№ 59086
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно
гражданско дело № 20251110118268 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ***, вх. № 110318/28.03.2025 г., по описа
на СРС, за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Г. Й. за вземане в
размер на сумата от 923,86 лв. - главница по Договор потребителски кредит с
№ *** от 18.04.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението – 28.03.2025 г. до окончателното й плащане; сумата
от 426,93 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 25.06.2016 г. –
25.04.2018 г.; сумата от 909,91 лв. – възнаграждение за пакет допълнителни
услуги; сумата от 8,64 лв. – лихва за забава за периода 26.05.2016 г. - дата на
изпадане на длъжника в забава до 25.04.2018 г., сумата от 1787,53 лв. – лихва
за забава за периода от 25.04.2018 г. до 27.03.2025 г.
Съдът като съобрази съдържанието на представените към заявлението -
Договор потребителски кредит № *** от 18.04.2016 г., и приложенията към
него, намери за установено следното:
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК (ред. ДВ бр. 57 от 28.07.2015 г.). В
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно
установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият
размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по
кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
1
сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
В настоящия случай, от съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между *** и длъжника С. Г. Й., се установява, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10, 11 ЗПК, по следните
съображения:
Видно от съдържанието на раздел V. от процесния договор за
потребителски кредит, страните са уговорили предоставяне на „Пакет от
допълнителни услуги - Бонус", като условията за използването им, в
нарушение на ЗПК е описан в приложимите за договора ОУ. Съгласно т. 15 от
приложените по делото ОУ на *** към ДПК, версия 05/29.01.2016 г.,
възнаграждението за закупуване на пакет от допълнителни услуги включва
стойността на разходите за предоставената услуга – приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на потребителски кредит и възможност за отлагане и
намаляване на определен брой погасителни вноски, при подробно описани
условия и необходими документи с които същите да бъдат доказани пред
кредитодателя, както и възможност за промяна на дата на падежа и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Уговорено е възнаграждение за предоставянето на „Пакет от
допълнителни услуги“ в размер на сумата от 949,92 лв., която е дължима
разсрочено – чрез заплащане на погасителна вноска в размер на 39,58 лв.,
заедно с месечната погасителна вноска по кредита, при което „общият размер“
на вноската възлиза на 98,31 лв., а съответно общото задължение по договора
– 2 359,44 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че цитираните „допълнителни
услуги“, представляват действия свързани с усвояването и управлението на
кредита, поради което процесните договорки противоречат на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същите са нищожни.
Така наречените допълнителни услуги предвиждат хипотетична възможност
за бъдещи отношения между страните, от които кредитодателят, в качеството
си на търговско дружество, цели да извлече печалба. Техният предмет се
2
заключава в предоставяне на възможност от страна на кредитодателя, а не на
услуга, защото при сключването на договора не е ясно дали тази възможност
ще бъде упражнена от длъжника, респ. – дали в случай, че той изрази желание
да се ползва от нея, ще отговаря на изискванията за това подробно разписани в
ОУ. Недобросъвестно и въвеждайки в заблуждение потребителя,
кредитодателят е посочил, че закупувайки „Пакет от допълнителни услуги“,
кредитополучателят има право да измени условията на погасителния си план,
тъй като видно от съдържанието на т. 15 от ОУ, промяната е възможна
единствено и след подписване на анекс между страните (допълнително
споразумение) при условие, че кредитополучателят „докаже“ пред
дружеството, чрез представяне на „съответните документи“ (т. 15.2.1.1. от
ОУ), че отговаря на „съответните специфични изисквания“ изчерпателно
посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. от ОУ. Следва да се обърне
внимание и че съгласно 16.1. от ОУ кредитодателят си „запазва“ правото да
измени едностранно ОУ (в това число и горните изисквания) за което
единствено уведомява клиента. Същевременно за потребителя възниква
реално и непосредствено задължение за плащане на изначално фиксирани
ежемесечно суми с определен падеж. Подобна уговорка отговаря на всички
критерии за неравноправна клауза, съобразно дефиницията на чл. 143 ЗЗП,
доколкото причинява вреда на потребителя, като категорично не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Нещо повече - размерът на възнаграждението, дължимо за цитираните
допълнителни услуги е сумата в общ размер на 949,92 лв., което близо 100%
от размера на главницата, предоставена по кредита – 950 лв. и очевидно цели
единствено огромно по размер увеличение на възнаграждение (печалба) за
предоставения от кредитора заем. Предвид това, настоящият съдебен състав
намира, че процесните уговорки, са нищожни и поради противоречие с
добрите нрави. В случая е налице недобросъвестно договаряне/поведение от
страна на финансовата институция, която демонстрира грубо проявление на
неравноправно третиране спрямо икономически по–слабата страна.
Съдържанието на процесния ДПК, съдът намира за неясно,
подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение. Цената за т.нар.
„пакет от допълнителни услуги“ на стойност 949,92 лв., не е включена в ГПР
по договора, но е прибавена към задължението на кредитополучателя, чрез
3
увеличаване на стойността на съответните месечни погасителни вноски,
въпреки, че представляват разход за допълнителна услуга, свързана с договора
за кредит. Т.нар. „пакет от допълнителни услуги“ не е предмет и съответно
част от основното съдържание на процесната възмездна, консенсуална,
двустранна сделка за предоставяне на сума, чрез кредитирането й. Въпреки
това, вместо да бъдат упоменати като разход по кредита, респ. като компонент
на ГПР (елементите на който са изцяло неясни - в текста на процесния договор
е посочено единствено, че ГПР е 49,89% и липсва, каквото и да е уточнение
какви точно разходи се включват в този процент), цената за „пакет
допълнителни услуги“ е включена в месечната погасителна вноска, като част
от главницата, дължима от кредитополучателя. Съдържанието на процесния
ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената
цена за допълнителна услуга, не може да се квалифицира като изключение по
чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход,
действителния ГПР би бил значително завишен спрямо посочения в договора,
който е на границата на законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, а
именно – 49,89%. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи, а съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит не отговаря на императивно установените законови
изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
поради което и на осн. чл. 24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В същия смисъл е и практика на СЕС – решение по дело С-714/22, в
което изрично е прието (т.55 и т.56), че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
4
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер (така Определение № 958 от 17.04.2024 г. на ВКС
по к. т. д. № 1897/2023 г.)
По отношение чистата стойност на кредита.
В заявлението си за издаване на заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК,
заявителят е посочил, че длъжникът е заплатил 1 бр. погасителна вноска
(98,31 лв.). След приспадане на заплатената сума от валидно възникналото
задължение за връщане на главницата (чиста стойност), дължимата сума
възлиза на 851,69 лв., до който размер заявлението следва да бъде уважено. За
всички останали суми, заявлението за издаване на заповед за изпълнение
подлежи на отхвърляне.
По разноските.
Пропорционално на уважената част от претендираните вземания, на
заявителя се следва сумата от 17,03 лв. – платена държавна такса и сумата от
10,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение (при първоначална определен
размер от съда – 50 лв.), като за разликата до пълния предявен размер
заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление с вх. № 110318/28.03.2025 г. по описа на СРС,
подадено от ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
С. Г. Й., ЕГН ********** в частта за разликата над сумата от 851,69 лв. до
пълния предявен размер от 923,86 лв. - главница по Договор потребителски
кредит с № *** от 18.04.2016 г.; изцяло – за сумата от 426,93 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 25.06.2016 г. – 25.04.2018 г.; сумата от
909,91 лв. – възнаграждение за пакет допълнителни услуги; сумата от 8,64 лв.
– лихва за забава за периода 26.05.2016 г. - дата на изпадане на длъжника в
5
забава до 25.04.2018 г., сумата от 1787,53 лв. – лихва за забава за периода от
25.04.2018 г. до 27.03.2025 г., както и в частта за претендираните разноски, а
именно – за разликата над сумата от 57,26 лв.– д.т. и над сумата от 14,85 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
настоящото разпореждане, може да предяви осъдителен иск за вземанията си
по горните суми, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6