ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 328
гр. Пловдив,
17.02.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в
закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 2457 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във връзка с чл.144
от Административнопроцесуалния кодек /АПК/.
Образувано е
молба от директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, чрез
процесуалния представител юрисконсулт В. Я., с искане за изменение на решение №
155 от 16.01.2020г. по адм. дело № 2457 по описа за
2019 год. на Административен съд - Пловдив в частта за разноските. Поддържа се, че съдът
е следвало да присъди съдебни разноски в полза на община Пловдив съобразно
материалния интерес по реда на чл. 161 от ДОПК.
Основното
производство е образувано по жалба на Р.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Н.Г., срещу акт за установяване на задължения по декларация №
418/17.05.2019г., издаден от М.А.Н. – главен инспектор в отдел „Събиране и
контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, потвърден с
решение № 33/01.08.2019 г. директор дирекция „Местни данъци и такси“ при община
Пловдив. Съдът с решение № 155 от 16.01.2020г. е отхвърлил жалбата и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г. е присъдил на община Пловдив
разноски в размер на 100 лева за осъществената юрисконсултска
защита.
Молбата за
изменение на решението в частта за разноските е връчена на другата страна,
която в предоставения срок не взема отношение по допустимостта и основателността
на искането.
Разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на постановеното
вече съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски е налице възможността решението да бъде допълнено. Когато
съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо различно от
заявеното от страната, тогава установената в закона възможност е решението да
бъде изменено.
Претенцията
на ответника за присъждане на разноски в основното производство е заявена
своевременно, но не е представен списък на разноските, нито е заявен конкретен
размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение. По аргумент от §2 от ДР на
ДОПК за неуредените в Кодекса случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК.
Според чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Според т. 9 от Тълкувателно
решение на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело
№6/2012г., правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е
въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението
в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява за
допустимостта на искането положителна процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до
ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради
което токова искане е недопустимо /в този смисъл определение № 2625 от 11.03.2015 г. по адм. д. № 3306/2014 на Върховния административен съд и
определение №11542 от 03.10.2017г. по адм. д. № 10444
/ 2017г. на Върховния административен съд/.
Предвид
неизпълнението на положителната процесуална предпоставка, макар да е подадено в
срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, искането на директор на дирекция „Местни данъци
и такси“ при община Пловдив за изменение на решението в частта за разноските се явява недопустимо и
следва да бъде оставено без разглеждане.
Разноски в
настоящото производство не са заявени, поради което произнасяне в тази насока
не се дължи.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на директор на дирекция
„Местни данъци и такси“ при община Пловдив, чрез процесуалния представител
юрисконсулт В. Я., за изменение в частта за разноските на решение № 155 от
16.01.2020г. по адм. дело № 2457 по описа за 2019
год. на Административен съд – Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: