№ 35108
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20221110165092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от И. Г. Л., С. К. Л., В. Т. Л. – лично и в качеството си
на законен представител на малолетния си син – И. К. Л. – всички като законни
наследници на K С.ев Л. срещу Б“ ЕООД.
Твърди се, че K С.ев Л. се намирал в трудово правоотношение по силата на
трудов договор от 21.05.2021 г. за длъжността „склададжия“. Поддържа, че на
04.04.2022 г., при пътуване от работното си място към дома, Л. управлявал „Ауди А6“
с рег. № ........ по бул. „Европа“ в посока от гр. Божурище към ж.к. „Люлин“. В района
на сервиз „Джемини 4“ участва в ПТП с движещия се пред него влекач „Даф“ с рег. №
Р 4849 КР, с прикачено полуремарке, който извърша десен завой, вследствие на което
на място K Л. починал. Ищците сочат, че след смъртта на K Л. цялото семейство
изпитало и продължавало да изпитва неизмерими болки и страдания. Твърдят, че осем
месеца преди трагичния случай се родил синът на K – И., и в момента неговата майка –
В Л. изпитва огромни затруднения и страхове как ще се справи с бъдещото отглеждане
на малолетното дете. Поддържат, че в продължение на месеци след смъртта на K Л.
семейството било в шок, очаквали от всеки ъгъл техният близък да се появи и
постоянно им се причувал неговият глас. Споделя се, че след трагедията целият им
живот се преобърнал, усещали нарастващ негативизъм в психически план, като
болките и страданията били ежедневни. Майката на малолетния В изпаднала в
депресивно състояние, липса на нормален сън и постоянен плач. Родителите на K Л.
силно се стресирали и потиснали след инцидента и не успели да се примирят с мисълта
как техния внук ще израсне само с един родител.
Инвокира доводи, че злополуката е призната за трудова с Разпореждане на ТП на
НОИ от 28.04.2022 г. Излагат, че в следствие на трудовата злополука, чийто
фактически състав обосновават подробно, са претърпели неимуществени вреди, като
сочи, че справедливата стойност на обезщетението е в общ размер на 700 000.00 лева,
от които за В. Л. – 200 000.00 лева, за В. Л. в качеството на майка и законен
представител на малолетния И. Л. – сумата от 200 000.00 лева, за И. Л. – 150 000.00
лева и за С. Л. – 150 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на злополуката –
04.04.2022 г. до окончателното изплащане. Прави доказателствени искания за
приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на
довеждане за установяване на твърдените неимуществени вреди. Искат ответника да
бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендират разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като
претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди, че не оспорва, че страните се
намирали в трудово правоотношение, че прекратяването на трудовия договор е
настъпило на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ от 05.04.2022 г. и констатирано със
заповед № 195/11.04.2022 г. на дружеството, както и че на 04.04.2022 г. вследствие на
настъпило ПТП техен служител починал. Изтъква, че процесното ПТП е настъпило в
резултат на несъобразена скорост от страна на K Л. и нарушаване на правилата по
ЗДвП. Поддържа, че заявената претенция е неоснователно завишена и иска същата да
бъда занижена по чл. 201, ал. 2 КТ до минимален размер поради съпричиняване от
самия служител, а алтернативно – поради груба небрежност. Навежда доводи, че на
20.04.2022 г. била изплатена еднократна сума в размер на 5 000.00 лева на съпругата на
починалия. Излага съображения за недоказаност на претенцията. Твърди, че отделно
ищците били получили и обезщетения от държавното обществено осигуряване, която
сума също следвало да се вземе предвид при определяне на обезщетението на
основание чл. 200, ал. 3 КТ. Прави искане за привличането на трето лице-помагач ЗК
„У Ж“ АД, като обосновава правният си интерес от наличието на сключен
застрахователен договор между двете дружества, на Е П Г, като обосновава правният
си интерес с отговорността му за съпричиняването на ПТП и настъпилите вреди като
водач на влекач „Даф“ с рег. № Р 4849 КР, с прикачено полуремарке, както и за
привличането на „Ф С Б ЕООД, като обосновава правният си интерес от
обстоятелството, че Е Г е действал при изпълнение на възложена от друго лице работа
по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Прави доказателствени искания за допускане събирането на
писмени доказателствени средства и за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане –
един за установяване обстоятелствата относно поведението на K Л. като водач на
превозното средство непосредствено преди настъпването на злополуката, един за
настъпилото ПТП и един за оказването на първа помощ след настъпването на ПТП.
Прави доказателствени искания за издаване на съдебно удостоверение, както и за
задължаване по реда на чл. 192 ГПК за представяне на документи. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 63-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, във вр. чл. 52 ЗЗД. За да възникне
имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на
пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова
злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици, като по отношение на
неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица,
които имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка
между злополуката и причинените неимуществени, тоест да са закономерна, естествена
последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник
или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и
при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят
следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само
2
при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар.
съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при
тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”)
отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
С оглед твърденията на страните ищците носят доказателствената тежест да
установят посочените материални предпоставки, а ответника носи доказателствената
тежест да докаже пълно и главно наличието на плащане на претендираните суми.
Съдът намира, че между страните не се спори, поради което с оглед правилото
на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) страните са се
намирали в трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор от
21.05.2021 г.; 2) че на трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т.
11 КТ, считано от 05.04.2022 г., със заповед № 195/11.04.2022 г. и 3) че на 04.04.2022 г.
настъпило ПТП, вследствие на което починал служителят K Л..
Следва да бъдат допуснати представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
Съдът намира, че доказателственото искане на ищеца за допускане събирането
на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на
довеждане – за установяване на твърдените неимуществени вреди за всеки един от
ищците, е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно, а с оглед
разпределената доказателствена тежест е относимо и необходимо.
Съдът намира, че доказателственото искане на ответника за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при
режим на довеждане - един за установяване обстоятелствата относно поведението на K
Л. като водач на превозното средство непосредствено преди настъпването на
злополуката, един за настъпилото ПТП и един за оказването на първа помощ след
настъпването на ПТП, следва да се уважи като допустимо, относимо и необходимо за
решаване на правния спор.
Доказателственото искане на ответника за издаване на съдебно удостоверение за
получаване на информация от НОИ досежно получените от ищците обезщетения от
държавното обществено осигуряване, е относимо и допустимо, поради което следва да
бъде уважено.
Съдът намира, че доказателствените искания за задължаване по реда на чл. 192,
ал.1 ГПК на ЗК „У Ж“ АД и СРТП-ОР-СДВР да представят по делото подробно
описаните в отговора на исковата молба документи също са допустими, относими и
необходими за разрешаване на правния спор.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде конституирано като трето
лице-помагач на страната на ответника „У Ж“ АД, тъй като с оглед твърденията на
ответника, че между тях е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Трудова злополука“, то е налице и обоснован правен интерес от
участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на
обратен иск.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде конституирано като трето
лице-помагач на страната на ответника Е П Г, тъй като с оглед твърденията на
ответника, че последният е отговорен за съпричиняването на ПТП от 04.04.2022 г. и
настъпилите вреди, то е налице и обоснован правен интерес от участието на
подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде конституирано като трето
лице-помагач на страната на ответника „Ф С Б ЕООД, тъй като с оглед твърденията на
3
ответника, че на 04.04.2022 г. при реализиране на ПТП водачът Е П Г е действал при
изпълнение на възложена от работодателя си работа по чл. 49 ЗЗД, то е налице и
обоснован правен интерес от участието на подпомагаща страна, респ. налице е
възможност и за предявяване на обратен иск.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.02.2024 г. от 10:55 ч. ,
за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до
първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между
страните следните обстоятелства, че: 1) страните са се намирали в трудово
правоотношение възникнало по силата на трудов договор от 21.05.2021 г.; 2) че на
трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ, считано от
05.04.2022 г., със заповед № 195/11.04.2022 г. и 3) че на 04.04.2022 г. настъпило ПТП,
вследствие на което починал служителят K Л.;
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на
ищеца, чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане – за установяване на
твърдените неимуществени вреди за всеки един от ищците.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ответника чрез
разпит на трима свидетели при режим на довеждане - един за установяване
обстоятелствата относно поведението на K Л. като водач на превозното средство
непосредствено преди настъпването на злополуката, един за настъпилото ПТП и един
за оказването на първа помощ след настъпването на ПТП.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на
страната на ответника – „У Ж“ АД с ЕИК: ....., на което да се връчи препис от исковата
молба и приложените към нея доказателства, както и от отговора на исковата молба и
приложенията.
УКАЗВА на третото лице-помагач, че в едномесечен срок от съобщението
следва да изрази становище по предявените искове.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК „У Ж“ АД с ЕИК: ..... да
представи по делото в едноседмичен срок от получаване на определението подробно
описания документ в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на „У Ж“ АД, че при непредставяне в срок съдът може да му наложи
глоба, както и носи отговорност пред страната за причинените ѝ вреди.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на
страната на ответника – Е П Г с ЕГН: **********, на когото да се връчи препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства, както и от отговора на исковата
молба и приложенията.
4
УКАЗВА на третото лице-помагач, че в едномесечен срок от съобщението
следва да изрази становище по предявените искове.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на
страната на ответника – „Ф С Б ЕООД с ЕИК: ....., на което да се връчи препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства, както и от отговора на исковата
молба и приложенията.
УКАЗВА на третото лице-помагач, че в едномесечен срок от съобщението
следва да изрази становище по предявените искове.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК СРТП-ОР-СДВР да представи по
делото в едноседмичен срок от получаване на определението ДП № 11093/2022 г. и
всички свързани с него последващи производства.
УКАЗВА на СРТП-ОР-СДВР, че при непредставяне в срок съдът може да му
наложи глоба, както и носи отговорност пред страната за причинените ѝ вреди.
ДА се издаде съдебно удостоверение на ответника, по силата на което да се
снабди с документите посочени в доказателственото искане, СЛЕД представяне на
вносна бележка по делото за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 5
лв. за издаване на СУ, като му ПРЕДОСТАВЯ възможност да представи проект на
съдебно удостоверение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца
следва да се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5