
право с друг. С него кредиторът по менителничния ефект /поемателят или неговият
правоприемник/ - джирант - „Изи Асет Мениджмънт” АД се съгласява да бъде
заменен в правата по ценната книга с друго лице – джиратар – ищцовото
дружество. Разпоредбата на чл. 465 ТЗ предвижда,
че длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя
възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от
предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при
придобиването на менителницата. Цитираната правна норма намира съответно
приложение и към записа на заповед съгласно чл. 537 ТЗ. От посочената разпоредба и предвид функциите на джирото може да се
направи извод, че спрямо третите лица, които са придобили записа на заповед с
джиро, издателят не може да противопостави възражения, извлечени от каузалните
отношения с поемателя /джиранта/, предхождащи или съпровождащи издаването на
менителничния ефект. Изложените съображения по тълкуването и приложението на
материалния закон са застъпени в задължителното решение №67/25.05.2017 г. по
т.д.№60075/2016 г. на ВКС, както и решение № 21/ 04.05.2012 г. по т.д. №
1091/2010 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, постановени в производство по реда на
чл.290 от ГПК.
За
пълнота на изложението, съгласно дадени в т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, предметът на делото по иска по чл.422 ГПК
се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение
на основание запис на заповед. В производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът –
кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване
на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена,
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за
съществуването, съответно несъществуването на вземането. Според мотивите на
тълкувателното решение, тежестта се разпределя по общото правило на чл. 154,
ал.1 ГПК. Според приетото в т.17 на цитираното тълкувателно решение, ищецът не
е задължен да разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение, за
обезпечение на което е издаден записът на заповед от ответника. При заявени
релативни възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на
доказателствената тежест. С въвеждането на такова твърдение от някоя от
страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на доказване, но по правилото
на чл.154 ГПК- всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията
и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право.
Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед,
спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния
ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на
ответника. Ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от
външна страна запис на заповед.
След
постановяване на тълкувателното решение е формирана задължителна съдебна
практика. Така с решение № 202/9.12.2014г. по т.дело № 600/2012г. съставът на
ВКС, ТК, І т.о. също приема, позовавайки се на т.17 на ТР № 4/20123г. на ОСГТК
на ВКС, че ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането, по
която е предявил иска по чл.422, ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и
съществуване на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника като издател, по повод или във връзка, с които е издаден записа на
заповед. При въведена от ответника кауза и поддържайки твърдението, че не е
получил договорената по заема сума, той носи доказателствената тежест за
установяване на тези твърдения.
Предвид изложеното
искът следва да се уважи изцяло, като ще се признае за установено, че ответникът
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 360.67 лв., въз основа
на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1130/2014г. на ДРС. Върху
главницата като законна последица ще се присъди и законната лихва от датата на
подаване на заявлението 14.08.2014г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноските следва да се понесат от ответника.
На „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по исковото производство ще се присъди сумата от 125 лв. –– 25 лева за държавна такса и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, съобразно чл. 78,
ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т.
2 НЗПП и предвид възражението на ответника в тази насока.
Доколкото исковият съд
прави самостоятелна преценка на дължимите разноски съобразно изхода на спора,
то на ищеца са дължими по ч. гр. д. № 1130/2014 г. на ДРС за разноски сумата от
общо 75 лв. - 25 лева за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.
37 ЗПП във вр. с чл. 26 НЗПП/.
Воден от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАВНОВЕНО, че Р.П.Х., ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата 360.67/триста и шестдесет лева и 67 стотинки/ – неизплатена част от главница по запис на заповед, издаден на 10.10.2011г.
и предявен за плащане на 02.02.2012 г., прехвърлен с джиро, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 14.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.П.Х., ЕГН ********** *** , да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4
направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски в размер на 125/сто
двадесет и пет/ лева, както и в заповедното производство по ч. гр.д. №1130/2014
г. на Районен съд Димитровград в размер на 75/седемдесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е
обявен на 28.04.2021 г.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.Петрова