Р Е
Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч,10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета
Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 458/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба от В.Б.М. ЕГН **********,*** – младши инспектор, мл. автоконтрольор I-ва
степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“
в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч,
против Заповед № 295з-1963/05.10.2020 г., издадена от ВПД Началник отдел „Охранителна
полиция“ в ОДМВР – Ловеч, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три месеца.
По
изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
оспорения административен акт се иска неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят поддържа жалбата и претендира присъждане на
направените съдебни разноски съгласно
приложен списък.
Ответникът по делото – ВПД
Началник на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР Ловеч в съдебно заседание
чрез пълномощник оспорва жалбата. Не претендира разноски.
Настоящият съдебен
състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
основателна.
Не е спорно между страните, че
жалбоподателят В.М. е държавен служител на длъжност младши инспектор, мл.
автоконтрольор I-ва степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР
Ловеч. Това обстоятелство се установява и от вложените по делото писмени
доказателства (л. 11 и л. 24-25).
С писмо рег. №
3286р-31936/21.07.2020 г. (л. 35) Заместник-директорът на Главна дирекция
„Национална полиция“ при МВР е уведомил Директора на ОДМВР Ловеч, че при извършени
проверки в ГДНП се установило, че в ОДМВР Ловеч не се изпълнява т. 4 от
разпоредително писмо с рег. № 3286р-44848/11.10.2019 г., като са издадени глоби
с фиш в условията на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП за нарушение, извършено с МПС на
Райфайзен Лизинг България ЕООД, както следва: серия GT, № 174139.
Във връзка с това писмо е била
извършена проверка, резултатите от която са били обективирани в Доклад с рег. №
906р-5265/07.08.2020 г. до ВПД Началника на отдел „Охранителна полиция“ – комисар
В.В.
елев (л. 32-33).
Със Заповед № 295з-1510 от
13.08.2020 г. на ВПД Началник отдел „Охранителна полиция“ (л. 17-18) било
образувано дисциплинарно производство срещу мл. инспектор М., определен бил
ДРО, като на последния е възложено да приобщи с протокол материалите от
извършената проверка по писмо с рег. № 3286р-31936/21.07.2020 г. по описа на
ГДНП и да изготви становище, което да
докладва в срок.
Жалбоподателят бил запознат със
заповедта срещу подпис на 14.08.2020 г.
С рег. № 906р-5719 от 31.08.2020
г. (л. 21) жалбоподателят депозирал обяснение до ДРО, в което посочил, че във
връзка с извършване на дисциплинарна проверка съгл. Заповед № 295з-1510 от
13.08.2020 г. няма какво да добави, тъй като всичко е обяснил в предходно
сведение по тази проверка с рег. № 906р-5253/07.08.2020 г. (л. 37).
За резултата от извършената
проверка по Заповед № 295з-1510 от 13.08.2020 г. комисията, определена да
извърши същата, изготвила справка рег. № 906р-5959/04.09.2020 г. (л. 26-27).
Младши инспектор М. е запознат
със справката и с възможността да даде допълнителни обяснения по същата в срок
от 24 часа на 08.09.2020 г. в 08:35 ч. срещу подпис. На същата дата на
служителя била връчена и покана за даване на писмени обяснения, запознаване със
справката и с всички материали от проведеното дисциплинарно производство (л.
28).
Липсата на дадени допълнителни
обяснения или възражения от жалбоподателя в предоставения му срок е
удостоверена в протокол рег. № 906р-6029 от 09.09.2020 г. (л. 29).
От ДРО е било изготвено Становище
с рег. № 906р-6103/11.09.2020 г. относно извършената проверка съгласно
заповедта за образуване на дисциплинарно производство (л. 19-20).
На жалбоподателя отново е била
предоставена възможност да даде писмени обяснения, видно от покана с рег. №
295р-14870/02.10.2020 г. (л. 15). Липсата на представени обяснения от страна на
мл. инспектор М. била удостоверена с протокол с рег. № 906р-6727/05.10.2020 г.
(л. 14).
С оспорената в настоящото
производство Заповед № 295з-1963 от 05.10.2020 г. (л. 12-13), на основание чл. 204, т. 4, във връзка с чл.
199, ал. 1, т. 5, чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, ВПД Началник на отдел „Охранителна полиция“ е наложил
на В.Б.М. – мл. автоконтрольор I степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от три месеца.
В обжалваната заповед е прието за установено и доказано извършеното от младши
инспектор В.М. нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че
съшият в качеството си на младши автоконтрольор I степен при съставяне па глоба с фиш GT, № 174139 на 02.12.2019 г. на паркирано МПС собственост на юридическо
лице, в условията на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП не е изпълнил
т.3 от писмо с рег. № 3286р-50390/15.11.2019 г. на ГДНП, с което е било обърнато
внимание, че при извършване на дейността в АИС-АНД и АИС-ПП „При проверка през меню „Друга дейност“, когато се установи, че МПС е
собственост на ЮЛ да не се издава глоба с фиш през това меню, а с бутон „Отказ“
се връща в главното меню. В тези случаи за установеното нарушение да се изготвя
докладна записка, въз основа на която АНО да предприеме действия съгласно
ЗАНН.“ и т. 4 от разпоредително писмо с peг. № 3286p-44848/11.10.2019 г. – „4.
В случаи на констатирани нарушения с МПС собственост на ЮЛ, в условията на чл.
186, ал.3 от ЗДвП, следва да се предприемат действия съгласно чл.36. ал. 1 от ЗАНН.“.
Жалбоподателят е запознат със
заповедта срещу подпис на 07.10.2020 г.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваната заповед е издадена от
териториално и материално компетентен административен орган по смисъла на чл.
204, т. 4 от ЗМВР.
Не се спори между страните, а и
се установява от доказателствата по делото (л. 11 и л. 24-25), че В.М. е
държавен служител на длъжност младши инспектор, мл. автоконтрольор I-ва степен
в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч.
От представеното Удостоверение
УРИ295р-15834/20.10.2020 г. (л. 10) е видно, че издателят на обжалваната
заповед комисар В.В. е временно преназначен на ръководна длъжност Началник на
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч със заповед № 8121К-3730/17.02.2020
г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 17.02.2020 г. и продължава да
служи на същата длъжност към момента на издаване на удостоверението.
Разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР определя компетентността на органите в
системата на МВР да налагат дисциплинарни наказания в зависимост от техния вид
и в зависимост от заеманата длъжност на органа, който издава заповедта.
Съгласно изискването на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, наказанията се налагат със
заповеди от служителите на висши ръководни и ръководни длъжности – за
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3. В настоящия случай заповедта за налагане
на наказание „писмено предупреждение“ по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е
издадена от Началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч, чиято
длъжност е ръководна.
Спазено е изискването на чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия
орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител
или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Същият е бил поканен надлежно да се
запознае с изготвената справка и не се е възползвал от това си право. Мл.
инспектор М. не се е възползвал и от правото си да даде допълнителни обяснения
след като отново е бил надлежно поканен. Но това се дължи на собственото му
поведение, а не на действия и бездействия на ДНО. Не е налице нарушение на чл.
206, ал. 2 от ЗМВР. Наложеното наказание е в минималния предвиден от закона
размер, като същият е обоснован от дисциплинарно наказващият орган с липсата на
предходни наложени на същия служител наказания за допуснати нарушения на
служебната дисциплина.
Съдът намира, че е налице неспазване
на установената от закона форма при издаване на оспорената заповед, тъй като липсва
посочване на необходимите реквизити,
съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и
чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Реквизитите, които следва да се
съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл. 210, ал.
1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание
се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да
се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв
начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни
признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез
конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от
служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е
проявило то в обективната действителност. Надлежното описание на нарушението от
неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока
според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на
правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е възпрепятстван да
организира същата, поради поставянето му в невъзможност да узнае всички
елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за
адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт.
В случая, обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарното наказание не съдържа част от предписаните от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.
В заповедта не е посочено мястото на осъществяване на
твърдяното нарушение. Последното е описано по следния начин: Младши
инспектор В.М. в качеството си младши автоконтрольор I степен
при съставяне па глоба с фиш GT, № 174139 на 02.12.2019 г. на паркирано МПС собственост на юридическо лице, в
условията на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП не е изпълнил т.3 от писмо с рег. №
3286р-50390/15.11.2019 г. на ГДНП, с
което е било обърнато внимание, че при извършване на дейността в АИС-АНД и
АИС-ПП „При проверка през меню „Друга дейност“, когато се установи, че МПС е
собственост на ЮЛ да не се издава глоба с фиш през това меню, а с бутон „Отказ“
се връща в главното меню. В тези случаи за установеното нарушение да се изготвя
докладна записка, въз основа на която АНО да предприеме действия съгласно
ЗАНН.“ и т. 4 от разпоредително писмо с peг. № 3286p-44848/11.10.2019 г. – „4.
В случаи на констатирани нарушения с МПС собственост на ЮЛ, в условията на чл.
186, ал.3 от ЗДвП, следва да се предприемат действия съгласно чл.36. ал. 1 от ЗАНН.“. Видно от същото, липсва посочване от страна на ДНО на мястото
на осъществяване на твърдяното нарушение.
Не е уточнено и кога е извършено деянието, дали това е
датата на издаване на цитирания в процесната заповед фиш или друга дата.
Неизпълнението на изискването за реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения акт.
Това е така, тъй като отсъствието на факти, представляващи елемент от състава
на нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя, от една страна препятства възможността той да разбере в какво се
състои дисциплинарното нарушение, вменено му във вина, а от друга – да бъде осъществен
контрол за законосъобразност на акта, с който е сторено това.
Мястото и датата на нарушението
са съществени елементи от обективната страна на изпълнителното деяние на всяко
дисциплинарно нарушение. Това е така, тъй като посочването им е свързано с
преценката досежно компетентността на
дисциплинарно наказващия орган, установяването на релевантните за спора факти,
спазване на преклузивните срокове за ангажиране дисциплинарна отговорност на
полицейски служители, наличието на извършено деяние към този момент, а и поради
създаване на необходимите гаранции за упражняване правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да узнае всички
съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити пълноценно.
Дисциплинарната отговорност се
ангажира само при доказано дисциплинарно нарушение - при установяване на всички
елементи на нарушението от обективна и от субективна страна, за да може да се
приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на
наказаното лице. Мястото на нарушението и датата на извършването му са елементи
от обективната страна на деянието и при недоказаност на тези елементи, т. е.
при недоказаност, че извършването на нарушението е станало действително на
посоченото от органа място и на посочената дата, не може да се приеме за
доказано, че е извършено и визираното в заповедта нарушение. Ето защо, липсата
на тези реквизити представлява абсолютно нарушение на формата на
административния акт и е самостоятелно основание за отмяната на същия.
На следващо място, в процесната
заповед не е посочена съответната хипотеза от разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, като не е посочена и разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ЗМВР. Осъщественото
от служителя не е характеризирано какво точно нарушение на служебната
дисциплина представлява по смисъла на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. С оглед на
което, визираните правни основания в обжалваната
заповед са непълни, което нарушава правото на защита на наказаното лице.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР
се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е
необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на
дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Дисциплинарната
отговорност по ЗМВР е
лична и виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на
един държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да
докаже, че той виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми -
небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно
нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2
от ЗМВР.
Отделно от това, следва да се
посочи, че е налице и недоказаност на твърдяното нарушение от материална
страна.
Законосъобразността на
индивидуалния административен акт се преценява въз основа на изложените в същия
фактически съображения за издаването му. В случая липсват доказателства ДРО да е извършил проверка
за обстоятелството дали и как при издаване на фиш серия GT №174139 от 02.12.2019 г. жалбоподателят е извършил действията, за
установяване на собствеността на МПС на Райфайзен Лизинг България ЕООД.
В оспорената заповед е
посочено, че е направена справка в АИС-ПК, като не става ясно, какво е
установено и как е извършена тази справка.
На л. 42 от делото е налична
представена от страна на ответника Справка относно собствеността на товарния
автомобил Грейт Уолл Стийд 5 с рег. № ********, но видно от същата тя е от дата
31.07.2020 г. и по никакъв начин не удостоверява
дали и как мл. инспектор М. е извършил проверка при издаване на фиш серия GT №174139 от 02.12.2019 г., за установяване на собствеността на МПС на Райфайзен Лизинг България
ЕООД.
Недоказаността на твърдяното
нарушение води до незаконосъобразност на оспорената заповед поради
противоречието й с материалния закон и е основание за отмяната й съгласно чл.
146, т. 4 от АПК.
При този изход на делото следва
да бъде уважено направеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък (л. 88) – 10,00 лв. за
образуване на делото и 1,00 лв. - такса банков превод. Доказано е и реалното им
заплащане (л. 7).
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ Заповед № 295з-1963/05.10.2020 г., издадена от ВПД Началник отдел
„Охранителна полиция“ в ОДМВР – Ловеч, с която на В.Б.М. ЕГН **********,***
– младши инспектор, мл. автоконтрольор I-ва
степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“
в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч, е
наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от три месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР - Ловеч да заплати
на В.Б.М. ЕГН **********,***, сумата от 11,00
(единадесет) лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл. 211, изр. последно от ЗМВР.
Препис от него да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: