№ 342
гр. Плевен, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430201038 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0257-000173 от
26.04.2024г. на Началник група в ОДМВР - Плевен, ***, с което на С. А. А. с
ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на основание чл. 175А, ал.1, пр.3
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00
лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за това, че на 03.04.2024г. в 16:10 часа в с. ***, Плевенска област,
кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“, като водач на лек автомобил
„***“ с рег. №*** извършил следното нарушение: управлявал посоченото
МПС като не използвал пътя отворен за обществено ползване в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а извършвал резки,
рискови маневри чрез подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, с
което превъртал задвижващите колела на автомобила, завъртал автомобила в
кръг 2-3 пъти в една и съща посока и преднамерено го извеждал извън
контрол, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен
съд - Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване, според което
описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не съответства на
1
действителната такава и в този смисъл твърдяното нарушение не е
осъществено, поради което административно-наказателната му отговорност
била ангажирана неоснователно. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника та жалбоподателя – адв. Н. Н. от ПлАК, който развива
подробни доводи в подкрепа на изложеното в жалбата възражение. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 24-0257-000173 от 26.04.2024г. на Началник група в ОДМВР
- Плевен, ***.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН № 1107202 от 03.04.2024 година против С. А. А., в който е
отразено, че на 03.04.2024г. в 16:10 часа в с. ***, Плевенска област,
кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“, като водач на лек автомобил
„***“ с рег. №*** извършил следното нарушение: управлявал посоченото
МПС като не използвал пътя отворен за обществено ползване в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а извършвал резки,
рискови маневри чрез подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, с
което превъртал задвижващите колела на автомобила, завъртал автомобила в
кръг 2-3 пъти в една и съща посока и преднамерено го извеждал извън
контрол, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление и се подкрепя от анализа на
ангажираните по делото писмени доказателства и гласни такива.
Съдът обсъди показанията на актосъставителя Л. Х. Ц. и свидетелите Я.
К. Г. и М. Х. Н., като намери, че същите следва да бъдат кредитирани с
доверие като логични, последователни, взаимно допълващи се и дадени под
страх от наказателна онговорност. Свидетелите Г. и М.ев възпроизвеждат свои
преки и непосредствени впечатления относно релевантнити за делото факти,
като убедително твърдят, че на 03.04.2024г. в 16:10 часа са се намирали в
помещение в Кметство с. ***, прозорците на което били отворени и освен, че
имали ясна видимост към случващото се навън, двамата имали и добра
чуваемост към идващите от процесното кръстовище звуци. Те ясно чули силен
шум от въртене на гуми, извърнали глави и погледнали към случващото се
навън и видели ясно управлявания от жалбоподателя лек автомобил, с който
2
били извършени три „дрифта“. Свидетелят Г., който е полицейски служител и
свидетелят Н., изпълняващ длъжността Кмет на с. *** се възмутили и
притеснили от видяното, тъй като мястото на констатираното нарушение е
общесствено такова и по това време на деня имало други преминаващи
автомобили, малки деца и възрастни хора, чиято безопасност била силно
застрашена. Двамата незабавно излезли от сградата на кметството и се
обърнали за съдействия към ***. Първоначалното противоречие в показанията
на тези свидетели досежно часа на нарушението е преодоляно чрез
проведената в хода на съдебното следствие очна ставка, в резултат на която се
установява по несъмнен начин, че твърдяното нарушение е осъществено в
следобедните часове на 03.04.2024 година. В съответствие с показанията на
тези свидетели са и дадените такива от актосъставителя Л. Х. Ц., която
твърди, че пристигнала на мястото на нарушението и че след като изслушала
свидетелите - очевидци Г. и Н., снела обяснения от сочения извършител, който
споделил, че се е завъртял два-три пъти и констатирала следи от автомобилни
гуми на пътя установила, че жалбоподателят А. е управлявал посоченото
МПС като не използвал пътя отворен за обществено ползване в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а извършвал резки,
рискови маневри чрез подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, с
което превъртал задвижващите колела на автомобила, завъртал автомобила в
кръг 2-3 пъти в една и съща посока и преднамерено го извеждал извън
контрол. За така констатираното нарушение актосъставителят Ц. съставила
против жалбоподателя С. А. А. в негово присъствие и в присъствието на
свидетелите Я. К. Г. и М. Х. Н. АУАН № 1107202 от 03.04.2024 година, който
бил подписан от А. без възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са
постъпили и писмени възражения срещу съставения така съставения АУАН.
Съдът обсъди показанията на свидетеля А.С.А., като намери, че същите
следва да бъдат приети с доверие като обективни в частта, в която твърди, че
на процесната дата жалбоподателят е пристигнал на центъра на селото с лекия
си автомобил, марка „***“, но потеглил обратно към дома си, тъй като бил
забравил документите си, но се завъртял. Съдът не кредитира твърдението на
този свидетел, че управлявания от жалбоподателя автомобил се завъртял
поради това, че предния ден (02.04.2024г.) е валяло дъжд и имало пясък по
асфалта. Аргумент за това е приобщената към доказателствената съвкупност
по делото по реда на чл. 283 от НПК Справка изх. №ОД -03-164-1 от
20.06.2024 година на НИ по метереология и хидрология – Филиал-Плевен от
която се установява по несъмнен начин, че на 02.04.2024 година в района на с.
***, Плевенска област валежи не е имало, минималната температура е била
около 17 градуса, максималната около 23 градуса, видимостта добра – над 10
км, като слънчето е изгряло в 07:03 часа и е залязло в 19:49 часа.
Съдът обсъди и дадените от жалбоподателя обяснения, като отчете, че
същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След като
прецени същите самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делот
одоказателствен материал намери, че твърденията му са изолирани и
3
неубедителни и по същество представляват израз на предприетата защитна
теза.
В съответствие изложената в АУАН, възпроизведена в обжалваното
наказателно постановление и възприета от съда фактическа обстановка са и
приобщените към доказателствения материал по делото писмени
доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение
Серия GA № 1107202/03.04.2024г., Наказателно постановление № 24-0257-
000173 от 26.04.2024г. на Началник група в ОДМВР - Плевен, ***, заверено
копие на заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., Справка изх. №ОД -03-164-1
от 20.06.2024 година на НИ по метереология и хидрология – Филиал-Плевен,
Мотивирана резолюция от 18.04.2024 година, Протокол за медицинско
изследване, Талон за изследване, Справка изх. №216/19.06.2024г. на Кметство-
с. ***.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят С.
А. А. е автор на нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност - по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и правилно и
законосъобразно наказващият орган му е наложил административно
наказание на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата
на чл.104Б, т.2 от ЗДвП на водача на МПС е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От анализа на
ангажираните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят А.
умишлено е поднасял задната част на автомобила чрез рязко подаване на газ и
повишаване на оборотите, като по този начин превъртал задните колела на
автомобила, завъртал в кръг моторното превозно средство и извеждал извън
контрол, и по този начин е създал опасност за останалите участници в
движението, тъй като не е използвал пътя отворен за обществено ползване по
предназначение. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством
поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като
нарушена разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е
описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от
обективната страна на нарушението, в този смисъл е и константната съдебна
практика като например Решение №294/27.11.2017г. по КАНД
№10275/2017г. на АС – В. Търново, Решение от 16.02.2018 г.по
НАХД1045/2017г. на РС-Ловеч, Решение №223/22.04.2019г. по КНАХД
№261/2019г. на АС-Плевен, Решение №284/03.06.2019г. по КНАХД
№390/2019г. на АС-Плевен и мн.др. Ноторно известно е от гледна точка на
общожитейския опит и практика, дори за лица, които не са правоспособни
водачи е че при определено боравене със системите на автомобила (рязко
подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-
поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка), се наблюдава
именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от
4
траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и
други ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и пр.в
общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй
като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина,
по който е постигнат от водача от купето на автомобила.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством умишленото
поднасяне на задната част на автомобила чрез рязко подаване на газ и
повишаване на оборотите, като по този начин се постига превъртане на
задните колела на автомобила, завъртнето в кръг моторното превозно
средство и извеждането му извън контрол, в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. В конкретния случай е
била налице и непосредствена опасност за движението, която се установява
безспорно от свидетелите очевидци – Г. и Н.. Безспорно всяко неовладяване на
колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия,
загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до
това - автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в
пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И
без наличието на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин
би се отклонил процесния автомобил, е известно, че такова отклонение е
възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от
примерите на „черната” статистика за жертви в резултат на ПТП (§ 6 т.30 от
ЗДвП). Действията на жалбоподателя А. са извършени в централната част на
населеното място при наличието на други участници в движението. Всяко
неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на
МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена
опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на
ЗДвП. Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 175, ал. 1,
пр.3-то от ЗДвП предвижда наказание "глоба" от 3 000 лева, и "лишаване от
право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца, каквито именно наказания
са наложени на жалбоподателя.
Следва да се посочи, че законът санкционира не само умишлени, но и
непредпазливи деяния, съставляващи административни нарушения (чл.7 от
ЗАНН). Тъй като жалбоподателят А. е правоспособен водач и придобитата
правоспособност означава знание относно това как се борави със системите на
автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това, че в разрез с
правилата, същият по един недопустим начин е боравил и предизвикал
хаотично движение на автомобила, неоправдано с други препятствия или
обстоятелства от заобикалящата го действителност.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От
представената към административно наказателната преписка Заповед
5
№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява,
че актосъставителят Л. Ц., като държавен служител от структурно звено
„Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника
група в ОДМВР-Плевен, РУ$Долни Дъбник са делегирани правомощия да
издава НП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН.
При този изход на делото следва да бъде оставено без уважение
искането за присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 24-0257-000173 от 26.04.2024г. на Началник група в ОДМВР
- Плевен, ***, с което на С. А. А. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска
област на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000,00 лева и е постановено лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено на 03.04.2024г. в 16:10
часа в с. ***, Плевенска област нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане в полза на жалбоподателя
С. А. А. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6