Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261660 30.05.2021 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание
на петнадесети април през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16240 по описа на
съда за 2020 г. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, във вр.
с чл. 45 от ЗЗД от Х. С. Ч. с ЕГН: **********, с адрес ***, чрез
пълномощника й- адв. В.К.-Б. ***, ЕИК: *********, с адрес: гр. П., пл. „С. С.” № *, представлявана от *** З. Д. с искане за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1026 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на направените разходи за ремонт на лек автомобил „Алфа Ромео 156“, с
рег. № ******** в резултат на настъпило ПТП на ул. „Ц.“до № **, находяща се в
гр. П., поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно.
В исковата
молба се твърди, че ищцата е собственик на МПС
„Алфа Ромео 156“, с рег. № ******* На 30.10.2020г., около 09.50 часа
автомобилът й бил управляван от И. Й. П. в гр. П., в съответствие с
установените в ЗДвП изисквания. При управление на автомобила по ул. „Ц.“ до № **,
водачът попаднал в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно. За настъпилото ПТП били сигнализирани
органите на КАТ, които след установяване на фактическата обстановка съставили
Протокол за ПТП № ***** от 30.10.2020г.
Ищцата твърди,
че в резултат на произшествието на автомобила
били нанесени следните имуществени вреди: счупени кратер, карета за
полуоска, кора под двигателя, гърне. Тъй като автомобилът не бил в движение се
наложило заплащането на пътна помощ. Поправката на причинените имуществени
вреди наложила и закупуването на части и извършването на множество ремонти на
автомобила, възлизащи на обща стойност от 1026 лева, описани подробни в
исковата молба, за които били издадени и описаните фактури.
Твърди се, че
улиците, които са в регулация са общински имоти съгласно пар. 7, т. 4 от ПЗР от
ЗМСМА, като задължение на кмета на общината и на другите органи на общинската
администрация било да осигурят поддържането на улиците в съответното населено
място. В случая, макар и била налице опасна дупка на пътя, не били предприети
необходимите и дължими от Община Пловдив действия по обезопасяването й, в
следствие на което настъпило ПТП, от което ищцата претърпяла имуществени вреди.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане за осъждане на
ответника да заплати вредите в размер на 1026 лева. Претендира и присъждане на
направените разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата
в писмени бележки.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск. Твърди, че не била налице нито една от
предпоставките за ангажране на отговорност на общината по чл. 49 от ЗЗД,
свързана с възлагане на работа на конкретно физическо лице, което е причинило
вредите. Липсвали и данни за поведението на водача, а в тежест на ищеца било да
докаже наличие на дефект по пътното платно. Протоколът за ПТП нямал обвързваща
доказателствена сила за отразения механизъм на произшествието, защото фактите
от него не били възприети от съставителя на документа, а разказани от водача,
поради което не можело да се установи и причинно- следствената връзка между
ПТП- то и вредите на МПС- то. Прави се и възражение за съпричиняване на
увреждането, като се твърди, че водачът е допринесъл за вредоносния резултат,
като не се е съобразил с нормативно установените изисквания, касаещи правилата
за движение по пътищата. Още повече, че водачът карал в прав участък и не
ставало ясно къде точно се намирала предполагаемата неравност на пътя. Оспорва
и размера на претендираните вреди, като се твърди, че сборът от приложените към
исковата молба фактури не кореспондира с размера на предявения иск и
следователно липсват доказателства за действително претърпени вреди в
претендирания размер.. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Като
писмени доказателства по делото са приети Протокол за ПТП
№ *******/3.10.2020г., касов бон, три броя фактури и снимков материал.
За
установяване на фактическите си твърдения ищцата ангажира гласни доказателства
посредством показанията на св. И. П., обективирани в протокол от съдебно заседание,
проведено на 15.04.2021г.
От
показанията на св. П. се установява, че на 30.10.2020г. около 9 часа управлявал
колата на Х. до *** ****, в посока „К.“, когато попаднал в необозначена и
необезопасена дупка на платното. Дупката била по ширина на цялото платно около
6-7 метра, широка около 60-70 сантиметра и с дълбочина около 30 см. В следствие
на удара се чул гръм и свидетелят изтървал волана. Спрял на около 7-8 метра от
дупката, след като един човек на тротоара се развикал. Погледнал в огледалото и
видял диря от около 7-8 метра. Установил, че има повреда по картера, след като
е изтекло маслото и самото гърне било отлепено. Обадил се в КАТ, като съставили
протокол, след което св. извикал пътна помощ да го закара до сервиза. Ремонта
струвал около хиляда лева и нещо с труд.
Съдът
не гради изводи въз основа показанията на св. П., тъй като същите се
опровергават от заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза.
Според в. л. по описания от св. начин не биха могли да настъпят посочените в
исковата молба вреди на автомобила, още повече че при дупка с посочените размери
автомобилът не би могъл да премине, а щеше да остане в самата дупка. Св. в
същото време твърди, че не само е преминал, а е продължил да се движи 7-8 метра. Относно
сумата необходима за ремонт на автомобила показанията на св. също не
кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, които установяват
разход за ремонт в размер на около 696 лева, а свидетелят твърди, че същия
възлизал на „хиляда и нещо лева“. Индиция за недостоверност на гласните
доказателства съставлява и факта, че фактурата за репатриране на процесния
автомобил е от 16.11.2020г. /повече от две седмици след инцидента/, а
свидетелят твърди, че веднага след съставяне на протокола от КАТ повикал пътна
помощ и откарал колата в сервиз.
От
заключението на съдебната авто-техническа експертиза, извършена от в. л. С. М.
се установява следното:
От
данните в исковата молба и приложените снимки може да се направи извод, че при
преминаване на автомобила през място с липсващи или разместени павета, е
възможно да настъпи удар в кората под ДВГ, която се счупи, както и да настъпи
удар в картера, който също да се счупи. По делото няма данни, от които да се
установи по какъв начин са увредени каретата на полуоските и в какво се състои
тяхната повреда. Видно от снимката, според вещото лице задното гърне е силно
корозирало и счупеното парче от него се дължи на корозията му.
Експертизата е изготвена 5 месеца след
настъпване на ПТП. Към настоящия момент чрез оглед е невъзможно да се установи
състоянието на пътното платна и евентуално наличие на дупка в предхождащ
момент, тъй като платното има настилка от паваж, в която много бързо може да се
появи дупка и също толкова бързо да бъде изравнена, без при това да останат
следи.
От
устните разяснения на в. л. при изслушване на заключението става ясно, че
мястото на вътрешното каре е по-високо от долната част на скоростната кутия и
няма как да настъпи удар в това каре без да настъпи удар в скоростната кутия,
при това от двете страни. Според в. л. е необходимо да настъпят четири удара на
различни места за да настъпят описаните вреди. В. л. заяви също, след отчитане
показанията на разпитания св. и наличния по делото снимков материал, че не
счита, че по описания в исковата молба начин е възможно да се увредят каретата.
При видимата на снимките корозия вещото лице не може да даде отговор дали
повредите са възникнали в резултат на преминаване през дупка или заради износване.
След като на в. л. се предяви приетия по делото протокол от ПТП, в който са
посочени размери на дупката, експерта заяви, че при попадане на автомобила в
нея би могла да се повреди кората и картера на автомобила, но за каретата и гърнето
поради корозията им не може да се каже, че това би била единствената причина.
Отделно от това според вещото лице
реално автомобил не може да премине през дупка с посочените размери,
защото в момента, в който гумите влязат ще ударят картер, двигател, кора по
двигател, прагове ще останат там, а
автомобилът не би могъл да излезе от дупката и да продължи движение.
Съдът
кредитира заключението на авто-техническата експертиза, като компетентно изготвено,
отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Страните не спорят, че ищцата е собственик на процесния лек автомобил. Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че на същия са нанесени щети, за
отстраняване на които са закупени части на стойност 696 лева, както и е
заплатена сумата от 50 лева за репатриране на автомобила.
В тежест на ищеца е да установи
всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, в това число
настъпването на ПТП при механизма, описан в исковата молба, настъпилите
имуществени вреди описани в исковата молба, наличието на пряка
причинно-следствена връзка между вредите и преминаването през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно в участък, стопанисван от ответната
Община, размера на вредите и твърдението си, че е заплатила претендираната сума
в размер на 1026 лева за отстраняване на повредите.
От анализа на доказателствената
съвкупност се налага извод, че не е установен по категоричен начин нито един от
елементите на фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, на който
ищецът основава претенцията си. Не се установи твърдяния от ищцата механизъм на
настъпване на вредите, доколкото според експертното заключение не е възможно
автомобил да премине през дупка с посочените параметри и да излезе от нея. Не
се установи и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и
преминаването през неравност на пътното платно, доколкото автомобилът на ищцата
е на 21 години, силно корозирал и според вещото лице не става ясно дали
причината за констатираните повреди се дължи на корозията и износването на
частите или на преминаването през дупка. Впрочем единствена индиция за
наличието на дупка на пътното платно в процесния участък съставлява съставения
протокол за ПТП, но същия няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм
на настъпване на произшествието описано в него, защото същото не е настъпило в
присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна
функция по ЗМВР досежно тези обстоятелства, а от останалите събрани по делото
доказателства и в частност- от заключението на авто-техническата експертиза не
се установи този механизъм. Ищцата не
доказа и размера на вредите, доколкото от приетите по делото фактури не се
установява същата да е заплатила за части и ремонт претендираната сума от 1026
лева, но този въпрос в случая не е от съществено значение щом не се установи вредите
да са настъпили в резултат на бездействие на ответната Община и по начина,
описан в исковата молба.
По гореизложените съображения
предявения иск ще се отхвърли, като недоказан по основание и размер.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК право на разноски има ответната страна, които
възлизат на сумата от 100 лева заплатен депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева и заплащането им ще се възложи в тежест на
ищцата.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. Ч. с
ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника й- адв. В.К.-Б. ***, ЕИК: ******,
с адрес: гр. П., пл. „С. С.” № *, представлявана от **** З. Д. с
иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1026 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, съставляващи направените разходи за ремонт на
лек автомобил „Алфа Ромео 156“, с рег. № ******** в резултат на настъпило ПТП
на ул. „Ц.“ до № **, находяща се в гр. П., поради попадане в необезопасена
дупка на пътното платно, като недоказан по основание и размер.
ОСЪЖДА Х. С. Ч. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Община Пловдив, ЕИК:
*********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от **** З. Д. сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направени по делото разноски
разноски за депозит за експертиза и 150
лева /сто и петдесет лева/ възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.