Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 30.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1459 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „С.2.“
ЕООД срещу СНЦ „С.НА Т.С.В. Б.“ частичен осъдителен иск с правно основание чл.
88, ал. 1 ЗЗД за сумата 102 067,09 лв. - неизплатена част от обезщетение
за вреди на ищеца, представляващи разходи за изпълнение на предварителен
договор от 06.11.2007г., развален поради неизпълнение на задължения на
ответника по чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора.
Искът е предявен за разликата между пълния
твърдян размер на вземането за обезщетение от 202 067,09 лв. и размера от
100 000,00 лв., присъден с влязло в сила решение по т.д. №3199/2018г. на
САС, с което е уважен частичен иск за обезщетение на същите вреди.
Ответникът не взема становище по иска, но с
молби от 07.12.2020г. и 13.01.2021г., подадени за отмяна на допуснатото
обезпечение на иска, заявява твърдения и представя доказателства за извършени
след подаване на исковата молба плащания в погашение на вземанията на ищеца за
главница по предявения иск, лихва за забава от датата на исковата молба и
разноски за производството по иска.
Ищецът оспорва плащането на сумата
111 000,00 лв., за което е представено доказателство с молбата на
ответника от 07.12.2020г., като по съображения, идентични на изложените в
определение по делото от 29.12.2020г., представеното от ответника платежно
нареждане за това плащане не установява заверяване на банкова сметка ***, за
която е издадено платежното нареждане (обстоятелството, че сумата, за която е
издадено платежното нареждане, не е постъпила по сметка на ищеца, е и изрично признато
от ответника с молбата му от 13.01.2021г.).
Ищецът признава плащането от ответника на
сумата 113 318,12 лв., за което е представено доказателство с молбата на
ответника от 13.01.2021г., но претендира, че като последица от това плащане
непогасени остават задължения на ответника в размер на 1 049,02 лв.
Процесуалните изявления на страните обусловят
липса на спор по фактите, поставени в основанието на предявения осъдителен иск,
както и по плащането от ответника на сумата 113 318,12 лв., извършено на
13.01.2021г., поради което и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК тези
обстоятелства не се нуждаят от доказване в производството по делото.
В представеното и прието като писмено
доказателство по делото платежно нареждане за сумата 113 318,12 лв. е
посочено, че плащането е извършено за погасяване на задълженията на ответника
по настоящото дело.
Към датата на плащането (13.01.2021г.) тези
задължения включват сумата 102 067,09 лв., за която е предявен
осъдителният иск с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, сумата 4 621,37 лв.
– претендираната с исковата молба лихва за забава, изтекла върху главното
вземане по чл. 88, ал. 1 ЗЗД в периода от датата на подаване на исковата молба
(04.08.2020г.) до датата на плащането, сумата 4 082,68 лв. – разноски на
ищеца за платена държавна такса за разглеждане на предявения иск, сумата
3 530,00 лв. – разноски на ищеца за платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото по договор за правна помощ от
16.07.2020г., сключен с адв. Л.Б., сумата 66,00 лв. – разноски на ищеца за
налагане на обезпечителен запор, допуснат с определение по делото от
23.11.2020г.
Плащането от 13.01.2021г. на сумата
113 318,12 лв. не е достатъчно да покрие общия размер на гореописаните
вземания за главница, лихви и разноски, който възлиза на сумата 114 358,14
лв., поради което и съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че с него са
погасени изцяло задълженията на ответника за разноски и лихви и частично
задължението му за главницата, за която е предявен осъдителният иск с правно
основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
Искът следва да бъде уважен за
непогасения му размер от 1 040,02 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
му предявен размер 102 067,09 лв.
С молба от 16.04.2021г. и представен
към нея списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира присъждане на допълнителни
съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. по
договор за правна помощ от 15.04.2021г., сключен с адв. В.Н., но независимо от
частичното уважаване на предявения осъдителен иск, това му искане не може да
бъде уважено, тъй като въпросният адвокат е упълномощен от ищеца след оттегляне
на пълномощията на предходния упълномощен от ищеца адвокат Л.Б., а след като
правото на възстановяване на разноските на ищеца за адвокатското
възнаграждение, платено на адв. Б., по съображенията по-горе е признато на
ищеца и съобразено при погасителния ефект на плащането от ответника от
13.01.2021г., присъждането на разноски в полза на ищеца за адвокатско
възнаграждение, платено на втори адвокат, ще е в пряко противоречие с
разпоредбата на чл. 78, ал. 1, пр. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА СНЦ „С.НА Т.С.В. Б.“,
рег. по ф.д. №5600/1996г. на СГС, със седалище и адрес на управление *** *******да
заплати на „С.2.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД сумата 1 040,02 лв. - неизплатена част от
обезщетение за вреди на ищеца, представляващи разходи за изпълнение на
предварителен договор от 06.11.2007г., развален поради неизпълнение на
задължения на ответника по чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора, ведно със законната
лихва от 13.01.2021г. до изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.2.“ ЕООД срещу СНЦ „С.НА Т.С.В. Б.“
осъдителен иск с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД за разликата над
1 040,02 лв. до предявения размер от 102 067,09 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: