№ 94
гр. Бургас, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120204027 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Ж. Б., ЕГН **********, чрез адв. Г. С. от БАК, срещу
Наказателно постановление № НП-Е-105/09.03.2023 г., издадено от кмета на Община Бургас,
с което на жалбоподателя, на основание чл. 472, ал. 5, вр. чл. 428 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, му
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г. С. от БАК,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Веселка Александрова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното.
От фактическа страна:
На 28.02.2023 г., около 12:00 часа, в гр. Бургас, в непосредствена близост до
Културен дом на Нефтохимика (дом НХК), служителите на Община Бургас - свидетелката
М. Н. Б. и нейната колежка Р... И... Г....., установили, че жалбоподателят П. Ж. Б. разхожда
женско куче, порода „А.....“, без да има поставен повод. Същите предприели действия по
установяване на нарушението, като пред намиращия се в близост до НХК магазин „Б....“,
находящ се на ул. А....., съставили на жалбоподателя акт за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3
от ЗВМД.
От представеното по делото Наказателно постановление № НП-Е-61/14.04.2022 г.,
издадено от кмета на Община Бургас и влязло в сила на 23.06.2022 г., се установява, че
жалбоподателят е бил наказван за същото нарушение, по отношение на същото куче и на
същото място.
1
На 09.03.2023 г. е издадено и обжалваното в настоящото производство НП, с което на
жалбоподателят е наложено административно наказание в размер на 200 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
На първо място, наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
кмета на Община Бургас, съгласно чл. 472, ал. 5 от ЗВМД, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, на основание чл. 472, ал. 4 от ЗВМД, вр. чл. 428 от ЗВМД, и
видно от представената по делото Заповед № 180/22.01.2020 г. на кмета на Община Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Нарушението е индивидуализирано достатъчно ясно и не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът
не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване на деянието. Видно от
АУАН и от НП мястото на извършване на нарушението е конкретизирано с посочване къде
точно жалбоподателят е видян да разхожда кучето - в непосредствена близост до дом НХК, а
самият акт е съставен след като нарушителят е установен пред хранителния магазин, като
съдът счита, че така описаното дава достатъчна яснота относно мястото на извършване на
нарушението. Не е необходимо допълнително конкретизиране за да се установи мястото на
извършване на нарушението. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
В случая се касае за нарушение на нормата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД,
забраняваща на стопаните на кучета да ги извеждат навън без да имат поставен повод.
Изложената в акта и в НП фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаната по делото свидетелка М. Б., на които кореспондира и събрания по делото
писмен доказателствен материал, от съвкупността на които по несъмнен начин се
установява, че на посочената дата и място жалбоподателят е разхождал кучето без да има
поставен повод на него. По този начин той действително е осъществил от обективна и
субективна страна всички елементи (материални предпоставки, юридически факти) от
състава на административното нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, поради което и
правилно му е съставен АУАН.
За констатираното нарушение разпоредба на чл. 428 от ЗВМД предвижда
административно наказание глоба във фиксиран размер от 100 лв. За извършеното
нарушение АНО е наложена глоба в размер на 200 лв. В конкретния случай обаче
законодателят не е предвидил възможност за завишаване размера на глобата по преценка на
АНО, респ. няма предвидена отделна санкционна разпоредба за деяния извършени в
условията на повторност. Ето защо не може да се обсъжда възможността за увеличаване на
наказанието. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде
изменено и на жалбоподателя да се определи наказание в предвидения от законодателя
точно определен размер от 100 лв.
2
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради
което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора принципно разноски се дължат в полза и на двете страни, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК, но в случая такива се претендират само от процесуалния представител на
жалбоподателя. При наличие на изменено НП, разноските следва да се разпределят
съразмерно. Видно от приложения по делото договор за правна защита, същата е била
предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) - безплатно,
поради близки отношения с клиента. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2
от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата и осъжда другата страна да го заплати. В
случая съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, предвижда, че за защита по дела с
определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400
лв., като съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 400
лв. Процесуалният представител на жалбоподателя има право на разноски, съразмерно
уважената част от наказателното постановление, а именно в размер на 200 лв., поради което
и Община Бургас следва да бъде осъдена да ги заплати на адв. Г. С. от БАК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-Е-105/09.03.2023 г., издадено от кмета
на Община Бургас, с което на жалбоподателя П. Ж. Б., ЕГН **********, на основание чл.
472, ал. 5, вр. чл. 428 от ЗВМД, за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., като НАМАЛЯВА размера на
глобата от 200 лв. на 100 лв.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на адвокат Г. В. С. от БАК, сумата от 200 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3