Мотиви по нахд № 78/2017 г. по описа на ПпРС.
Производството е по
реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемия А.Ш.М. ***, е било
образувано БП № 169/2017 г. по описа на РУ”Полиция” П. за извършено
престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1,вр. с чл.63,ал.1,т.4 от НК. След приключване на
същото с мнение за съд, наблюдаващият прокурор е установил, че са налице
основанията по чл.78а от НК, поради което и на осн.чл.375 НПК е изготвил
постановление за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на Глава
ХХVIII-ма НПК за това, че „на 08.04.2017 г., в гр. П., община П., обл. Т., ул.”Т.”, управлявал МПС
– мотопед „Ямаха”, което не било регистрирано по
надлежния ред на Наредба № І-45 от 24.03.2000г.” - престъпление по чл.345, ал.2
във вр. с ал.1, във вр. с чл.63,ал.1,т. 4 от НК, във вр. с чл.140,ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.
Обвиняемият М., редовно призован, явява се в с.з., не оспорва констатациите
във внесеното постановление, съжалява за стореното. Служебният му защитник адв.С.И. ***, ТАК /назначена на осн. чл.94,ал.1,т.1 НК/
намира обвинението за доказано по несъмнен начин, с оглед на което пледира за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на наказание
обществено порицание.
Районна прокуратура–гр.П., чрез прокурор Х.
поддържа постановлението, пледира за налагане на наказание обществено
порицание.
Съдът, след запознаване с
доказателствата по приложеното БП № 168/2017 г.по описа на РУ”Полиция” П. и
постановлението на РП-П., както и с оглед разпоредбите на чл.378, ал.2 и ал.3 от НПК, в рамките на събраните по
делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Непълнолетният обвиняем А.Ш.М. живеел със семейството си в с.Б., общ.П.,
бил ученик във ІХ-ти клас на ПГСС „Н. П.” в гр.П., като бил настанен в
общежитието към училището. Имал завършено основно образование във ВУИ с.К., обл.Г., водел се на отчет в ДПС при РУП П. като извършител
на множество противообществени прояви, не бил осъждан /характеристика л. 18 и
справка за съдимост л.16 от ДП/.
На 07.04.2017 г. обвинямият решил да отиде от
с.Б. до гр. П., за да пазарува в денонощен магазин. Без да се обади на
родителите си, които спяли, обв.М.
взел мотопед „Ямаха”, който бил закупен наскоро от
баща му и все още не бил регистриран, след което потеглил към гр.П. Около 00.05
ч. /вече на 08.04.2017 г./, при движение по ул. „Т.” в гр.П. полицейски патрул,
в състава на който бил св.С. Я. забелязал мотопеда, който нямал поставена
регистрационна табела. Спрял го за проверка, при която била установена
самоличността и неправоспособността на непълнолетния обвиняем да управлява МПС,
след което била извършена и проверка в информационните масиви на КАТ, която
показала, че мотопеда не е регистриран по надлежния ред. На обвиняемия бил съставен АУАН /приложен л.6/ за нарушенията по
чл.140,ал.1 и чл.150 от ЗДвП, а събраните по преписката материали били
докладвани на РП П. След събиране и на допълнителни доказателства било образувано БП №
169/2017 г. по описа на РУП П. за извършеното от обв.М.
престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1,вр. с чл.63,ал.1,т.4 от НК.
Така възприетата фактическа
обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от събраните в с.з.
доказателства, посредством приложените по БП № 169/2017 год. по описа на РУ”Полиция”
П. доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл.378,ал.2 НПК.
При съвкупната оценка на приобщеният по делото доказателствен
материал съдът направи категоричен правен извод за това, че обв.А.Ш.М.
***, е осъществил състава на
инкриминираното престъпно деяние, описано в постановлението на Поповска районна
прокуратура, за което следва да се ангажира отговорността му. Доколкото М. е
бил непълнолетен както към момента на извършване на деянието, така и към
настоящият момент, съдът изследва и въпроса за способността му да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си (в
т.см. и р.№58/1990 г. по н.д.№33/1990г.,І н.о.).
От приобщените към делото доказателства се установяват единствено обстоятелства
които по несъмнен начин сочат, че обвиняемия е наказателно отговорен по смисъла
на чл.31,ал.2 от НК, т.е. бил е вменяем при извършване на инкриминираното
деяние, като този извод се обосновава както от подробните му обяснения в ДП, в
който пресъздава хронологично действията си, така и от непротиворечивия
приобщен по делото доказателствен материал.
Непосредствен обект за
престъплението по чл.345 от НК са
обществените отношения във връзка с регистрирането на моторни превозни
средства. Законът за движение по пътищата императивно установява, че по
пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определени за това места. Съгл. чл.140,ал.2 от ЗДвП, условията и редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В конкретният случай
се касае за управление на мотопед „Ямаха” без
поставена регистрационна табела. Следователно, към инкриминираната дата
обвиняемият е управлявал МПС – мотопед, който няма нужната съгласно Наредба
№І-45 регистрация. От субективна страна,
обвиняемият е извършил престъплението умишлено с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че мотопеда
няма
регистрация и поради това обстоятелство не
следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но въпреки
това го е привел в движение и управлявал от с.Б. до гр.П.,
където е бил спрян за проверка от
полицейските служители.
Съдът обсъди и възможността за приложение
на чл.9,ал.2 от НК, като прие, че конкретното деяние разкрива явно незначителна
обществена опасност, за да не е престъпно. Касае
се за формално престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно
законодателната логика осъществяването на признаците на престъплението от
обективна и субективна страна разкрива достатъчно висока степен на обществена
опасност, за да бъде криминализирано и без да е необходимо да са настъпили
някакви други вредни последици. По принцип, при сравнително зачестилия брой на
ПТП-та, в резултат на грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и
обществената нагласи са особено чувствителни към недисциплинирани водачи. Хипотезата
на чл.9, ал.2 от НК можеше успешно да се коментира ако важни обстоятелства са
налагали управлението на нерегистрирано МПС и обвиняемият не е имал
друга възможност, освен да го използва. Следва да се посочи и
това, че незнанието на обстоятелството, че управлението на нерегистрирано МПС е престъпно,
не е извинително обстоятелство /"Ignoratio juris neminem excusat" - незнанието на закона не е извинително/. Видно от справката за нарушител
/приложена
л.7/, обв. М. е неправоспособен водач, което наред с управлението на мотопеда
през нощта, допълнително завишава обществената опасност на извършеното деяние.
С
оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице
кумулативните условия за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание: 1.) за извършеното престъпление е
предвидено наказание до 1 г.
лишаване от свобода или глоба от 500 до 1000 лв. /в случая следва да се има
предвид и препращането – втората алтернатива по чл.63,ал.1,т.4 НК /; 2.) деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV на НК; 3.) не са причинени
имуществени вреди от престъплението. При
определяне вида на наказанието, съдът отчете, че съгласно чл. 78а,ал.6 от НК
възможните наказания са обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът
прие, че адекватната санкция, която следва да бъде наложена е „обществено
порицание”, изпълнението на което съгл.чл.52 НК да стане посредством прочитане
на решението пред колектива на ПГСС „Н. П.” в гр. П., където учи непълнолетния
обвиняем.
Всички обсъдени по-горе обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение
за отговорността на обвиняемия,
го характеризират като лице с невисока степен на обществена опасност, а
обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон
наказание за този род престъпления. Ето защо съдът счете, че с така
наложеното административно
наказание обществено
порицание ще се постигне както специалната превенция, така и генералната превенция, а именно да
се въздейства предупредително и възпитателно на останалите членовете на
обществото да спазват законите в страната и установения правен ред.
Мотивиран от горните съображения съдът обяви решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: