№ 133
гр. Сливен, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Г.а Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200052 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Н. И. Н. с ЕГН ********** от
гр. Г.О., против Наказателно постановление № 23-0804-005793 от 16.10.2023 год.,
издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП“, с което е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год.
на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и да им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в
което е отразено становището им по съществото на делото, моли издаденото НП да
бъде потвърдено и е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
1
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.09.2023 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 944342 против жалбоподателя
за това, че на 27.09.2023 год. в 19,46 часа в Община Сливен, по Автомагистрала
Тракия, на 247 км в посока към гр. София управлява товарен автомобил „Мерцедес
Аксор” с рег. № *****, собственост на „К.“ ООД, като водачът се движи в лентата за
принудително спиране на автомагистралата. В акта било отразено, че водачът бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.
№ ARDM 02020, като уредът отчел 0 промила алкохол. В акта било посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 58, т. 3, предл. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя на 27.09.2023 год. (л. 10 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-005793 от
16.10.2023 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП“, с
което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.
178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки. В НП
било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието
и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било
връчено лично на жалбоподателя на 13.12.2023 год. (л. 9 от делото).
От приложената по делото служебна справка от дружеството собственик на
процесния товарен автомобил се установява, че същият имал обозначителни знаци за
товар по ADR, като са приложени заверени копия от товарителниците за вида на
превозвания към датата на нарушението опасен товар (л. 35 – 40 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес
от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази
доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното дирене
доказателства. От показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел по
акта се установява, че жалбоподателят на 27.09.2023 год. в 19,46 часа на АМ „Тракия“
на 247 км. в посока гр. София е управлявал товарен автомобил, в лентата за
принудително спиране, без наличие на повреда на пътното превозно средство или
поради здравословни проблеми на водача, за което му е съставен акт. От техните
2
показания се установява още, че те са се движили след жалбоподателя, след което са го
спрели за проверка.
Събраните по делото писмени доказателства също не оборват доказателствената
сила на акта. Действително събраха се доказателства, че процесния товарен автомобил
е превозвал опасен товар и че е имало неравности по пътното платно, но тези
обстоятелства не са предвидени от законодателя като изключения от правилото по чл.
58, т. 3 от ЗДвП. В посочената разпоредба изрично е посочено, че на автомагистрала
водачът може да се движи или спира в лентата за принудително спиране единствено и
само при повреда на пътното превозно средство или при здравословни проблеми на
водача, каквито доказателства не бяха събрани в хода на съдебното дирене. Напротив
видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, жалбоподателят
продължително време е управлявал товарния автомобил в лентата за принудително
спиране. В този смисъл е неоснователно и възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че била налице хипотезата на чл. 27 от ЗДвП. В
посочената разпоредба законодателят е посочил, че при наличие на остров или
препятствие на платното за движение водачът на пътно превозно средство може да
премине от неговата лява или дясна страна, т.е. да се движи на пътното платно, а не се
разрешава движение в лентата за принудително спиране.
В настоящия случай е неприложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109/2020 год., в сила от 23.12.2021
год.) законодателят е предвидил, че за нарушения на този закон не се прилагат чл. 28 и
чл. 58г от ЗАНН.
За пълнота следва да се отбележи, че в АУАН и в НП е посочено, че товарният
автомобил е собственост на „К.“ ООД, а видно от материалите по делото дружеството
е с наименование „К.“ ООД, но в настоящия случай не е налице ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, тъй като същият е получил лично акта и НП и го е
обжалвал в законоустановения срок. Освен това в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН изрично е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, които са безспорно
установени в настоящия случай.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано
извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона
размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
3
обосновано.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0804-005793 от
16.10.2023 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП“, с
което на Н. И. Н. с ЕГН ********** от гр. Г.О., е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
3 месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от
ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети общо 10
контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4