Р
Е Ш Е Н И Е
№
2366/18.12.2020г.
гр.
Пловдив, 18.12. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Н.П., като
разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
адм. дело № 2117 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Е.Б.К. ***, против Решение № Ц2153-15-116 от 04.08.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ц1012-15-171/ 14.07.2020
г. срещу разпореждане № **********/ прот.
№ N192/ 19.05.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В СЗ и в
писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждане № **********/
прот. № N192/ 19.05.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Пловдив на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО е отменено разпореждане № **********/ 04.09.2015 г., с което е била
отпусната пенсия за ОСВ, както и всички последващи го разпореждания,
възобновена е от 03.07.2015 г. наследствена пенсия за ИОЗ, отпусната е лична
пенсия за ОСВ от 29.07.2017 г. пожизнено по чл.68, ал.3 от КСО, при навършена
възраст 66 г. и 0 м.; както и неколкократно е изменена последната пенсия, в
полза на лицето по подадени от него заявления, като е взет предвид стаж,
положен след началната дата на отпускане на пенсията. С обжалваното в
настоящото производство решение е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане № **********/ прот. № N192/ 19.05.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
Жалбодателката сочи, че решението е издадено в
противоречие със закона, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, както и че същото е необосновано.
Изтъква се, че директорът на ТП на НОИ – Пловдив не се произнесъл по всички
доводи в жалбата срещу разпореждането, като бил подходил формално и предубедено
към тази жалба. Неправилни според жалбодателката били изложените мотиви, че
направеното възражение за добросъвестност било неотносимо към предмета на
правния спор. Сочи се още, че не били уточнени последващите разпореждания,
които били отменени след разпореждане № **********/
04.09.2015 г., което водело до неспазване на формата, както и ограничавало
правото на защита срещу издадения административен акт. Директорът на ТП на НОИ
– Пловдив не се бил произнесъл кои били сумите, които следвало да бъдат
възстановени от жалбодателката, което също било съществен пропуск и основание
за отмяна на решението. Излагат се доводи за липса на мотиви по отношение
евентуалната недобросъвестност на жалбодателката, като Ръководителят на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ – Пловдив се бил позовал единствено на констативен протокол, при
съставянето на който жалбодателката не била участвала и нямала отношение.
Съгласно чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО „Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може
да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа –
когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е
отказано отпускането й.
Основният въпрос, който стои в основата на преценката за законосъобразност
на атакуваното решение и потвърденото с него разпореждане, е осигурителния стаж
на лицето за период 14.01.1993 г. до 27.04.1996 г. в КФ „Каршияка-90“ – гр.Пловдив, оформен в
трудова книжка, представена от лицето с подаването на заявлението му за
отпускане на лична пенсия за ОСВ. Привидно изглежда, че този въпрос е спорен
между страните. Всъщност от представената по делото трудова книжка /стр.22-23/
е видно, че въпросният стаж не е оформен съгласно нормативните изисквания, а в
хода на административното производство е
установено, че вписаните данни по отношение на този стаж не са изготвени от
собственика на фирмата, както и положеният подпис не е негов, а също така
собственикът в саморъчна декларация е
посочил, че фирмата е упражнявала
дейност до 1992 г., при което се налага извод, че вписаният стаж след
14.01.1993 г. няма как да е положен в тази фирма. След направено искане за
лично явяване на жалбодателката, за да отговори на поставени въпроси,
процесуалният и представител е заявил, че техните съображения за
незаконосъобразност на акта са други, както и че жалбодателката не е полагала
труд в „Каршияка-90“ и не твърдят такова нещо, както и не спорят по този факт.
При положение обаче, че този стаж е бил зачетен при първоначалното отпускане на
пенсията за ОСВ, се налага единствено възможен извод, че безспорно е било
налице основание за провеждане на производство по чл.99 от КСО, тъй като
пенсията е била неправилно отпусната. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че процесуалният представител на
жалбодателката е поддържал, че същата не знае за записа на този трудов стаж в
трудовата си книжка и е направил искане за назначаване на СГЕ дали
жалбодателката е поставила подписи
относно процесните записи в трудовата книжка, което е отхвърлено от съда
като неотносимо, тъй като предмет на конкретното производство е правилността на
отпуснатата пенсия за ОСВ.
При така изложеното се налага извод, че правилно с разпореждане № **********/ прот. № N192/ 19.05.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив на основание
чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО е
било отменено разпореждане № **********/
04.09.2015 г., с което е била отпусната пенсия за ОСВ, тъй като същата е била
неправилно отпусната, както и правилно са отменени всички последващи го
разпореждания, с което неправилно отпуснатата пенсия е била изменяна. Правилно
също така е била възобновена от 03.07.2015 г. наследствената пенсия за ИОЗ, на
която лицето безспорно е имало право. На
следващо място в съответствие с материалния закон правилно е отпусната е лична
пенсия за ОСВ от 29.07.2017 г., от който момент лицето отговаря на изискванията
на чл.68, ал.3 от КСО /стаж и възраст/; както
и правилно неколкократно е изменена последната пенсия в полза на лицето по
подадените от него заявления, като е взет предвид стаж, положен след началната
дата на отпускане на пенсията за ОСВ, като в тази връзка следва да се отбележи,
че няма формиран спор по направените изчисления и преизчисления на пенсията.
По конкретните оплаквания в жалбата: неоснователно е
оплакването, че директорът на ТП на НОИ
– Пловдив не се произнесъл по всички доводи в жалбата срещу разпореждането,
като бил подходил формално и предубедено към тази жалба. Изискването за наличие
на мотиви в административния акт в
никакъв случай не бива да се разбира като изискване органът в контролното
административно производство да отговори на всички направени оплаквания и
възражения, още по-малко на такива, които нямат значение за конкретния случай.
Напълно достатъчно е да бъдат изложени мотиви по въпросите, които са относими
към правния спор, съответно да може да бъде направен извод защо органът приема,
че оспореният акт е законосъобразен, като в тази връзка следва да се отбележи,
че краткостта на мотивите също не представлява техен порок, доколкото в случая е
отговорено на необходимите въпроси. В случая мотивите на горестоящия орган са
ясни, като в хода на съдебното производство с допълнителни доказателства се
потвърди факта на неправилно отпускане на пенсията, съответно подробно е
разяснено кой стаж е зачетен /по категории и съответно превърнат/, като вследствие на това е направен правилен извод
за законосъобразност на оспореното разпореждане. Макар и маркирани с по едно
изречение, правилни са изводите, че възражението за добросъвестност е извън
предмета на производството, като в тази връзка
не е необходимо в оспореното разпореждане да се посочва кои суми
подлежат или евентуално ще подлежат на връщане, вследствие на неправилно
отпуснатата пенсия. Тези въпроси следва да бъдат изяснени в отделно
администтративно производство, а ако жалбодателката не остане удовлетворена от
неговият резултат – в последващо съдебно производство. Без значение е това,
че не били уточнени последващите
разпореждания, които били отменени след разпореждане № **********/ 04.09.2015 г., тъй като това
без съмнение са всички последващи разпореждания, с които пенсията за ОСВ
е била преизчислявана, при което е неоснователно оплакването за неспазване на формата, съответно твърдението
за нарушаване на правото на защита срещу издадения административен акт. Мотиви по отношение евентуалната
недобросъвестност на жалбодателката не е необходимо да бъдат излагани, тъй като евентуалната недобросъвестност е
извън предмета на делото. По отношение
на т.нар. констативен протокол, при съставянето на който жалбодателката не била
участвала и нямала отношение, съдът намира достатъчно да отбележи, че същият е
съставен в хода на проверката след представяне на декларация от собственикът на
фирмата и следва да бъде зачетена неговата доказателствена сила, като в тази
връзка следва да се отбележи, че този протокол е и без значение при направеното
изрично изявление, че жалбодателката не е работила в тази фирма, а този стаж е
бил зачетен при първоначалното отпускане на пенсията за ОСВ, което е довело до
неправилно отпускане на пенсията.
Поради изложеното и след като се констатира при
извършената служебна проверка, че оспореният акт отговаря на всички изисквания
за законосъобразност, следва да бъде
постановено решение, с което да бъде
отхвърлена жалбата на Е.Б.К. ***, против Решение № Ц2153-15-116 от 04.08.2020
г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
вх. № Ц1012-15-171/ 14.07.2020 г. срещу разпореждане № **********/ прот. № N192/ 19.05.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
При този изход на делото и съобразно
своевременно направеното искане следва да бъде осъден жалбодателят да заплати
на НОИ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Б.К. ***, против Решение № Ц2153-15-116 от
04.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба вх. № Ц1012-15-171/ 14.07.2020 г. срещу разпореждане № **********/ прот. № N192/ 19.05.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Е.Б.К. ***, да заплати на НОИ – София разноски в размер
на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: