№ 79
гр. Севлиево, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря И.а Ат. Ц.
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230101200 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
И. И. И. против „Изи Финанс” ООД, с която са предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист, издаден на
09.07.2015г. било образувано по молба на Взискателя - „Изи финанс" ООД,
изпълнително дело №20227350400483 на ЧСИ И.И.. Видно било, от номера на
изпълнителното производство, че последното е образувано през 2022г. - 7
години след издаване на изпълнителния лист.
Поддържа се, че към датата на образуване на изпълнителното
производство е изтекла давността, с която се погасяват вземанията по
процесния изпълнителен лист, поради което и възможността на кредитора да
предприема действия по принудително изпълнение на процесното вземане
била погасена.
Сочи се, че на първо място, задълженията по процесната заповед за
изпълнение и изпълнителен лист се погасяват с изтичането на петгодишна
давност.
След като процесната заповед за изпълнение влязла в законна сила на
1
07.07.2015г. /видно от текста на изпълнителния лист/, кредиторът разполагал
с възможността в рамките на пет години да инициира производство по
принудително изпълнение. Това обаче се случва едва през 2022г. , поради
което към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнително
дело № 20227350400483, случило се през 2022г., давностният срок за
събиране по принудителен ред на така посочените с настоящата искова молба
задължения към ответното дружество бил изтекъл, а образуваното
изпълнително дело и започналото принудително изпълнение срещу И. И. И.
било предприето на отпаднало правно основание.
Излагат се подробни съображения, че в конкретния случай, към
момента на образува не процесното изпълнително дело, случило се през
2022г., е изтекъл петгодишен период от влизане в сила на заповедта за
изпълнение. През този период кредиторът не бил предприел действия за
събиране на вземането, нито такива, които са годни да прекъснат
погасителната давност.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът не дължи изпълнение на ответника на сумите по
издадения изпълнителен лист, а именно: 600, 00 лв. – главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 47717 от 25.11.2013, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2015 г. до окончателното
плащане на задължението, 148, 80 лв. – договорна неустойка, както и сумата в
размер на 25 лв. – разноски по делото. Претендират се разноските в
настоящото производство.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва исковете. Поддържа,
че преди образуване на изпълнителното дело при ЧСИ И.И. имало образувано
друго изпълнително дело по повод на същия изпълнителен лист - от
09.07.2015г. по ч.гр.д. № 650/2015г. на PC Севлиево с длъжник ищеца И. и
кредитор „Изи финанс" ООД. Делото било образувано при ЧСИ В. Ц., peг. №
732, per. на действие ОС Габрово. Номерът на делото бил 376/2018г. Сочи, че
с действията предприети по това, предходно дело се е прекратила
погасителната давност на изпълнителния лист.
Излага подробни съображения, че по делото още с приложената молба
за образуване са поискани изпълнителни действия - а именно молба за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение.
2
С молбата били поискани и справки в регистрите на БНБ и налагане на
запори по установените банкови сметки. В резултат съдебният изпълнител
наложил запор върху банковите сметки на ответника със съобщения до
съответно банки за налагане на запор с дати и на двете: 27.02.2019г. Единият
запор бил в „УниКредит Булбанк" АД, като запорното съобщение било с
изходящ номер 1122 от 27.02.2019г., другият в „Първа инвестиционна банка"
АД със запорно съобщение с изходящ номер: 1121 от 27.02.2019г.
В отговора се сочи, че с молба от 16.12.2020г., която е с входящ номер
9496 от 16.12.2020г. било поискано изпълнително действие от „Изи финанс"
ООД, а именно извършване на опис на движимите вещи находящи се на
постоянния адрес на ищеца И.. Молбата, представлявала искане за
извършване на изпълнително действие. Поради което представлява
„предприемане" на такова по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „в" от ЗЗД и
съгласно тълкувателната практика на ВКС. Излага съображения, че
последното поискано валидно действие е от 2020г. - искането за извършване
на опис върху движимите вещи на И.. От тази година до 2022г. не били
изминали 5 г.
В отговора се сочи, че ищецът е извършил плащане по повод
изпълнителното действие. Това станало с превод осчетоводен от съдебния
изпълнител на 10.06.2019г., като независимо дали тя била удържана в
изпълнение на предприето изпълнително действие или И. доброволно я е
заплатил, то той неминуемо е знаел, че срещу него има образувано
изпълнително дело.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен е иск за оспорване на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист от 09.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 650/2015г. по описа на
Районен съд Севлиево, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Със заповедта, длъжникът е осъдена да
заплати на „Изи Финанс“ ООД сумата от 600 лв. – главница и сумата от 148,
80 лв. неустойка, дължими по договор за предоставяне на кредит от
3
разстояние № 47717 от 25.11.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 25 лв. – разноски за заплатена държавна такса и
сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 376/2018 г. по
описа на В. Ц., рег. № 732 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие
Окръжен съд Габрово, същото е образувано на 11.12.2018 г. по молба на
ответника „Изи Финанс“ ООД срещу ищеца И. И. И. въз основа на
изпълнителен лист от 09.07.2015 г. издаден на основание чл. 416 ГПК въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 650/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево. В молбата е поискано
налагането на запор върху трудово възнаграждение на длъжника.
Със запорно съобщение по горепосоченото изпълнително дело с изх.
рег. № 1122/27.02.2019 г. е наложен запор на всички сметки на длъжника в
„Уникредит Булбанк“ АД.
Във връзка със запорното съобщение е изпратено писмо с изх. № 0890-
49-014555 от „Уникредит Булбанк“ АД за наложения запор.
Със запорно съобщение по горепосоченото изпълнително дело с изх.
рег. № 1121/27.02.2019 г. е наложен запор на всички сметки на длъжника в
„Първа инвестиционна банка“ АД.
С молба от 16.12.2020 г. е направено искане от страна на взискателя
„Изи Финанс“ ООД за запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
както и за извършване на опис на движимите вещи на длъжника, находящи се
на постоянния му адрес.
С молба с вх. №1476 от 02.03.2022 г. от взискателя „Изи Финанс“ ООД
е поискано претратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2
ГПК.
По делото е изискана справка във връзка с наложения запор в „Първа
инвестиционна банка“ АД, съобразно която на ищеца И. И. И. е наложен
запор по нареждане на ЧСИ В. Ц., с рег. № 732 на КЧСИ при ОС – Габрово,
по изп.дело 376 от 2019 г. Във връзка с искането е получен отговор с вх. №
1130/14.03.2023 г., в който е посочено, че на длъжника И.а И. е налаган запор
по нареждане на ЧСИ В. Ц., по и.д. № 20187320400376, изх. №
1121/27.02.2019 г. на 06.03.2019 г.
4
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
направи следните правни изводи:
Давността на вземанията за главница по сключен договор за кредит по
процесния изпълнителен лист е 5-годипна, а и съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5
годишна. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията
установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се
приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. С
аргумент от чл. 439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за
изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на
нововъзникнали факти. Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение
или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи
вземането си по съдебен ред. Липсва логика и основание кредиторът с
неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в
по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че и в
двата случая "заповедта за изпълнение влиза в сила" т. е. двата случая са
приравнени от процесуалния закон като правни последици. Следва да се
отбележи, че исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на
заповедното производство по ГПК /2008 г. /, поради което нормата трябва да
се тълкува разширително с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК.
На следващо място, следва да бъдат съобразени задължителните
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015
г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ
прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
5
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В
тълкувателното решение е посочено, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение…. С оглед на изложеното Върховният касационен
съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г.
следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на
изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска
прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на
закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител.
Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В настоящия случай по първото образувано изпълнително дело №
376/2018 г. по описа на В. Ц., рег. № 732 в Регистъра на Камарата на ЧСИ,
район на действие Окръжен съд Габрово не се установява да е изминавал срок
повече от две години, в който взискателят да не е искал или съдебният
изпълнител да не е предприемал изпълнителни действия. Делото е прекратено
не поради перемпция, а по искане на взискателя. Последното валидно
извършено изпълнително действие по делото преди неговото прекратяване,
което е годно да прекъсне погасителната давност е от 27.02.2019 г. – наложен
запор върху вземанията на длъжника от банкови сметки в "Уникредит
Булбанк" АД. Следва да се посочи, че за прекъсване на давността е
достатъчно налагането на запора на банковата сметка, като без значение е
дали в нея към момента на налагането му има наличност. Запорът е наложен и
ще породи действие и при последващо постъпване на суми по сметката.
Паричната наличност, респ. достатъчност са ирелевантни за
6
прекъсващото давността действие на запора.
Следва да се отбележи, че основната последица на института на
погасителната давност е санкционирането на незаинтересования кредитор с
отнемането на възможността му да проведе принудително изпълнение за
осъществяване на притезанието си. С подаването на редовна молба за
образуване на изпълнително производство и с въведеното в нея искане за
извършване на определени изпълнителни способи (какъвто е настоящият
случай) безспорно кредиторът манифестира, че не се е отрекъл от вземането
си и все още е заинтересован от надлежното му изпълнение. С оглед на това
би било несправедливо спрямо него да настъпят последиците от погасяването
на вземането му по давност, след като е предприел необходимите и е
извършил единствените възможни за него действия за прекъсване на
давността. Именно поради тази причина и ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС посочва, че са изгубили сила постановките на
ППВС № 3/1980 г. и погасителната давност не спира в хода на изпълнителния
процес – тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи). Правната логика е, че ако
кредиторът избере да не действа, въпреки че има възможността за това в
изпълнителния процес, то и давността тече и след изтичането на предвидения
от закона срок (в случая 5 години) от последния поискан изпълнителен
способ, настъпват последиците на погасителната давност.
Съдът, в настоящия си състав, съобразява, че образуването на
изпълнително дело не е действие по предприемане на принудително
изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то сама по себе си тази молба и
съдържащото се в нея искане не е предприемане на принудително
изпълнение. Такива действия биха били наложеният запор, респ. насочването
на изпълнението върху движими вещи на длъжника, поискани от взискателя.
Извършването на същите обаче би прекъснало давността, но с ефект от
поискването им, доколкото осъществяването им не е забавено по причина, за
която взискателят отговаря. Така напр. с Решение № 127 от 12.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК е разяснено, че ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
7
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно.
Съобразно изложеното, предвид направеното искане и наложените
запори през 2019 г., петгодишният давностен срок не е изтекъл и към 2022 г.,
когато е било образувано новото изпълнително дело №483 по описа на И.И.,
рег. № 735 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд
Габрово. Безспорно същата е прекъсната с искането от страна на кредитора за
извършването на конкретен изпълнителен способ, обективирано в молбата от
11.12.2018 г. респ. с наложените запори на банкови сметки на длъжника от
27.02.2019 г. Петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата на
предявяване на исковата молба 14.11.2022 г. и към даване ход на устните
състезания пред настоящата инстанция. Поради изложеното съдът следва да
отхвърли предявения иск като изцяло неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ответникът, на основание чл.78, ал.3 ГПК, има
право на разноските, които е направил в производството в размер на 600 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Районен съд Севлиево
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Севлиево, *** срещу „Изи Финанс” ООД с ЕИК *********, искове с правно
основание чл.439 ГПК, за признаване за установено, че И. И. И. не дължи на
„Изи Финанс” ООД, сумата от 600, 00 лв. – главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 47717 от 25.11.2013, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2015 г. до окончателното
плащане на задължението, 148, 80 лв. – договорна неустойка, както и сумата
в размер на 125 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 09.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 650/2015г. на Районен съд
Севлиево.
ОСЪЖДА И. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ***, да
заплати на „„Изи Финанс” ООД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3
8
ГПК, сумата от 600 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9