РЕШЕНИЕ
№ 1575
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502446 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. И. Т. от гр.Пловдив, чрез адв.Т. Д.
от АК Пловдив срещу решение № 260261/14.04.2022г. на Пловдивски районен
съд, ХХІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 7318/2020г. С
обжалваното решение е отхвърлен предявения от В. И. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. *** срещу В. Т. Т., ЕГН ********** и Т. В. Т., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. ***, иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за
недействителен спрямо ищцата на сключения с нотариален акт № *** от
18.02.2015 г. на нотариус Нели Белева, рег. № 461 на НК,, договор за дарение
на недвижим имот, в частта в която В. Т. Т. прехвърля на Т. В. Т. ½ идеална
част от правото на собственост на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 56784.540.984.1.14 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрена
със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на И.Д. на АГКК, находящ се в гр.
Пловдив, район ***, ап.***, ведно с прилежащото избено помещение № 14 и
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху парцела.
1
Решението се обжалва изцяло. Сочи се че решението е неправилно. Сочи
се, че съдът неправилно е посочил от коя дата започва да тече давността за
предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД, а именно от датата на подписване на
договора или от датата на вписване на договора в Службата по вписвания,
като се сочи, че вещноправният прехвърлителен ефект настъпва след
изпълнение на сложен фактически състав, който включва вписването на
прехвърлителната сделка. Освен това относимата дата спрямо тези лица
трябва да се счита датата на вписване, поради което правните изводи на съда
са неправилни. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. Т. чрез адв.Д..
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Прави се доказателствено
искане - разпит на третия поискан в исковата молба свидетел, за установяване
на факта, че към момента на сключване на сделката не е знаел за
задълженията на баща му.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от В. Т., чрез адв.Б..
Решението се намира за правилно, жалбата за неоснователна. Иска се
неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е приел за безспорно доказано по делото, че В. Т. е признат
за виновен за престъпление по чл.211 пр.1, вр. с чл.209 ал.1 НК с влязла в
сила присъда по НОХД № 8022/2015г. по описа на ПРС. По същото дело В. Т.
е осъден да заплати на Ю. Д. К., ЕГН ********** сумата в размер на 50 000
лева – обезщетение за имуществени вреди в резултат от престъплението,
ведно със законната лихва, считано от 28.07.2011г. до окончателното
плащане, както и разноски в размер на 5600 лева – в първата инстанция и
1000 лева – разноски във въззивната. С договор за цесия от 20.11.2018г. с
2
нотариална заверка на подписите Ю. К. прехвърля всички така изброени свои
вземания срещу В. Т. на своята дъщеря В. Т.. С оспорвания нотариален акт
ответникът В. Т. и съпругата му прехвърлили на своя син Т. Т. под формата на
НА недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 56784.540.984.1.14 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрена
със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на И.Д. на АГКК, находящ се в гр.
Пловдив, район ***, ап.***. Не се спори, че длъжникът е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията по изп. лист по НОХД 8022/2015г.
по описа на ПРС.
РС Пловдив приема, че към 2011г., Ю. Д. К. е придобила качеството
кредитор по отношение на В. Т.. ПРС приема, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД, доколкото вземането е възникнало преди
сключване на оспорваната сделка, която е осъществена на 18.02.2015 г. РС
Пловдив приема, че с оглед на приложеното по делото обратно писмо, е
опровергано съдържанието на обективирания в процесния нотариален акт
договор за дарение, като приема, че действителната воля на страните по него е
да сключат договор за продажба със задължение за издръжка и гледане, който
има възмезден характер.
ПРС е приел, че с оглед установения възмезден характер на сделката е
приложима презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, като преобретателя по договора
като син на прехвърлителя следва да обори предположението за знанието за
увреждащия характер на сключваната сделка, но от събраните по делото
устни доказателства презумпцията не е оборена. С оглед на липса на друго
имущество у длъжника, съдът приема, че е доказан целия фактически състав
на разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД и искът се явява основателен.
За да отхвърли иска РС Пловдив приема, че по силата на чл.114, ал.1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо
тоест от датата на сключването му – 18.02.2015г. В случая давността е 5-
годишна, съгласно чл.110 ЗЗД, доколкото не е налице някоя от хипотезите на
чл.111 ГПК, които да предвиждат по-кратка давността. В този изричен смисъл
са посочени от ПРС - Решение № 147/25.07.2016 г. по гр.д. № 645/2016 г., III
ГО на ВКС, Решение № 7 от 26.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г., III ГО на
ВКС, Решение № 292 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1220/2010 г., IV ГО на ВКС.
Тъй като сделката е била сключена на 18.02.2015г. то давността е изтекла на
3
18.02.2020г., а искът е предявен на следващия ден 19.02.2020г.
Основателно е възражението на жалбоподателката В. Т., че съдът
неправилно е посочил от коя дата започва да тече давността за предявяване на
иск по чл.135 от ЗЗД, а именно от датата на подписване на договора или от
датата на вписване на договора в Службата по вписвания. Въззивният съд
споделя виждането на ВКС, че давността за предявяване на иска по чл.135 от
ЗЗД започва да тече от момента на сключване на увреждащата кредитора
сделка така Решение № 311 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 308/2009 г., IV
г. о. и Решение № 292 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2010 г., IV г. о.
С оглед на факта, че кредиторите в иска по чл.135 от ЗЗД са трети лица за
сделката, то за тях давностния срок, следва да започва да тече, не в момента
на сключването на сделката, а в момента на вписването й в службата по
вписвания. Такова е действието на вписването по смисъла на чл.1 от
Правилника за вписванията, а именно да се даде гласност на актовете, които
се вписват. Ако актовете не се вписваха, то кредиторите не биха узнали за
сделките, които ги увреждат и погасителната давност би изтекла без те да
могат да я прекъснат. Ето защо давността е започнала да тече от датата на
вписването на процесната сделка, а именно от 19.02.2015г. и погасителната
давността не е изтекла до подаване на иска на дата 19.02.2020г.
Въззивният съд намира за правилни вижданията на РС Пловдив, че
извън погасителната давност искът по чл.135 от ЗЗД се явява основателен.
Спорният въпрос, който се повдига и пред въззивния съд е дали е
оборена презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, за знанието за увреждащия
характер на сключваната сделка, защото преобретателя по договора е син на
прехвърлителя. Въззивният съд намира за правилни вижданията на РС
Пловдив, че тази презумпция не е оборена. Правилно РС Пловдив е приел, че
не се установява, по един категоричен и безспорен начин, че ответникът Т. В.
Т. не е знаел и не е могъл да узнае за воденото срещу баща му наказателно
дело. Допуснатата и разпитаната пред въззивния съд свидетелка П. Н. също
не можа да обори законовата презумпция. Това е така защото същата твърди,
че Т. Т. не е знаел, че в периода 2015 – 2016г. срещу баща му В. се водят
наказателни дела. За да се докаже този отрицателен факт свидетелката сочи
като довод, че докато е работела в този период заедно с бащата В. в един и
същи офис, същият я е предупреждавал да не коментира наказателното дело
4
пред сина му.
Въззивният съд с оглед изпълнение на задълженията му да постанови
съдебен акт на база всички събрани по делото доказателства и след техен
анализ, при проверка на приложените по делото писмени доказателства, в
това число и от приложените наказателни дела намира следното. Тези
показания на свидетелка Н. и на разпитаните пред първата инстанция двама
свидетели К. Д. и М. Е. З., относно тяхната достоверност, напълно се
опровергават от официалния удостоверителен документ - призовка за
подсъдим, приложен на л.21 към приложеното за послужване НОХД №
8022/2015г. на РС Пловдив. От тази призовка се установява, че за първото
съдебно заседание по това наказателно дело, по което е издадена влязлата в
сила присъда и е уважен гражданския иск за процесните 50 000 лева
имуществени вреди от престъплението, призовката е получена от Т. Т. /син/.
Това официално удостоверяване е изписано от съдебния призовкар и
удостоверява как е връчено съобщението. Тоест безспорно на дата
15.12.2015г. Т. Т. е знаел за воденото наказателно производство срещу баща
му. Освен това, тъй като това е било първото съдебно заседание по това дело,
то към призовката е бил приложен и препис от обвинителния акт по делото.
Тоест Т. Т. е можел ако иска да се запознае с детайли по обвинението към
баща му. В първото съдебно заседание на 15.01.2016г. по това наказателно
дело В. Т. се явява лично и с упълномощените си двама защитници, като
съдът констатира редовността на призоваването. Тоест горния факт е
безспорно доказан по делото. Налага се ясния извод, че разпитаните
свидетели по делото явно твърдят неистински факти по делото, ето защо
техните показания не могат да оборят презумпцията на закона визирана в
чл.135 ал.2 от ЗЗД. Ето защо обжалваното решение е неправилно и следва да
се отмени, а предявеният иск по чл.135 от ЗЗД да се уважи като основателен и
доказан.
В полза на жалбоподателката В. Т. могат да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, но същата не прави такова искане и не
представя списък на разноските. Ето защо разноски не се присъждат.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 260261/14.04.2022г. на Пловдивски
районен съд, ХХІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 7318/2020г.,
като вместо това:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо В. И. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** сключения с нотариален акт № *** от 18.02.2015
г. на нотариус Нели Белева, рег. № 461 на НК,, договор за дарение на
недвижим имот, в частта в която В. Т. Т. ЕГН ********** прехвърля на Т. В.
Т. ЕГН ********** своята собствена ½ /една втора/ идеална част от правото
на собственост на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.540.984.1.14 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-
18-48 от 03.06.2009г. на И.Д. на АГКК, находящ се в гр. Пловдив, район ***,
ап.***, ведно с прилежащото избено помещение № 14 и съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху парцела.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6