РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. П., 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101663 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Образувано е по молба на адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен
адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на Б. Т. П., ЕГН:
**********, с адрес с. Д., общ. П. и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап.
5, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано всеки двама
от Б.К.Б., С.И.Г..
Ищецът посочва, че е страна по Договор за кредит с номер
МАХ_300838642/13.03.2023 г. сключен с ответното дружество, съгласно който договор
ищецът получава сумата от 1300 лева, при ГПР 42.87% и ГЛП 38.04%, при срок на кредита
от 10 месеца. Посочва, че съгласно чл. 10 от договора кредитополучателят следва да заплати
допълнителни услуги - „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 473,20 лева и
Експресно обслужване по кредит в размер на 709,80 лева. Твърди, че по Договор за кредит с
номер МАХ_300838642/13.03.2023 г. е заплатил сумата от 1300 лева - представляваща
главница, 20 лева - представляваща лихва, 150 лева - за услуга експресно обслужване и 150
лева - за услуга бързо разглеждане.
Ищецът релевира, че Договор за кредит с номер МАХ_300838642/13.03.2023 г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Навежда, че в процесния договор липсва посочване на условията за прилагане на
годишния лихвен процент, както и размера на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата, с оглед преценката дали посоченият
лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди, че в договора
е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, но липсва изрично и изчерпателно
посочване на всички разходи, които следва да се направят от кредитополучателя и които са
отчетени при формиране на ГПР. Наред с това, релевира, че предвиждането на заплащане на
допълнителни услуги заобикаля закона, същите не са включени в ГПР, както и че ГПР не
съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща
търговска практика.
В условията на евентуалност счита, че клаузите от цитирания договор за кредит,
1
предвиждащи заплащането на възнаграждение за такса динамично плащане и такса бързо
разглеждане са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване нормите на чл. 10а, чл. 11, чл.
19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че процесните
клаузи противоречат на добрите нрави, тъй като нарушават принципите на
добросъвестността и справедливостта, същите са неравноправни, защото предвиждат
заплащане на суми в размер близък до този на отпуснатия кредит и са необосновано високи,
както и че коментираните клаузи от договора водят до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Предвиждането на заплащане на
допълнителни услуги заобикаля закона, тъй като последните не са включени в ГПР по
кредита и последният не съответства на действително прилагания от кредитора, което
представлява заблуждаваща търговска практика, като се посочва, че процесните клаузи не са
и индивидуално уговорени.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД да осъди Би Енд Джи Кредит ООД да заплати на ищеца сумата от 320 лева
(представляваща сбор от 20 лв. - договорна лихва, 150 лв. - платена сума за „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ и 150 лв. - платена сума за „експресно обслужване“),
недължимо платена по недействителен Договор за кредит с номер
МАХ_300838642/13.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, а в условията на
евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да осъди Би Енд Джи Кредит ООД да заплати
на ищеца сумата от 300 лева, от които 150 лева недължимо платена по недействителна
клауза „Бързо разглеждане на искането за кредит“, съдържаща се в чл. 10, ал. 1 от Договор за
кредит с номер МАХ_300838642/13.03.2023 г. и 150 лева недължимо платени по
недействителна клауза „експресно обслужване“, съдържаща се в чл.10, ал. 2 от Договор за
кредит с номер МАХ_300838642/13.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Ответното дружество в законоустановения срок чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за
неоснователност на така предявените искове, като релевира, че ищцовите твърдения не
отговарят на обективната истина. Посочва, че всяко кредиторово действие по отношение на
допълнителните услуги е било по изричното желание на потребителя, като допълнителното
действие никога не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на
ответното дружество, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без допълнителното
действие. Релевира, че допълнителните услуги присъстват в Стандартния Европейски
формуляр (СЕФ) като цена, в резултат на което не може да се твърди, че ищецът не е разбрал
за тях, както и че присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е
пожелал да се ползва от тях отхвърля и твърдението, че клаузите са уговорени индивидуално
от кредитора и са неравноправни по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП. Навежда, че процесните
клаузи не накърняват добрите нрави и не противоречат на общоприети житейски норми на
справедливост и добросъвестност, както и на правилата за поведение установени в
обществото. Твърди, че отпуснатата сума по договора за кредит в размер на 1 300 лв. е
усвоена на 13.03.2023 г., като на 27.03.2023 г. ищецът е погасил предсрочно своя кредит,
като е внесъл сумата от 1 306,50 лв., представляваща погасена главница в размер на 1 300
лв. и обезщетение за предсрочно погасяване в размер на 6,50 лв. Твърди още, че суми за
допълнителните действия „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“, заложени в
договора за кредит, както и договорна лихва, не са начислявани, съответно не е плащано
нищо по тях. Моли съда да отхвърли ищцовата претенция като неоснователна, както и да
присъди в полза на дружеството направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност по казуса, моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В проведено съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, от процесуалния
му представител е депозирано писмено становище, с което поддържа изцяло депозираната
молба и приложените към нея доказателства. Оспорва представения писмен отговор.
Изразява становище по същество на спора, като навежда допълнителни съображения в
подкрепа на ищцовата претенция. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. изразява становище, че същото му е дължимо, както и
че върху възнаграждението следва да се начисли ДДС. Представя списък по чл. 80 от ГПК и
Договор за правна защита и съдействие. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
2
Ответното дружество не изпраща представител, като в депозирано писмено
становище процесуалният му представител поддържа депозирания отговор и приложените
доказателства, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява
становище по същество на спора. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че
адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по Наредбата.
Претендира сторените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелство, че ищецът е заплатил по процесния договор сумата от 1 306,50
лева, от които 1 300 лева – главница и 6,50 лева – такса за предсрочно погасяване на
кредита.
По реда на чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск
като е намалил размера на същия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представения по делото Договор за кредит с номер МАХ_300838642/13.03.2023 г.,
сключен между страните, се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата в
размер на 1 300 лева, която последният се е задължил да върне за срок от десет месеца, при
годишен лихвен процент в размер на 38,04 % и ГПР в размер на 42,87 %. В чл. 10, ал. 1 от
договора, било уговорено, че при кандидатстването за кредит, ищецът изрично заявил
желание за бързо разглеждане на искането му за кредит, за което се дължало възнаграждение
в размер на 473,20 лева на равни вноски през периода на действие на договора за кредит, а
съобразно чл. 10, ал. 2 от договора, ищецът заявил да ползва и Експресно обслужване, за
което се дължало възнаграждение в размер на 709,80 лева на равни части през периода
на кредита. В чл. 17 от договора е посочено, че Общите условия са неразделна част от
същия.
За основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се
проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил
процесните суми на ответното дружество по процесния договор за заем, който е
недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а
ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.
е. че процесният договор за заем е действителен.
За основателността на предявените искове следва да се установи и че плащането на
претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от
специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Също така, следва
да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от
правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при
който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за
изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за дадено без
основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и
на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави
- така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по
т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т.. д. № 951/2017 г.
на ВКС, II т. о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о,
решение № 125 от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о.; при неравноправни
клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д.
3686/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II
т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т. о.; при нарушаване
на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната
правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на
доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 3342/2017 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., ВКС, IV г. о, решение
№ 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на
настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност
на договора за заем, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за
нищожност на договорите в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, следи служебно.
3
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер
от 1 300 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит е потребителски такъв, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
Както бе посочено, клаузите на чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от договора възлагат в
тежест на ищеца да заплати възнаграждение по услугите Бързо разглеждане и Експресно
обслужване. Посочените възнаграждения обаче не се установява да са включени към ГПР,
като стремежът на кредитора е да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съобразно § 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени
процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива
93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В
конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 5, ал. 5 от
Договора е посочена общата стойност на плащанията, но в тази величина не са включени
таксите по чл. 10 от Договора. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в
договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края
на заемния период.
С оглед изложеното и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него
компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК
4
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото недействителен се явява целият договор
за кредит, то такива се явяват и клаузата за заплащане на неустойка при непредставяне на
обезпечение на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
От представената и приета по делото разписка за извършено плащане се установява,
че ищецът Б. П. е извършил пълно погасяване на кредита на 27.03.2023 г., като е наредил по
сметка на ответното дружество сумата от 1 306,50 лева. От приетата по делото справка за
пълно предсрочно погасяване на задължение се установява, че общата сума за предсрочното
погасяване на задълженията по кредита възлизат на сума в общ размер на 1 306,50 лева, от
които сумата от 1 300 лева главница по договора и сумата от 6,50 лева, такса за предсрочно
погасяване на кредита начислена съгласно Общите условия на договора за кредит и чл. 32 от
ЗПК. Същото се потвърждава и от самия ищец.
Предвид изложеното по-горе заплащането на сумата представляваща такса за
предсрочно погасяване се явява лишена от основание, поради което и искът се явява
основателен и следва да бъде уважен в цялост, като ответното дружество бъде осъдено за
заплати на ищеца заплатената от последния сума по недействителен договор за
потребителски кредит.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат
единствено на ищцовата страна. Последните представляват заплатената държавна такса в
размер на 50,00 лева, която следва да бъде възложена в тежест на ответното дружество.
В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник, който му е
оказал безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 16.05.2024 г. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и
да осъди другата страна да го заплати.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност по делото, като вземе
предвид предмета на производството и осъществената по него правна защита, извършените
процесуални действия, събраните доказателства, проведените съдебни заседания, както и
полагания от страна на адвоката квалифициран труд. Предвид характера на производството
– предявен иск за обявяване на нищожност на договорна клауза, по който предмет има
богата съдебна практика, проведено само едно открито съдебно заседание, на което
представителят на ищеца не се е явил, а е депозирал писмено становище, материалният
интерес по делото, който е в размер на 500 (петстотин) лева, доказателствен материал, който
е в минимален обем и включва единствено писмени доказателства, както и искова молба и
писмено становище, изготвени от процесуалния представител на ищеца, съдържащи съдебна
практика както на национално ниво, така и на общностно (практика на Съда на ЕС), съдът
определя адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, в
размер на 200,00 (двеста) лева. С оглед изложените съображения, в настоящия казус
предвиденият в цитираната Наредба по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимален размер на
адвокатското възнаграждение не съответства на действителната фактическа и правна
сложност по делото, като съгласно постановките на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. на СЕС, съдът не е длъжен да приложи ограничението на националното
законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения и може да присъди
възнаграждение и под предвидения минимум.
На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен
ДДС, тъй като адв. Д. М. от АК – П. е регистриран по ДДС, за което е представено и
надлежно доказателство - удостоверение за регистрация по ДДС.
Предвид изложеното ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. Д. М. от АК – П., адвокатско възнаграждение в
размер на 240,00 (двеста и четиридесет) лева с вкл. ДДС, във връзка с оказаната безплатна
правна помощ.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул.
„Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано всеки двама от Б.К.Б., С.И.Г., да заплати на Б. Т.
П., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Д., общ. П., сумата от 6,50 (шест лева и петдесет
стотинки) лева, представляваща недължимо платена по недействителен Договор за кредит с
номер МАХ_300838642/13.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 16.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано всеки двама
от Б.К.Б., С.И.Г., да заплати на Б. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ. П., сумата от
50,00 (петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ №
25, ет. 5, представлявано всеки двама от Б.К.Б., С.И.Г., да заплати на адв. Д. В. М. от АК –
П., с адрес на адвокатската кантора гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 240,00
(двеста и четиридесет) лева с вкл. ДДС, за осъществената от последния в полза на ищеца Б.
Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ. П., безплатна адвокатска помощ в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6