№ 123
гр. Свищов, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100156 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и
чл.146, ал.1 вр. чл.143, ал. 1 от ЗЗП.
Ищецът основава исковата си претенция на следните факти: Между
страните бил сключен Договор за паричен заем № 556902/12.10.2021 г.
подписан с ответното дружество „К“ ООД. Твърди се, че съгласно чл.3 от
договора за паричен заем, ищецът трябвало да върне сумата по кредита, която
се явявала сума от 596.06 лв., като бил получил в заем сумата 500.00 лева, при
годишен процент на разходите (ГПР) – 48.379 %, месечен лихвен процент
(МЛП) – 3.330%, при срок на кредита от 10 ежемесечни вноски от по 59,61 лв.
всяка, изискуеми, считано от 11.11.2021 г. до 11.08.2022 г. Заявява, че
съгласно чл. 8 от договор ищецът трябвало да заплата неустойка в размер на
463,94 лв., разсрочена на 10 вноски, като по този начин общото задължение
по договора за паричен заем бил в размерна 1060,00 лв. Счита, че клаузата за
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, противоречие с
разпоредбите на ЗПК и неравноправност. Противоречието с добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД обосновава с обстоятелството, че с
клаузата за неустойка се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на
1
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 8 от процесния договор е
нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер
на 463,94 лв. е в размер почти равен на отпуснатия кредит. Заявява, че по този
начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди
неравноправност на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
тъй като същата е необосновано висока. Сочи, че кредиторът има задължение
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв, а подобна клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди, излиза извън присъщите й функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване, поради което е нищожна.
Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. В този смисъл било и
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С така
уговорената клауза за неустойка в чл. 8 от договора в полза на кредитора се
уговерило едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение. Излага, че неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл представя сигурна печалба за
заемодателя. Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя,
до увеличаване на подлежаща на връщане сума с още % от предоставената
главница. Заявява, че неустоечнта клауза е нищожна на основание чл. 146, ал.
1 от ЗЗП. Счита, че същата не се явява индивидуално уговорена по смисъла
на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тя е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред
изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да
влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В
2
този смисъл била Директива 93/13ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. По изложените
съображения моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 8 от
сключения между страните договор за паричен заем № 556902 от 12.10.2021
г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 463,94 лв., поради
противоречие с добрите нрави, както и с по чл.143 и чл.146 от ЗПК.
Претендира заплащане на разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „К“ ООД чрез
пълномощника си адвокат П. намира исковата молба за неоснователна и я
оспорва по основание и размер. Твърди, че на 21.10.2021 г. ищецът по свое
усмотрение е направил искане за отпускане на заем поради причина, че е
изпаднал в нужда от финансови средства, като е предложил да обезпечи заема
с гарант и ценна книга. След преговори с ищеца и извършване на оценка на
депозираното от него искане ответникът е одобрил молбата за заем, вземайки
предвид, че средствата са необходими спешно и че ще бъде предоставено
надлежно обезпечение на заема. Към момента на сключване на договора
ищецът е издал в полза на ответника само ценна книга като обезпечение по
договора и се е задължил в 3-дневен срок след подписване на договора да
предостави гарант, а ако не успее - да заплати предвидената за това
неустойка. Въпреки това ищецът не изпълнил обещанието да предостави
надлежно обезпечение - гарант, поради което дължи заплащане на неустойка
съгласно предоставения погасителен план, с който ищецът се е запознал. Тъй
като ищецът лично е участвал и е влияел на формирането на заема с
ответника, запознал се е изрично и е подписал договора за заем и всички
приложения към него, и е получил заемната сума, счита, че договорът за
паричен заем е валидно сключен и отговаря на всички законови изисквания и
на свободата на договаряне между страните. Посочва, че чак половин година
след сключване на договора ищецът е направил възражение за наличие на
неравноправна клауза, като е имал възможност да не подпише договора или
да се откаже от него в 14-дневен срок след сключването му без да сочи
причина и без да дължи обезщетение и неустойка. Счита, че клаузата за
неустойка не е нищожна, тъй като е индивидуално уговорена с прякото
влияние на потребителя, като на същия е предоставена възможност да
осигури гарант и да не дължи неустойка. Също така точният размер на
неустойката, посочен в договора, е дал възможност на ищеца да прецени
3
икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази
неустойка. Твърди, че с конкретната клауза е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема, а размерът на
дължимата неустойка е индивидуално определен в договора и не може да се
приеме, че клаузата е бланкетна. С дължимостта на неустойката и размера й
ищецът е бил запознат и е бил съгласен към датата на сключване на договора
за паричен заем, като същият е израз на свободата на договаряне съгласно чл.
9 от ЗЗД. Посочва, че неустойката се дължи в пълен размер още от момента
на настъпване основанията за нейното начисляване, а особеният начин на
заплащането й не е основание да се счита, че същата представлява лихва или
че има характер на обезщетение за забавено изпълнение. Изтъква, че в
конкретния случай неустойката не притежава правната характеристика на
лихва или на лихвоносно изчислимо задължение и следователно не
съществува законова забрана при забава в плащането й, върху нея да бъде
начислявано парично обезщетение в размер на законната лихва. Твърди, че
неустоечната клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Безспорното неизпълнение на задължението на ищеца да осигури надлежно
обезпечение, както и на санкционната цел на уговорената между страните
неустойка, която не е отречена нито от ЗПК, нито от ЗЗП. Счита, че
неустойката и нейният размер не противоречат на изискването за
добросъвестност, нито водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, тъй като уравновесяват пълната необезпеченост на
заема, отпуснат веднага на физическо лице в поискан от него размер без
никакви доказателства за неговата кредитоспособност и дори при наличие
още при сключване на договора на конкретни данни за реална опасност
заемът да не бъде върнат с оглед обременеността на имущественото му със
значителни с оглед доходите му задължения към други кредитори. Твърди, че
неустойката не се включва в размера на общия разход по кредита по смисъла
на ЗПК и е двустранно уговорена, поради което е акт на индивидуално
договаряне. По изложените съображения счита, че между страните е
възникнало валидно каузално правоотношение по договор за заем, който
отговаря изцяло на императивните норми на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а исковата
молба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение и в полза на
ответника да бъдат присъдени сторените разноски. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище
4
на процесуалния представител ищеца адв. М.М. заявява, че поддържа
исковата молба, счита, че искът е основателен и доказан. Претендира и
направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски
хонорар, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
Пълномощникът адв. П.П. в писмено становище оспорва исковата молба и
поддържа депозирания отговор на искова молба. Моли да бъдат присъдени
разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна: Не се спори между страните, а и от
представения по делото Договор за паричен заем № 556902/12.10.2021 г. се
установява, че на 12.10.2021 г. между Г. КР. ИВ., ЕГН: ********** и „К“ ООД
е сключен договор по силата на който ответното дружество е отпуснало на
ищеца заем за сумата от 00,00 лв., при следните параметри: размер на
погасителната вноска – 59,61 лева, ден на плащане – 11-то число, вид вноска
– месечна, брой вноски – 10, месечен лихвен процент – 3,330 %, дата на първо
плащане – 11.11.2021г., обезпечение – да съгласно чл.6, дата на последно
плащане – 11.08.2022г., такса за усвояване – няма, обща сума за плащане –
596,06 лева.
В чл. 3 от Договора бил уговорен срок на договора от 10 месеца.
В чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие заемателя да
обезпечи заема с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал. 2, т.1 от
Общите условия към договора за заем, кумулативно с още едно от
обезпечение по избор на заемателя, а именно: ипотека върху недвижим имот,
съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; особен залог върху движимо
имущество, съгл.чл.10 ал.2, т.2 от Общите условия; банкова гаранция,
съгл.чл.10 ал.2, т.4 от Общите условия; ценна книга издадена в полза на
Заемодателя. Съгласно чл.10 от Общите условия – (1) Заемателят има право
да обезпечи заемодателя с подписването на ценна книга в полза на
Заемодателя за заемната сума с включените лихви и евентуално дължими
5
неустойки, съобразно договора за заем. (2) Страните имат право за
обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор
учредяването на някое от следните обезпечения:1. Гаранти - две физически
лица, всяка от които да има нетен размер на осигурителен доход в
размер над 1000 лева съгласно справочните данни на НОИ; да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател по договора за заем, сключен със
заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ. 2. Залог върху движима вещ, чиято
пазарна стойност (оценена, надвишава два пъти общата сума за плащане по
Договора за заем, включващо договорената главница и лихва; 3. Първа по ред
ипотека. 4 Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа н последната
редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва. (3) Заемодателят си запазва правото
еднолично и без да се мотивира, ако предоставеното обезпечение от
заемателя не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.1 и ал.2, да откаже
сключване на договор за заем. (4) Заемодателят може да приеме
обезпечение, неотговарящо на условията, посочени в чл.10, ал.1 и ал.2 от
настоящите ОУ, и да сключи договор за заем, като със съгласието на
заемополучателя начисли неустойка за неточно изпълнение на изискванията
за обезпечение.
В чл. 8 е установено, че с подписването на договора Заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че
Заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в тридневен срок
от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл.10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 463,94 лева, с начин
на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия
договор за заем.
Не се оспорва от страните, че в ищецът не е представил в срок
надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени
6
в процесния договор.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за
нищожността на неустойката съдът следи служебно. В случая уговорената в
процесния договор неустойка за непредоставяне на обезпечение няма
обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а целта на същата е
да се предвиди допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди
за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението
и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя.
Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на
договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането
на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително
е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в
месечните погасителни вноски. При това положение не може да има никакво
съмнение, че процесната клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради
което същата е нищожна.
Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл
процесния договор попада под уредбата на ЗПК.
През призмата на Закона за потребителския кредит заплащането на
процесната неустойка представлява допълнителна финансова тежест за
7
потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се
преценява конкретно, като се вземат предвид вида на стоката или услугата -
предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване -
към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или
на друг договор, от който той зависи. С договореното задължение
кредитополучателят да предостави в тридневен срок след сключването на
договора обезпечение, както бе посочено по-горе, кредитодателят на практика
се освобождава от задължението си да извърши предварителна оценка на
риска, като отпуска кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на
кредитополучателя в невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними
условия да обезпечи кредита. Нещо повече, уговорената неустойка има
размер приблизително размера на кредита, като по този начин увеличава
дължимата погасителна вноска. Чрез кумулиране на неустойката към
задълженията по договора на практика се стига до различни стойности както
на ГПР, така и на лихвата. Налице е противоречие с принципа на
добросъвестността, защото уговорката за неустойка е свързана с реално
неизпълними задължения. Заемодателят разполага с достатъчно много
източници на информация, за да оцени предварително кредитоспособността
на потребителя /чл. 16 ЗПК/, и ако оценката му е лоша, той може да откаже да
предостави заема /чл. 18 ЗПК/, вместо да сключи договора за заем.
Съгласно чл. 146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или
8
доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално
уговорено, тежестта за доказване пада върху него. В конкретния случай,
макар и да въвежда такова възражение, ответника-кредитор не представи
писмени или други доказателства, от които може да се направи еднозначен
извод, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена.
Предвид това уговорената в чл. 8 от договора неустойка за
неизпълнение на договорно задължение съдът намира за неравноправна и
недействителна както по арг. на чл.146, ал.1 вр. чл.143, ал. 1 от ЗЗП, така и по
арг. от чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, а предявения иск е основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
размер на 50 лв. за държавна такса. Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА –
на близък. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-
малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който предвижда при интерес до 1000–
възнаграждението е 300 лв., съдът определя адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лева. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира
за основателно, доколкото се претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 600,00 лева. В случая съдът намира, че по-голям размер от минимално
предвидения в наредбата не следва да се определя, доколкото делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, производството се разви само в
едно съдебно заседание без разпити на свидетели и изслушване на вещи лица
и без участие на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 вр.
9
чл.143, ал.1 от ЗПК нищожността на клаузата за неустойка в размер на 463,94
лева, съдържаща се в чл.8 от Договор за паричен заем № 556902 от
12.10.2021г., сключен между Г. КР. ИВ., ЕГН: **********, живущ в гр.
Свищов, ул. "* и „К“ ООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от В М. И, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К“ ООД, с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от В М. И да заплати
на Г. КР. ИВ., ЕГН: **********, живущ в гр. Свищов, ул. "* сумата от 50,00
лева (петдесет лева), представляваща направените по делото разноски за
платена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К“ ООД, с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от В М. И да заплати
на адв. М.В. М. – ПАК сумата от 300,00 лева (триста лева) за осъщественото
от него представителство и защита на Г. КР. ИВ., ЕГН: ********** пред
първа инстанция.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10