Р Е Ш Е Н И Е
№1494/11.8.2023г.
гр. Пловдив,
11 август 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в публично заседание на шести юни две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка
Петкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева, адм. дело № 865 по
описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя А.А.Т., чрез юрисконсулт С.Й., против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-41-0121559 от 25.01.2023 г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП, с която на дружеството жалбоподател е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект
„ведомствена бензиностанция №1“, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Нестор
Абаджиев“ № 28А и забрана за достъп до него за срок от 3 (три) дни, на
основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за
незаконосъобразна и издадена в нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните норми. Сочи, че нарушението, за
което е наложена процесната ПАМ е отстранено незабавно, поради което същата не
е следвало изобщо да бъде издавана и трайно накърнявала интересите на
дружеството, тъй като тежестта й не кореспондира с твърдяното за установено
нарушение. Твърди, че процесната ПАМ е прекомерна и не би могла да доведе до
обезпечаване на евентуални вземания на фиска, поради което изпълнението ѝ
не би осигурило постигане на подобен резултат. Според жалбоподателя издаването
на процесната заповед е в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5
от АПК и е довело до превратно упражняване на власт от страна на
административния орган. Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена. В
с.з. дружеството – жалбоподател се представлява от адв. П., която поддържа
жалбата и сочи, че заповедта наред с изложените в жалбата аргументи противоречи
и на правото на ЕС. Претендира присъждане на направените в съдебното
производство разноски. Представя писмени защита.
Ответникът - началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в депозирано чрез пълномощника си – юрк. З.
писмено становище и в с.з. навежда съображения за неоснователност на жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура не встъпва в
процеса.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно протокол сер. АА № 0121559,
на 17.01.2023 г. в 10.30 часа длъжностни лица в ЦУ на НАП, Пловдив са извършили
проверка на обект ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Пловдив, на ул.
„Нестор Абаджиев“ № 28а, стопанисван от жалбоподателя. Проверката е извършена в
присъствието на Е.Т.Д.. на длъжност заместник-главен счетоводител в дружеството.
В протокола се съдържат данни какво представлява обекта, брой и вид резервоари,
работно време на обекта и др. В хода на проверката е констатирано нарушение на
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ от страна дружеството,
стопанисващо бензиностанцията, изразяващо се в неподаване в законоустановения
срок данни в НАП за доставено дизелово гориво по документ АДД №
**********/05.01.2023г. с УКН 0000000007447889 в търговския обект с ЕСФП, чрез
баркод четец при постъпването на горивото на 05.01.2023г. Установено е, от
представените по време на проверката документи, че за процесната доставка от
наличната в обекта ЕСФП е генериран служебен бон № 0001558/05.01.2023г. , видно
от който НИС на ЕСФП в обекта е изпратила съобщение до НАП за постъпило
дизелово гориво в резервоар № 2 с количество 18987,600 литра при 15 градуса
/нивомерна доставка/. Констатирано е, че не са постъпили данни за доставката по
документ като от използваната в търговския обект ЕСФП е генериран служебен бон
с № 0001559/05.01.2023г. /документална доставка/ на дизелово гориво 18679 л.
при 15 градуса за резервоар № 2, но на посочения служебен бон е визуализирано
съобщение “Timeout” и статус: „-1“, т.е. при постъпването на горивото
доставката не е изпратена по документи и съобщението за доставката по документ
не е получено в НАП.
В протокола е вписано управителя на
дружеството да се яви пред органите на НАП, за да представи писмени обяснения
за доставките на гориво за периода 01.12.2022г. – 17.01.2023г. Протоколът е подписан от проверяващите и
присъствалия на проверката заместник-главен счетоводител на дружеството. Към
административната преписка са приобщени писмени обяснения от 19.01.2023 г.,
дадени от управителя на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, А.Т., в които е
посочено, че нивомерната доставка е декларирана на 05.01.2023г. незабавно след
доставянето ѝ като едновременно с това от оператора, обслужващ
бензиностанцията е декларирана и документално доставка като е на документа от
ЕСФП е изписано съобщението “Timeout”. Посочва се, че в края на деня успешно е
изпратен и приет Z-отчет, поради което служителят е възприел, че доставката е
била изпратена. На следващият работен ден операторът се е свързал с обслужваща
сервизна фирма, от където са потвърдили, че доставката е изпратена успешно.
След случая до момента на проверката не е имало проблем с доставките, а когато
е констатирано нарушението, неизправната доставка е изпратена успешно.
Със заповед за налагане на ПАМ №ФК-41-0121559/25.01.2023
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание
чл. 186, ал. 6 и ал.4, т. 3 и 5 от ЗДДС, за нарушение на чл. 59а, ал. 1, изр. трето от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от МФ, във връзка с чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС на „АИТ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
бензиностанция, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 28А,
стопанисван от същото дружество, и забрана за достъп до него за срок от 3 (три)
дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС. Видно от представена по
делото разписка, заповедта е връчена срещу подпис на пълномощник на дружеството
на 31.01.2023 г., съгласно пълномощно, приложено на л.118 по делото.
Под вх. №70-00-1689/13.02.2023 г. в ТД на НАП
– Пловдив е постъпила жалба от „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД до директора
на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол" в ЦУ на НАП,
срещу заповед за налагане на ПАМ №ФК-41-0121559/25.01.2023 г .
С Решение №ГДФК-54/20.02.2023 г. на директора
на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, жалбата е разгледана в производство по реда на чл. 81 – чл. 98 от АПК, във
връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и е отхвърлена като неоснователна. Видно от разписка на л.117 по делото, решението
е връчено срещу подпис на пълномощника на дружеството на 10.03.2023 г.
По делото, по искане
на жалбоподателя са разпитани свидетелите Е.Т.Д.., зам.гл.счетоводител в
дружеството и Д.И.Д., работещ като IT мениджър в същото. Свидетелката Д. във
връзка с процесната доставка, посочва, че на 5-ти януари колега се свързал с
нея да ѝ съобщи, че има проблем с документална доставка. След като е
въведена ръчно доставката, системата била направена така, че едно поле да е
отбелязано в червено, ако доставката не е минала. Колегата предал на
свидетелката, че след като е изчакал малко, полето продължавало да свети и
токът бил премигнал. Свидетелката дала указания да се изчака още малко и, ако
не мине доставката, на следващата сутрин лицето да се свърже с обслужващата
фирма по повод на проблема. На другия ден от Д. разбрала, че е имало проблем с
компютъра и е извикан IT специалист, който сменил монитора. Предположено е, че
имало токов удар, но е констатирано, че Z отчета е минал. Компютърът бил нулиран
и нямало да свети като недекларирана доставката. Според свидетелката, колегата ѝ
е счел, че всичко е наред и след като системата не показвала предупредително
съобщение е сметнал, че доставката е минала успешно. При последващите доставки
всичко е работило без проблем, а в деня на проверката, когато се установило, че
доставката не е изпратена, незабавно я изпратили в НАП.
Свидетелят Д. сочи,
че поддържа компютърните системи и мрежи на компанията. Рано сутринта колега му съобщил по телефона за неработещ компютър.
В последствие свидетелят установил, че не компютърът е повреден, а мониторът,
както и суичът е изгорял и ги сменил с други, при което компютърната система
заработила нормално. Според свидетеля е възможно настъпилите проблеми да са причинени
от токов удар. Колегата му съобщил за прекъсване на екрана предишния ден, други
колеги се оплакали от липса на интернет
на определено място в сградата и свидетелят и установи още един неработещ суич.
Свидетелят не се ангажира със становище дали действително е имало токов удар. Разяснява,
че мониторът е част от цялата система бензиноколонката с фискалния принтер,
който дава данните към НАП. Там се визуализира информацията, подавана към НАП.
По делото е
представено писмо с вх. № 11356/23.05.2023г. от отдел „Връзка с клиенти“ при
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, в което е обективирано, че процесният обект
се захранва от частен КП „Чистота“ –
собственост на клиента от подстанция „Пловдив“ като в процесния времеви
интервал в дневниците на „Електроразпределение Юг“ ЕАД няма записани данни за
смущения в захранването по кабелната линия.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД срещу
заповедта е подадена на 23.03.2023 г. до съда, чрез административния орган. Подадена
е при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК срок за
обжалване, насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и
изхожда от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес
от търсената защита. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорваната заповед е обективирана в
писмена форма, подписана е от издателя си, като актът е издаден от
административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от
него длъжностно лице. Обжалваната заповед е издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.
7, ал. 1, т. 3 от Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т. 1
от приетата като доказателство по делото заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., изм.
със заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
В заповедта са посочени фактическите и
правните основания за издаването й. Приложената правна норма, посочена в
административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, съгласно която, в приложимата й редакция (изм. ДВ бр.
104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което „не подава данни от ЕСФП по чл.
118 в Националната агенция за приходите".
В чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е предвидено, че
данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е
длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис. В ал. 11 на чл. 118 са изброени случаите, в които данни по ал. 10 не се
подават, като в т. 5 е посочено, че данни не се подават от получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална
памет.
Като фактическо основание в заповедта е посочено,
че при извършена на 17.01.2023 г. проверка на обекта, по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗДДС, представляващ ведомствена бензиностанция, стопанисвана от жалбоподателя,
е констатирано нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 6, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС, като при
извършената проверка на доставките на гориво в обекта е установено, че за
получено на 05.01.2023г. дизелово гориво в резервоар № 2 с количество 18987,600
литра при 15 градуса /нивомерна доставка не са постъпили данни за доставката по
документ като използваната в търговския обект ЕСФП е генериран служебен бон с №
0001559/05.01.2023г. /документална доставка/ на дизелово гориво 18679 л. при 15
градуса за резервоар № 2, но на бона е визуализирано съобщение “Timeout” и
статус: „-1“, т.е. при постъпването на горивото доставката не е изпратена по
документи и съобщението за доставката по документ не е получено в НАП. Посочено
е, че описаното съставлява нарушение на
чл. 59а, ал. 1, изр. трето от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 4, т. 5 от ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ „запечатване на обект“.
Изложени са и мотиви относно продължителността на срока за запечатване на
търговския обект.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5
от ЗДДС, изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите, а също видът на
подаваните данни, формата и сроковете на подаването им, се определят с Наредба,
издавана от Министъра на финансите. Според чл. 59а, ал. 1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредбата), издадена от министъра на финансите, обн. ДВ бр. 106 от 27.12.2006
г., лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен
документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за
получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато
данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен
административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно
наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества
горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален
контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД.
Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ,
постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а
в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по
Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки
за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци,
въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен
документ.
От така посоченото в подзаконовия
нормативен акт следва, че получателят по доставка на течни горива е длъжен да
подава в НАП данни за доставката на доставените/получените количества течни
горива, на датата на данъчното събитие, по електронен път с квалифициран
електронен подпис, или да декларира данните с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД), като въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че към момента на данъчното събитие –
доставката на гориво, данните за него не са били подадени от данъчно
задълженото лице до НАП, което обстоятелство не се оспорва и от самия
жалбоподател, поради което е била налице предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „г“ от ЗДДС материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка запечатване на обект.
Твърдението в жалбата, че дружеството
било изпълнило задължението си да предаде на НАП данни за доставката и
движението на горивото, тъй като в НАП било регистрирано съобщение за нивомерната
доставка, съдът приема за неоснователно. Законът регламентира задължението за
подаване на данни в НАП по смисъла на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС като отделно и
самостоятелно от предвиденото в чл. 118, ал. 6 от ЗДДС задължение на всяко лице
по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, да
предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива, т. е. независимо, че данни от нивомерната
система на бензиностанцията са предадени на НАП, това не освобождава
дружеството жалбоподател от задължението му да предаде данните и документално в
момента на получаване на течното гориво.
Извършената в случая проверка и
събраните в хода на административното производство по издаване на заповедта
доказателства водят до несъмнения извод, че е налице осъществен състав на
нарушение, което е било установено по безспорен начин от съответните органи на
НАП. Този извод не се опровергава и от дадените от свидетелите обяснения във
връзка със ситуацията, която е възникнала на 05.01.2023г. в бензиностанцията.
Дори и да е бил налице коментирания от двамата свидетели проблем с техниката в
същия ден, не става ясно защо не са предприети мерки по разрешаването му
своевременно, чрез проверка дали действително данните за доставката на горивото
са подадени до НАП в същия ден. Не се потвърди и тезата на жалбоподателя за
наличието на токов удар, поради който данните да не са били подадени до НАП, с
оглед постъпилото по делото писмо от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в което не
се сочи да е имало смущения по трасето.
Трайно в съдебната практика, въз основа на
използваната в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС формулировка „се прилага“, е застъпено
становището, че при издаване на акт за запечатване на обект органът действа в
условия на обвързана компетентност, т. е. при констатирано нарушение е длъжен
да наложи принудителната административна мярка. В тази връзка съдът приема за
неоснователно и наведеното в жалбата възражение, че допуснатото нарушение било
отстранено незабавно след констатирането му – доставката била изпратена
коректно, поради което не следва да се налага
ПАМ за него.
Според съда, противно на становището
на жалбоподателя, наложената принудителна административна мярка се явява
съразмерна и не накърнява права на своя адресат в степен по-голяма от тази, за
която е наложена. Взето е предвид обстоятелството, че извършеното нарушение
засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури
проследяването на количеството горива като стоки с висок фискален риск. Административният
орган коректно е изпълнил и задължението си да изложи в акта съображения за
конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата,
които са го мотивирали да определи този срок, а именно тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта,
предвид факта, че горивата представляват стока с висок фискален риск и е
необходимо за закупените и изразходвани количества да е налице информация кога
и къде са реализирани. В оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и
ясни мотиви относно определения срок за налагане на принудителната
административна мярка, който срок се определя по целесъобразност от органа, а в
настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона
и срокът е определен в минимален размер от 3 дни, който съответства на всички гореизброени
обстоятелства.
Съдът не намира за основателно възражението
на жалбоподателя по отношение на неиздаденото за процесното нарушение
наказателно постановление тъй като производството по издаването му и това по
налагане на ПАМ имат различен характер, макар и произхождат от едни и същи
факти. Неправилно е тълкуванието на жалбоподателя, че заплащането на санкцията
се отразява на издаването на процесната заповед, която по своята правна природа
касае само допуснатото предварително изпълнение и запечатване на обекта.
Според съда в случая
не е налице нарушение на чл. 50 от Хартата на основните права
на Европейския съюз
(2016/C 202/02), съгласно който никой не може да бъде подложен на наказателно
преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или
осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със
закона. В случая такива данни липсват. Следователно недоказано е твърдението на
жалбоподателя за нарушаване на принципа non bis in idem, не е налице кумулиране
на наказателна имуществена санкция и принудителна административна мярка. От
друга страна, в съответствие с чл. 52, § 1 от Хартата, съгласно който всяко
ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва
да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и
свободи; при спазване на принципа на пропорционалност ограничения на посочените
права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако
действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. В случая
ограничаването на упражняването на правата чрез запечатване на търговския обект
е предвидено изрично в ЗДДС при констатиране на нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В този смисъл
възраженията на жалбоподателя са напълно неоснователни и недоказани, а
оспорената заповед е в унисон с решение на Съда на ЕС от 4 май 2023
година по дело С-97/21. Спазен е също духът на решение на Съда на ЕС от 5 май 2022
г. по дело С-570/20,
съгласно което спазването на принципа на пропорционалност изисква кумулирането
на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална
правна уредба като разглежданата в главното производство, да не превишава
границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните
цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато
съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не
трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В този смисъл налагането на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се явява
пропорционална на преследваната легитимна цел – да се преустановят бъдещи
нарушения на фискалната дисциплина и да се установи нова организация на работа
в обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател, съобразена с установения
правен ред.
Принудителните
административни мерки по чл. 186 ЗДДС са насочени към
осигуряване на правилното събиране на ДДС и към предотвратяване на избягването
на данъчно облагане, които са цели от общ интерес, посочени в чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност,
а разпоредбите на ЗДДС са годни да постигнат тези цели и са едновременно
достатъчно ясни и точни, както посочва СЕС.
С оглед така изложеното, съдът
констатира, че процесната ПАМ е наложена при наличие на законовите
предпоставки. Оспорваната заповед е в съответствие с материалния закон и
неговата цел, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, предвид което подадената срещу нея
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в
негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство, което на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя в размер
на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АИТ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя А.А.Т., чрез юрисконсулт С.Й.,
против заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-41-0121559 от 25.01.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя А.А.Т., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100
(сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВАС в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДИМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: