Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г
въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Антоанета П., като разгледа
докладваното от съдия Орешарова в. гр. д. № 15119 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 107414
от 07.05.2019г., постановено по гр.д.№58225/2018г., Софийският районен съд, 163-ти
състав, е осъдил З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на К.Т.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 10, сумата
от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на
получени телесни увреждания - черепно-мозъчна травма, главоболие, замайване и
гадене с поставена диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма“, от ПТП състояло се на 14.05.2018г. между водачите на л.а. „Мазда
Демио“ с peг. № ****** и „Пежо 306“ с peг.№ ******на път № 6072 в с.Попска,
ведно със законната лихва върху сумата от 31.08.2018г.- датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл.432,
ал.1 във вр.чл.429, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като отхвърля
като неоснователен иска за разликата над 1000,00 лева до предявения размер от
10500лв, предявен като частичен иск от 20000лв, както и за лихва за забава от
22.05.2018г. до 31.08.2018г. Осъдена е К.Т.П. да заплати на З. „Б.И.“ АД, сумата от 1011,61лева,-разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска и след извършено прихващане на
присъдените разноски, съобразно мотивите на решението.
С определение
№199161/22.08.2019год., СРС, 163-ти състав по гр.дело №58225/2018год. е оставил
без уважение молбата на адв. К., пълномощник на ищцата за изменение на
решението в частта за разноските, както е поискано.
Постъпила е въззивна
жалба от ищцата К.Т.П., подадена чрез пълномощника й адв.К., с която
обжалва решението в отхвърлителната част, като неправилно и необосновано, моли
да се отмени и се постанови друго, с което се уважи изцяло искът за разликата
до претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди по исковата
молба. Посочва, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за
претърпените телесни увреждания на ищцата в изключително занижен размер, което
не съответства на критерия по чл.52 ЗЗД, както и не са съобразени в достатъчна
степен доказателствата по делото и също така взел е в предвид СМЕ, която е
оспорена, като не са съобразени всички
доказателства по делото. Смята, че не е съобразено, че ищцата е получила
контузия на главата и сътресение на мозъка и загуба на съзнанието, което се
доказвало със свидетелски показания. Посочва, че не е съобразена и съдебната
практика при аналогични случаи, които са посочени в решения на САС и също така
лимита на отговорност на застрахователите. Сочи, че неправилно съдът е присъдил
законната лихва върху обезщетението, считано от 31.08.2018год.-датата на
исковата молба, вместо от 22.05.2018год., както е поискано и с оглед на чл.429,
ал.3 КЗ или евентуално от 25.06.2018год.-датата на която е уведомен
застрахователя от увреденото лице. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1,т.2 ЗАдв. Направено е доказателствено
искане във връзка с оспорената в първоинстанционното производство СМЕ и
недопускането в тази връзка на повторна СМЕ от СРС да се допусне от въззивния съд и което
доказателствено искане е уважено.
В срока за
отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от ответника З.“Б.И. „АД, като се
оспорва въззивната жалба и се иска да се остави без уважение. Претендира за
разноски по делото.
Постъпила е частна
жалба от въззивницата срещу определението №199161/22.08.2019год., СРС,
163-ти състав по гр.дело №58225/2018год. в частта за разноските и се иска да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. и да се намалят
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ответника.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса,
разполагаща с правен интерес от въззивното обжалване и е частично основателна.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно чл.
432, ал. 1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, срещу застрахователя, с
когото причинителят на вредата има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
обезпечаваща изпълнението на задълженията му деликтното правоотношение. Правото
на увредения да получи обезщетение пряко от застрахователя предполага
възникването на деликтно правоотношение между него и прекия причинител на
вредите, като се обуслава от наличието
на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и застрахователя, чиято отговорност се търси да
се ангажира.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която
предявеният иск с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ е частично уважен за сумата от 1000лв., като
присъдено обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди при ПТП на 14.05.2018год.,
причинено от поведението на водача на МПС, със застраховка гражданска
отговорност при ответното дружество.
Следователно съгласно чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК решението следва да
бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно установените със сила на
пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а
именно реализирано застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно и
виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка ,,Гражданска
отговорност” с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието,
претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с
процесното събитие, без да е доказано съпричиняване на пострадалата ищца.
Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната жалба е свързан с размера на
следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2
от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, възрастта на пострадалия и др.
Настоящият
съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните правнорелевантни
обстоятелства: характера, вида и тежестта на претърпените от ищцата телесни
увреждания от пътно-транспортното произшествие на 14.05.2018год., установени
със заключението на приетата пред
въззивния съд съдебно-медицинска експертиза, която кредитира като обективна и
обоснована, като са преценени всички доказателства по делото, включително и
свидетелските показания и след преглед на ищцата, а именно: ищцата е претърпяла
закрита черепно-мозъчна травма без загуба на съзнание/зашеметяване/,
остро травматично стресово разстройство, силно главоболие с гадене без
повръщане, колапс с обилна вегетативна-дистонна сиптоматика, обща слабост и
разтреперване и представлява леко по степен телесно увреждане с временно
разстройство на здравето, без опасност за живота, което отговаря да са получени
при процесното ПТП, като освен, че е
ищцата е била на лечение в Неврологично отделение, възстановителния процес е
продължил около две месеца. Вещото лице, специалист невролог също така е
посочило, че в следствие на процесното ПТП ищцата е получила посттравматичен
церебрастенен синдром с водещ симптом дифузно/ на цялата глава/ главоболие,
както и екзацербация/ изостряне, влошаване/ на съществуващ преди това
дегенеративен процес в шийната част на гръбначния стълб, но също така
посочените оплаквания не водят до усложнения и могат да отзвучат напълно при
спазване на лечебно-охранителен режим, съчетан с медикаментозно лечение и
балнеосанаториални и физиотерапевтични сеанси. В съдебно заседание при
изслушване на вещото лице то е посочило, че ударът, който е претърпяла ищцата
е в главата, странично вляво и в случая обезопасителен колан не би
предотваритил движението на главата и удара в страничното стъкло на предната
лява врата или средна лява колона на автомобила. Настоящия състав на въззивния съд кредитира
заключението на СМЕ, изготвена пред въззивния съд от вещо лице специалист
невролог, което е работило и съобразило освен писмените доказателства по делото, изготвено е след преглед на пострадалата, както
и е взело предвид и свидетелските показания, като заключението се явява
обективно, задълбочено и компентно изготвено, не е оспорено от страните, поради
което го възприема напълно, включително
и за посочения по-дългия възстановителен
период от два месеца /вместо 20 дни, посочени в СМЕ в първоинстанционното
производство/, както и констатираното от вещото лице наличие освен
на водещото заболяване закрита черепно-мозъчна травма без загуба на
съзнание/зашеметяване/ и посттравматичен церебрастенен синдром с водещ симптом дифузно/ на цялата
глава/ главоболие, както и екзацербация/ изостряне, влошаване/ на съществуващ
преди това дегенеративен процес в шийната част на гръбначния стълб.
Също така следва да съобрази и установеното от свидетелските показания по
делото, които съдът кредитира в частта, в която кореспондират с посочените в
СМЕ увреждания и отразяващи
непосредствените възприятие за състоянието на ищцата след ПТП това, че веднага
след удара, който е бил челен насрещен е прегледана в МБАЛ гр.Севлиево- неврологично отделение,
където е лекувана за периода от 14.05.2018год. до 17.05.2018год. направени са
изследвания и консултации, приемала е
обезболяващи и е изписана с подобрение и на следващия ден след удара е била
уплашена, стресната, боляла я главата, един месец стояла в къщи и се оплаквала
от главоболие. Свидетелката П., майка на ищцата сочи, че веднага след
катастрофата се чули, дъщеря й се обадила и й казала, че е в болница, много я
боли главата, а след като се прибрала в къщи от болницата била в болнични един
месец, като й забранили за гледа телевизия, до говори по телефон, трябвало да
лежи, но не знае да е изпадала в безсъзнание. Свидетелката сочи, че ищцата се
оплаквала, че я боли главата доста време, пиела обезболяващи и не шофирала и
след изписване от болницата имала нужда от помощ след като не бивало да става,
да няма резки движения и да не вдига тежко, като й помагали за грижи за децата нейна приятелка, а
свидетелката готвела. За силата на удара и състоянието след него са и
свидетелските показания на свидетелката Атанасова, събрани чрез разпит по
делегация и която се явява виновния водач за ПТП и която посочва, че ищцата се
изплашила много повече от нея, разстроила се много, като бързала вероятно да
води детето си на лекар и като дошла линейката, за което ищцата се била обадила
казала, че си ударила главата във вратата и, че я били главата след което я закарали
в болница. За удара на ПТП сочи, че бил
в предната лява част на автомобила на ищцата и бил сериозен.
При определяне
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се има в предвид, че
понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време, като при ищцата възстановителния период с оглед на СМЕ, приета
пред въззивния съд е от два месеца и която не е оспорена, като е посочен и, че
ищцата е получила от ПТП посттравматичен
церебрастенен синдром с водещ симптом дифузно/ на цялата глава/ главоболие,
както и екзацербация/ изостряне, влошаване/ на съществуващ преди това
дегенеративен процес в шийната част на гръбначния стълб, но също така
посочените оплаквания не водят до усложнения и могат да отзвучат напълно. Като
критерият за справедливост с оглед който се определя обезщетението за
неимуществени вреди, поради паричния израз на обезщетението всякога е
детерминиран от съществуващата в страната икономическа обстановка и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на дължимото застрахователно обезщетение
момент, като последните не се ползват с приоритет при прилагане на чл.52 ЗЗД.
При съобразяване на горните обстоятелства, за
претърпените болки и страдания от физическо и психическо естество по преценка
на настоящия съд на ищцата К.Т.П. следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6000лв., съответстващо на общовъзприетото
понятие за справедливост по чл.52 ЗЗД и като се има в предвид констатираното от
СМЕ, приета от въззивния съд, която не е оспорена, че травматичните увреждания
са леки, с временно разстройство на
здравето без опасност за живота, с възстановителен период от два месеца и причинените болки и страдания, свързани с посттравматичен
церебрастенен синдром с водещ симптом дифузно/ на цялата глава/ главоболие,
както и изостряне/ влошаване/ на
съществуващ преди това дегенеративен процес в шийната част на гръбначния стълб,
но също така посочените оплаквания не водят до усложнения и отзвучат напълно. В тази връзка частично
основателно е възражението във въззивната жалба, че присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение е в занижен размер. Но също така с оглед на
цитираните и приложени решения на САС, където са определени по-високи обезщетения, те се отнасят до други
телесни увреждания, множество увреждания, при различна възраст, различен
възстановителен период и с наличие на трайни увреждания или наличие при продължаващи болки на пострадалия в
последствие, а в настоящия случай не се доказват такива и в пълния претендиран
размер от ищцата.
Поради частичното несъвпадане на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отменено
решението в отхвърлителната част за разликата над 1000лв. до 6000лв. и се
постанови решение, в което се присъди
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от още 5000лв.,/
или общо за 6000лв., в рамките на предявения иск като частичен от
10 500лв. от общ размер от 20 000лв./ като в останалата
отхвърлителната част до пълния претендиран размер по частичния иск част
решението следва да бъде потвърдено, като правилно.
Съгласно чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ, който е приложим в случая, в застрахователното
обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност“ се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. В ал.3 е предвидено, че лихвите за забава се заплащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума/лимита на отговорност/,
като в този случай от застрахователят се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. За разлика от регламентацията по
КЗ отм. при сега действащия КЗ не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това, в който смисъл е и нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Също така този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 КЗ във
вр. чл.496 КЗ, тъй като тези норми установяват отговорността на самия
застраховател за плащане на законни лихви върху дължимото обезщетение, която
отговорност е резултат от неговата собствена забава. Лихвата не е обусловена от
поведението на делинквента и нейният размер вече не е част от застрахователната
сума, посочена в чл.429 КЗ и не може да бъде ограничаван от размера на последната.
Тъй като в настоящия случай се търси обезщетение не от делинквента, а от
застрахователя по застраховка "гражданска отговорност", общото
правило по ЗЗД се дерогира от специалните норми на Кодекса за застраховането.
Поради тази причина застрахователят дължи законна лихва не от деня на деликта,
а от по-ранната измежду посочените в чл. 429, ал. 3 от КЗ дати. В случая
отговорността на застрахователя за лихвите за забава като част от дължимото
застрахователно обезщетение се дължи от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна/ В този смисъл решение №128/04.02.2020год. по т.дело №2466/2018год.,
І ТО на ВКС/. Отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се
поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Тоест, не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това. В настоящия случай видно от представено
известие за доставяне от 25.06.2018год. ответното дружество е уведомено за
настъпила щета по застраховка „Гражданска отговорност“ която дата съдът приема
за дата на предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя по
смисъла на чл. 429, ал.3 КЗ, предложение последно. С оглед на което
първоинстанционният неправилно е приел, че ответникът дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва не от тази дата, а от по-късен
момент от 31.08.2018год., предявяване на исковата молба, поради което
основателна и доказана е претенцията за законна лихва върху
главницата-дължимото застрахователно обезщетение от общо 6000лв., за периода от 25.06.2018год.-датата на
уведомяване за настъпилата щета, поради
което следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в тази отхвърлителна
част за законната лихва върху обезщетението за периода от 25.06.2018год. до
31.08.2018год., а в останалата част за периода от 22.05.2018год. до
25.06.2018год. отхвърлителното решение следва да бъде потвърдено.
По подадената
частна жалба срещу определение
№199161/22.08.2019год., СРС, 163-ти състав по гр.дело №58225/2018год., с което
е оставена без уважение молбата на адв. К., пълномощник на ищцата за изменение
на решението в частта за разноските, същата се явява основателна и обжалваното
определение следва да бъде отменено. Неправилно първоинстанционният съд не е
уважил искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на
ответника като прекомерно, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. на адвокат К.. Въпросът за разноските по делото
следва да бъде решен освен с оглед на
изхода на делото и при разглеждане и уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника, което е направено в срок и е основателно след като
по делото само подаването на отговор на исковата молба е извършено от адвокат,
с приложено пълномощно и представен договор за адвокатско възнаграждение и ответникът е представляван в съдебно
заседание от юрисконсулт и с оглед на чл.9, ал.1 от НМРАВ следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. или 360лв. с ДДС.
При този изход
на делото и предвид направените искания и от двете страни за присъждане на
разноски отговорността за разноските следва да бъде разпределена между страните
съразмерно с оглед на уважената, респективно отхвърлената част от предявените искове.
С оглед на уважената част от иска, съответно на частта, в която въззивната
жалба е уважена, на основание чл. 38 ЗАдв. на адв. П.К., оказала безплатна
правна помощ на ищцата в производствата пред двете съдебни инстанции, следва да
се присъди адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 579лв. с
ДДС, след като адвокат К. е представила доказателства за данъчна регистрация и
с оглед на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ и уважената част от иска, както и за
въззивна инстанция от 508лв. с ДДС, с оглед на чл.7, ал.2,т.3 от НМРАВ и
уважената част от въззивната жалба при обжалваем интерес от 9 500лв.
На основание
чл.78,, ал.6 от ГПК след като ищцата е освободена от заплащане на държавни
такси и от разноски по производството в тежест на ответника следва да бъдат
възложени и следва да заплати с оглед на уважената част от иска по сметка на СРС сумата от
240лв.-държавна такса и 57,14лв.-за възнаграждание за вещото лице, както и по
сметка на СГС сумата от 115лв.-държавна
такса по въззивна жалба и частна жалба и сумата от 105,26лв.- за възнаграждение
на вещо лице, заплатено от бюджета на съда.
С оглед на
отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната
страна следва да се присъдят разноски от 338,57лв.
при общо направени разноски от
790лв. и от които 430лв.-разноски за вещи лиза и свидетел и 360лв.-адвокатско
възнаграждение с ДДС с оглед на чл.9, ал.1 от НМРАВ при уважено възражение за
прекомерност. Не следва да се присъждат разноски на въззиваемата страна за въззивното
производство, тъй като такива не са направени, включително страната не е
представлявана от юрисконсулт във въззивна инстанция.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №107414 от 07.05.2019г. на СРС, 163-ти състав, постановено по гр.д.№58225/2018г.
в частта, в която е отхвърлен предявеният от К.Т.П. срещу З. „Б.И.“АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ, вр. с чл.429, ал.1 КЗ, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата над 1000лв.
до сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
на 14.05.2018год., за лихва за забава от
25.06.2018г. до 31.08.2018г. върху присъдено обезщетение от 1000лв., в частта на
разноските, както и определение
№199161/22.08.2019год. по същото дело и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на К.Т.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
офис 10, сумата от 5000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получени телесни увреждания -
черепно-мозъчна травма, главоболие, замайване и гадене с поставена диагноза
„Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“, причинени от ПТП на
14.05.2018г. между водачите на л.а. „Мазда Демио“ с peг. № ****** и „Пежо 306“
с peг.№ ******на път № 6072 в с.Попска, ведно със законната лихва върху сумата
от 25.06.2018г. до окончателното изплащане на
сумата/ или общо дължимо обезщетение от 6000лв./, на основание чл.432, ал.1 във
вр.чл.429, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, по предявения иск за сума от 10 500лв.,
като частичен иск от 20 000лв., както и ОСЪЖДА З. „Б.И.“АД,
ЕИК ****** да заплати на К.Т.П., ЕГН **********
законна лихва върху сумата от 1000лв.- присъдено обезщетение за
неимуществени вреди/ от общо дължимо
обезщетение от 6000лв./, за периода от
25.06.2018год. до 31.08.2018год.-завеждане на исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“АД, ЕИК ****** да
заплати на адвокат П.К., Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в
гр. София, ул. „*** на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 579лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС, и сумата от 508лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА К.Т.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, офис 10 да заплати на З.„Б.И.“АД сумата от 338,57лв.-разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“АД,
ЕИК ****** да заплати по сметка на СРС сумата от 240лв.-държавна такса, и
57,14лв.-за възнаграждание за вещото лице, както и по сметка на СГС сумата
от 115лв.-държавна такса по въззивна
жалба и частна жалба, и сумата от 105,26лв.- за възнаграждение на вещо лице,
заплатено от бюджета на съда.
Решението в
осъдителната част за сумата от 1000лв., със законната лихва от 31.08.2018год.
до окончателното заплащане на сумата, не
е обжалвано и е влязло в сила.
Настоящото решение може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.