Р Е Ш Е Н И Е
№ 1860 27.09.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 3502 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Ж.М.М.
против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********. Ищецът иска да
бъде осъден ответника да му заплати сумата от 880,93 лева, от които 855,98 лева
начислена, но недоставена електроенергия за 281 дни от 20.12.2016 г. до
27.09.2017 г., и 24,95 лева платена лихва за забава, ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът притежава жилище и
таванско помещение, като всеки един от тези обекти има отделен електромер.
Твърди, че по негова инициатива е повикал служители на дружеството, защото се е
усъмнил, че не е възможно да няма потребление на енергия на таванското
помещение, което се е ползвало от наемател. Служителите установяват, че при
монтажа на електромера са разменени входящи и изходящи фазови проводници на
клемния блок на електромера, като възстановяват нормалната схема. Ищецът
подписва протокол за проверката, след което получава писмо от ответника, че
дължи сума от 855,98 лева, защото електромерът на таванското помещение не е
отчел потребена енергия на тази стойност. Той заплаща цялата сума, тъй като е
уведомен, че ще му бъде прекъснато захранването.
В
законоустановения срок ответното дружество депозира писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер. Счита, че процесната сума е начислена и
претендирана правомерно и правилно заплатена от ищеца. Основание за този извод
според ответника са разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.48, ал.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (за
краткост Правилата).
Ответното
дружество твърди, че на 27.09.2017 г. служители на
„Електроразпределение юг” ЕАД
са посетили имота и са извършили проверка на електромера и са установили, че са разменени входящи и изходящи фазови
проводници на клемния блок на електромера, като възстановяват нормалната схема.
Протоколът е подписан от клиента, който не оспорвал, че е потребявал енергия.
Според
ответника преизчисленията на сметки се извършват единствено на основание чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ, поради което ЗЗД е неприложим, както и разпоредите на чл.143 –
чл.146 от ЗЗП.
Размерът
на допълнително начислената сума е определен при спазване на нормативната
уредба на чл.51 и чл.50 от
Правилата. Моли
съда да отхвърли иска.
В
съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца поддържа предявената претенция и моли съда да уважи. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание ответното дружество се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на
предявената претенция. Моли за присъждане на разноски.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не
е спорно между страните, че ищецът е клиент на ответното дружество. В
края на 2016 г. служители на ответното дружество монтират нови електромери,
които са изнесени в самостоятелно табло на улицата. Единият електромер отчита
ползваната енергия в жилището на ищеца, а другият – в таванското помещение.
На 25.09.2017 г. ищецът подава сигнал до ответното дружество,
че електромерът, който трябва да отчита ползваната енергия в таванското
помещение, не отчита такава. На 27.09.2017 г. е извършена проверка от служители
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”
ЕАД, които установяват, че при монтажа на електромера са
разменени входящи и изходящи фазови проводници на клемния блок на
измервателното устройство. Те възстановяват нормалната схема на свързване и
точното регистриране на консумираната електроенергия е възстановено. За
проверката е съставен констативен протокол от същата дата, подписан от ищеца.
На 02.10.2017 г. господин М. получава писмо от ответното дружество, с което му
благодарят за сигнала, но е необходимо да се извърши корекция на фактури.
С писмо от 16.11.2017 г. ответното дружество го
уведомява, че електромерът не отчита консумираната енергия поради грешна схема
на свързване, поради което ползвана енергия не е измерена, съответно
незаплатена. Със същото писмо се уведомява ищеца, че на основание чл.50 и
чл.51, ал.1 от Правилата ще бъде коригирана сметката за електрическа
енергия за периода от 20.12.2016 г. до 27.09.2017 г., за 281 дни. Допълнително начислената
сума е на стойност 855,98
лева. Ищецът получава фактура № ***/16.11.2017 г. за тази сума.
На 23.11.2017 г. ищецът изпраща възражение до
дружеството, че не е съгласен с начислената сума. На 27.11.2017 г. дружеството
му отговаря, че предпоставки за извършване на корекцията не са вина и
установяване на нарушител и дължимата сума няма характер на санкция.
Дружеството представя за подпис на ищеца спогодба за разсрочено плащане на
задължението, която не е подписана от М.. Въпреки това той заплаща първи две
„вноски“ от нея, но тъй като продължава да възразява против сумата, на
18.01.2018 г. му е връчено ново писмо от дружеството, че последното не намира основание
да преразгледа позицията си.
На 22.12.2017 г. ищецът заплаща сумата от 95 лева, на
10.01.2018 г. – сумата от 5 лева, доплащане към първа вноска, на 16.01.2018 г.
– сумата от 4,12 лева, от които 0,03 лева лихва, на 24.01.2018 г. – сумата от
99,09 лева, от които 6,98 лева лихва и на 25.01.2018 г. – сумата от 677,72
лева. Последната сума е платена, тъй като е преустановено електрозахранването в
жилището на ищеца.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото писмени доказателства, твърдението на
ищеца, заявено в съдебно заседание на 04.07.2018 г., и на
заключението на експерта по назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Тъй
като не е спорно, че ищецът
е заплатил на ответника процесната сума, в тежест на последния е да докаже, че
е получил същата на правното основание, на което я претендира като дължимо
платена.
По аргумент за противното от чл.31, ал.3 от Общите
условия на дружеството (за краткост ОУ), ако няма сключено споразумение за
разсрочено плащане и клиентът е изпаднал в забава, дружеството може да прекъсне
снабдяването с електрическа енергия – аргумент и от чл.30 от ОУ, според която
разпоредба дружеството може временно да преустанови
снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на клиента и без ограничение във
времето в случаите, в които съгласно ОУ
е изключена отговорността му (по същество
дружеството твърди, че не носи отговорност за грешната схема на свързване).
Установи се, че ищецът не е подписал спогодба за
разсрочено плащане. Макар и да е започнал да плаща „разсрочено“ претендираната
сума, е продължил да възразява против основанието за нейната дължимост, т.е.
заплащане на част от сумата не означава „признание за дълг“. „Остатъкът“ от претендираната
сума е заплатен, защото е спряно електрозахранването в жилището му.
Ответното
дружество твърди, че сметката за електрическа енергия е коригирана на основание
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.51, вр. чл.50,
ал.1 от Правилата.
Съгласно
чл. 45, ал.1 от Правилата, когато при проверка се установи грешка над
допустимата, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно
кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се
определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната
мрежа или в раздел ІХ от Правилата „Случаи и начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи”. Установи се по делото, че електромерът не е свързан правилно, т.е. е налице неизмерване.
Според разпоредбата на чл.50 от Правилата в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Според
решение № 12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о. разпоредбите
на чл.48 до чл.51 от Правилата са приети от КЕВР в нарушение на предоставената
й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. При внимателния прочит на цитираната
законова разпоредба се установява, че такова правомощие не е делегирано на
КЕВР, поради което с тези текстове тя е излязла извън делегираната й
компетентност. С цитираното решение са отменени чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51
от Правилата, т.е. не следва да се прилагат. Настоящата съдебна инстанция
споделя този извод, макар решението на тричленен състав на ВАС да е обезсилено с Решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в. Това обаче не е сторено, защото тричленният състав се е
произнесъл по непредявена претенция, а защото жалбоподателят е оттеглил жалбата
си досежно тези разпоредби от Правилата. В този смисъл правният извод, че те са
приети без законова делегация, не е оборен.
Дори
и това тълкуване да не бъде споделено, искът отново се явява основателен поради
следното:
Практиката
на ВКС по този вид спорове е константна в разбирането си за допустимост на
корекцията на сметката за електрическа енергия, когато отклоненията в
показателите се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя – в
този смисъл Определение № 165 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 183/2016 г.,
IV г. о. Така например съгласно решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. №
5/2013 г., I т. о. допустимата корекция е налице, когато отклоненията в
показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно
действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното
измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа
енергия за миналия период. Ето защо неправомерното поведение на абоната следва
да се докаже от доставчика при това в условията на пълно и главно доказване, т.е.
то не може да се предполага. По делото не само, че не е доказано неправомерно
поведение на потребителя, но е доказано, че грешката се дължи на неправилно
свързване на електромера. Електрическото табло, в което е монтиран
електромерът, е заключено, като ключ от него имат само служители на оператора.
От
друга страна, обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира
отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което
нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя, а не и на
председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, който
издава Правилата – в този смисъл решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010
г. по описа на ІІ т.о. на ВКС.
На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.
120, ал.1 от ЗЕ средството за търговско измерване е собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, поради което последният има задължение да осигури
правилното и коректно функциониране на техническото средство, да констатира
своевременно грешката в измерването или неизмерването. При липса на доказателства за
виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест
да бъдат вменени последиците от установеното неотчитане
на електромера.
При
така изложеното и с оглед твърдението на ответника, че претендира сумите по
коригиращата сметка от ищеца
на основание Правилата, съдът намира, че той
не разполага с такава възможност и неоснователно е получил сумата по коригиращата сметка. Ето
защо той следва да бъде осъден да заплати на ищеца
претендирата сума, ведно със законната лихва върху нея от деня на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
С
оглед становището на съда за основателност на предявения иск и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, които са
в размер на 525 лева (50 лева държавна такса, 125 лева възнаграждение за вещо
лице и 350 лева адвокатско възнаграждение).
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Ж.М.М., ЕГН – **********, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 880,93
лева (осемстотин и осемдесет лева и деветдесет и три стотинки), от които 855,98
лева (осемстотин петдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща допълнително начислена в периода от 20.12.2016 г. до 27.09.2017 г. и получена без основание стойност на
електроенергия по фактура №
***/16.11.2017 г., и сумата от 24,95 лева (двадесет и четири лева и
деветдесет и пет стотинки) лихва за забава, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от предявяване на исковата молба на 15.05.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Ж.М.М., ЕГН – **********, сумата от 525 (петстотин двадесет
и пет) лева, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ