№ 2084
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20201110144094 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
С искова молба ищцата С. ИВ. Ж. е предявила обективно кумулативно съединени
искове против ответника Т.Б.А, с които се иска: прогласяване на нищожността на
клауза по чл.7.1 от Договор за потребителски кредит № .....г., сключен между страните,
поради противоречие със закона, добрите нрави и като неравноправна; осъждане
ответника да заплати на ищцата сумата от 466.89лв. (с оглед допуснато изменение по
чл.214 ГПК на размера с протоколно определение от 24.06.2021г.), представляваща
получена сума без основание въз основа на нищожна клауза – чл.7.1 от Договор за
потребителски кредит № .....г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2020г. до
изплащане на вземането; осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 6000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени
негативни емоции и душевни терзания, безпокойство, дискомфорт, разочарование,
огорчение, притеснения, стрес, чувство на безизходица и безсилие, отчаяние, изпитан
страх, тревожност, загуба на време, причинени от противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в неразглеждането на исканията на ищцата за прилагане на
Механизъм №1, невземане на решение от страна на ответника по исканията за
отсрочване, в срок, неприлагане на частния мораториум спрямо нея, в нарушение на
Реда за отсрочване и уреждане на задължения, утвърден от БНБ и Насоките на ЕБО,
начисляване на наказателни лихви, без да са дължими в противоречие със ЗМДВИП,
отнасяне на задълженията в просрочие, ведно със законната лихва от 09.09.2020г. до
изплащане на вземането.
1
Ищцата твърди, че между страните има сключен Договор за потребителски кредит
№ .....г., в който в чл.7.1. била включена еднократна такса за оценка на риска в размер
на 974.39лв., която е твърди, че била нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.10а, ал.4 ЗПК, така и била неравноправна по см. на чл.146 ЗЗП вр. чл.143 ЗПК, 147,
ал.1 ЗЗП. На следващо място, заобикаляла закона по см на чл.21, ал.1 ЗКП, така и била
уговорена във връзка с усвояване/управление на кредита, поради което била нищожна
и на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Въз основа на същата клауза ответникът събрал
съответната част от сумата в размер на 200лв., от събраните вноски до 05.03.2020г.,
поради което ответникът дължал връщане на сумата, като получена при начална липса
на основание (чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД).
На следващо място, до м.03.2020г. ищцата редовно заплащала вноските по
кредита, но м.02.2020г. изпитала финансови затруднения предвид разпространението
на COVID-19. Ищцата живеела в чужбина, поради което баща посещавал няколко
пъти офис на ответника, за да обясни, че ищцата имала затруднения в изплащането на
кредита, поради оставянето без работа, но от банката единствено предлагали
подписване на нов договор, но отказвали изпращането му за запознаване и обяснявали,
че ищцата следвало да се върне в България, за да преуредят отношенията си. Поради
нежеланието на ответника за разрешаване на проблема ищцата ангажирала адвокат,
който м.03.2020г. установил, че сключената към договора застраховка „Нежелана
безработица“ имала териториално покритие само за България, поради което
застраховката, сключена към процесния договор, не можела да покрие оставането без
работа на ищцата в Нидерландия. Ищцата твърди, че при сключване на договора
обяснила на служител на ответника, че работи и живее в Нидерландия, но ответниците
отказвали да признаят, че са я въвели в заблуждение за териториалния обхват на
застраховката. В опит за намира на решение относно застраховката, м.05.2020г. ищцата
успяла да прекрати застраховката.
Във връзка с обявените на 03.04.2020г. от БНБ Насоки на ЕБО, на 06.04.2020г.
ищцата изпраща писмо до банката, на ел.адрес, обявен в договора, за предприемане на
действия за облекчаване плащането по кредита, но имейлът бил неактивен, като от
ответника, в телефонен разговор с ищцата, отказали да посочат друг имейл. На
07.04.2020г. писмото било депозирано от ищцата в писмен вид в банката с вх.№
ТС518073.
На 10.04.2020г. от БНБ бил утвърден Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми
задължения към банки, който представлявал частен мораториум върху плащанията по
кредитите във връзка с COVID-19, по смисъла на Насоките на ЕБО, било предвидено
отсрочване на задълженията на клиенти до 6м. според Механизъм 1, в който било
предвидено, че правилата се прилагат по отношение на клиенти, отговарящи на
2
определени условия, като отсрочване можело да се иска най-късно до 22.06.2020г., а
кредиторът следвало да вземе решение до 30.06.2020г. Въведеният принцип с
моратирума бил, че отсрочването и облекчението не водило до прекласифициране на
експозиции под формата на преструктуриране или неизпълнение. Ответникът обявил
на интернет страницата си, че прилага утвърдения от БНБ частен моратируим.
Ищцата твърди, че поради безуспешните опити за уреждане на отношенията с
ответника на 11.04.2020г. депозирала до БНБ жалба за съдействие. На 15.04.2020г.
ищцата попълнила качената в страницата на банката електронна форма – искане за
отсрочване като посочила, че желае да се ползва от механизъм 1. Ищцата не получила
отговори от ответника. На 16.04.2020г. ищцата получава отговор от БНБ, според БНБ
задължавал ответника да отговори на поставените въпроси. Едва след отговора на БНБ
на 22.04.2020г. получила от ответника отговор с имейл, в който уклончиво било
съобщено, че екипът на ответника не можел да се свърже с ищцата на посочения
телефон, като молят ищцата да предостави български, като разясняват, че можела да се
възползва от облекченията приети от БНБ и посочват телефон за връзка. Това отново
огорчило и разочаровало ищцата, защото писмото не съдържало нищо конкретно по
отношение на заявеното искане да се ползва от механизъм 1, вкл. у нея се създало
впечатление, че банката не желаела да приеме облекченията спрямо нея, подвеждала я
и поставяла в позиция на нередовен длъжник. На 22 и 23.04.2020г. ищцата изпратила
до банката гневни писма, в които изразявала възмущението си от поведението и
некоректността. В отговор получила позвъняване от служител, който обяснил, че
можела да вземе нов кредит с по-висока месечна вноска за покриване на текущия
кредит. В отговор, ищцата изпратила имейл с прикачена молба, в който отново
настоява за прилагане на механизъм 1. Писмо със същото съдържание било входирано
на 24.04.2020г. (вх.№ ТС 522632/24.04.2020г.). Едва на 27.04.2020г. получила отговор
от ответника по повод жалбата до БНБ, който не съдържал нищо по отношение на
искането за прилагане на механизъм 1, от който ищцата останала безкрайно
разочарована, защото се наложило пак да сезира БНБ, за да получи „някакъв“ отговор,
но ответникът продължавал да злоупотребява и да я подвежда.
В началото на м.05.2020г. ищцата получава съобщение, че дължи сумата от
1008.89лв. което също изпитала дискомфорт и негативни емоции, защото въпреки че
отговаряла на условията и поискала многократно да бъде приложен механизъм 1,
банката продължавала да остава пасивна, дори я считала за длъжник, нарушавайки
ЗМДВИП. На 11.05.2020г. ищцата отново сезирала БНБ с жалба, вкл. поради
отчаянието си пратила жалби до КЗП и до две сдружения в защита на потребителите.
На 28.05.2020г. все още нямало отговор от сезираните институции, поради което прави
запитване до институциите за липсата на отговор. На 01.06.2020г. получила отговор от
Национална Асоциация за защита на потребителите, който потвърдил позицията за
3
правота, поради което ищцата отново изпраща на 01.06.2020г. писмо до служител на
ответника, в което иска приложение на реда приет от БНБ, изразява натрупаните си
негативни емоции, вкл. прилага искане за прилагане на механизъм 1, както и дава срок
на банката за отговор. Ответникът не се произнесъл с решение до 30.06.2020г.
На 13.07.2020г. ищцата получила обаждане от служител на ответника за дължима
сума от 2080лв., като в периода м.02 до м.07. бащата на ищцата многократно
посещавал офиси на ответника, но получавал уклончиви отговори, предложения за
сключване на нов договор, при нови лихвени условия за по-дълъг срок с увеличавана
на вноската. На 18.08.2020г. бил получен отговор от КЗП, съгласно който жалбата
била препратена на БНБ, вкл. в хода на проверката били констатирани нередности,
като било установено, че банката не изпълнявала реда за отсрочване.
През цялото време ищцата комуникирала с адвоката си, изразявайки
притесненията и разтревожеността си. Така и цялото семейство на ищцата било
запознато и ангажирано с отношенията на ищцата с ответника. Така и за целия период
от м.02. до м.06.2020г. ищцата многократно отправяла искане за отсрочване на
задълженията си, но въпреки всички молби и до момента банката не била взела
решение, въпреки че била задължена да го стори до 30.06.2020г., вкл. начислила
наказателна лихва за периода м.04.2020г. до 15.07.2020г., в противоречие с чл.6
ЗМДВИП, така и поставил ищцата в позицията на нередовен длъжник, с лиша
кредитна история. Всичко това причинило на ищцата неимуществени вреди –
претърпени негативни емоции и душевни терзания, безпокойство, дискомфорт,
разочарование, огорчение, притеснения, страх, чувство на безизходица и безсилие,
тревожност, загуба на време, които оценява на 6000лв.
В срока по чл.131 ГПК е получен отговор на исковата молба от ответника, в който
намира исковете за недопустими и неоснователни.
Твърди, че на 29.07.2019г. между страните имало сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който банката предоставила в заем сумата от
9094.28лв., от които 7000лв. потребителски кредит за общо ползване, 554.40лв.
застрахователна премия по застраховка Живот на кредитополучателя, финансирана от
банката по нареждане на ищцата на застрахователя Уника Живот АД, 565.49лв. премия
по застраховка Безработица, финансирана от ответника по нареждане на ищцата и
платена на застрахователя Уника Живот АД, 974.39лв. еднократна такса за оценка на
риска, финансирана от ответника, дължима в деня на подписване на договора, която се
възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план. В чл.3 от договора били отразени личните данни на ищцата с посочване на
постоянен адрес (гр.Видин, ул. Княз Дондуков № 41), телефон за контакт (**********)
и имейл адрес: sis.thelytkova@gmail.com).
4
По иска за нищожност на клаузата на чл.7.1 от Договора – намира същия за
недопустим и неоснователен, защото с едностранно решение на Банката описаната
еднократна такса за оценка на риска в размер на 974.39лв. била „анулирана“, като с
пълния размер на таксата била намалена оставащата главница по договора, за което се
представя детайлна разбивка – справка за движение по кредит №
**********/18.11.2020г., така и претенцията за сумата от 200лв., като получена без
основание, била отправена при липса на правен интерес, доколкото Банката била
възстановила сумата чрез приспадането от главницата не само на платената част от
таксата, но и оставащата за плащане такса.
По иска за неимуществени вреди излага следната фактическа обстановка:
По отношение на разменената кореспонденция между страните твърди, че: на
07.04.2020г. имало получено съобщение в електронната система на Банката с № ТС
518073, с което ищцата желаела да преуреди отношенията си с банката; на 13.04.2020г.
била получена жалба вх.№ 0800/0647, която ищцата обжалвала липсата на отговор на
банката на искането от 07.04.2020г., искала издаване на подробно извлечение от
сметката по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК и искала връщане на платените от нея
застрахователни премии; на 13.04.2020г. банката направила опит за контакт по
посочения в договор за кредит телефон, но на номера отговорило друго лице; на
22/23.04.2020г. имало разменена кореспонденция между страните по имейл, от която
било видно, че банката правила многократни неуспешни опити да се свърже с ищцата
на оставените от нея телефони; на 22.04.2020г. банката направила втори опит да се
свърже с телефона оставен от ищцата в договора за кредит, на който отговорило друго
лице; на 24.04.2020г. банката изпратила отговор до ищеца изх.№ 0200/8983, с който
отговорила на искането от 07.04.2020г. и на жалбата от 13.04.2020г.; на 30.04.2020г.
банката изпратила отговора си от 24.04.2020г. до БНБ, с копие от АББ; на 30.06.2020г.
Банката изпратила допълнителните отговор на ищеца, към жалбата от 13.04.2020г. и
проведените допълнителни разговори, с които я информирали, че договорът можел да
бъде променян само с писмено споразумение между страните (анекс); на 03.08.2020г. в
банката постъпило искане вх.№ 0100/7052 за становище по жалба на ищцата пред КЗП‘
на 07.08.2020г. банката изпратила отговор до КЗП.
Искът за неимуществени вреди се оспорва по основание с твърдения, че не е било
налице противоправно поведение на банката, изразяващо се в неразглеждане на искане
на ищеца за прилагане на Механизъм 1, съответно невземане на решения по искането
на ищцата за отсрочване в срок, защото прилагането на механизма било двустранна
сделка и банката имала право да откаже искането, поради което и се оспорва
твърдението, че само едностранното изявление на потребител за избор на механизъм
бил достатъчен, същият да бъде приложен в отношенията с кредитора, т.е. неприемане
5
на искането за отсрочване било право на банката, а не задължение и не можело да се
квалифицира като противоправно поведение, доколкото не било в противоречие с Реда
за отсрочване. На следващо място, ищцата отказвала съдействие за постигане на
взаимно съгласие за избор на механизъм за отсрочване по Реда за отсрочване, поради
което не ставало въпрос за отказ от страна на Банката да „вземе решение“, защото за
периода м.май-м.септември 2020г. в Банката постъпили 2377 бр. искания за
отсрочвания, по които нямало отказ и с всеки кредитополучател бил сключен анекс
към договора, определящ избрания механизъм. Твърди се, че Банката била поставена
от ищцата в невъзможност да сключи анекс, поради физическото отсъствие от
България, като в хода на кореспонденцията от банката били предложени три начина за
подписване на анекс (да издаде нотариално заверено пълномощно на роднина, да
подпише анекса с КЕП или да подпише анекса с еднократна парола изпратена на
мобилен номер), но въпреки разменената кореспонденция ищцата не е предприела
нито едно действие, за да осигури възможност да се подпише предлагания анекс. На
следващо място, при сключване на договора ищцата представила невярна или най-
малкото заблуждаваща информация за своите контактни, като в хода на
кореспонденцията се оказало, че адресът на ищцата бил в Нидерландия, телефонът
посочен за контакт бил на баща , а тя ползвала такъв на холандски оператор, вкл.
декларираният имейл бил друг – siyana.zhelyazkova@hotmail.com. Поради това за
банката изначално съществувала обективна невъзможност да прави контакт с ищцата, а
на база декларираните данни, предоставено от ищцата, банката имала възможност да
използва различни правни инструменти, които да позволят да се спазят изискванията
на ЗКИ за спазване на банковата тайна, за предоставяне на информация само на
титуляря и т.н. вкл. ако банката била запозната, че ищцата е с постоянно пребиваване в
Нидерландия, то не биха одобрили предоставяне на кредита. Отделно от това, банката
не била забавила нито един отговор на жалба на ищцата, вкл. по чл.39, ал.2 ЗПК, както
и в чл.24, ал.1 от договора за кредит се предвиждало 30дн срок за отговор на жалби,
поради което (вкл. наличие на взаимна договорка) било неприемливо едната страна (в
случая ищцата) да кани другата да дава отговори в по-кратки срокове. Всички
официални отговори на банката била в договорно и законово определения срок, вкл. и в
по-кратни срокове. Оспорва се изцяло твърдението, че за периода 13.03.2020г. до
13.05.2020г. били начислени неустойки или обезщетения за забава. Оспорва се
наличието на причинна връзка между твърдяното противоправно поведение на банката
и претендираните вреди, защото първо, липсвала забава в разглеждане на молбите на
ищцата, липсвал отказ от страна на банката да приложи избрания механизъм,
доколкото многократно е уведомявала ищцата, че за да бъде приложен трябва да има
двустранно подписан документ, но субективно ищцата отказвала тълкуването на
банката и предприела необяснима за банката кореспонденция с други субекти с цел
доказване своята теза, че единствено искането за отсрочване е достатъчно, за да
6
задължи Банката да приложи механизъм. Ответникът твърди, че поведението му не е в
причинно-следствена връзка с твърдените вреди – освен, че действията на банката не
били противоправни, същите били и последователни – не давала противоречиви
указания, а винаги е поддържала, че следва да има подписан двустранен анекс,
уреждащ избора, вкл. активно е търсела начин с налични технически средства да
осигури възможност на ищеца да подпише цитирания анекс, но ищецът отхвърлял
тезата на банката, считайки, че неправилно е тълкуван Редът, а от друга отхвърлил и
предложения компромисен вариант за подписване от разстояние. В тази връзка
усилията, загубеното време и негативните емоции са могли да бъдат решение, ако
ищцата била предприема адекватни действия, но вместо да избере този подход,
продължавала да поддържа тезата си, че едностранното изявление било достатъчно.
Искът за неимуществени вреди се оспорва и по размер с твърдения, че размерът
на претендираното обезщетение е несправедливо и прекомерно, вкл. са изложени
доводи, че липсата на съдействие от ищцата е довело до невъзможност за Банката да
предостави исканото отсрочване, вкл. ищцата не се снабдила с КЕП, нито издала
пълномощно на трето лице с право да подписва от нейно име споразумения по
договора, каквито били вариантите, които бил предложение, за да може отсрочването
на задължението да бъде оформено в изискуемата правна форма.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните има сключен Договор
за потребителски кредит № .....г., приет по делото като писмено доказателство. От
същият се установява, че на 29.07.2019г. е сключен договор за потребителски кредит за
общо ползване между ответника и ищцата с посочен адрес гр.Видин, ул. Княз
Дондуков № 41, телефон за контакти: ********** и имейл: sis.thelyatkova@gmail.com.
Съгласно чл.6 – срокът на договора е определен до 05.08.2021г., като общият
размер на кредита е описан в чл.7, както следва: размер на кредита 7000лв., общ размер
на застрахователна премия: 1119.89лв. „Комбо живот“ (554.40лв.) и „Комбо
безработица“ (565.49лв.), с посочен общ размер на кредита 9094.28лв. В чл.7.1. е
уредена „Еднократна такса за оценка на риска“ в размер на 974.39лв., която е описано,
че се дължи в деня на подписване на договора за кредит и се финансирала от Кредитора
и се възстановявала от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
Погасителния план и предвид заявеното му желания в Искане-декларация.
В чл.9.1. е определен лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит в
7
размер на 28.49%, а в чл.10 е посочен ГПП в размер на 48.34%, като общата сума,
дължима от потребителя била в размер на 12034.95лв. В чл.11.2. е посочен
погасителният план към договора с посочени 24бр.месечни погасителни вноски всяка в
размер на по 501.46лв. (освен последната в размер на 501.37лв.) с падежни дати на 05
число на всеки месец, считано от 04.09.2019г. до 05.08.2021г.
От приетото по делото „Прессъобщение“ от 03.04.2020г. на БНБ се установява, че
УС на БНБ приело решение, че ще спазва гласуваните в ЕБО Насоки относно
законодателните и частни мораториуми върху плащания по кредити във връзка с
COVID-19 (също прието по делото), които насоки въвеждат временен принцип, че
мораториумите върху плащанията по банкови кредити не водят до прекласифициране
на експозиции под формата на преструктуриране или неизпълнение при условие, че
мерките са основани на национално законодателство и са договорени и прилагани на
ниво банков сектор. БНБ изисква от търговските банки да предложат за утвърждаване в
срок до 5 работни дни единен проект за правила за частен мораториум върху
плащанията по банкови кредити във връзка със ситуацията с COVID-19.
От „Прессъобщение“ от 10.04.2020г. на БНБ се установява, че УС на БНБ
утвърдило представен от Асоциацията на банките в България проект за Ред за
отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им
дружества – финансови институции във връзка с извънредното положение, въведено от
НС на 13.03.2020г. Описано е, че след утвърждаването му документът представлявал
частен мораториум по см. на Насоките на ЕБО относно законодателните и частни
мораториуми върху плащанията по кредити във връзка с COVID-19. Търговските
банки, приели да прилагат утвърдения ред за отсрочване на изискуеми задължения
трябвало да обявят публично предлаганите облекчения на интернет страницата си, в
банковите салони или по друг начин. Утвърденият частен мораториум осигурявал
възможност за промени в графика за изплащане на главницата и/или лихвите по
задълженията, без да се променят ключови параметри по кредитния договор, например
вече договорените лихви. Можело да бъдат разсрочвани задължения за срок до 6м.,
който изтичал до 31.10.2020г. Разсрочваните задължения трябвало да са били редовно
обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни към 01.03.2020г. Клиентите трябвало
да заявят изрично пред обслужващата ги банка, че желаят да се възползват от
предлаганите облекчения, като били предвидени три стандартизирани механизми, сред
които и Механизъм № 1- отсрочване на главница и лихва за до 6м. Описано е, че
банките можели да договорят и други индивидуални схеми на отсрочване или
облекчения, различни от предвидените по този ред. В такива случаи банките не
можели да се възползват от временния принцип, въведен чрез утвърдения мораториум
и следващ насоките на ЕБО, че отсрочването или облекчението не води до
прекласифициране на експозиции под формата на преструктуриране или
8
неизпълнение.
Приет по делото като писмено доказателство е редът за отсрочване и уреждане на
изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции
във връзка с въведеното на 13.03.2020г. от НС извънредно положение, произтичащо от
пандемията от COVID-19. Съгласно същите се предвижда, че правилата се прилагат по
отношение на клиенти, които отговарят кумулативно на посочените в II раздел „Общи
правила“, посочени в т.1.1, т.1.2 и т.1.3. условия, а именно: Кредитополучатели, които
имали или очаквали да затруднения при погасяване на задълженията си, съгласно
сключения с кредитора договор, във връзка с пандемията от COVID-19 и
ограниченията, въведение със ЗМДВИП; към 01.03.2020г. задълженията на клиентите
били редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни; клиентите следвало да
изразят изрично желание да се възползват от облекченията, предлагани от кредитора.
Съгласно т.2 „Общи параметри на облекченията“ е описано, че всяка банка, приела да
прилага реда, обявявала публично предлаганите облекчения на своя сайт, в банковите
салони и по друг подходящ начин. Обявлението се считало отправено до всички
клиенти, отговарящи на описаните (в т.1) изисквания и се посочват редът, по който
банката ще договаря отсрочване на задълженията, както и началният момент, от който
щял да бъде прилаган. Посочено е, че се отсрочват задължения за срок до 6м., който
изтичал не по-късно от 31.12.2020г., като крайната дата варирала в зависимост от
датата, на която клиентът е поискал да се възползва от отсрочването и от наличието на
просрочени вноски към тази дата. Отсрочването можело да обхване всички изискуеми
суми или само главница. Непогасените на първоначално договорените падежи суми се
погасявали на части след изтичане на гратисния период. В т.2.5. е описано, че
отсрочване можело да се поиска от всеки клиент, който отговарял на изискванията (по
т.1), най-късно до 22.06.2020г., а кредиторът следвало да вземе решение до 30.06.2020г.
В раздел III са посочени механизмите за разсрочване, сред които т.3. – Механизъм № 1
– отсрочване на главница и лихва за до 6м, като съгласно т.3.1 – дължимите суми
(главница и лихва) се отсрочвали за срок до 6м, но не по-късно от 31.12.2020г.
Съгласно т.6 – изборът на механизъм за отсрочване на задълженията се извършвал по
взаимно съгласие на страните. Съгласно т.7 – редът бил прието от УС на АББ и всяка
банка, която желаела да го прилага, заявявала това изрично с писмо до АББ, като
списъкът на банките, изпратили такива заявления в АББ се предоставял от АББ на БНБ
заедно с приетия от УС на АББ ред. Съгласно т.10 – извън обхвата на реда кредиторите
можели да договарят с клиентите си индивидуални схеми за отсрочване, различни от
утвърдените в предходните точки, както и други облекчения.
От прието по делото извлечение от сайта на ответника се установява, че ТИ БИ
АЙ БАНК ЕАД се присъединило към общите мерки във връзка с пандемията от
COVID-19, оповестени от БНБ, които били в съответствие с указанията на ЕБО.
9
Приети по делото са писмени молби от ищцата до ответника, както следва:
№ ТС518083/07.04.2020г., съгласно която ищцата отправя молба във връзка с
проведен разговор за преуреждане на отношенията по сключения договор за
потребителски кредит № 70010117447/29.07.2019г. да бъде предоставен вариант на
споразумението или анекса, който се предлага на посочен имейл адрес. Моли да се
приеме, че поради настъпилите извънредни обстоятелства около COVID-19 ищцата
била освободена от работа и била затруднена да заплаща месечните си вноски и се
моли банката да се съобрази с положението на ищцата и да приеме облекченията по
изплащане на кредита, като облекченията съответстват на правилата на банката за
изплащането на кредитите в извънредното положение, одобрени от БНБ.
№ ТС522632/24.04.2020г., съгласно която ищцата отправя молба до ответника,
съгласно която заявява желание да се ползва от предложените от банката облекчения
по Механизъм № 1 за отсрочване на главница и лихва за срок от 6м, като отсрочването
включвало вноските за 6м., считано от месец април 2020г., съгласно изготвен нов
погасителен план за срок от 6м по-дълъг от първоначалния.
Приети като писмени доказателства са кратки текстови съобщения, изпращани от
номер **********, с дати 10.04.2020г., 14.04.2020, 21.04.2020, 23.04.2020, 29.04.2020,
05.05.2020, 12.05.2020, 15.05.2020, 20.05.2020, 26.05.2020, 29.05.2020, 11.06.2020,
12.06.2020, 16.06.2020, 17.06.2020, 02.07.2020, 09.07.2020г., с които се уведомява, че по
договор № ********** има неплатени вноски, както и общият размер на дължимата
сума с искане за незабавно плащане.
Прието по делото е писмо (копие) изх.№ БНБ-37958/16.04.2020г. от БНБ до
ответника с копие до ищцата, съгласно което се установява, че в БНБ е постъпила
жалба от 13.04.2020г. от ищцата, с поставени въпроси, които имат отношение към Реда
за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им
дружества – финансови институции във връзка с извънредното положение, като се
моли да се предостави на ищцата отговор по поставените въпроси. В отговор на
същото е изпратено приетото по делото (л.135) писмо изх.№ 0700/0911/30.04.2020г. от
ответника, съгласно което ответникът изяснява, че на 07.04.2020г. е постъпило
заявление от ищцата, като от страна на Банката били предприети възможните
адекватни на ситуацията действия за удовлетворяването им като за целта били
извършени няколко неуспешни опити за контакт с ищцата по телефон и имейл, като се
прилага отговор на жалба изх.№ 0200/8983/24.04.2020г., както и молбите на ищцата вх.
№ ТС 518073/07.04.2020г., ТС 522632/24.04.2020г., както и преписи от жалбите до
БНБ, КЗП и др.
Приета по делото електронна кореспонденция, сред която и такава между ищцата
10
и имейл на ответника (call_center@tbbank.bg), както следва:
От 06.04.2020г. (л.50-51), в която е отправена молба, с която посочва, че във
връзка с проведен разговор за преуреждане на отношенията по сключения договор за
потребителски кредит, моли да се предостави вариант на споразумението или анекса,
който предлага да се сключи на посочен имейл адрес, моли да се приеме, че поради
настъпилите извънредни обстоятелства около заразата с COVID-19 ищцата била
освободена от работа и била затруднена в изплащане на месечните вноски, така и моли
банката да се съобрази с положението като приеме облекчения по изплащане на
кредита, които съответствали на правилата на банката за изплащане на кредитите в
извънредно положение, одобрени от БНБ.
От 15.04.2020г. (л.59) автоматичен отговор от интернетсайта на ответника
(noreply@tbibank.bg) от имейл : siyana.zhelyazkova@hotmail.com, телефон:
003168330038, № на кредит № *********, съобщение със съдържание: „Относно
искането към банката желаея отсрочване до 31.12.2020г. на всички месечни вноски за
периода от 01.04.2020г. до 31.12.2020г. и желаеш да обхване всички изискуеми суми“.
От 22.04.2020г. (л.60) от имейл на ответника (info@tbibank.bg) (към отговор от
15.04.2020г. от имейл : siyana.zhelyazkova@hotmail.com, телефон: 003168330038, № на
кредит № *********, съобщение със съдържание: „Относно искането към банката
желаея отсрочване до 31.12.2020г. на всички месечни вноски за периода от
01.04.2020г. до 31.12.2020г. и желаеш да обхване всички изискуеми суми“.), съгласно
която кореспонденция се установява, че ответникът не е успял да се свърже с ищцата
на посочения телефон, като се иска предоставяне номер на български мобилен
оператори. Съобщава се, че към момента било обявено решение на БНБ, с което
можело да се отложат месечните вноски за срок до 6м, но не по-късно от 31.12.2020г.,
като са изложени варианти, вкл. отлагане дължимата сума от главница и лихви, като е
посочено, че може да се избере вариант, като ищцата се свърже с ответника на посочен
телефон *8242 или *********.
От 22.04.2020г. (л.61) до имейл на сайта на ответника от ищцата, от което
съдържание ищцата посочва, че няма друг активен български телефонен номер,
предвид дадената ситуация, нидерландски номер бил активен, така и моли да се
отговори и на „молба за облекчение“, като е посочено, че в началото на миналата
седмица бил изпратен имейл (чрез сайта) с избран вече вариант за отлагане на
плащането по кредита, който бил отлагане на сума по главницата, заедно с лихвата.
От 23.04.2020г. (л.64, 65) имейл от ищцата до представител на ответника с
прикачена молба, съгласно който ищцата заявява желание само и единствено да спазва
дадените решения и указания на БНБ, без да сключва допълнителни договори за нови
11
кредити, като е прикачена молба, в която заявява желание да се ползва от
предложените от банката облекчения по Механизъм № 1 за отсрочване на главница и
лихва за срок от 6 месеца, като отсрочването включва вноските за 6 месеца, считан ото
месец април 2020г.
От 01.06.2020г. (л.78) от ищцата до представител на ответника, в която
кореспонденция ищцата, в която отново е заявено желание само и единствено да се
възползва от отсрочка по кредита.
Останалата кореспонденция е между ищцата и процесуалният представител,
така и между ищцата и неучастващи по делото лица, вкл. държавни учреждения, така и
по отношение на сключените към договора застраховки, които са извън предмета на
делото, от които се установява единствено, че има водена ежедневна непрекъсната
кореспонденция.
Съгласно представени писмени доказателства (покана за доброволно изпълнение
по изп.д. № 50/2021г. по описа на ЧСИ Нинов, ИЛ от 09.12.2020г. на РС-Видин по гр.д.
№ 2312/2020г., както и издадена ЗНИ по чл.417 ГПК) се установява, че в полза на
ответника срещу ищцата била издадена ЗНИ и ИЛ за вземанията в общ размер на
9825.14лв., от които 6947.44лв. главница по договор за потребителски кредит №
**********, 1055.30лв. договорна лихва за периода от 05.04.2020г. до 27.10.2020г.,
329.20лв. обезщетение за забава и разноски по заповедното производство, като ЗНИ е
издадена въз основа на заявление по чл.417 ГПК въз основа на документ по чл.417, т.2
ГПК – Извлечение от счетоводните книги на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД по Договор за
потребителски кредит № .....г. към 16.11.2020г., вкл. (л.180 по делото), в което
извлечение е посочено, че са просрочени вноски с падежни дати 05.04.2020г.,
05.05.2020г., 05.06.2020г., с общ размер на просрочена сума 1504.38лв. дата на обявена
предсрочна изискуемост – 27.10.2020г. В проведено с.з. от 24.06.2021г. е прието
извлечение по изпълнително дело № 50/2021г. (л.223), така и препис от искова молба
(по реда на чл.422 ГПК във връзка с издадената заповед по ч.гр.д. № 2312/2020г. по
описа на РС-Видин за признаване за установено съществуване на вземания по ЗНИ и
издадения въз основа на нея ИЛ, на основание на който било образувано ИД 50/2021г.
по описа на ЧСИ Нинов), в която таксата за оценката на риска се претендира от
ответника в размера на дълга. Процесуалният представител на ответника уточнява, че
таксата за оценка на риска към 27.04.2021г. била включена в исковата молба като
размер на претенцията, но „впоследствие ще бъде коригирана исковата молба и
коригиран дълга“.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно
аудио-техническа експертиза се установява, че в представения като веществено
доказателство по делото – диск са възпроизведени аудиозаписи на разговори, както
12
следва:
На 26.03.2020г. – между ищцата и представител на ответника е проведен разговор,
в който при въпрос на ищцата във връзка с извънредното положение, вкл. когато
„хората не работят и не получават пари, какво може да се направи?“ е дадена
информация, че може да бъде предложено рефинансиране, като към този момент
имало информация касаеща само наказателна лихва, а по отношение на задълженията
на клиентите – щяло да се обяви на сайта на банката, след което щяло да се предостави
информация на клиентите, като към момента на провеждане на разговора се предлага
от служителя на ответника вариант рефинансиране на кредита с подписване на нов
договор, който бил възможен, ако ищцата била в страната.
На 13.04.2020г. – между представител на ответника и мъжки глас (баща на
ищцата), който посочва, че ищцата е в чужбина и заявява готовност да даде друг
номер, за което да се обадят по-късно.
На 22.04.2020г. – между представител на ответника и мъжки глас(баща на
ищцата), който посочва, че ищцата е в чужбина и заявява готовност да даде друг
номер, за което да се обадят по-късно, при което на въпрос дали операторът е
български мъжът отговаря, че е нидерландски, при което служителят заявява, че
нямало как да се свържат с ищцата и молят мъжа да предаде да се свърже с кол-центъра
на ответника.
На 15.06.2020г. – между ищцата и представител на ответника е проведен разговор,
в който банковият служител уточнява, че отделът, който се занимавал със закъснения
по договори нямало как да избират номера в чужбина, защото системата не го
допускала. В проведения разговор ищцата посочва, че от м.02 се опитвала да се свърже
с банката и въпреки разговори, молби и жалби не получила отговор. Банковият
служител посочва, че по техни данни ищцата се интересувала от отлагане на вноските
и задава въпрос какво е било предложено – отлагане или рефинансиране, при което
ищцата отказва рефинансиране, доколкото нямала възможност да се прибере в
България, така и съобщава, че чрез интернет сайта се опитала и изразила желание да
избере Механизъм № 1, като на въпрос на служителя пояснява, че иска отлагане за
6месеца, като впоследствие ищцата отново изразява желание за прилагане на
Механизъм №1. По отношение на начина на сключване служителят изяснява, че
доколкото ищцата звъни от чуждестранен номер, банката изпращала съобщение, което
служело за подпис. При уточняване на параметрите ищцата пита дали има вероятност
документите да бъдат изпратени на имейл, за да може да изпрати подписани
документите и с код и всичко да се реши в рамките на седмицата, като служителката
обяснява, че всичко се случвало на момента, при което се разбират ищцата да се обади
на същия телефон.
13
На 10.07.2020г. – между ищцата и представител на ответника е проведен разговор,
от който се установява, че на 15.06.2020г. имало проведен разговор между ищцата и
представител на ответника, при който била пусната заявка за преструктуриране, но към
момента нямало резултат в системата. Ищцата заявява, че искала да получи
информация за „анекса“, защото не можела да го подпише без да знае какво подписва,
при което била запозната, че служители на ответника казали, че ще прочетат анекса по
телефона, но искала информацията да бъде предоставена, за да знае какво подписва.
Служителят на банката обяснява, че това бил осигуреният достъп за клиенти, които не
били на територията на държавата и се изразявало в подписване на онлайн анекс, за
което служителите запознавали с всяка една подробност клиентите по време на
разговора, а ако другата страна не желаела да подпише анекса по лични причини, бил
личен избор и служителите не можели да съдействат по друг начин, защото нямало как
да се изпрати анекс извън територията на държавата, като вариантите били два – или се
подписва по телефона или се посещавал офис, като се допълва, че срокът за
подписване бил изтекъл, защото бил до 22.06.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се
установява, че на 29.07.2019г. по сметка на ищцата бил формиран дълг от 9094.28лв. по
договора за кредит, като в сумата се включвала 7000лв. главница, 974.39лв. такса за
оценка на риска, както и сума за застрахователни премии по сключени застраховки.
Към 26.03.2020г. ищцата изчистила просрочените си задължения, като след тази дата
не постъпвали плащания по договора, като от 8ма вноска (падеж 05.04.2020г.) ищцата
изпадала в просрочие, което продължавало и към момента на изготвяне на
експертизата. В отговор на поставени въпроси при защита на заключението (които
устни разяснения на вещото лице при излагането на заключението в открито съдебно
заседание представляват част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при
обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото
заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и
неговите отговори на поставените от страните въпроси, в който смисъл е Решение №
59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр. отделение) вещото лице посочва,
че сумата от 466.89лв. е част от финансирането за таксата за оценка на риска, която
била погасена с направените вноски. Според утвърдения от БНБ Ред за отсрочване и
уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества –
задълженията на клиента към 01.03.2020г. следвало да бъдат редовно обслужвани или в
просрочие не повече от 90 дни, като ищцата не е заплащала редовно задълженията си
по кредита, но просрочието не надхвърляло 90 дни към 01.03.2020г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел в
режим на довеждане на страната на ищцата – св. Иво Желязков, баща на ищцата, чиито
14
показания съдът цени по реда на чл.172 ГПК, от които се установява, че при сключване
на договора ищцата била с баща си и обяснила, че живее в Нидерландия, но понеже от
банката изисквали телефон на български оператор дала български номер, който
ползвала, когато идвала в България. След въвеждане на извънредното положение
посетил офис на ответника, в опит за уреждане на отношенията по кредита му било
съобщено по телефона, че от банката приели възможност за отлагане на кредита за 6м
и трябвало да се подпише нов кредит, но лично лицето трябвало да присъства на
подписа, вкл. нямало възможност св. Желязков като пълномощник да подпише
договора. Твърди се, че той и ищеца не спирали да търсят комуникация с банката, но
насреща получавали условия, които били неизгодни – лично подписване от ищцата на
нов договор, отпускане на по-висок кредит, за по-висока сума, което било
неприемливо. Описва протичането на комуникацията между ищцата и банката, при
която при търсене на ищцата от ответника на българския телефонен номер, свидетелят
казвал, че ищцата е в Нидерландия и изразявал готовност да предостави телефонният
номер, но от другата страна казвали, че нямали практика да звънят в чужбина, при
което св.Желязков звънял да дъщеря си, която правила връзк с банката и провеждали
разговори. Междувременно периодично получавал съобщения за дължими вноски към
банката. Заявява, че дъщеря му била активна при комуникацията с банката, но имало
период от два месеца при което нямало отговор, след което ищцата започнала да пише
имейли, молби, жалби, вкл. до БНБ, КЗП и др., но пак нямало отговор. Вследствие на
това ищцата се чувствала смазана, дори почнала да посещава психолог в Нидерландия.
Изпитвала тревожност неспокойствие и притеснение от бъдещи съдебни действия.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от правна страна следното:
Предявени са три обективно кумулативно съединени иска, както следва:
1) Установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП и пр.4 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на клауза по чл.7.1 от Договор за потребителски кредит
№ .....г., сключен между страните, поради противоречие със закона като неравноправна
по чл.146, ал.1 ЗЗП и поради противоречие с добрите нрави.
По така предявения иск съдът е разпределил в тежест на доказване на ищцата, че
между страните е има сключен договор с атакуваната клауза, а в тежест на ответника е
разпределено да докаже, че договорната клауза не е в противоречие с добрите нрави,
съответно е валидна, така и клаузата е била индивидуално определена, потребителят е
имал възможност да влияе върху съдържанието й, същата да отговаря на изискванията
за добросъвестност, не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – до степен на
15
нееквивалентност.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между
страните има сключен Договор за потребителски кредит № .....г., в който фигурира в
чл.7.1. „Еднократна такса за оценка на риска“ в размер на 974.39лв., която е описано,
че се дължи в деня на подписване на договора за кредит и се финансирала от Кредитора
и се възстановявала от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
Погасителния план и предвид заявеното му желания в Искане-декларация. Първо, в
конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП. По отношение на клаузата за включване в
задълженията на заемополучателя на еднократна такса за оценка на риска, съдът
намира, че същата е нищожна. Съгласно чл.10а , ал.1 и ал.2 ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Доколкото извършването на оценката на риска предхожда
сключването на договора, както и с оглед на чл.16, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че
преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и такава представена
от потребителя или в действителност се касае за осъществяване на същинска и
присъща на банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие за отпускане на
заема, не се касае за извършване на услуга, още повече, че не е ясно посочено
еднократната такса за оценка на риска как е определена и за какво точно действие се
дължи /чл.10а, ал.4 ЗПК/. Поради което доколкото оценката на риска предхожда
сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита във връзка с
което обаче с оглед на чл.10а, ал.2 ЗПК е предвидена забрана за кредитора да не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. С оглед на което, настоящият състав на съда приема, че така
предявеният иск е основателен, съответно клаузата се явява нищожна.
2) Осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищцата сумата от 466.89лв. (с оглед допуснато изменение по чл.214 ГПК на размера с
протоколно определение от 24.06.2021г.), представляваща получена сума без
основание въз основа на нищожна клауза – чл.7.1 от Договор за потребителски кредит
№ .....г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2020г. до изплащане на вземането.
По така предявения иск съдът е разпределил в тежест на доказване на ищцата, че е
платила сумата от 466.89лв. на основание нищожна клауза по договора, с която сума
ответникът се е обогатил. Предявеният кумулативно съединен осъдителен иск е
обусловен от установителния иск по чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП и пр.4 ЗЗД,
16
основателността на който, приета по-горе, влече основателност на иска по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД при установяване плащане на сумата от 466.89лв. на основание нищожната
клауза.
Съдът приема, че така предявеният иск е изцяло основателен, базирайки извода
си на кредитираното заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, от която се
установява, че при отпускане на кредита е формиран дълг на ищцата в общ размер на
9094.28лв., в който е включена и сумата от 974.39лв. такса за оценка на риска.
Установява се, че първите 8 вноски по договора са платени, като сумата от 466.89лв.
била част от финансирането за таксата за оценка на риска, която била погасена с
направените вноски. Следователно, ищцата е доказала плащане на претендираната
сума, отнасяно от банката за вземане по нищожна клауза, с оглед на което искът е
изцяло основателен.
Възражението на ответника за „анулиране“ на задължението е недоказано,
доколкото от приетите по делото писмени доказателства (ЗНИ по чл.417 ГПК и ИЛ от
09.12.2020г. по гр.д. № 2312/2020г. по описа на РС-Видин, Извлечение от счетоводните
книги на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД по Договор за потребителски кредит № .....г. към
16.11.2020г., препис от искова молба, подадена по реда на чл.422 ГПК във връзка с
издадената заповед по ч.гр.д. № 2312/2020г., така и признанието на факт по см. на
чл.175 ГПК от страна на процесуалния представител на ответника, в частта, в която
уточнява, че таксата за оценка на риска към 27.04.2021г. била включена в исковата
молба като размер на претенцията).
3) Осъдителен иск за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от
6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
претърпени негативни емоции, причинени от противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в неразглеждането на исканията на ищцата за прилагане на Механизъм
№1, невземане на решение от страна на ответника по исканията за отсрочване, в
срок, неприлагане на частния мораториум спрямо нея, в нарушение на Реда за
отсрочване и уреждане на задължения, утвърден от БНБ и Насоките на ЕБО, ведно със
законната лихва от 09.09.2020г. до изплащане на вземането.
По така предявения иск съдът е разпределил в тежест на доказване на ищцата, че е
претърпяла твърдените неимуществени вреди в резултат на противоправно поведение
на служители при ответника, като в конкретния случай следва да докаже, че отговаряла
на условията по Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки,
отправила искане за прилагане на Механизъм 1 в отношенията, но в резултат на
противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в неразглеждане
на искане на ищеца за прилагане на Механизъм 1, съответно невземане на решения по
искането на ищцата за отсрочване в срок, претърпяла описаните неимуществени вреди.
17
В тежест на ответника е разпределено да докаже при условията на пълно и главно
доказване фактическите обстоятелства, въз основа на които почиват възраженията, а
именно: че ищцата отказвала съдействие за постигане на взаимно съгласие за избор на
механизъм за отсрочване по Реда за отсрочване, като в че в хода на кореспонденцията
банката предложила три начина за подписване на анекс, но въпреки разменената
кореспонденция ищцата не е предприела нито едно от посочените действия, за да
осигури възможност да се подпише предлагания анекс; че всички официални отговори
на банката била в договорно и законово определения срок; че активно е търсела начин
с налични технически средства да осигури възможност на ищеца да подпише
цитирания анекс.
Съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.79,
ал.1 вр. чл.82, вр.чл.52 ЗЗД. Съображенията на съда относно тук възприетата правна
квалификация се изразяват в следното: Въпреки променената правна квалификация,
съдът приема, че правото на защита на ответника по иска, включително правото му на
възражение и представяне на доказателства, не са нарушени, поради което разликата в
правната квалификация на иска в доклада и решението не представлява съществено
процесуално нарушение (в който смисъл е и Опр. № 707 от 12.11.2010 г. по т. д. №
353/2010 г., II т. отд. на ВКС), като съдът базира становището си, доколкото не се
променя кръгът на фактите, подлежащи на доказване, съответно разпределената
доказателствена тежест с разликата, че подлежи на доказване наличие на облигационна
връзка между страните (което е отделено за безспорно), съответно доказване на
ответника на изпълнение съобразно договора (което е вменено като тежест с оглед
въведените фактически твърдения). Съдът приема, че търсената гражданска
отговорност в случая е договорна, защото не е спорно, че между страните е
съществувало облигационно отношение, по повод изпълнение на което са възникнали
вредите, поради което търсената отговорност е договорна - за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, доколкото
при деликтната облигационната връзка – същата възниква едва с причиняването на
вредата. Доколкото е изяснен положителният отговор на въпроса дали се дължи
обезщетение за неимуществените вреди от неизпълнението на договорно задължение
(Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по т. д. № 4 / 2012 г., ОСГТК на ВКС), то
когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението на договорни
задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на
длъжника - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява следното (касателно
конкретната претенция):
18
С решение на Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата
територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19. През време на извънредното положение са
гласувани в ЕБО Насоки относно законодателните и частни мораториуми върху
плащания по кредити във връзка с COVID-19 (също прието по делото), които насоки
въвеждат временен принцип, че мораториумите върху плащанията по банкови кредити
не водят до прекласифициране на експозиции под формата на преструктуриране или
неизпълнение при условие, че мерките са основани на национално законодателство и
са договорени и прилагани на ниво банков сектор. С „Прессъобщение“ от 03.04.2020г.
на БНБ се установява, че УС на БНБ приело решение, че ще спазва гласуваните в ЕБО
Насоки, а от „Прессъобщение“ от 10.04.2020г. на БНБ се установява, че УС на БНБ
утвърдило представен от Асоциацията на банките в България проект за Ред за
отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им
дружества – финансови институции във връзка с извънредното положение, въведено от
НС на 13.03.2020г. Описано е, че след утвърждаването му документът представлявал
частен мораториум по см. на Насоките на ЕБО относно законодателните и частни
мораториуми върху плащанията по кредити във връзка с COVID-19. Утвърденият
частен мораториум осигурявал възможност за промени в графика за изплащане на
главницата и/или лихвите по задълженията, без да се променят ключови параметри по
кредитния договор, например вече договорените лихви. Можело да бъдат разсрочвани
задължения за срок до 6м., който изтичал до 31.10.2020г. Изискване за разсрочване на
задълженията било кредитите да са редовно обслужвани или с просрочие не повече от
90 дни към 01.03.2020г. (на което условие отговаряла ищцата, с оглед заключението на
вещото лице по допуснатата ССчЕ, съгласно което считано до 01.03.2020г. ищцата не е
заплащала редовно задълженията си по кредита, но просрочието не надхвърляло 90
дни към 01.03.2020г.). Следваща предпоставка - клиентите трябвало да заявят изрично
пред обслужващата ги банка, че желаят да се възползват от предлаганите облекчения,
като били предвидени три стандартизирани механизми, сред които и Механизъм № 1-
отсрочване на главница и лихва за до 6м. Описано е, че банките можели да договорят и
други (освен предложените) индивидуални схеми на отсрочване или облекчения,
различни от предвидените по този ред, в които случаи банките не можели да се
възползват от временния принцип, въведен чрез утвърдения мораториум и следващ
насоките на ЕБО, че отсрочването или облекчението не води до прекласифициране на
експозиции под формата на преструктуриране или неизпълнение. Установява се, че ТИ
БИ АЙ БАНК ЕАД се присъединило към общите мерки във връзка с пандемията от
COVID-19, оповестени от БНБ, които били в съответствие с указанията на ЕБО.
По правната си същност, съдът приема, че възможността за прилагане на Реда за
отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки, представлява хипотеза на
модифициране на съществуващо облигационно отношение, което с оглед
19
присъединяване към него – кредиторът (ответник) е отправил своеобразна публична
оферта към клиентите си кредитополучатели, с което е направил предложение до
неограничен кръг лица, в която се съдържа основните съществени елементи за
постигане на избрания от клиента целен правен резултат. Поради отправяне на
своеобразна публична оферта, оферентът е обвързан с предложението си. В този
случай, при наличие на прието съгласие от клиент на банката, който отговаря на
изискванията, оферентът е обвързан от предложението и следва да зачита правните
последици. Поради което и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,
че прилагането на механизма било двустранна сделка и банката имала право да откаже
искането и че неприемане на искането за отсрочване било право на банката, а не
задължение.
Следователно, спорът по делото се концентрира по това изпълнила ли е ищцата
изискванията за прилагане на Механизъм № 1.
Както бе споменато по-горе, съдът приема, че предпоставките са две - изискване
за разсрочване на задълженията било кредитите да са редовно обслужвани или с
просрочие не повече от 90 дни към 01.03.2020г. (на което условие отговаряла ищцата),
така и да е налице изрично заявяване от клиента пред кредитодателя, че желае да се
възползва от предлаганите облекчения, с посочване на конкретен стандартизиран
механизъм, сторено в рамките на посочените срокове, в който действа публичната
оферта. По отношение на втората предпоставка съдът приема за доказано, че ищцата е
заявила изрично пред кредитодателя желание за възползване от предлаганите
облекчения с посочване на конкретен стандартизиран механизъм в срока на действие
на публичната оферта, което кредиторът не е зачел, а е следвало да приложи. Това се
доказва, както от приетите по делото писмени доказателства (писмени молби от
ищцата до ответника № ТС518083/07.04.2020г., № ТС522632/24.04.2020г.), електронна
кореспонденция (конкретно от 15.04.2020г., л.59 по делото, и от 23.04.2020г. - л.64,
65), така и в проведени разговори (конкретно от 15.06.2020г.). Следователно, съдът
приема за доказано наличието на неизпълнение на обвързващо задължение от страна
на съконкрехента – ответник. Възраженията на ответника, че ищцата отказвала
съдействие за постигане на взаимно съгласие за избор на механизъм са неоснователни,
доколкото няколкократно ищцата ясно е изразявала желание в избор на конкретен
механизъм. Възражението, че Банката била поставена от ищцата в невъзможност да
сключи анекс, поради физическото отсъствие от България, е неоснователно,
доколкото прилагане на Механизъма (утвърден частен мораториум) пряко осигурява
възможност за промени в графика за изплащане на задълженията, без да се променят
другите параметри по договора, доколкото изразеното желание на ищцата не касае
индивидуални схеми на отсрочване или облекчения, различни от предвидените в Реда.
На следващо място, видно от водената кореспонденция и активност от страна на
20
ищцата, последната не е поставила Банката в обективна невъзможност за контакт с нея,
поради което и съответното възражение на ответника се явява неоснователно.
На следващо място, съдът приема за доказано наличието на вреди на страната на
ищцата, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
задължението на Банката. Същото се доказва съвкупно от събраните по делото
писмени доказателства (множество жалби и оплаквания), електронна и гласна
кореспонденция, така и от събраните гласни доказателствени средства, които съдът
кредитира по реда на чл.172 ГПК, доколкото показанията на свидетеля съответстват на
събрания по делото доказателствен материал. В този смисъл, съдът приема за доказано,
че ищцата е изживяла негативни емоции, безпокойство, стрес, загуба на време и
тревожност, причинени от неразглеждането на исканията на ищцата за прилагане на
Механизъм №1. По отношение на размера – съдът приема, че справедливият размер в
конкретния случай се равнява на сумата от 3000лв., съобразен с правилото по чл.52
ЗЗД (определяне на размера на обезщетение по справедливост), отчитайки като
фактори начинът на отразяване на събитията върху личността на ищцата,
продължителността, извънредната обстановка, поведението на ответника и сбъдналите
се притеснения за последващи действия.
По разноските:
С оглед изхода на делото (два уважени изцяло и един частично - иска) с право на
разноски разполагат и двете страни. Ищцата е доказала сторени разноски в размер на
340лв. за д.т., 250лв. депозит за вещо лице, поради което следва да се присъдят
разноски, съразмерно на уважените, съответно уважената част от исковете, в размер на
220лв за д.т. и 208лв. за депозит за в.л. или общо в размер на 428лв. Ответникът е
доказал сторени разноски в размер на 250лв. депозит за в.л., вкл. е претендирал
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 300лв.,
поради което с оглед отхвърлената част от исковете има право на разноски в размер на
42лв. за депозит за в.л. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо в размер
на 92лв. Доколкото вземанията за разноски на страните са насрещни, следва по-
голямото да бъде намалено с по-малкото, или на ищцата да се присъдят разноски в
размер на 336лв.
Ищцата е била представлявана от адвокат Д. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., поради
което и с оглед изхода на делото в полза на адв. Д. следва да се присъдят разноски в
размер на 740лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
21
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск от С. ИВ. Ж.,
ЕГН: **********, адрес: гр.Видин, ул. Княз Дондуков № 41, срещу Т.Б.А, ЕИК: .....,
гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, че клаузата по чл.7.1 от Договор за
потребителски кредит № .....г., сключен между С. ИВ. Ж. и Т.Б.А, е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл.10а ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД Т.Б.А, ЕИК: ....., гр.София, ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54 да заплати на С. ИВ. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр.Видин, ул.
Княз Дондуков № 41, сумата от 466.89лв. (четиристотин шестдесет и шест лева и 89
стотинки), представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без основание, а
именно заплатена от ищцата на ответника въз основа на признатата с настоящото
решение за нищожна клауза по чл.7.1. от Договор за потребителски кредит № .....г.,
ведно със законната лихва върху: 1) сумата от 200лв., считано от 09.09.2020г. до
изплащане на вземането; 2) сумата от 266.89лв., считано от 24.06.2021г. до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 вр. чл.82, вр.чл.52 ЗЗД Т.Б.А, ЕИК: .....,
гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 да заплати на С. ИВ. Ж., ЕГН:
**********, адрес: гр.Видин, ул. Княз Дондуков № 41, сумата от 3000лв. (три хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени
негативни емоции, поради неизпълнение на задължения на ответника по Договор за
потребителски кредит № .....г., изразяващо се в неразглеждането на исканията на
ищцата за прилагане на Механизъм №1, неуважаване искането за отсрочване на
задълженията и прилагане на частния мораториум спрямо нея, в нарушение на Реда за
отсрочване и уреждане на задължения, утвърден от БНБ и Насоките на ЕБО, ведно със
законната лихва от 09.09.2020г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената част от иска до пълния претендиран размер от 6000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.Б.А, ЕИК: ....., гр.София, ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54 да заплати на С. ИВ. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр.Видин, ул.
Княз Дондуков № 41, разноски по делото в размер на 336лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. Т.Б.А, ЕИК: ....., гр.София, ул.
Димитър Хаджикоцев № 52-54 да заплати на адв. И.Д. АК-Видин, гр.Видин, ул. „Княз
Дондуков“ № 19, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22