№ 80
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000362 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260202 от 21.12.2020 година, постановено по т. дело №
499/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено З.д. "Е." АД,
ЕИК........, със седалище и адрес на управление гр. С. ..., община С., район И.,
бул. „Х. К.“ № 43, да заплати на Ж. Д. ЯК., ЕГН **********, от с. Б., община
А., ул. „С.“ № 28, следните суми, представляващи обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, претърпени от Я. вследствие на пътно-
транспортно произшествие, станало на 20.03.2017 год. в гр. А., обл. П., на
кръстовището на ул. „И.И.“ и ул. „К. Б.“, причинено виновно и
противоправно от водача Н. ЕМ. ЗЛ. при управление на лек автомобил марка
„К.“, модел „С.“ с рег. № ...., по отношение на който е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ към деня на събитието, сключена с
ответното застрахователно дружество ЗД „Е.“ АД:
- сумата 50 095,70 лева, представляваща неизплатена част от сумата
90 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ж.Я.,
1
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинените му телесни
увреждания: парализа на н. радиалис и миелопатия, съставляващо средна
телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2017 год. до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 50 095,70 лв. до пълния претендиран
размер от 60 095,70 лв. и е оставено без уважение искането за присъждане на
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от деня на
произшествието - 20.03.2017 год. до 18.04.2017 год. включително;
- сумата 8 014,11 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за
забавеното плащане на изплатеното на 11.04.2019 год. от ответното
дружество в полза на Я. обезщетение за вреди в размер на 39 904,30 лв.,
дължимо за периода от 19.04.2017 год. до 11.04.2019 год., като е отхвърлен
иска за разликата над присъдения размер от 8 014,11 лв. до пълния
претендиран размер от 8 346,59 лева, касаещ периода от 20.03.2017 год. до
18.04.2017 год.
- сумата 316,40 лв. - обезщетение за преки имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от
20.06.2017 год. до окончателното плащане, като е оставено без уважение
искането за присъждане на законната лихва от датата на произшествието -
20.03.2017 год. до 19.06.2017 год.;
- сумата 7 962,67 лв. обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, съставляваща разликата между размера на
трудовото възнаграждение, което Ж. Д. ЯК. би получавал по трудовото
правоотношение с „Б.“ ООД и размера на изплатените му обезщетение за
временна неработоспособност и пенсия за инвалидност за периода от
20.03.2017 год. до 04.12.2021 год. /когато изтича срока на инвалидизацията му
с Експертно решение на ТЕЛК № 5757 / 04.12.2018 год./, което обезщетение е
платимо както следва: сумата 5 912,96 лв., дължима за периода от 20.03.2017
год. до 31.12.2020 год., е платима еднократно, а сумата 2 049,71 лв., дължима
за бъдещия период от 01.01.2021 год. до 04.12.2021 год., е платима
периодично, по 183,56 лв. за всеки един от месеците от януари до ноември
2021 год. и сумата 30,55 лв. за периода от 01 до 04.12.2021 год., с падеж на
задължението за периодично плащане - последно число на текущия месец,
2
като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 7 962,67 лв. до
пълния претендирал размер от 13 768,26 лева.
Осъдено е З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и адрес на управление
гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43 на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд - Пловдив сумата 2 655,56 лева държавна такса, определена
върху уважената част от исковете и сумата 362 лева разноски по делото за
съдебни експертизи, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на
уважената част от исковете.
Осъден е Ж. Д. ЯК., ЕГН **********, от с. Б., община А., ул. „С.“ №
28 да заплати на З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и адрес на управление
гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата 265,95 лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца Н. ЕМ. ЗЛ., ЕГН **********.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЗД
„Е.“ АД в следните части: в частта, с която е уважен предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размера над 30095,70 лева до
50095,70 лева, в частта, с която е определено обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху заплатеното от застрахователя обезщетение от
39904,30 лева в размер на 7759,17 лева за периода от 19.04.2017 година до
20.03.2019 година, в частта, с която е прието, че началният момент на
изчисляване на лихвата е 19.04.2017 година, а не 20.03.2019 година – датата на
уведомително писмо с рег. № 2725/2/20.03.2019 година и в частта на
определените от съда разноски, дължими от ответника, като се иска тяхното
редуциране съобразно уважения от съда размер на главния иск.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди
доводите на жалбоподателя са, че неправилно не е отчетен приноса на
пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в пътуване без
поставен предпазен колан, както и в наличие на предхождащи ПТП увреди на
десния му крак, свързани с накуцваща походка. Поддържа се, че
първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства по
3
тези въпроси и е достигнал до неправилен извод за липса на съпричиняване,
като е нарушил и материалния закон – чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
На второ място се поддържа, че определеният общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 90 000 лева е прекомерно завишен
с оглед на конкретните обстоятелства, имащи значение за неговото
определяне, както и на съдебната практика за размерите на обезщетенията
при сходни увреждания и на икономическите условия и стандарта на живот в
страната. Според жалбоподателя справедливият общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 70 000 лева. Решението в частта
досежно определения размер на обезщетението за неимуществен вреди било и
необосновано, липсвали мотиви по прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД.
Жалбоподателят поддържа неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за началния момент, от който следва да се присъди
законната лихва върху главницата, а именно 19.04.2017 година, като твърди,
че избирането на тази дата е по неясни съображения. Твърди, че
застрахователната претенция на ищеца била отправена до застрахователя едва
на 06.02.2019 година, като в отговор на тази претенция с писмо от 20.03.2019
година ищецът бил уведомен за определеното му застрахователно
обезщетение и то било реално заплатено на 11.04.2019 година. При тези
данни според жалбоподателя началният момент, от който се дължала
законната лихва върху застрахователното обезщетение, бил 20.03.2019
година.
Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за
присъждане на разноски, включително държавна такса за въззивното
обжалване и юрисконсултско възнаграждение за водене на делото пред
всички инстации.
Срещу въззивната жалба на ЗД „Е.“ АД е подаден писмен отговор от
конституираното в процеса трето лице –помагач Н. ЕМ. ЗЛ. с изразено
становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на
решението в обжалваните части. Изложени са подробни доводи, касаещи
началния момент, от който застрахователното дружество дължи законната
лихва върху обезщетението.
4
Писмен отговор срещу въззивната жалба на ЗД „Е.“ АД е подаден и от
ищеца в първоинстанционното производство Ж. Д. ЯК. / съдържащ се след
подадената насрещна въззивна жалба/. В него се изразява становище за
нейната неоснователност и се иска потвърждаване на решението в
обжалваната от застрахователя част. Твърди се, че възражението за
съпричиняване, свързано с непоставен предпазен колан е недоказано и че
според вещите лица при поставен предпазен колан уврежданията за ищеца
биха били по-големи. Оспорени са и оплакванията, свързани с размера на
дължимото обезщетение за неимуществен вреди, както и с началния момент,
от който следва да се дължи лихвата върху това обезщетение.
По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от ищеца Ж. Д. ЯК.
чрез адвокат Т.Н. срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50095,70 лева
до 60095,70 лева, представляващи неизплатената част от общо дължимото
обезщетение от 100 000 лева. Поддържа се, че решението в тази му част е
неправилно. Твърди се, че определеният от съда размер на обезщетението не е
справедлив, не е съобразен с вида на уврежданията и с техния пожизнен и
необратим характер, с това, че ищецът е напълно неработоспособен в
резултат на получените при ПТП увреждания и че е с 95% инвалидност,
поради което не може да се труди и да издържа себе си и семейството си, а се
нуждае от ежедневни грижи от близките си. Искането е да се отмени
решението в отхвърлителната част досежно обезщетението за неимуществени
вреди и да се постанови ново по същество, с което да се присъди в пълен
размер исковата сума от 60095,70 лева, представляваща неизплатената част
от общо дължимата сума от 100 000 лева, ведно със законната лихва от
19.04.2017 година – датата на уведомяване на застрахователя.
Ж.Я. претендира разноски за въззивната инстанция съобразно изхода
на спора, включително адвокатско възнаграждение.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба и в
насрещната въззивна жалба, събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
5
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално
допуситми, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, а
именно от ищеца срещу решението в отхвърлителната му част досежно
обезщетението за неимуществени вреди и от ответника срещу решението в
осъдителната му част досежно обезщетението за неимуществени вреди над
размера от 30095,70 лева, обезщетението за забава в размер на законната
лихва и началния момент, от който се дължи законната лихва, като при
подаването на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК, а на
насрещната въззивна жалба – срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
С представените по делото и неоспорени от ответника писмени
доказателства се установява, че на 06.02.2019 година ищецът Ж. Д. ЯК. е
сезирал ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за
причинените му вреди при ПТП, станало на 20.03.2017 година, причинено
от Н. ЕМ. ЗЛ. при управлението на лек автомобил „К. С. “ с рег № ....,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователна полица № ...., валидна до 11.03.2018 година. По искането на
ищеца в ответното застрахователно дружество е образувана щета №
**********/2019 година. От доказателствата по делото е видно, че по тази
претенция застрахователят е определил и изплатил на ищеца застрахователно
обезщетение за причинените му вреди в общ размер на 39904,30 лева, като в
уведомителното писмо с изх. № 2725/2/20.03.2019 година е посочено, че
обезщетението за имуществени вреди в размер на 316,40 лева ще бъде
изплатено след представяне на разходно-оправдателни документи.
Безспорно е между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 11.04.2019 година застрахователят е превел по посочената
от ищеца банкова сметка сумата от 39904, 30 лева. С оглед съдържанието на
цитираното по-горе писмо първоинстанционният съд е приел, а и страните са
се съгласили, че тази сума е изплатена от застрахователя като обезщетение за
неимуществени вреди.
При несъгласие на ищеца с определената и получена сума от
6
застрахователя като обезщетение за неимуществени вреди по заведената от
него застрахователна претенция, предявеният пред съда иск е допустим
съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3 от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба, освен когато става дума за приложение на
императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на
някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР
№ 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивната и насрещната въззивна жалба оплаквания, които са свързани
със справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, с
наличието или не на съпричиняване от страна на пострадалия, с началния
момент, от който се дължи законната лихва върху това обезщетение,
включително дължи ли се обезщетение за забавено плащане върху
доброволно изплатената от застрахователя сума и за кой период.
Досежно вида и интензитета на причинените неимуществени вреди на
ищеца - болки и страдания, по делото е установено следното:
От представената медицинска документация, както и от неоспорената
от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца Ж.
Д. ЯК. при процесното ПТП, станало на 20.03.2017 година са причинени
следните телесни увреждания: парализа н.радиалис и миелопатия. Към
момента на ПТП ищецът е бил на 59 години. Първоначално след ПТП ищецът
е престоял в болница за период от три дни – от 20.03.2017 година до
23.03.2017 година поради оплаквания за болки в дясната ръка и удар в
главата. Поставена му е диагноза мозъчно сътресение без открита
вътремозъчна травма и е изписан с подобрение без мозъчно-неврологична
симптоматика. След направена мозъчно-резонантна томография на 12.04.2017
година при ищеца са установени данни за начеващи атрофични промени на
мозъчния паренхим. През периода от 19.05.2017 година до 24.05.2017 година
ищецът отново е бил на болнично лечение в Неврологично отделение на
„МБАЛ – МК С.И.Р.“ – П.. От издадената епикриза е видно, че му е поставена
диагноза шийно-черепен синдром, окципито-аксиален отдел, като при
7
изписването му е бил със спастично паретична походка. На 13.06.2017 година
след извършена магнитно-резонантна томография на шийния отдел на
гръбначния стълб са установени данни за дегенеративен процес
спондилогенен и дискогенен, дискови хернии и протрузии, посттравматична
фокална миеломалация. През периода от 15.06. до 20.06.2017 година ищецът
отново е бил на болнично лечение в Неврологично отделение на МБАЛ – А.
заради оплаквания от главоболие, замайване, болки в областта на шията,
схващане на десните крайници и нарушена походка.
От ПТП до датата 15.10.2017 година ищецът е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност. С представените по делото експертни решения
на ТЕЛК се установява, че ищецът е с 95% намалена работоспособност, без
потребност от чужда помощ, първоначално за период от една година до
04.12.2018 година, а след това и за още тригодишен период, считано от
04.12.2018 година до 04.12.2021 година. Неработоспособността е призната на
ищеца заради посттравматична увреда на дисковете на ниво С2-С3-С4-С5,
стеноза на вертебрален канал, посттравматична фокална миеломалация
квадрипирамиден синдром от средно тежка степен.
В приетата по делото и неоспорена съдебно медицинска експертиза се
установява,че описаните по-горе увреждания са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП и че до момента ищецът не се е възстановил от понесените
травми. Както непосредствено след ПТП, така и към настоящия момент той
е търпял и продължава да търпи болки и страдания, които са резултат от
получените при ПТП травматични увреждания. В резултат на телесните
увреждания дясната ръка на ищеца е с повишен тремор, загубила е
хватателните си функции, ищецът не може да пише, нито да извършва
каквито и да било други координирани движения с нея, включително да се
храни и да поддържа личната си хигиена. Освен това ищецът е с нестабилна
походка, куца с десния крак. Според вещото лице тези увреждания са
необратими, не се очаква подобрение, а по отношение на евентуално
влошаване на състоянието, вещото лице заявява, че за да не настъпи, е
необходимо приемане на предписаните лекарства и спазване на лекарските
предписания.
По делото са събрани и гласни доказателства, свързани с болките и
страданията от причинените при ПТП увреждания на ищеца и с тяхното
8
отражение върху начина му на живот, психическо състояние и трудова
реализация.
На първо място, това са показанията на свидетелката З. Я.а, разпитана
в съдебно заседание на 20.02.2020 година. Тази свидетелка е съпруга на
ищеца и има преки и непосредствени впечатления от начина, по който се е
чувствал и се чувства ищецът от настъпването на ПТП до настоящия момент.
Заради съществуващата между свидетелката и ищеца връзка следва да се
вземе предвид възможната заинтересованост на показанията на тази
свидетелка. Доколкото обаче те не противоречат на останалите събрани
доказателства и не се опровергават от тях, съдът ги възприема. Свидетелката
установява, че преди ПТП ищецът е бил здрав, не е имал никакви
заболявания, грижел се е за къщата и семейството си, работел е по трудово
правоотношение в „Б.“ ООД като шприцьор на месо, като работата му
налагала да стои прав и да носи тежки предмети. След ПТП ищецът бил
неконтактен и неподвижен, не можел да движи нито ръцете си, нито краката,
не можел да се грижи за тоалета си – ходене до тоалетна, къпане, бръснене,
обличане, както и хранене и се нуждаел от помощта на близките си, за да се
обслужва. И до момента ищецът бил в такова състояние, нямало подобрение.
Ищецът не можел да хваща и да носи предмети с дясната си ръка, ходел
трудно, залитал, понякога падал, бил нестабилен, кракът му треперел, за
разлика от преди ПТП, когато ходел много пеша и карал колело. И до
момента се налагало около ищеца да има негови близки, които да му помагат
– неговата съпруга или в нейно отсъствие дъщеря му и зет му. Ищецът не
можел да си сипе сам храна, трябвало някой друг да го направи, хранел се
сам, но само с лявата ръка. Свидетелката установява, че преди ПТП ищецът
бил много здрав, работел без проблеми, не се налагало да посещава лекари и
не приемал никакви лекарства, като основно той издържал цялото семейство.
Сега му било невъзможно да започне каквато и да е работа и получавал само
пенсия. Той не можел да върши и каквато и да е работа в къщата и двора,
уморявал се да седи и на стол и по-често лежал.
Преди инцидента ищецът имал много приятели, с които се събирал и
общувал, сега седял само пред къщата и общувал с преминаващите хора.
Освен това той станал сприхав, нервен, избухлив, децата го дразнели, гонел
внуците си.
9
Същите обстоятелства установяват и другите разпитани по делото
свидетели С. А. и И.Х.. Те депозират показания, свързани с изпълняваната
работа от ищеца преди ПТП, която била свързана със стоене прав и с вдигане
на тежки предмети, като с извънредния труд тази работа продължавала по 10
часа на ден. Тогава ищецът бил здрав, як, нямал проблеми да работи. Сега той
едва ходел, не можел да стигне сам до кафенето в селото, за да се види с
приятелите си, а се налагало да го води зет му под ръка, след което си го
прибирал, понякога казвал, че му е лошо и падал, не можел да стане сам, а се
нуждаел от чужда помощ, не можел да върши никаква работа в дома си, а тя
била поета от неговата съпруга и от зет му.
По въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съобразявайки обсъдените по-горе доказателства, съдът намира следното:
Принципът на справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД, е приложим
при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 година, понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените
от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете на първо място
действителния размер на неимуществените вреди, с оглед вида, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и
страданията и прогнозите за пълно излекуване.
В случая е установено, че става дума за получена при ПТП травма на
дисковете в шиен сегмент и свързаните с нея дегенеративни промени в шиен
гръбнак, които освен с болки и страдания от ПТП и до момента, се проявяват
в слабост и изтръпване в дясна ръка и десен крак, в загуба на хватателна
способност, тремор и затруднена и нестабилна походка, като прогнозите за
отшумяване на това състояние са неблагоприятни.
При събраните доказателства съдът намира, че общият справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди е 100 000 лева. Той е
съобразен с характера и интензитета на болките и страданията на ищеца,
10
подробно описани по-горе, продължителността на тяхното лечение,
необходимостта от чужда помощ, промяната в начина на живот,
включително в трудовата ангажираност и социалните контакти, с
отражението им върху психическото състояние на ищеца и с
неблагоприятната прогноза по отношение възстановяване функциите на
дясната ръка и десния крак. Този размер е съобразен и с възрастта на ищеца.
Става дума за мъж, който към момента на ПТП е бил на 59 години, работил е
и се е грижил и издържал семейството си и който заради причинените му
увреждания е лишен от възможността за в бъдеще да извършва тези неща.
Вместо това той няма никаква самостоятелност поради невъзможността да
се обгрижва и да се придвижва сам, а разчита на помощта на близки хора.
Променило се е и психическото му състояние, станал е сприхав, избухлив,
ограничил е социалните си контакти.
Съдът не споделя изложеното във въззивната жалба, че при
определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил конкретните
икономически и социални условия на живот в страната. Определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразено с
обществено-икономическите условия на живот в страната, за които може да
се съди по обективните статически данни за икономически растеж, стандарта
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, съпоставени с тези за
предходни години.
Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
отчита и нормативно определените лимити на отговорност по застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ Лимитите, макар и не
абсолютен критерий, са индиция за икономическите условия в страната и в
този смисъл следва да бъдат взети предвид при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. До 01.01.2010
година нормативно определените минимални размери на лимитите са
нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
11
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от 11.06.2012 година,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим към
спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Следващият спорен въпрос между страните по делото е свързан с
наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия Ж.Я.. Според „ЗД Е.“ АД съпричиняването се изразява на
първо място в това, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан и по
този начин е допринесъл за настъпването на телесните увреждания, описани
по-горе.
От събраните по делото доказателства, по-конкретно от приетата и
неоспорена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се
установява, че към момента на ПТП ищецът е бил пътник в лек автомобил
марка „Б.“ с рег. № ..., ударен от управлявания от Н.З. автомобил, като се е
возил на задната седалка, най-вероятно в дясната й част. Ударът е настъпил в
задната лява част на автомобила, в който е бил ищецът, като вещите лица са
установили, че към този момент той е бил без поставен предпазен колан.
Непоставеният предпазен колан обаче в случая не може да бъде отчетен като
съпричиняване при установения от вещите лица механизъм на получаване на
травматичните увреждания, за които ищецът претендира обезщетение от
застрахователя. Според вещите лица контузията на гръбначния мозък и
увредата на шийните прешлени С2-С3-С4-С5 са получени в резултат на
свръхмерното огъване на шията на Я. при удара. Тяхното заключение е, че
тъй като предпазният колан възпрепятства движението на тялото, но не и на
шията, то в случая неговата роля при страничен удар в задната лява страна
12
би била сведена до минимум. При страничния удар, за какъвто става дума,
огъването на врата в първите 0,10 – 0,15 секунди достига 30-40 градуса, като
има скокообразно изменение на посоката на огъване. Вещите лица са
посочили, че при поставен предпазен колан тялото на пътника би било
относително по-неподвижно спрямо автомобила, при което ускоренията биха
били още по-големи. При изслушването на вещите лица от съда те са заявили,
че макар да не може да се каже с категоричност, може да се допусне, че с
поставен предпазен колан травмите при ищеца биха били по-тежки. При
липса на доказателства, въз основа на които да се приеме, че ищецът не би
получил травмите, за които претендира обезщетение, ако беше с поставен
предпазен колан, респ. че тези травми биха били по-леки, а напротив, при
становище на вещите лица, че те най-вероятно биха били по-тежки, не може
да се приеме наличие на причинна връзка между непоставения предпазен
колан и уврежданията на ищеца, респ. съпричиняване от негова страна. За
съпричиняване може да се говори тогава, когато със събраните по делото
доказателства се установи по категоричен начин нарушаване на правила и от
страна на пострадалия, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. В случая макар непоставянето на предпазния колан да е в
нарушение на чл. 137 а от ЗДвП, то не е в причинна връзка с уврежданията на
ищеца, а дори според вещите лица може да се допусне, че е намалило тяхната
тежест.
Втората група доводи на ответника за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца са свързани с това, че преди ПТП той е имал увреждане на
крака и накуцваща походка. Следва да се посочи на първо място, че такива
доказателства не са събрани по делото. Нито свидетелите, нито вещото лице,
изготвило съдебномедицинската експертиза са установили наличие на
заболявания на ищеца преди ПТП. Напротив, те установяват, че ищецът е бил
здрав, придвижвал се е без проблеми пеша или на колело и е извършвал
тежък физически труд. Дори обаче да се приеме, че от дете ищецът е имал
леко накуцваща походка, каквото е отразяването в анамнезата на амбулаторен
лист № 001189 от 12.07.2017 година, този факт не е основание да се направи
извод за съпричиняване, без да е установено по делото травмите и
уврежданията, причинени при ПТП, за които ищецът претендира
обезщетение, да са дължат или да са в по-тежка степен заради предишното
му физическо състояние.
13
По тези съображения съдът намира, че липсва основание за намаляване
на дължимото обезщетение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД заради съпричиняване от
страна на пострадалия.
По въпроса за дължимостта на законната лихва и началния момент, от
който следва да бъде присъдена такава, съдът намира следното:
С исковата молба ищецът е претендирал присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху обезщетенията за вреди, считано
от датата на увреждането 20.03.2017 година. Претендирано е и обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане върху изплатената сума от
39904,30 лева, считано от датата на увреждането 20.03.2017 година до датата
на изплащането 11.04.2019 година, в размер на 8346,59 лева. Съдът е
присъдил обезщетение за забава в размер на 8014,11 лева, дължимо за
периода от 19.04.2017 година до 11.04.2019 година, отхвърляйки иска за
разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 8346,59 лева,
касаещ периода от 20.03.2017 година до 18.04.2017 година.
Фактите, свързани с уведомяването на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, установени със събраните по делото доказателства,
са следните:
Безспорно е, че „ЗД Е.“ АД не е уведомено от застрахования за
настъпилото ПТП на 20.03.2017 година.
На 19.04.2017 година е предявена претенция пред ответното
дружество от Д.Н. -собственик на автомобил „Б.“ с рег. № ..., в който се е
возил ищецът Ж. Д. ЯК.. Претенцията е за заплащане на обезщетение за
имуществените вреди, изразяващи се в повреди върху автомобила при удара,
причинен от застрахования по застраховка „гражданска отговорност“ при
ответника лек автомобил „К. С.“ с рег. № ...., управляван от Н. ЕМ. ЗЛ..
Д.Н. е разпитан като свидетел в съдебно заседание на 22.10.2020
година. Според неговите показания той заедно със своя зет В.С., който е
управлявал автомобила към момента на ПТП, са посетили офиса на ответното
застрахователно дружество, където автомобилът им бил сниман, попълнили
документи и им било изплатено обезщетение за повредите по него. Искането
от собственика за обезщетение за имуществените вреди по автомобила е
14
приложено като доказателство / стр. 202 от първоинстанционното дело/. То е
с вх. № 066-180 от 19.04.2017 година и към него е приложена декларация,
съдържаща схема на ситуацията при възникване на събитието, както и
описание на увредени детайли по автомобила.
Ищецът по настоящото дело не оспорва обстоятелството, а и от
представените към исковата молба доказателства се установява, че той е
отправил искане до застрахователя за заплащане на обезщетение за
причинените му имуществени и неимуществени вреди едва на 06.02.2019
година, като до този момент не е предявявал претенции. В отговор на това
искане е изпратено обсъденото по-горе писмо с изх. № 2725/2/20.03.2019
година, с което „ЗД Е.“ АД уведомява ищеца, че ще му заплати обезщетение в
размер на 39904,30 лева по образуваната щета **********/2019 година, като
на 11.04.2019 година посочената сума е изплатена реално по банковата
сметка на ищеца.
По въпроса за началния момент, от който се дължи законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира следното:
В случая става дума за претенция за лихвите като част от
застрахователното обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредата
при ангажиране на неговата отговорност, което се покрива от застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.
493, ал. 1 , т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2 т. 2 и ал. 3 от КЗ. Това са
приложимите разпоредби от КЗ, поради което и съобразявайки ал. 3 на чл.
429 от КЗ, доколкото няма данни за по-ранна дата на уведомяване на
застрахователя от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1 т. 2 или от
пострадалия, съдът намира, че законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от 06.02.2019 година.
Формулировката на разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от КЗ, според която
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/, като в този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
15
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, налага извода, че началният момент на
отговорността на застрахователя за лихви е конкретен по отношение на всяко
увредено лице . Не може да се приеме, че уведомяването, респ. предявяването
на претенция за имуществени вреди по автомобила от трето лице, в случая от
Д.Н. на 19.04.2017 година ползва и ищеца по настоящото дело досежно
неговите претенции за обезщетение, свързани с причинените му телесни
увреждания. Според разпоредбата на закона не е достатъчно просто
уведомяване за настъпило ПТП, а уведомяване за настъпване на
застрахователно събитие, т.е на покрит риск по застраховка в периода на
застрахователното покритие съгласно определението, съдържащо се в § 1 т. 4
от ДР на КЗ.По тези съображения съдът намира, че по отношение на ищеца е
приложима датата, на която той самият е предявил претенция за обезщетения
за причинените му увреждания, а именно 06.02.2019 година и която е най-
ранната дата по смисъла на чл. 429 ал. 3 от КЗ, за която има данни.
По изложените съображения като краен изход на спора пред
въззивната инстанция съдът намира следното:
При изводи за справедлив общ размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 100 000 лева, при приетата липса на съпричиняване
и при безспорното обстоятелство, че застрахователят е изплатил преди
завеждане на делото сумата от 39904,30 лева, дължимата сума е общо
60095,70 лева. Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
иска за разликата над 50095,70 лева до 60095,70 лева следва да бъде отменено
и следва да се постанови ново по същество, с което да се присъди
допълнително сумата от 10 000 лева като обезщетение за неимуществени
вреди. Първоинстанционното решение досежно обезщетението за
неимуществени вреди в обжалваната от застрахователя част / за разликата от
30095,70 лева до присъдените 50095,70 лева/ обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде потвърдено.
Следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта, с която
обезщетението за неимуществени вреди е присъдено ведно със законната
лихва за периода от 19.04.2017 година до 06.02.2019 година и следва да се
постанови ново по същество, с което да се отхвърли искането за присъждане
на законна лихва за този период.
16
По отношение на изплатеното от застрахователя обезщетение от
39904,30 лева, според настоящия съдебен състав дължимата лихва е за
периода от 06.02.2019 година до 11.04.2019 година. Нейният размер,
определен с помощта на електронен калкулатор, за този период е 720,49 лева.
Застрахователят не е обжалвал решението в частта, с която е присъдено
обезщетение за забавено плащане за периода от 20.03.2019 година до
11.04.2019 година, като размерът на законната лихва за този период е 254,94
лева и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. С оглед
очертания с въззивната жалба предмет на въззивно обжалване
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е
присъдено обезщетение за забавено плащане на сумата от 39904,30 лева за
периода от 06.02.2019 година до 19.03.2019 година в размер на 465,55 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта над този
размер от 465,55 лева до обжалвания размер от 7759,17 лева, отнасящ се за
периода от 19.04.2017 година до 05.02.2019 година включително.
С оглед крайния изход на спора съдът следва да промени
първоинстанционното решение и в частта за разноските.
При общ материален интерес на предявените искове пред първата
инстанция в размер на 82526,95 лева и основателност след произнасянето на
въззивната инстанция в общ размер на 69095,26 лева, съдът намира, че
следва да отмени първоинстанционното решение в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ЗД „Е.“ АД разноски за производството пред първата
инстанция над размера от 221,35 лева до присъдените с решението 265,95
лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати допълнително
държавна такса за производството пред първата инстанция с оглед изхода на
спора от 108,25 лева / наред с присъдените 2655,56 лева/, както и
допълнително по сметка на ОС – Пловдив разноски за експертизи в размер на
14,76 лева / наред с присъдените 362 лева/.
Пред въззивната инстанция с оглед изхода на спора право на разноски
имат и двете страни. Доколкото обаче ищецът не е направил такива и не е
представил списък, като няма данни да е заплатил адвокатско възнаграждение
или да е договорил осъществяване на безплатна правна помощ при условията
17
на чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата, разноски не следва да му се
присъждат.
ЗД „Е.“ АД следва да бъде осъдено да заплати допълнително държавна
такса в размер на 200 лева по бюджета на съдебната власт за въззивното
производство поради допълнителното присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
Видно от представения от жалбоподателя списък по чл. 80 от ГПК за
направените разноски пред въззивната инстанция, те са в размер на 555,19
лева държавна такса за въззивната жалба и 450 лева юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е оспорен
като завишен от процесуалния представител на Ж.Я.. Съдът намира за
неоснователно оспорването на размера на юрисконсултското възнаграждение.
Юрисконсултско възнаграждение се дължи съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК,
като неговият размер се определя по реда на чл. 37 ал. 1 от Закона за
правната помощ в размерите, посочени в чл. 25 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 25 ал. 2 от
НЗПП, даваща възможност са увеличаване с 50% на възнаграждението по ал.
1/ от 100 до 300 лева/ при дела с материален интерес над 10 000 лева. С оглед
обжалваемия интерес и обстоятелството, че има подадена насрещна
въззивна жалба, съдът намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде 450 лева. При общ размер на разноските от
1005,19 лева, съобразно изхода на спора / общ материален интерес по двете
жалби – въззивна и насрещна от 37759,11 лева и основателност на жалбата на
ЗД „Е.“ АД в размер на 7293,66 лева/, Ж.Я. следва да бъде осъден да
заплати на ЗД „Е.“ АД за въззивната инстанция разноски в размер на 194,16
лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260202 от 21.12.2020 година, постановено по т.
18
дело № 499/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В СЛЕДНИТЕ
ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ:
-В частта, с която е отхвърлен иска на Ж. Д. ЯК., ЕГН **********, от
с. Б., община А., ул. „С.“ № 28 против З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и
адрес на управление гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43, за
обезщетение за неимуществени вреди в размера над 50095,70 лева до
60095,70 лева, представляващ неизплатената част от общо дължимото
обезщетение от 100 000 лева;
-В частта, в която е присъдена законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 19.04.2017 година до 05.02.2019 година
включително;
-В частта, с която осъдено З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и
адрес на управление гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43, да
заплати на Ж. Д. ЯК., ЕГН **********, от с. Б., община А., ул. „С.“ № 28,
сума в размера над 465,55 лева до посочения във въззивната жалба размер от
7759,17 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забавеното плащане на изплатената на 11.04.2019 год. сума от 39 904,30 лв.
от ответното дружество в полза на Я. , дължимо за периода от 19.04.2017
година до 05.02.2019 година включително;
-В частта, с която е осъден Ж. Д. ЯК., ЕГН **********, от с. Б.,
община А., ул. „С.“ № 28 да заплати на З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и
адрес на управление гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размера над 221,35 лева до 265,95 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство,
пропорционално на отхвърлената част от исковете,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и адрес на управление
гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43, да заплати на Ж. Д. ЯК.,
ЕГН **********, от с. Б., община А., ул. „С.“ № 28, допълнително сумата от
10 000 лева - разликата между присъдените с първоинстанционното
решение 50 095,70 лева и дължимите 60095,70 лева , представляващи
неизплатена част от сумата 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
19
претърпени от Ж.Я., изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
причинените му телесни увреждания при ПТП, станало на 20.03.2017 година,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 06.02.2019
година до окончателното му заплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ж. Д. ЯК., ЕГН **********, от с. Б., община
А., ул. „С.“ № 28, за осъждане на З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и
адрес на управление гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43, да му
заплати законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 19.04.2017 година до 05.02.2019 година включително.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Д. ЯК., ЕГН **********, от с. Б., община А.,
ул. „С.“ № 28, против З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и адрес на
управление гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43 за осъждане на
ответника да му заплати сума в размера над 465,55 лева, до посочения във
въззивната жалба размер от 7759,17 лева, представляваща обезщетение в
размер на законната лихва за забавеното плащане на изплатената на
11.04.2019 год. сума от 39 904,30 лв. от ответното дружество в полза на Я.,
дължимо за периода от 19.04.2017 година до 05.02.2019 година
включително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260202 от 21.12.2020 година,
постановено по т. дело № 499/2019 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и адрес на
управление гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43 на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Апелативен съд - Пловдив сумата 200 лева държавна такса за
въззивното производство, както и допълнително държавна такса в размер на
108,25 лева по сметка на бюджета на съдебната власт за производството пред
ОС – Пловдив и допълнително 14,76 лева разноски за вещи лица по сметка на
ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА Ж. Д. ЯК., ЕГН **********, от с. Б., община А., ул. „С.“ №
28 да заплати на З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и адрес на управление
гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43, разноски за въззивното
производство в размер на 194,16 лева съобразно изхода на спора.
20
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца Н. ЕМ. ЗЛ., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21